Днес е събота, почивен ден, и личният ми лекар е далеч, на час път през града. Ден-два се наранявам леко, докато разчиствам една стара постройка в двора. Вчера следобед се притесних, защото се убодох на един много кофти пирон.

Последната ми ваксина против тетанус е преди 9 години, пак в двора се порязах и си купих от аптека ваксина и след дълги кандърми в спешния кабинет ми я биха. Девет години и подозрително нараняване – това е предостатъчна сигнална лампа за всеки поне малко уважаващ се лекар, за да се съгласи и да реимунизира.

Да, ама не.

В квартала имаме спешен център. Отделна сграда, с линейка и всичко. Отивам днес сутринта, звъня и излиза една лилава леля, на която трябва да обяснявам какво ми е на вратата, докато троснато чака да ме отпрати. Казвам накратко.

– И какво?

– Притеснявам се, имам ваксина преди 9 години, а в пръстта около сградата има пирони и котки ходят там

Гледа към ръката ми

– И какво – вчера и оня ден ли? Тетанус ли? А, айде, то късно е!

…? Стоя в потрес. За кое е късно бе, лелко? Да лягам да си мра, така ли? Фифти-фифти?

– Какво… то е до три денонощия!

– Хубаво, и какво искате сега от мен?

– Искам реимунизация.

Посочва една табелка отвън на вратата “За ТАП само при личен лекар”

– Отивате при личния лекар тогава.

И тръшна вратата и си отнесе лилавата пижамка да си почива вътре. Да, сигурно имат спешни случаи понякога. Да, понякога – а през другото време “не са от тук и са за малко”.

Не става дума за пари – аз и преди 9 години си платих и ваксината, и поставянето. Става дума за престъпно безхаберие. Имаме нездравна система с недоктори.

И да искам да ида при личния, той на нечетни е следобед – значи понеделник следобед най-рано. То дотогава вече или имам тетанус, или не.

Раничките са съвсем малки и съм ги промил и дезинфекцирал, а и имам все пак имунизация преди девет години. Теоретично реимунизацията е на десет години.

Та дано съм добре.

Но ми се реве. Всеки месец плащам от трудно изкараните ми пари за данъка към здравната система. Данък си е, да не отваряме тая тема. Особено откакто оня тъпак Петър Москов направи вноските напълно задължителни и безсрочни. Плащаш си данък за колите и вилите на директорите на болниците и това е. И цялата здравна система е пълна с безброй такива бездушни мравки в цветни пижамки, дето не си спомнят за какво служи професията им.

Да не им падаш в ръчичките. А като много малък исках да ставам лекар, имах и учебник по сърдечна хирургия. С фигури и латински.

И за пореден път се ядосвам, че когато можех и децата бяха малки не се махнах от тая забравена от бога корумпирана, пропагандна и мързелива дупка.