205Nm

Ужасна жега. А допреди няколко дни все се оплаквах от тропическите порои следобед. Колата успя да се развали в най-неподходящото за ремонт време. Е, всъщност неподходящо за пред блока. Иначе в сервиз сигурно е все едно, за клиента имам предвид. Почти съм решил да си намеря някой добър и не скъп сервиз и за всякакви критични ремонти, свързани с мърсотия или много физическа сила и специални инструменти да карам колата там. Не че не ми е приятно да ремонтирам сам, но когато повредата е критична, губя страшно много време. Сега трябваше да търся най-различни инструменти и материали, трябваше да разчитам на баща ми и брат ми да ме карат до магазините, трябваше няколко дни с часове да ходя пеш в жегата или в дъжда, за да търся я някакво лепило, я определен ключ или резервна част.

Ако имахме втора кола, може би щеше да е друго. Но ние едвам поддържаме една, камо ли две. Ако имах и гараж, също щеше да е друго. Но това е отчайващ тип мислене – всички тия неща ще са уредени, когато някой ден живеем в къща с двор и всичко останало. Сега даже цапах апартамента с миенето на глава, маркучи, термостати и какво ли още не в банята. Иначе не съм съгласен, че не трябваше да си правя сам ремонта – трябваше, най-малкото заради спестените пари. Който е гледал две деца в гарсониера с основен доход докторантска стипендия, ще разбере. Но от друга страна… колко ли са тези хора и дали изобщо ги има?

Сега цяла седмица Рошко стои и събира кал и прах по боята сглобен и почти готов. Не можах да намеря начин да отвия болта на коляновия вал, за да сменя ремъците на двигателя. Реалистичният вариант е да отида до близкия гумаджия да го отвие с пневматичния си гайковерт. По учебник болтът е затегнат с 205Nm (около 20кгс/м). Гайките на джантите би трябвало да се затягат до около 10-15Nm, но масово гумаджиите включват на максимум и с удар дозатягат. Така в Троян при смяната на летни със зимни ми бяха затегнали гайките. И тази пролет тук, пак пред блока, едвам успях да отвия две от гайките. Предпоследната уби фабричния ключ на Rover, усука го като варен макарон и трябваше да си купувам нов. А последната беше така затегната, че с удължител и 60-сантиметров кози крак едвам успях да я отвия. Значи, логиката диктува, гумаджиите имат нужния ресурс на инструментите си да затягат и отвиват с такава сила.

След това работата е за половин-един час, включително с внимаването и с проверките. Слагам новия ремък, сглобявам пластмасовата кутия на ангренажа, затягам болта на коляновия вал на ръка, завъртам оттам двигателя пробно няколко оборота, за да видя дали всичко е точно зацепено и отивам пак при гумаджията да засили болта на затягане. И кола Рошко е готова за път.

—-

И вкъщи е ужасна жега. Изцяло източно изложение е добре дошло за зимата, но топлите месеци са малък ад. Другите апартаменти поне имат прозорци и от западната страна и могат да си се проветряват и да си правят течение – ние сме като в пещ, само с една вратичка и с жега вътре.

Добре го мислехме зимата да сме се изнесли вече по това време някъде. Но не стана. Все още тая някакви надежди за заем за жилище, но колкото повече ровим с Краси в мрежата за условия, толкова повече се отчайваме. Повече тя рови, аз даже не смея много – може би съм се пренавил и ме е страх от неуспех. Остава вариантът с къща под наем като междинен вариант. Но и там не е розово, а нямаме начин да даваме по хилядарка на месец, само и само да живеем в кварталите или селата, които сме си харесали. Причината е проста – явно и доста други хора са ги харесали районите и цените са високи.

Самонавивам се и да снимам. Може като стегна колата, да започна да излизам за половиндневни обиколки наоколо и да снимам пейзажи. От доста време отлагам по-сериозното захващане с продуктова фотография. Но само отлагам, не се отказвам.

Докторантурата върви мудно от моя страна. Не зная какво става сега в БАН, но работата по моята си тема напредва бавно. Най-вече защото нямам време и нямам работно пространство. Кухнята не е най-добрият кабинет. Което ме подсеща за скорошната ми идея да взема някакво малко местенце под наем и да работя там. Но още един наем – сложно става планирането и търсенето на два наема.

