В Троян сега е празникът на сливата и троянската сливова. Голяма гмеж – не че имам нещо против тук да има празници, но ми е леко неприятно, като за събора на манастира, за празника на сливата, за велосипедната обиколка – все се напълва с коли от цялата страна. С, СО, СА, В, ВТ, СМ, ЕН, РА, А – с такива регистрации се напълни наоколо, освен с тукашните ОВ. Иначе е гот сигурно. Догодина ще обиколим.
На 33 и в стъпките на болярите
Един от най-страхотните ми рождени дни, със сигурност най-готиният ден наскоро. Може би заради звънливия щастлив смях на сина ми и разтапящите се пред него усмивки на мен и жена ми. Може би заради странната смесица от магията на недооцененото ни, но славно минало в краката ми, тъпчещи Царевец и постоянното ми стряскане от бутафорно укрепване и дострояване на руините с бетон, арматура, пластмаси и кабели на декоративното осветление. Може би от това, че няколко човека ми се обадиха и ме ободриха с поздравления. Може би от това, че карах колата общо няколко часа, включително в пиковия час на Търново. Голям купон е движението там, между другото — представете си задръстване, ама с баири и нанадолнища. И преди съм казвал, че обичам баирите и не вирея на равно. Но все си мислех, че всичко си има граници. ;)
Последните дни бяха кофти. Последните месеци не бяха цвете чак за мирисане. Всъщност глупости говоря — всичко около мен лека-полека става все по-добре, просто не е “добре” според някои външни критерии. Какво имам предвид — ами много неща са, но само за пример — имам много време за сина и семейството си, и понеже ми трябва за тях, го използвам, но пък нямам хич много време за докторантурата и особено за бюрокрацията там, дори и само да присъствам на заседания. И ето — нещата се нареждат, но все ме юркат да ходя и слушам административни неща, все ме юркат да пиша текстове и да си вземам изпитите. А аз 1) нямам цялото време на света, не съм студент ерген и 2) когато ме юркат, не работя. И преди съм имал проблем с това, явно хората все решават, че като юркат някого, го “стимулират” и му “помагат да развие потенциала си”. При някои действа, но при мен има обратен ефект. Да ми се каже “колко време ще ти отнеме да направиш това и това” е начин да ме откажат. Колко ми е отнело ще знам, когато го направя. А някои подхождат по обратния начин. Все едно.
Сутринта решихме да идем с колата някъде. Първата идея беше да идем заедно за храна от детската кухня, дотук нищо необичайно. После решихме да се разходим до Ловеч. Аз се ентусиазирах много, защото си представях как ще заведем Светко на кино в Ловеч, за първи път на кино. Но Краси не знаеше дали има останал киносалон там — навремето е имало, но днес… Така и не разбрахме, защото докато се чудехме, преди Ловеч свърнахме на изток към Велико Търново.
Пътят към Варна е ужасен. И брат ми каза така, когато наскоро минаха да ни видят. Всеки кара като луд по тоя път. И колкото повече се доближаваш до Варна, толкова по-лудо става движението. От София до разклона за Ловеч — по пътя, който познавам — има ненормалници, но не са чак много. По пътя за морето обаче като че ли нещо ги събира, като че ли под пътя върви голям магнит и събира всякакви боклуци в коли от наоколо, като стружки.
Ядосах се на няколко пъти, а не трябва. На два-три пъти при поредното очевидно рисковано изпреварване от някакъв “бързащ” давах в началото плавно газ — за да видя дали поне малко ще се стресне, мулето му с муле. Бързо намалявах, разбира се. На два пъти отбивах вдясно на аварийни, за да пусна завтеклата се колона бързаци, на които явно 80-90 км/ч са прекалено бавно за първокласен път. Да не говорим за многото засичания на висока скорост, двойни изпреварвания и най-омразното нещо на света — святкане на къси-дълги в огледалото и tailgating, при това при скорост около или леко над ограничението.
