Звъни, гледам непознат и се чудя. Накрая викам си, хайде, какво пък, вдигам – от “ЕРМ Запад”. Всичко учтиво и гледам да не се ядосвам, но накрая затворих с горчилка.

Значи не стига, че им подавам отчети, дето инкасаторът нарочно ни подминава, защото не ѝ се разхожда, а и сега тая кака телефонистката ме назидава и обвинява. Не пряко, без да прекрачва граница – ама това е още по-гадно за настроението, което иначе ми беше добро днес. Работил съм в “Енергото” едно време, знам ви какви сте мързели всички, някои неща не се променят. И сега аз съм виновен. Е, обективно не съм виновен, де… но по телефона винаги всички успяват да ме убедят да се чувствам. Телефоните са отвратителни.

А имах мобилен, още когато не беше модерно. Пък сега се е напълнило с “телефонисти”. Всички искат синхронен разговор. Никой не пише мейли, никой не отговаря на съобщения, даже никой не ги чете – щото всички са телефонни манипулатори.

Знаех си аз, че не трябваше да вдигам.