Пи една вода и изяде гарнитурата

За Рошко иде реч. Колата сдаде багажа и вече двайсетина дни стои с разбито “сърце” и събира прах и пухчета от тополите около гумите. Случи се още на 10-ти май, из баирите на Горна баня. Защо бяхме там с Краси и децата е друга тема, ще пиша отделно. Беше първо изкарване на колата и съответно първата ни разходка с кола след като смених пред блока маншона на дясно външно каре. Но и за това ще пиша отделно. На изкачването пред Италианския лицей, когато опитах да завия наляво и да се вмъкна в единственото свободно място за паркиране, изведнъж воланът стана по-твърд. Няма серво, гледам – двигателят спрял. А отгоре хвърчат разни местни джигити. След дълго въртене на стартер, накрая запали и с много газ паркирах.

На връщане реших, че е заради лош бензин. По парични причини все става така, че карам не с полупълен резервоар, а с полупразен. И сутринта бях заредил в Шел, а от техния бензин на Рошко и преди му се е гадело. Миналата година от Шел ми беше правил проблеми, даже на изкачване на Беклемето глъхнеше и успях чак с добавка да я изгоря тая гадост. Затова първо си казах, че горивото с всичките му добавки на Шел е размътило дъното на резервоара и помпата е засмукала нещо не много вкусничко.

В казанчето на антифриза нямаше мърсотии, отникъде не пръскаше и не течеше нищо, затова тръгнахме да се прибираме. На излизане от Горна баня обаче започна пак да глъхне и на светофарите можех да стоя само с единия крак на съединителя, другия яко на газта и с ръката вдигнал ръчната спирачка. Но към Овча купел стана нетърпимо, загасна на светофар и не пожела да тръгне пак. Трябваше да се ядосвам на всички кретени с книжка, които ми бибипкаха, без да виждат, че съм на аварийки. И даже без да виждат, че съм на аварийки, с жена и деца в колата и съм излязъл да бутам от шофьорската врата. Идиоти. И преди, когато съм закъсвал, никой не вижда аварийните светлини. Тия аварийки не са за внезапно спиране, не са за “благодарене” при вземане на предимство! Не са и за маневриране при паркиране! А са точно за аварии – за нищо друго! Ама идиотите си свиркат.

Успях да избутам колата след светофара и я засилих в една тиха пряка. Паркирах и отидох да взема от някой магазин наблизо туба с минерална вода. Антифриз нямаше никакъв, казанчето беше сухо. Първо се панирах и звъннах на баща ми – може би не трябваше да прибързвам, май само го притесних. В бързината, като се чудех какво е станало, реших, че колата е изгорила охладителната течност в цилиндрите, през малък пробив. Неправилно, защото толкова бързо не може да се изгори цялата вода – ако наистина нахлуе толкова много вода в цилиндрите, резултатът не е загаснал двигател без охлаждане, а е воден удар на буталата и изкривени или счупени биели и бутала… Но не прецених, че водата е отишла в единственото друго възможно място – маслото.

Налях остатък от шише с червен антифриз, което държах в багажника, долях яко минерална вода. Само такава имаше в магазина. Като преди това поизчаках малко да изстине двигателят и през това време Краси и Светко ядяха сладоледите, които взех от магазина. И така, с вода в системата вече, колата си запали и продължих с “повишено внимание” и неприятно предчувствие. А трябваше поне да си закарам семейството вкъщи – всякакви схеми с теглене, викане на пътна помощ или оставяне на колата без да се пали не ставаха, не мога да си позволя такъв лукс. На Светко вече му се спеше, а и беше гладен.

И пак с яко газ, едвам стигам 3-4000 оборота, но колата няма никаква мощност и едвам върви. Сипах на едно OMV малко бензин и отказа да запали. Въртя аз стартера, а веднага идва бензин-бойчето и ми вика “ако искаш да я бутнем да запали?”. Кипна ми и му викам “като толкова разбираш, каква е разликата между бутане и въртене на стартер и как ще запали, ако я бутнем?” Очевидно беше, че просто иска да ни разкара от колонката, не да ни помогне – отзад се беше наредила някаква мутра с грозно Audi.

Пак успя да запали и с ужасно каране – трудно и физически, и откъм внимание към пътя – накрая успях да стигна до нас. Когато пусках газта, оборотите падаха докъм 1000, но не можеха да се задържат около 750, както трябва да са на празен ход, а веднага падаха надолу, оборотомерът замахваше към нулата и колата гаснеше. При блока я допаркирах набързо с бутане.