—-
Във Велико Търново съм ходил май общо два пъти досега, като изключим още един-два пъти преминаване с рейс от морето. Като малък с нашите съм ходил на Царевец. Вторият път е, когато женихме Сашо и Ема. Навремето си спомням, че имаше доста чичковци, които дялкаха разни камъни. Явно реставрацията е била все още актуална. Не помня почти нищо, освен че беше много впечатляващо, че докато търсехме къде да паркираме, в далечината се извисяваха някакви крепостни стени и ръмеше дъжд. Църквата на върха не беше довършена, а аз бях най-силно очарован от бойниците.
Сега беше много по-различно, но сигурно е било подобно за Светлин. Изкачи целия хълм, влезе в цървата горе и после обходи и уличките край двореца и надолу. На два пъти си поиска гуши, но ни уйдиса на акъла да изкара цяла разходка без носене. Ние се уморихме, а той щурееше наоколо, сочеше с пръстче и викаше “гояаааам замък”. Говореше ни всякакви неща и всичко беше на място, не бебешко. На две годинки и половина вече говори страхотно. Добре, че беше той, иначе неуредиците и прокрадващият се кич на историческите хълмове щяха да ни развалят настроението.
Например тъпо е навсякъде да е хем достроено, хем с различни материали, хем където не се знае как е било, да е леко “фантазе”. Вярно, че много бързо след Освобождението всичките ни оцелели стари крепости са доразрушени и забравени, но не е оправдано само и само за да има туристи да се строят кули с бетонни плочи и колони, при това виждащи се. Никой не може да ме убеди, че калдъръмите, по които са препускали коне, са били такива — с разместени и разбити камъни, заляти в основата си с бетон, за да не мърдат. По такава настилка даже посетителите днес стъпват внимателно, за да не счупят крак — представете си кон, който си запазва краката по такава настилка.
Нещо друго — обезопасителните ограждения и парапети. Няма ги. Наскоро се оправдаваха по телевизията, че това било археологически паметник и не можело да се разваля визията с поставяне на парапети. Абе тия луди ли са или само се правят? Визията, а? Ами навесите тук-там и по средата заведението с цветните чадърчета, те “вписват ли се във визията”? Ами тия зелените камбани, дето са заради спектакъла май, и те ли са в унисон с археологическото? Ами безбройните лампи из руините, монтирани на не съвсем “скрити” места? Ами кабелите и тръбите, които на места съвсем нангажиращо си пресичат пътеките? Имаше и един автомобил, пакрикан край църквата, май на художника, който там си продаваше графиките — и той “визуално унисонно”.
А опасни места има много, не се майтапя. Най-нормалното е да се постави ненабиваща се на очи, но здрава и сигурна защита за хората. Навсякъде така се прави, никой не се оправдава с “визията”, щом става дума за безопасност.
В “църквата” не дават да се снима, ако не си платиш отделна такса. Явно защото великите творби вътре са прекалено гениални и в същото време скъпи, иначе не си го обяснявам. Църквата е изцяло реконструкция, доколкото знам е “свободно разсъждение на тема” и вътрешността й също е измисляна. Ако не се лъжа, оригинални са само основите й. Но е друго да има “старини” на баира — след като преди век — век и половина си порутваме и без това малкото оцеляло от крепостите за нови строежи и потрошаваме камъните за чакъл за железопътните линии и мраморите стриваме за хоросан, днес вече е модерно да правим “възстановки”. Нищо лошо. Навремето не са мислели за тези “старини” по същия начин, както днес. Днес е ценно друго. Но нека все пак поне не се виждат бетонните плочи, че за смях ставаме…
Чудих се дали и на кого да се обадя. В Търново познавам Ема и Сашо, но те рядко са там, а и като са там, не са в града, а наблизо. Наскоро минаха да ни видят, щеше да е готино да “върнем” гостито, но остана за друг път. Единственият друг, когото можех да потърся, е Бого Шопов. Щеше да е готино да обсъдим над чаши с бира всякакви неща, включително метъл, авторско право и пиратска партия. Но нямаше да има никакво време и не се обадих на никого.
