Monthly Archives: July 2026

Madness reigns. Primo Victoria!

Не ми е концертно. Исках да се настроя, но не успях. Утре в Пловдив свирят Savatage, до последно се чудех, но ще пропусна. Ще опитам да прекарам близките дни със слушалки на глава и с Hall of the mountain king, Streets, Edge of thorns, Gutter ballet… И за десерт малко от бойните химни на Sabaton.

Някои приятели се мръщят на Сабатон, защото не е достатъчно “изтънчено” за вкусовете на разбирачите. Но те не разбират. За мен е идеално, точно това е живият рок и в това е силата на метъла – на една сцена бойни шантита и многослойни композиции – в началото се чудех, но сега разбирам, тия две групи е добре да свирят на една сцена.

Но няма да ходя, твърде далече и твърде натоварващо ми е. Сам да бия толкова път, само за една вечер – последно го правих за Accept в Античния театър преди няколко години.

От две години ползвам всяка свободна от основната ми работа минута, за да правя TotalMeet. На практика всеки ден и час ме доближава до пускане на сайта. Знам, че след това работата няма да е по-малко, но да знаеш, че си завършил етап е освобождаващо. Ще имам пак сили за неща, които поизоставих – видео канал за JitsiMeet, нови и по-добри видеота за инсталиране на Jitsi, а защо не и ако мога да върна помощ с малко код. Имам и много работа по къщата. Трябва да се завършват междинните етапи, защото иначе всичко, което човек планира, все остава на заден план и всяка вечер заспиваш с “ей, пак не успях с еди-кое си”.

Поне тази година видях Iron Maiden на стадиона в София. Пропуснах Малмстийн, пропускам двата големи фестивала, пропускам и Саватаж, Сабатон и другите утре, но няма да си го слагам на сърце. Важното е да сме здрави. Ентусиазмът и вътрешната подреденост са част от здравето.

Telefonistas

Звъни, гледам непознат и се чудя. Накрая викам си, хайде, какво пък, вдигам – от “ЕРМ Запад”. Всичко учтиво и гледам да не се ядосвам, но накрая затворих с горчилка.

Значи не стига, че им подавам отчети, дето инкасаторът нарочно ни подминава, защото не ѝ се разхожда, а и сега тая кака телефонистката ме назидава и обвинява. Не пряко, без да прекрачва граница – ама това е още по-гадно за настроението, което иначе ми беше добро днес. Работил съм в “Енергото” едно време, знам ви какви сте мързели всички, някои неща не се променят. И сега аз съм виновен. Е, обективно не съм виновен, де… но по телефона винаги всички успяват да ме убедят да се чувствам. Телефоните са отвратителни.

А имах мобилен, още когато не беше модерно. Пък сега се е напълнило с “телефонисти”. Всички искат синхронен разговор. Никой не пише мейли, никой не отговаря на съобщения, даже никой не ги чете – щото всички са телефонни манипулатори.

Знаех си аз, че не трябваше да вдигам.

Париж, 14.7.2026

Place de la Concorde in Paris, France, July 14, 2026. REUTERS/Benoit Tessier
Place de la Concorde in Paris, France, July 14, 2026. © REUTERS/Benoit Tessier

Запомнете тази снимка. Това е обединената Европа, която надига глас срещу войната, идваща от руските земи. Тази снимка ще е в учебниците по история някой ден. На нея липсва българският премиер, защото ние днес премиер нямаме. Имаме руски агент, а то не е като да имаш свой премиер. Макар да сме свикнали да не виждаме разликата.

Концертни, 2026

Е, изгоря билетът за къмпинг на Мидалидаре, явно всеки си има. Но нищо де – да сме здрави.
Не трябваше да взимам изобщо – ако бях решил да ходя, аз мога и в колата да спя, нямаше нужда. Къмпинг има смисъл, като сме цялата тайфа.

Но като цяло, гроздето е кисело тая година – единствено Helloween и донякъде Visions of Atlantis, Ashes of Ares и Gotthard ми бяха интересни. Но тиквите съм ги гледал вече два пъти – вярно, смазващо велики са, всеки един от тях, но все пак… Аз само за Хансен, Дерис и Киске бих пътувал до другия край на Европа, но съм ги гледал скоро. Включително на по-качествени издания на Midalidare. Тая година фестивалът е постна манджа. Hills-ът пък последните години специализира в тресни и грачения, а аз поне за граченията имам големи резерви.

И какво остана – Powerwolf, които и да ми плащат пари, пак няма да искам да гледам. Аз донякъде търпя групи, които ползват синти подложки – понякога няма как, а и малко подложки тук-там не са краят на света. Обаче група, която излиза да свири с програмиран бас и без жив бас китарист, защото, видите ли, трябвало и двамата да са на китарите, щото били много сложни… Алоу, сложни? Дръж ми бирата… не, не ми пипай бирата, а си свири с програмирания бас. Или свирите рок, или си гледайте работата и внимавайте да не ви се стече гримът. Смешници.

Виж, на Be4Hills идват само четири групи, но една от тях е Savatage! Кой пловдивски идиот ги е сложил подгряващи преди Sabaton не знам, но идват Savatage, човек! Да, без Крис Олива, лека му пръст, но тая група е легенда.

София през 1995г.

Това е точно в най-мутренските и най-мафиотски години. Началото и особено средата на 90-те. Показни разстрели в центъра на града. Групировки. Дебели безврати “бизнесмени” с анцузи. Хора на групички с пистолети на коланите. Чуваш слухове за изчезнали хора и много добре знаеш в коя част на града по кое време може да ходиш и много добре знаеш с хора с какъв външен вид изобщо не трябва да се закачаш. Вече има криза и бедност, но има още година и нещо преди най-голямата криза и обедняване през 96-та.

Аз и връстниците ми може да имаме сантимент към тези времена, но то е само защото бяхме малки и млади и ветрове ни вееха на бели кобили. Няма лоши времена за млади и пълни с планове и стремежи хора.

Но само заради това – не за нещо друго. Нещото друго беше мизерия, нагаждачество и връзкарство. Безизходица. Уродливи остатъци от комунизма, дето се бяха пропили във всички сфери на живота. Да, има ги и днес. Но все пак животът е по-цветен и по-уреден. И днес сме си бедни, но по по-свободен и жизнерадостен начин.