Като слязох на спокойствие следобяда да видя и огледам – свещите са си добре, сухи са, казанчето е сравнително чисто, поне чисто както преди си беше… Чудя се аз какво стана с тоя Рошко и вадя щеката на маслото – то пълно догоре с пресечено масло… Ясно – всяващата ужас в сърцето на всеки ровър-шофьор HGF (head gasket failure).

Отдавна беше започнал периодично да гълта по малко вода, а пък маслото ми беше трудно да го следя, защото (както чак сега разбирам), явно беше променило консистенцията си леко. Отделно двигателят имаше лоши течове на масло от семерингите на разпределителните валове, от капака на главата и долу от уплътнението на картера. Не чак големи течове, но постоянни и целият беше в цял пръст масло с прах. Отлагах по-голям ремонт, защото колата, въпреки всички тия неща, цяла година се държеше много добре. За десетина месеца навъртя десетина хиляди километра, включително в най-големите студове и снегове и не ме е оставяла на критични места. Повреждала се е два пъти в София – веднъж падна акумулатор и веднъж изхвърли антифриза в задръстване (което също е симптом, ама…).

Гарнитурата на главата се е пробила и е пропускала в две посоки – изгорели газове към охладителната течност (от което ми се пукаха маркучите) и охладителна течност в маслото (по малко, защото ако беше повече, щеше да се е пресякло отдавна).

—-

И така от 10-ти Рошко е в ремонт. Първо търсих сервиз, после търсих майстор… и накрая реших да си я правя сам. Форумите на Rover (да, на такава непопулярна марка у нас има цели няколко форума) не помагат – няма в тях майстори с профили или специални за марката сервизи, които да участват и във форумния живот. Както е във форума на Subaru с двата сервиза MITAKA и DK, както е във форума на Mitsubishi с DJ Tymbi, както май е Ombre за Honda… Няма бе, там вирее само “продавам и купувам” и понякога “как да си сложа светодиодчета”.

Ремонтът, който вече почти направих, досега ми излиза около 300 лева, включително всички консумативи, части и инструменти, които съм взел. А в сервиз за тия неща щяха да искат 800-1000лв. Така че поне ми е по-евтино. А и ми е интересно и успокояващо да работя по колата. Лошото е, че много се проточи. Защото все не намирам някои неща – ето, например още търся из софийските магазини меден спрей за гарнитури (лепило, а не смазка). Търсих дълго планка за фиксиране на ангренажни колела и анаеробен уплътнител за капака на разпределителните валове. Накрая снощи си ги поръчах от eBay за малко пари.

Това всичкото е и причината тук да е тихо толкова време. Все исках да си пиша в блога, но все когато имах време, решавах да пиша във форума на Ровър. Голяма грешка, защото там само едно момче ми отговаря – и той сега прави подобен ремонт, макар че неговото е цялостно преоборудване на двигателя за силов тунинг. А и не е притиснат от времето, втора кола му е и хич не бърза. Иначе колкото и пъти да питах откъде се взима меден спрей, примерно, все не намирам отговор. А за такъв спрей или лепило съм обиколил вече цяла София надлъж и нашир – няма и няма.

И затова си казах, че като ми се пише и разказва за тия неща, по-добре да го правя при мен си, в блога. Имам доста снимков материал, който ще подредя в галерии и ще пиша за тайнствената и страшна процедура, наречена “смяна на гарнитура на глава на Rover”, от която всички така се плашат.

2049

Не пиша. Заспивам в 12, ставам като сомнамбул около 7. Пускам филмче на Светко, имам десетина минути да си долежа, после му правя попара. Закусваме с Краси, после се почва дневното лудеене. Следобяд спят, а аз излизам да обикалям центъра за авточасти за ремонта. Вечер се лудее, после идва къпане, обличане, приказки и приспиване. Всичко с безкра-айни убеждавания. Към 11 спят и имам час за Интернет.

2045

Опитвам се да си сменя сам маншона на външното каре. Искам да сваля целите полуоски направо. То така ще е по-лесно, а и тъкмо да прегледам и другите маншони как са. Но нещо инструментите са ми никакви, гайката на главината не помръдва, а китайското гедоре (т.нар.) тръгва да се огъва. Другият вариант е в сервиз – наблизо ми казаха 20 кинта за маншона и 30 реглаж предница, ако поискам. Но искам аз.