На връщане пак оцеляхме в трафика на лудите и понеже Светко пак по някое време заспа, решихме да не спираме и направо да се приберем. Странното с крайпътните местенца за почивка е, че докато успееш да разгледаш и да решиш дали ти допада или не и вече си го отминал. А за следващото още нямаш мнение и не можеш да спреш предварително. Е, вариант е да спираме на всяка чешмичка и всяко кръчме, докато си изберем някое, но така май си е уморително.
Мен малко ме болеше главата към края на пътуването. Основната причина е в идиотите, които успяха да ме ядосат на един-два пъти. Но и климатикът има пръст — трябва да запомня при по-дълъг път да затварям духалките пред мен или поне да ги насочвам встрани. Готино е вън да е жега, а вътре да ти вее хлад леко в лицето, но прекаленото е зле за главобола.
—-
После паркирахме колата и ядохме шопска салата и пържени картофки, тоест Светли основно ги яде. Аз пих бира за мое си здраве, а на всички препоръчвам заради нечовешки бавното обслужване да избягват пицарията на центъра на Троян, тази точно срещу пощата.
Вкъщи имахме вечеря и много детски занимавки с бишкотената торта с крем, търсене на свещи, снимки, бенгалски огън, подаръчета, разпиляване и събиране на цяла кутийка кибрит, бъркане с пръсти в тортата. Какво ли не. Отворих едно отдавна залежаващо магарешко мляко и пих от него. И Краси пи малко, с нея пи и бебето. Досега сме го пазили от такива гуляи, но вече е по-голямо и една глътка мама може да си позволи. Виното на нас ни хареса, а то как го е усетило ще го питаме през декември. А, и Светко пи — водичка в чаша. Вече започна да казва “вода” вместо така сладкото “дува”. Както спря да ми казва на мен “тита”. Расте, милият.
И той, и аз… 33 — така добре помня времето, когато и 25 ми се струваше ужасно “средна възраст”. После трябваше да се “примиря” с 30-така, а сега и това ми идва до главата… Всъщност няма значение, това са само някакви си числа. Статистика за енергото, НОИ и полицията. Истински важното е как и на каква възраст се чувствам. От какво се засмивам, кое ме ядосва, кое не мога да търпя и без кое не мога. Всичко друго са подробности за тези, които им обръщат внимание. :) Честит рожден ден и на вас!
1982
Днес ставам на 33. Ако почакам още малко, ще съм на 33 и 1 ден, роден съм към 1:30 сутринта. Бях в ужасно отчаяние и кофти настроение. Но Краси и Светко ми направиха най-страхотния ден-ден! Уморен съм, а имам толкова впечатления от днес. Ходихме до Царевград Търнов, каквото е останало от него. Ядохме бишкотена торта, все се смяхме и ми се обадиха няколко човека. Ще си догледам CSI и ще спя. 33…
1981
Махнах емисиите на Atom. Работеха само за блога, другите раздели си ползваха RSS. Пусках специално atom заради мистериозен проблем на TopBlogLog и Technorati, които виждаха в емисията и коментарите заедно със статиите. Но това не е мой проблем, емисиите си бяха ОК, а е проблем на TBL и Technorati. Atom URL-ите са насочени към RSS-а. Ако нещо не работи, свиркайте. Мерси на Ванката за bugreport-а.
1978
Колата е “на трупчета”. Вчера брат ми мина на гости със семейството и докато децата щурееха из Троян, откачихме изпарителя от старата газова. Последната й част. Отворихме охладителната система, защото взимаше антифриз с отклонения от нея. Освен това отвинтих едни маркучи-хакове към инжекциона и стъпковия мотор за почистване. Май ще трябва и дроселната клапа. Да взема WD40. Дано придърпването спре.
