Arcane Lore

За Рошко иде реч. Колата сдаде багажа и вече двайсетина дни стои с разбито “сърце” и събира прах и пухчета от тополите около гумите. Случи се още на 10-ти май, из баирите на Горна баня. Защо бяхме там с Краси и децата е друга тема, ще пиша отделно. Беше първо изкарване на колата и съответно първата ни разходка с кола след като смених пред блока маншона на дясно външно каре. Но и за това ще пиша отделно. На изкачването пред Италианския лицей, когато опитах да завия наляво и да се вмъкна в единственото свободно място за паркиране, изведнъж воланът стана по-твърд. Няма серво, гледам – двигателят спрял. А отгоре хвърчат разни местни джигити. След дълго въртене на стартер, накрая запали и с много газ паркирах.

На връщане реших, че е заради лош бензин. По парични причини все става така, че карам не с полупълен резервоар, а с полупразен. И сутринта бях заредил в Шел, а от техния бензин на Рошко и преди му се е гадело. Миналата година от Шел ми беше правил проблеми, даже на изкачване на Беклемето глъхнеше и успях чак с добавка да я изгоря тая гадост. Затова първо си казах, че горивото с всичките му добавки на Шел е размътило дъното на резервоара и помпата е засмукала нещо не много вкусничко.

В казанчето на антифриза нямаше мърсотии, отникъде не пръскаше и не течеше нищо, затова тръгнахме да се прибираме. На излизане от Горна баня обаче започна пак да глъхне и на светофарите можех да стоя само с единия крак на съединителя, другия яко на газта и с ръката вдигнал ръчната спирачка. Но към Овча купел стана нетърпимо, загасна на светофар и не пожела да тръгне пак. Трябваше да се ядосвам на всички кретени с книжка, които ми бибипкаха, без да виждат, че съм на аварийки. И даже без да виждат, че съм на аварийки, с жена и деца в колата и съм излязъл да бутам от шофьорската врата. Идиоти. И преди, когато съм закъсвал, никой не вижда аварийните светлини. Тия аварийки не са за внезапно спиране, не са за “благодарене” при вземане на предимство! Не са и за маневриране при паркиране! А са точно за аварии – за нищо друго! Ама идиотите си свиркат.

Успях да избутам колата след светофара и я засилих в една тиха пряка. Паркирах и отидох да взема от някой магазин наблизо туба с минерална вода. Антифриз нямаше никакъв, казанчето беше сухо. Първо се панирах и звъннах на баща ми – може би не трябваше да прибързвам, май само го притесних. В бързината, като се чудех какво е станало, реших, че колата е изгорила охладителната течност в цилиндрите, през малък пробив. Неправилно, защото толкова бързо не може да се изгори цялата вода – ако наистина нахлуе толкова много вода в цилиндрите, резултатът не е загаснал двигател без охлаждане, а е воден удар на буталата и изкривени или счупени биели и бутала… Но не прецених, че водата е отишла в единственото друго възможно място – маслото.

Налях остатък от шише с червен антифриз, което държах в багажника, долях яко минерална вода. Само такава имаше в магазина. Като преди това поизчаках малко да изстине двигателят и през това време Краси и Светко ядяха сладоледите, които взех от магазина. И така, с вода в системата вече, колата си запали и продължих с “повишено внимание” и неприятно предчувствие. А трябваше поне да си закарам семейството вкъщи – всякакви схеми с теглене, викане на пътна помощ или оставяне на колата без да се пали не ставаха, не мога да си позволя такъв лукс. На Светко вече му се спеше, а и беше гладен.

И пак с яко газ, едвам стигам 3-4000 оборота, но колата няма никаква мощност и едвам върви. Сипах на едно OMV малко бензин и отказа да запали. Въртя аз стартера, а веднага идва бензин-бойчето и ми вика “ако искаш да я бутнем да запали?”. Кипна ми и му викам “като толкова разбираш, каква е разликата между бутане и въртене на стартер и как ще запали, ако я бутнем?” Очевидно беше, че просто иска да ни разкара от колонката, не да ни помогне – отзад се беше наредила някаква мутра с грозно Audi.