Avatar, Pavatar, Gravatar…

Малко грижа за блога – вече има аватари за коментарите. Теглят се от gravatar.com. Отлагах дълго, защото не ми допадат услуги като Gravatar, при които даваш част от онлайн идентичността си някъде, на някакво си сайтче. Тоест харесва ми по принцип идеята за аватари, но не ми харесва начинът, по който се осъществява тя с Gravatar.

Много по-готино е с Pavatar – на практика, за читателя е същото, но вътрешната разлика е, че всеки си държи аватара при себе си, на сайта си. Много е просто – или с X-Pavatar заглавка, или с rel=”pavatar”, или чисто и просто с файлче “pavatar.png” в основната директория. За още по-мързеливите, сега видях, имало и приставка за WordPress. Но въпреки всичко не получи достатъчно слава и блясък – всичко отиде у Gravatar – може би неслучайно, все пак последният е творение на уърдпресовци.

Все едно, тия дни реших, че не си струва толкова дълго да се занимавам с такъв малък проблем и между две приспивания на бебетата метнах приставката Gravatar за Drupal. Първо се учудих защо не работи, после полека избеснях и накрая отворих модула да видя какво прави. Ами… прави уж каквото трябва, но аватарите не се показват и стоят картинките по подразбиране. Лека-полека разбирам какво се случва – цялата идея е да се показват друпал-ските аватари на профила първо и чак ако липсват или ако човекът няма профил в сайта, да се търси граватар.

Минах бързо из модула с “//”, изрязах почти всичко, всякаквите ненужни ми проверки и засилих $variables[‘account’]->mail (което съдържа адреса на пощата на коментиращия) за генериране на аватарчето. Всичко заспа. Но после се зачудих за какво ми е цял модул за нещо, което е на практика един-два реда. Порових из настройките и какво да видя – по подразбиране модулът задава адрес в gravatar.com, който се различава от дадения в документацията на самите Gravatar. Изчистих го, дадох gravatar.com/avatar/ и всичко си заработи. Проработи даже и сток модулът, с всичките му проверки. Преди да се занимавам, рових из докладите за модула в drupal.org. Някои хора се бяха оплаквали, но авторът пише “бе при мен си работи” и затваря доклада.

Drupal все повече ми отеснява някак. Особено откакто взе да става популярен и даже стана някак “модно” да се правят местни събирания на “друпалисти” – все едно е нещо чак пък толкова сложно, трудно или пък фенско, а не е само един инструмент за сложни, трудни и фенски неща. На приставките вече не може да им се хване краят – за каквото се сетиш има вече написан модул, а за каквото не се сетиш има views, panels и CCK. :) Вярно – повечето са много по-прегледно писани и по-поддържани от нещата за WP. С доклади за грешки и т.н. Обаче все по-лесно става прост и малък сайт да се направи незареждаем на по-бавен хостинг, ако е с Drupal.

Имаше една приказка – “да стреляш по врабчета с атомна бомба”. Е, нещо такова е. Та поразкършете прашасалото си PHP-fu. Например в най-близкото дожо, да кажем с CodeIgniter :) Или изберете българското – Огнян Банков от доста време бие рибата с Tangra Framework. Или още по-добре – Geany е малък, бърз и си има всичко, без да ви досажда и отклонява вниманието с безброй лъскавини и “екстри”. Най-добре се конусмира с празни файлчета, започващи с <?php и после писани на ръка.

Накратко – след дозата “мрън”, вече има аватари в коментарите. За капак на неприязънта ми към Gravatar, тия дни ще пипна модула да проверява първо за pavatar-и и така всички ще пляснат с ръце и ще има световен мир. :P

2043

Взех от баща ми две стойки за повдигане на кола. За укрепване, след вдигане на крик. Помня ги още от старата Skoda 100S. Колкото и необмислено да звучи, решил съм сам да си сменя маншона на дясното външно каре, който се спука в петъка. Вчера взех от ул.Симеон маншон, в комплект с две скоби и пликче грес за 15 лева. За смяната на маншон изчетох бая, само дано инструментите са ми достатъчно здрави.