1976
21ч. е, а на улицата ни в Троян гърми някакъв познат хеви метъл. Не мога да се сетя какво точно, но преди малко бяха надули Judas Priest. Преди седмица-две минах по тъмно по пешеходния мост и от кафето над реката дънеше Yngwie Malmsteen. Не казвам, че е шумно – напротив, градът е спокоен, просто хората са живи и с вкус. Скоро ще реша, че точно Троян е рок-столицата. И рокерски град е. Абе класика!
1975
Знам, че много хора все още сами си сменят гумите. Или поне свалят джанти. Навремето колко пъти съм гледал тати като лепи гума на път за морето или вилата. И пак не знам колко силно се затягат гайките. Свалях задни колела, покрай демонтирането на остатъците от газовата и затягах на кръст, с всичка сила и с тежест на тялото. Пише тук-там да е 100-200Nm. А това е много – не съм ги пренатегнал значи?
Рошко о-без-газен
Вчера разбрах, че колата ми е била удряна и поправяна. Преди някой да реши, че нещо му има на Рошко, нека кажа — и вашата сигурно е удряна. Почти всяка стара кола в България сигурно е удряна. Особено тези, които са “нов внос” и на по десетина или повече години или се препродават след само година каране в страната. Не всички, но повечето.
Така съм се размазал от цял следобяд лежане под колата, че сега, след като вчера забравих да взема аспирин, съм целият една огромна мускулна треска. За три-четири часа успях да сваля задната броня, подкалници и колела, да откача едни тръби и железа, да разплета кабели и всичкото това с не съвсем подходящите инструменти. Събрани “отвсякъде” в картонена кутия ключове и отвертки, от които само един-два ключа и една отвертка стават за истинска работа определено не е “комплект инструменти”.
Трябваше да разкостя и сваля газовата уредба. Когато купувах колата ме убеждаваха, че е с газов инжекцион “Тартарини”, на който нещо не му работело, но иначе бил тип-топ и само малък ремонт от газаджия и щял да върви. Да, ама не. Уредбата беше без газови инжектори, просто бяха откъртени и отнесени. Аз като толкова и разбирах от тия неща, толкова и съм видял. А ме убеждаваха, че “май” на дълъг път извънградско газовата се включвала. Дрън-дрън — как ще се включи нещо, дето го няма? Освен че не работи уредбата, бутилката отзад в багажника не само беше огромна и заемаше половината място вътре, ами и беше пълна с газ. И всичкото това тежи и му плащам бензина за превоз постоянно. Затова реших една от първите ми задачи да е да се отърва от частите на газовата уредба. Която, в интерес на истината, си е напълно използваема като резервни части — просто аз не мога да я ползвам, защото нямам инжектори, а на газов сервиз точно сега не ми се ходи.
Да не бъда разбран погрешно — принципно аз съм “за” газовите уредби. Както съм и за карането на дизелов автомобил с отработено олио. Но след като съм се прецакал с неработещ газов инжекцион, предпочитам сега да разкарам ненужните ми части — може на някого да свършат добра работа. И следващата конверсия на тази кола да не е газова, а направо електрическа. Така и така ще я правя електромобил след време, защо да си играя с междинни конверсии?
Тия дни бяхме в София за ден-два и се уговорих с брат ми да извадим бутилката. Откачи се без проблеми. Кратки заръки за такова сваляне на бутилка — затегнете ръчния вентил за всеки случай, откачете кабелите от бутилката, внимателно отвийте изходящата и после входящата тръба. Ако всичко е наред с газовата уредба, и в двете би трябвало да има налягане и при отвиването да изтече малко количество газ и след това да спре. Това е така, защото и двете магистрали са под налягане, което е нужно, за да се поддържа постоянната работа на системата и правилното й пълнене. Ако нямаше налягане, щеше да се губи време за повишаването му до работно всеки път при включване на системата (за изходящата тръба) и всеки път при пълнене (за входящата тръба). При мен, понеже отпред при двигателя са махани инжекторите, налягането е изгубено и затова в тази тръба нямаше налягане. Но в зареждащата, входяща тръба си имаше налягане и газ. След като се откачат тия две тръби, бутилката е свободна за измъкване.