Пак успя да запали и с ужасно каране – трудно и физически, и откъм внимание към пътя – накрая успях да стигна до нас. Когато пусках газта, оборотите падаха докъм 1000, но не можеха да се задържат около 750, както трябва да са на празен ход, а веднага падаха надолу, оборотомерът замахваше към нулата и колата гаснеше. При блока я допаркирах набързо с бутане.

Като слязох на спокойствие следобяда да видя и огледам – свещите са си добре, сухи са, казанчето е сравнително чисто, поне чисто както преди си беше… Чудя се аз какво стана с тоя Рошко и вадя щеката на маслото – то пълно догоре с пресечено масло… Ясно – всяващата ужас в сърцето на всеки ровър-шофьор HGF (head gasket failure).

Отдавна беше започнал периодично да гълта по малко вода, а пък маслото ми беше трудно да го следя, защото (както чак сега разбирам), явно беше променило консистенцията си леко. Отделно двигателят имаше лоши течове на масло от семерингите на разпределителните валове, от капака на главата и долу от уплътнението на картера. Не чак големи течове, но постоянни и целият беше в цял пръст масло с прах. Отлагах по-голям ремонт, защото колата, въпреки всички тия неща, цяла година се държеше много добре. За десетина месеца навъртя десетина хиляди километра, включително в най-големите студове и снегове и не ме е оставяла на критични места. Повреждала се е два пъти в София – веднъж падна акумулатор и веднъж изхвърли антифриза в задръстване (което също е симптом, ама…).

Гарнитурата на главата се е пробила и е пропускала в две посоки – изгорели газове към охладителната течност (от което ми се пукаха маркучите) и охладителна течност в маслото (по малко, защото ако беше повече, щеше да се е пресякло отдавна).

—-

И така от 10-ти Рошко е в ремонт. Първо търсих сервиз, после търсих майстор… и накрая реших да си я правя сам. Форумите на Rover (да, на такава непопулярна марка у нас има цели няколко форума) не помагат – няма в тях майстори с профили или специални за марката сервизи, които да участват и във форумния живот. Както е във форума на Subaru с двата сервиза MITAKA и DK, както е във форума на Mitsubishi с DJ Tymbi, както май е Ombre за Honda… Няма бе, там вирее само “продавам и купувам” и понякога “как да си сложа светодиодчета”.

Ремонтът, който вече почти направих, досега ми излиза около 300 лева, включително всички консумативи, части и инструменти, които съм взел. А в сервиз за тия неща щяха да искат 800-1000лв. Така че поне ми е по-евтино. А и ми е интересно и успокояващо да работя по колата. Лошото е, че много се проточи. Защото все не намирам някои неща – ето, например още търся из софийските магазини меден спрей за гарнитури (лепило, а не смазка). Търсих дълго планка за фиксиране на ангренажни колела и анаеробен уплътнител за капака на разпределителните валове. Накрая снощи си ги поръчах от eBay за малко пари.

Това всичкото е и причината тук да е тихо толкова време. Все исках да си пиша в блога, но все когато имах време, решавах да пиша във форума на Ровър. Голяма грешка, защото там само едно момче ми отговаря – и той сега прави подобен ремонт, макар че неговото е цялостно преоборудване на двигателя за силов тунинг. А и не е притиснат от времето, втора кола му е и хич не бърза. Иначе колкото и пъти да питах откъде се взима меден спрей, примерно, все не намирам отговор. А за такъв спрей или лепило съм обиколил вече цяла София надлъж и нашир – няма и няма.

И затова си казах, че като ми се пише и разказва за тия неща, по-добре да го правя при мен си, в блога. Имам доста снимков материал, който ще подредя в галерии и ще пиша за тайнствената и страшна процедура, наречена “смяна на гарнитура на глава на Rover”, от която всички така се плашат.