“Друг, нов дом”

Тоя отдолу пак тропа зверски по тръбите на парното днес. Шум сме му били вдигали. Нощна смяна бил. Откакто сме се върнали в апартамента, всеки божи ден гледаме да пазим възможно най-тихо, за да не тревожим съня на неравнопоставения гоцеделчевец. Всяка сутрин ставам, щом Светли се събуди и за да не щъка и тупурка по паркета в хола, го водя в кухнята, където си говорим, правя му попарка и му пускам “мечопуховци”, които винаги го кротват за час-два. Е, след гледане на филми е по-непослушен и малко вилнее след това, но нали целта е да пазим кооператорския мир, та компромисът се ядва.

След това по цял ден опитваме да си играем с него някакви “тихи” игри. Е, понеже не става така тая работа, аз вече не изтрайвам и все по-често се карам на детето. “Не тичай в стаята”, “недей да думкаш, моля те”, “нека оставим тази играчка да се наспи, защото е много шумна”, “колко пъти те помолих” и какво ли още не. Даже съм започнал да се карам. А никога не съм искал и нямаше да става така, ако не беше идиотът отдолу, който още докато Краси беше бременна с Оги, ни тропаше по парното и беше идвал веднъж да ме заплашва даже, че аз съм щял да ходя при него, не той при мен, щял съм да видя аз…

Обичам си града, но това, което вече не мога да търпя, е общежитийната му същност. Не мога да търпя наглата, селяндурска, не-градска общежитийност. Абе мамка му, аз толкова време съм прекарал в Студград с колегите си (когато все още беше студентски там градът, не като сега презастроен мутренски кошер). И никога не съм възприемал толкова “претъпкано” всичко там, не съм го възприемал така “претъпкано”, както ми е сега тук. Никога там не ми е било общежитийно в някакъв лош смисъл, макар че си беше буквално общежитие и си имаше и лошите неща. Въпреки всичко там тогава имаше много повече съкооператорство, отколкото днес има в кооперациите. А пък точно днес ми казаха, почти на шега, че съм социопат – та щом и аз ценя доброто съседство, представете си :)

Засега нещата са наред, май. Слязохме на неговия етаж да търсим домоуправителката, която е до неговата врата. Нямаше я, аз си бях взел мобилния в ръка, гушнал Оги и се двоумях дали да набера полицията или не. Накрая Краси отне напрежението на ситуацията и остана със Светко на ръце да говори с господина с чувствителен слух. Не ми се разказва в подробности, въпреки че знам ли, може пък да е терапевтично. Засега смятам тия дни да изпия две бири с приятели, ако се добера до свободно време. Ако не помогне, ще разказвам. Та каза си му тя всичко, което искаше и което трябваше и му го каза спокойна. Ако бях аз, щях да вдигна скандал и или да си изкарам боя, или аз да скоча на бой. По принцип съм много спокоен, така ме знаят и приятелите, но това идва с цената си и ми коства огромни усилия да се овладявам в подобни ситуации.

В последните години (най-вече годините след казармата) почти не ми се е случвало да излизам от кожата си и да се ядосвам толкова, толкова много енергия да ми трябва, за да се успокоя. Имало е един-два други случая преди и досега в последно време все съм успявал да се събера и да преодолея както нервната превъзбуда от адреналина, така и острата физическа болка от повишеното кръвно и щипката истерия (предполагам) за вкус. Искам и сега да съм ОК. И занапред да съм ОК. Искам да нямам вземане-даване с идиоти и селяци, на които целият свят им е крив и длъжен и които без да са прави, все се мислят за най-правите на света. И които, горките, все са онеправдани.

Искам къща. Прекалено дълго отлагам, но явно няма да стане с разработване на фирмичка и изкарване на пари, както си го мислех последните година-две. Че аз даже кабинет не мога да си намеря, камо ли да започна работа по мои си проекти… Някак трябва да стане, даже Светко днес, когато след като се поуспокои и ми даде да го гушна и да му разказвам защо сме притеснени с мама, каза кратко и ясно “Искам друг, нов дом!” и “Искам наша си къща и да си тичам и да си играем заедно по цял ден!”