За мен остана тук, в Троян, да разкача всички останали неща. И затова вчера цял следобяд вадих и подреждах кабели и при вдигната на крик кола се завирах отдолу, за да отвивам безбройните прикрепяния на тръбата към дъното на каросерията. Когато накрая извадих газопровода с кабелите около него през дупка в двигателния отсек, си отдъхнах. Събрах частите в багажника, който най-накаря е приятно просторен и огромен. Сигурно е било странна гледка — разтворената отвсякъде кола, с откачена броня и подкалници, килната на една страна и отпред от двигателя й излиза в дъга като змийски език тръба с кабели, а отдолу един мърляв и потен уеб-програмист развива клеясали рапидки, докато кал и сажди се посипват по очилата му. ;)
Видях, че колата е била удряна, защото под задната броня отляво има недоизправени дефекти. Явно тенекеджията е бил съвестен и кадърен, защото отвън е оправил почти всичко, но отдолу, под бронята няма смисъл да си играе толкова. И си личи. Сега поне знам, че там има слабо място — слабо не за удар, а за ръжда. Тия Rover-и от този период имат добра антикорозионна лакова защита, но при удар тя се олющва и пада. И ако не се почисти и грундира много кадърно, след това ръждата започва да ги яде там. Ще трябва преди зимата да се погрижа за това. За района на левия заден калник и вежда, лявата панта на задната врата (може и там ръждата да е тръгнала заради удара) и за дъното (на два-три пъти вече я жуля отдолу в бордюри, трябва да видя къде съм махнал покритията и да ги възстановя).
Тъпо ми е, че продавачите не ми казаха за това, като я купувах. Така де, след като така и така вече съм казал, че ще я купя и пазаренето е приключило, можеха поне да седнат сериозно и да ми кажат най-подробно какви са проблемите на колата — не за да й смъквам цената, а за да знам какво карам и какво трябва да ремонтирам по него. Това е правилният начин, това е мъжкото отношение — а не да ми се казва “ама нищо й няма, аз всичко съм поправил, как иначе ще пусна жената да я кара, ама разбира се, че нищо й няма”. Е, може и хората да не са знаели за тоя удар, но поне можеха да ми кажат, че спирачките са съвсем изтъркани и даже предните дискове са си отишли почти, да ми кажат от какво (или поне откога) е това омасляване на главата на двигателя, да си признаят за газовата… Ама нейсе.
Сега имам за продаване комплект части за газов инжекцион “Tartarini – Etagas”, всичко без инжекторите. Компютър, кабели, сензор, клапан, изпарител, индикатор за таблото, газопроводи, защитни шлаухи за тръбите в багажника, втулки за тръбите през каросерията, пълначка при бензиновата капачка с удължител, бутилка (60л. пура, пълна с газ), телескопична тръба и оловни ленти за закрепване на бутилката. Бутилката е в София, останалите части в момента са в Троян. Още не съм свалил изпарителя, защото италианците са го монтирали така, че да взима охладителна течност от колата. Срязали са на две места тръбите с антифриза и са си “взели” за изпарителя с разклонителни тройници. Взема и вакуум от инжекциона на двигателя. Трябва да източа антифриза (тъкмо да го сменя с червен), да възстановя оригиналния път на тръбите и тогава да извадя изпарителя.
В тази галерия съм сложил снимки на частите на газовата. Не съм снимал самия процес, защото свалянето на бутилката е за две минути, а пък останалото е бавна и досадна работа. Към края има подробни снимки на частите.
Частите се продават. Ето обява за бутилката в клуба на Шкода. Ако някой има интерес, нека пише там или ми се обади лично на мен, за да го пренасоча към хората, при които е оставена за продаване бутилката.
