Доста години, след като влязох в коридорите на Университета с приятното студентско очакване и гордост, вчера и Светлин имаше своето откриване на първата си учебна година във Философски факултет.

Една река никога не е една и съща, горкият Тезей всъщност все няма същият си свой кораб, и две следвания са, разбира се, различни. Но вярвам, че и неговото ще е интересно, ценно и обогатяващо.

Малко ми е тъжно, все пак толкова години са минали от моите първи лекции в 41-ва и 65-та. Но пък какви години, а? Навремето си представях как след време се завръщам в alma mater и преподавам философия. После много свих мащабите, че даже и дисертацията не съм защитил, но все си казвах – ех, все някога, ще видим.

Сега Светлин ще си търси спецкурсове и кредити, ще търси книги в библиотеките и ще ходи на изпити, за да стане един от най-добрите психолози. И добър човек, който винаги мисли критично и знае от баща си, че стоенето в центъра на знанието е крайност и заблуда, а истината е винаги на границите на науката и в тяхното избутване.

Още първата година ще има няколко философски курса – това е повече от единия курс по психология, дето имах аз. И, доколкото разбрах, ще му преподават някои от най-готините мои преподаватели. Интересни времена, как да не се радва човек. Време е да се пие кафе по-често с колеги, че времето лети.