П.П.: Докато проверявах това за грешки, Светко започна да вика нещо отатък. Доближих се в коридорчето – детето бълнува нещо и се кара насън – не чух точно, преди да спре. По дяволите, пак се ядосах! Ама много! :(

2041

Слязох да свалям капак на ангренажа да видя с кой вид съм и като вдигнах отдясно и свалих колелото, що да видя – всичко в зеленикаво масло, подкалникът отвътре напръскан при въртенето на колелото, даже самата джанта отвътре зеленясала. Подсказка – спирачната течност е хем зелена, хем масло. Кофти. Дано е само затръгвал маркуч, дано не е сериозно пробит. Че един е 50 лева, а се сменят заедно двата.

2040

Кафе с Велин и после връщане от Студентски град до нас. Пътят напряко през града не ми пречеше изобщо, но да се шофира в Студград е тотално отвратително! Бях леко изнервен, но и да не беше това… Пълно с мутри, които карат като луди. Едвам се изнесох след половин час пълзене напред и назад от моя страна и бибипкане, закани и селски подвиквания от беемвета, от страна на други. И то в дъжд. Отврат.

Разхвърляно 12

Какво по-удобно място да продължа блогването от “разхвърляния” раздел? Не че не ми се пише, не че и нямам за какво да пиша – причината да отварям малкото поле на микроблога или направо единия ред на identica е, че нямам много ентусиазъм. По-точно… хм, тази част на ентусиазма, която те сграбчва за яката, тръшва те на стола и ти набутва писалка в ръката.

Офис или гараж?

За да изляза от този затворен кръг, опитвам или да се успокоя и да я карам както досега, или да потърся място за кабинет. Кабинет както за работа по сайтове за пари, така и за моите си проекти. Дето все очаквам в някой приятен скорошен ден да махнат изцяло нуждата от занимание с чужд уеб. Тъй де – всеки да си прави уеб-а, а-ма-ха! Всяка мацка да си знае мол-а, така ли беше? :)

Истински, ставащ за работа офис да наема сам в този момент е непосилно, а и бая измислено и ненужно. Наскоро Краси ми даде страхотната идея за гараж. Не помня дали имаше предвид точно същото, но аз бързо взех идеята и я развих така – вземам някакъв готин гараж наоколо и хем си държа колата вътре, хем в единия край на малко бюрце си сядам с лаптопа и си върша работа на спокойствие. Няколко часа на ден са достатъчни, даже предостатъчни на първо време. А и добрата страна на всичко е, че Рошко ще стои на сушинка и на сигурно, пък и когато за пореден път реша да човъркам по него, само се обръщам, правя две-три крачки и започвам. :)

Лошото е, че в Надежда масово колите се държат в едни коптори, дето да ти е кофти колата да си оставиш, камо ли да има място и за теб. А трябва да е и чистичко (поне приемливо чисто), и някаква светлина да има. Трудна работа. Единствените обяви в мрежата засега са за два гаража във 2-ра част, в нови блокчета, чистак-бърсак, вътрешни дворове, щори, вътре с вода и отделен електромер. Песен, обаче са ми далечко. А е някак тъпо да биеш път до колата си. Цените вървят около 90-тина лева. Когато търсех къща или квартира под наем наскоро, цената на допълнителен гараж към наема винаги беше около 50 евро – явно сега леко са паднали още наемите. Но няма местенца наоколо, та все още търся.

Пиене или каране?

Бих казал, не съвсем сигурен, каране. Не че преди съм се наливал, но харесвах да пия някои видове бира. Откакто съм с кола, почти не пия и смея да кажа, че май не ми липсва. Има добри страни – винаги мога да отскоча да се видя с приятели или да ида до нашите, без да изчислявам идиотския маршрут и график на грАдския транспорт. Особено с тия безумия с копаенето на метрото това си става полека нещо за притесняване. Хубавото е и че мога да си тръгна точно когато трябва, а не все да си гледам часовника, да смятам до кога е маршрутката и колко време ще ми отнеме с рейс и накрая просто да оставам за още едно, и още едно, и…

Лошото да си непиещ в компания на черпещи се е, че… не пиеш. Но за мен е добре дошло, защото когато съм тревожен и притиснат от всякакви грижи (както съм напоследък), още първата бира ме прави обстоятелствен и бъбрив. Такъв съм и когато съм уморен. Добре де, може би на околните не им пречи, но лично мен си ме дразни.