Ти, София моя
В София след дълго отсъствие. Харесвам града си, макар да му се възмущавам все повече и повече. Може би това е различното между хората, които за първи път тук са отишли на кино и тук са ги завели на първия учебен ден от тези, откривали света другаде. Възмущавам се, защото харесвам София. Знам, че е гадна и мръсна и претъпкана и с всеки ден става все по-гадна, по-мръсна и по-претъпкана и от това май няма измъкване. И знам, че се възмущавам и понякога дори отвращавам от града с основание. Но все пак го харесвам — харесвам го, колкото и да е странно… и заради това.
Мога да се възмущавам и от проблеми във Варна, в Пловдив или в Троян, например. И ще бъда не по-малко искрен, но дори и да ми харесват много Варна, Пловдив и Троян, все пак някакси не ги “харесвам”, поне не по същия начин. Въпреки че точно Троян да успява да печели вече не една и две битки за сърцето ми. Дългото време, което прекарвам там, страхотната възможност да отглеждам сина си на едно далеч по-малко истерично място и чистият въздух, тишината и спокойствието на хората си казват думата. Дори и все там да живея и дори да заобичам града, все пак ще си остава онази приятна тръпка на “завръщането вкъщи”, когато видя в далечината върховете на Витоша.
Странното е, че в тази наша София, “вкъщи” някак губи конкретния си смисъл вече. Нашето си “вкъщи”, гарсониерата, която ремонтирахме и обзавеждахме, сега е почти празна. Повечето ежедневен багаж е в Троян, за ежедневието ни там. При нашите пък е малко по-далечно и макар да е близко, поне за мен, все пак е друга къща и това си е нормално. Жилищният ни поглед вече се рее в друга посока. Остава и все повече изплува на преден план първоначалната ни “жилищна мечта”. Къща с двор. Аз си заплювам и гараж и работилница. И кабинети за двама ни с Краси. Моят — на таванския етаж, с прозорче към планината и малка тераска. За нейния — както тя каже.
И още нещо — детски стаи. И хол с камина, истинска камина с огън. Всичко това — в планината, защото аз на равно не вирея. И, разбира се — близо до София, защото… е, нали вече казах. ;)
Смяна на горивен филтър на Rover 200

Бензинов филтър. Изходно положение.
Самата смяна на филтъра отне малко време, но целият процес ме забави два-три дни, защото трябваше да намеря подходящите инструменти и да взема правилния филтър. Може да видите снимки от смяната, с кратки описания и коментари към всяка.
Инструментите са отворен звездогаечен ключ №14, втори ключ (може и обикновен или френски) №18 и малко ключе №8 за затягащия винт на скобата на филтъра. Трябва да има под ръка и някакви парцали за попиване. Евентуално нещо нетрошливо и чисто за затъкване на горивната магистрала — ако възнамерявате да оставяте колата по-дълго с изваден филтър.

Filtron PP 942 и отворен звездогаечен ключ №14

Старият и новият филтър Filtron PP 942
Наистина е важно по-малкият ключ (№14) да е от вида “отворена звезда”. Някъде тези ключове ги наричат “процепена звезда”, “разцепена звезда” и т.н. В каталози и документации в Интернет срещам името “ключ тип отворена звезда” и “отворен звездогаечен ключ”. Все едно, в магазините все ще ви разберат. За тези, които не са виждали досега — представлява нещо подобно на ключ-звезда, но с изрязана с процеп външна част. Отворената звезда върши чудеса с винтовете и гайките. Захваща практически така здраво, както и “звездата”, но има процеп и може да се ползва за тръбни и подобни съединения. Иде ми да стисна ръката на човека, който е измислил ключа, но все пак може би е починал…
Филтърът е важно да е точно определеният за колата. Тези филтри са капсуловани в метал, не се разглобяват и се сменят целите, заедно с металния цилиндър. След като смених два неправилни филтъра, Champion L203 и Sardes SF 130 (уж еквивалент на L240), накрая смених магазина и си взех точно същия модел и марка филтър като този, който отвинтих от колата — Filtron PP 942.
