Monthly Archives: July 2026

Концертни, 2026

Е, изгоря билетът за къмпинг на Мидалидаре, явно всеки си има. Но нищо де – да сме здрави.
Не трябваше да взимам изобщо – ако бях решил да ходя, аз мога и в колата да спя, нямаше нужда. Къмпинг има смисъл, като сме цялата тайфа.

Но като цяло, гроздето е кисело тая година – единствено Helloween и донякъде Visions of Atlantis, Ashes of Ares и Gotthard ми бяха интересни. Но тиквите съм ги гледал вече два пъти – вярно, смазващо велики са, всеки един от тях, но все пак… Аз само за Хансен, Дерис и Киске бих пътувал до другия край на Европа, но съм ги гледал скоро. Включително на по-качествени издания на Midalidare. Тая година фестивалът е постна манджа. Hills-ът пък последните години специализира в тресни и грачения, а аз поне за граченията имам големи резерви.

И какво остана – Powerwolf, които и да ми плащат пари, пак няма да искам да гледам. Аз донякъде търпя групи, които ползват синти подложки – понякога няма как, а и малко подложки тук-там не са краят на света. Обаче група, която излиза да свири с програмиран бас и без жив бас китарист, защото, видите ли, трябвало и двамата да са на китарите, щото били много сложни… Алоу, сложни? Дръж ми бирата… не, не ми пипай бирата, а си свири с програмирания бас. Или свирите рок, или си гледайте работата и внимавайте да не ви се стече гримът. Смешници.

Виж, на Be4Hills идват само четири групи, но една от тях е Savatage! Кой пловдивски идиот ги е сложил подгряващи преди Sabaton не знам, но идват Savatage, човек! Да, без Крис Олива, лека му пръст, но тая група е легенда.

София през 1995г.

Това е точно в най-мутренските и най-мафиотски години. Началото и особено средата на 90-те. Показни разстрели в центъра на града. Групировки. Дебели безврати “бизнесмени” с анцузи. Хора на групички с пистолети на коланите. Чуваш слухове за изчезнали хора и много добре знаеш в коя част на града по кое време може да ходиш и много добре знаеш с хора с какъв външен вид изобщо не трябва да се закачаш. Вече има криза и бедност, но има още година и нещо преди най-голямата криза и обедняване през 96-та.

Аз и връстниците ми може да имаме сантимент към тези времена, но то е само защото бяхме малки и млади и ветрове ни вееха на бели кобили. Няма лоши времена за млади и пълни с планове и стремежи хора.

Но само заради това – не за нещо друго. Нещото друго беше мизерия, нагаждачество и връзкарство. Безизходица. Уродливи остатъци от комунизма, дето се бяха пропили във всички сфери на живота. Да, има ги и днес. Но все пак животът е по-цветен и по-уреден. И днес сме си бедни, но по по-свободен и жизнерадостен начин.