БАН или не е БАН? :)

Покрай всички промени и жуженета в БАН ми става отегчително. Вече съм преполовил докторантстването си, а съм присъствал на има-няма 5-6 семинара в института. Задължен съм да ходя всяка седмица на събрание и почти винаги се говорят административни (в по-добрия случай) и скандално-реформени (в по-лошия случай) неща.

Каквото и да направят с философския институт в БАН, а и с целия БАН, ще е неефективно за науката. Може да е ефективно за взимане на едни имоти и прибиране на едни пари, може да е ефективно за разчистване на някакви отношения, но ако изобщо искаха истинска реформа, не е това начинът. И по-скоро – не е това проблемът за решаване.

Истинската реформа в научната ни среда трябва да включи категорично и отведнъж разграничаване на научния от административния персонал. Не може “чин и длъжност” да вървят заедно – това е казармено мислене. Но за съжаление и в БАН, и в СУ научната титла и административната длъжност се мислят заедно.

Ще пиша за това друг път, скоро. Но накратко – ако някой е толкова добър администратор, защо изобщо си е губил (и си губи) времето с научна работа? И обратно, ако някой е много добър преподавател или изследовател, за чий изобщо се бута в кабинетите на администрацията? И БАН, и СУ трябва да вземат счетоводители, юристи и организационни психолози, които да се занимават с наемите, заплатите, отпуските, правните неща и набирането на персонал и всичко останало да е изцяло научна и преподавателска работа. Даже не е нужно административните директори да са специалисти от същата дисциплина – напротив, нека са си добри специалисти в своите си, административни неща.

Ама няма да стане, защото се мисли казармено. Също както не стана и реформата в СУ навремето. Дето още я тътрят и толкова години им трябваше, за да въведат и доизмислят (да, в този ред) това с кредитите. А толкова лесно и ефективно щеше да е да се въведат на първо време паралелни курсове по основните задължителни дисциплини, да има конкуренция между “големите” професори. И всичко щеше да тръгне само към реформа и оправяне. Но не, казарменото мислене не допуска такива модерни волности… Все едно.

Електромобили? Да, само да намеря начин.

Вече от около две години ме тресе треската за електромобилни конверсии. Обмислял съм и мои проекти, обмислял съм и идеи за малък собствен бизнес. Има и хора наоколо, които също са кимали одобрително на такива идеи. Вече сякаш съм изчел всичко в мрежата по темата, следя най-големия пощенски списък и най-активните форуми, правя и българския форум за електромобили.

Остава само да намеря някой ден пари. Даже например Рошко затова получава грижи по другите си системи, но свързаните с двигателя му все са нещо на заден план. Поне критичните неща по двигателя ще ги сменя, когато имам парички, но как, примерно, да му сменя цялата генерация, за да не му дрънчат гърнетата, когато все си викам “ми той по-добре скоро да стане електромобилче”? :)

Има и у нас вече тук-там ентусиасти, които правят проекти, има и начинания с комерсиален уклон, даже чисто нови проекти за коли. Но щом имат пари хората – правят.

Drupal 7 – уотда фак?

Като че ли съм отраснал с Drupal, вече бая години и даже ми е втръснал. Може би от година време не се занимавам да пиша мои си модулчета или да редактирам готови, не променям темите. Цялата концепция за обновяване на Drupal е такава, че промените, ако не са станали официални, с времето се губят или стават ужасно трудни за поддържане и мигриране. А уж иначе по претенция е лесна система.

Ето и сега – седмицата е тотално различна, поне на външен вид. Каквото попрочетох тук-там с досада, и вътре в api-то има критични промени. Да бе, да – за “по-добро” са… Ама са промени.

Не разбирам как всеки ден си обноявявам Debian-а и всичко продължава да си върви, и нещата, които съм писал аз си работят и те. А това да мигрираш Друпал от 5-та към 6-та версия или сега от 6-та към 7-ма си е PITA. Не, знам защо е така – GNU/Linux се разработва с друга идея, нещата вършат конкретна работа, измислени са отначало, идеята на всеки компонент е изчистена и ясна и затова доработката е лека надстройка и пребоядисване, а не смяна всеки път на основите.

Вярно, с Drupal за половин час може да се сглоби всякакъв сайт и след това за още час-два да се “облече”. Но с всеки ден и с всяка нова версия започвам все по-често да отварям или CodeIgniter, или направо текстовия ми редактор с празни php-файлчета. Пък нека ми е лошо, нека ми е трудно. :)