По каталог за този модел (Rover 200 1.4 16v MkIII 103bhp) навсякъде е изписан друг модел горивен филтър. Затова и купуването на филтър от магазин с търсене по каталози беше ходене по мъките. На няколко места в интернет-форумите пише, че каталозите са сгрешени точно за този модел и за този филтър. Правилният PP 942 е въведен в каталозите за следващия модел, Rover 25. Но пасва идеално и на Rover 200 MkIII с цитирания двигател. Сгрешеният филтър (L240 и аналози) е за по-маломощния двигател на модела 200. Така че ако имате и най-малки съмнения, най-добре е да свалите частта, да я увиете в сух парцал (е, ще е сух до време;) и да идете да си поискате точно същата или, ако прецените, точен неин аналог. Не казвам, че каталозите не са полезни — напротив, но при съмнение или несъвпадение на частта е добре да не се предоверяваме на обемна справочна литература, в която вероятността за грешка е по-голяма.
Процедурата е следната:
0. Откача се отрицателният полюс на батерията. Много важна стъпка, която важи за повечето от ремонтите по колата и е добре да се заучи почти машинално, за да не стане гаф някой път.
1. Откача се въглеродният филтър (charcoal canister) и се премества леко настрани. Откача се с измъкване нагоре, закачен е за шейна в пластина към коша. Премества се, за да има по-добър достъп до бензиновия филтър и място за въртене на ключовете.
3. Поставя се парцал около филтъра. При отвиване отгоре излиза малко гориво, но е добре да не се разлива по двигателя все пак.
4. С ключ “отворена звезда” №14 и контра с ключ №18 се отвива гайката в горната част на филтъра. Това е изходящият бензинопровод, той продължава след металната част с гумено съединение и отива към двигателя. Заради гумената част може да се премества малко, за разлика от долния, входящия. Отмества се встрани, като все пак се пази чист от боклуци.
5. Премества се парцалът под филтъра. При отвиване отдолу излиза доста повече бензин, на практика започва да тече съдържанието на самия филтър.
6. С ключ №8 се разхлабва стягащият винт на придържащата скоба на филтъра. Този винт може да се махне и най-накрая, тъкмо малко да помага с държане на контра за отвиването на долната гайка. Но ако смятаме да извадим филтъра бързо и да запазим горивото в него, добре е или винтът да се развие сега, или да има втори човек, който след отвиване на долната гайка да разхлаби бързо и този стягащ винт.
7. С ключ “отворена звезда” №14 и контра с ключ № 18 (захванат или отдолу, или, ако е неудобно, отгоре на филтъра) се отвива гайката в долната част на филтъра. Бензинопроводът е метален и неподвижен, тече повече бензин от самия филтър. Може внимателно и бързо да се отвие гайката, като се държи запушена с пръст горната дупка на филтъра и после, след измъкването му, да се занесе бързо до гърловината на резервоара, за да не се разпилява горивото.

Парцал около филтъра

Filtron PP 942 и Sardes SF 130
Филтърът съдържа около 200 мл. бензин, което е и много, и малко. Но във всеки случай не трябва да се оставя да се разлее върху двигателя, защото не е хич безопасно. Ако се разлее, трябва или добре да се почисти, или да се изчака да се изпари, преди изобщо да се пали колата. Бензинът първо тече по-бързо, после по-бавно, но с разклащане и завъртане може да се източи практически целият. След източването (в резервоара или в съд, както сте преценили) филтърът се увива в парцала, за да не цапа и тече нещо. Преди това с парцала се попива около бензинопроводите и се проверява да няма по-голям разлив наоколо.
Ако колата ще стои по-дълго така, с изваден филтър (например ако сега се отива да се търси и купува нов филтър или да се заменя грешно взет друг), добре е за всеки случай с нещо нетрошливо и чисто да се затъкне входящият във филтъра бензинопровод. Аз използвах къса и изчистена дървена клечка и после увих със сух парцал. Това може и да се пропусне, но в моя случай времето беше горещо, колата беше нагорещена и не исках да рискувам излишно. Все пак важно е да не се слагат боклуци или трошливи неща, за да не се замърсява излишно системата.
Поставянето е по обратния ред:
0. Вмъква се новият филтър в скобата. Внимава се да не се постави обратно. Посоката е указана със стрелка върху филтъра или поне в горния му край пише “out”. Ако има стрелка, тя трябва да сочи нагоре.
1. Завива се и се затяга долната гайка.
2. Затяга се винтът на скобата. Аз го бях отвил съвсем и го бях загубил, затова си купих от железария за 6ст. нов такъв винт.
3. Завива се и се затяга горната гайка.
4. Връща се въглеродният филтър на мястото му.
5. Проверява се за разкачени контакти, разместени маркучета и разлят бензин и ако има нещо, се оправя.
6. Закача се отрицателният полюс на батерията.

Старият филтър Filtron PP 942 в ръка
При даване на контакт след смяна на филтъра бензиновата помпа се чува как работи три-четири пъти по-дълго от обикновеното. Това е защото филтърът е сух и трябва да се качи бензин в него и да се напълни. Не е проблем, съвсем нормално е — изчакайте да спре помпата и да угаснат светлините на таблото. Излезте и огледайте пак филтъра дали има някакви течове на гориво. Ако резбите са завити правилно и е добре затегнат, не би трябвало да има никакви проблеми. Горивният филтър работи под налягане от бензиновата помпа — не толкова високо налягане, колкото в други части на ДВГ, но все пак трябва филтърът да е поставен правилно, резбите да са завити право и да е затегнат. Не трябва да тече или капе отникъде.
Влезте пак и завъртете стартера. Понеже потокът на горивото е накъсан при смяната и е влязъл въздух, в началото не можете да запалите веднага. Трябва да въртите на стартер няколко оборота, за да се нормализира горивната система и тогава вече паленето си е нормално. Така че ако не запалите от раз, изобщо не се тревожете, а завъртете няколко оборота. Ако все пак продължава да не пали, имайте предвид, че може да има друг проблем.
Огледайте отново около филтъра при работещ на празен ход двигател. Не трябва да има никакви течове на гориво от филтъра или снадките му. Всичко трябва да е затегнато, точно на мястото си и чисто.
Готово! Сега, с чисто нов филтър, работата на двигателя би трябвало да се подобри. Дали ще е чувствително подобрението, зависи от това колко замърсен и задръстен е бил старият филтър и как сте били свикнали да карате колата преди. Но и да не забелязвате разлика, двигателят със сигурност “оценява” смяната и работи по-добре.
След смяната е добре да вземете подобряваща добавка за горивото. Аз използвам Redex за почистване на бензинови инжекционни двигатели. Има малки разфасовки от 50мл., които стигат за пълен резервоар (50л.) и струват 4лв. Добавката е важно нещо, защото това, което се продава в нашите бензиностанции много рядко е сносно гориво, а най-често е в голяма степен боклук. Добавката подобрява горивото химически, като повишава октановото число, разтваря вредни или ненужни за горенето в цилиндрите вещества и утайки и т.н.
Добра идея е при смяна на горивния филтър да се смени и въздушният, особено ако е замърсен вече. Някои хора при смяната на маслото сменят и всички филтри наведнъж — горивен, въздушен, маслен и на купето (ако има климатик). За тези други филтри може да пиша друг път, когато и аз ги сменям. Въздушният е най-лесен, евтин е и се сменя на практика без инструменти, така че най-добре него не отлагайте.
Снимки от смяната на горивен филтър (бензин) на Rover 200 1.4 16v 103bhp с кратки описания към всяка от тях.