Излязоха новите продукти от Pentax, а аз току-що преточих част от летните снимки от верния *istDL. Остават още доста, но на лаптопа и ще почакат до утре. Имаше различни модели след появата на Pentax *istDL (знам, смахнато за произнасяне, ама е много хитро като идея за име). А и моят не е “първа младост” – взех го втора ръка, макар и само на 300 кадъра. И все пак… толкова ГОТИНА машинка е!
1435
Компютърът ми пак работи. След като първо му отказа цифровият изход на видеото, после се прецака нещо мрежовата карта и накрая направо не си видя дисковете и ми викаше “insert boot disk”, реших да го почистя. Отворих, свалих видео и мрежовата карти, духнах малко прах, забърсах, сглобих пак. Всичко тръгна! Wishmaster е пак на линия. Ще му сменям аз скоро железата, все пак.
Блог дзен
Страхът на блогъра
“Ако пиша само вървежни простотии, ще стана телевизия”
Телевизията не е най-манипулативната медия по начало, просто е най-манипулативната днес. Защото е най-чуваната медия. Пардон, най-“гледаната”. Никой не чува какво му се говори от екрана, всеки блее и фоново смила готови послания, докато вечеря. Или докато говори по телефона. Например. Телевизия може да се гледа и с едно око и пак целта й ще е постигната. А целта на зрителя? Абе какъв зрител…
Изкушеният от блог-живота си прави най-лоша услуга като гледа много телевизия. Същият ефект се постига и с прекаляване с вестници, но за щастие точно тази форма на обезлесяваща пропаганда вече е леко демоде. Блоговете са ценни точно защото не са телевизии. Защото са не-медии, без-посредници.
Който неистиво се опитва да стане телевизионна звезда в блог-пространството, просто не е наясно нито с блоговете, нито с телевизиите. А сигурно и нито със себе си. Отстрани тези нарцистични напъни лесно се заобикалят, въпросът е как всеки сам да се предпази от изкушението да стане свръхчетена и в същото време свръхбезмислена “медия”.
Ужасът на блогъра
“Ами ако нямам какво да пиша вече?”
Е, и това е вариант. Никой не казал, че балансът си идва сам или пък че всички неща са вечни. Ако нямаш какво да пишеш, ама ако наистина нямаш — значи не пишеш. Иначе става като лоша тема по литература — личи си както ненужното излишно писане на всякакви засукани повтаряници, така и огромното усилие и мъчение на изписалия го. И за какво? За по-високо място в някаква блог-класация? Или за “поддържане на формата”? Че то това да не е фитнес… А, да, вярно — за да се спаси светът. От лоши политици, от автомобилисти, от велосипедисти, от наближаващата комета, от ядрената енергетика, от експериментите в ЦЕРН. От привържениците на легализирането на тревата, от противниците на легализирането на тревата…
Накратко — от тези, дето са “wrong on the Internet”. Ох, я спокси! Пийте вода, пийте водка, намерете си хоби, вземете си гадже, “вземете си живот” (както казват по английски) и като не ви иде да пишете, просто четете. Ако не блогове, то библиотеката зад вас — все има книги, дето не им е стигнало времето, а и никога не е вредно да се препрочете “Парижката Света Богородица” или “Силмарилион”, нали?
Истината е, че със или без вас и мен светът ще си се върти и политиците все ще са си мръсна порода и все ще се изсичат тропически гори. Да не говорим, че нито автомобилистите са ви с нещо виновни, нито пък ядрената енергетика не е екологично най-щадящото за момента производство. А и светът определено няма да свърши с експериментите в ЦЕРН, както и с пушенето на марихуана заради “пътя към себе си”.
Истината на блогъра
Както и да пишем, все е в повече и все е недостатъчно.
Бложенето е като стрелите на изкуството, за които дон Хуан казва, че все уцелват много близо около целта, но никога точно в нея. Както всяка друга литература, и поддържането на блог е силно безмислено занимание. Да, има някаква ценност и в него, но обречеността му го прави безмислено, погледнато откъм някаква по-мащабна от ежедневното скитане цел. Обречено е, защото най-добро е в заиграването с несъвършенствата си и така е несъвършено в развитие, в действие. В действителност. А като всяка литература все е обърнато към всеобщите истини — обърнато, но през рамо. И крачи към пропастта си.
Нищо лошо, всъщност. Това, че писането е несъвършено не е причина да не пишем. Той животът е несъвършен, да не би да е причина да не го живеем? Самата абсурдност на живота в писане го прави толкова специален.
Та истината е, че както и да го погледнем, цялото това занимание се крепи на усилието ни. Както и всяко друго занимание. Който е решил, че е открил някакъв самодостатъчен светлик, дето ще му осветява нощите пред екрана и ще му налива в пръстите велики и непознати на другите истини, с които ще просветли неразумните други и ще го харесат гаджетата… нещо е сбъркал приказката.
Готиното е, че всичко това не е повод за тревога. Може да е повод за дълга пиянска вечер с разговори на философска и религиозна тематика — може, вярвайте ми — но за тревога не. Виж, тревожно може да е защо ми стана повод за писане… :)
1433
Счупиха ми се очилата. Отвратително. Трябваше да ида на нов преглед и да си сменя стъклата, но да ми се счупят рамките точно сега е отвратително. Едни нови очила, особено ако се поглезя и взема по-хубави, са бая скъпи. А още не са ми превели парите за миналия месец, за втори път така ми забавят заплатата. Сега като/ако дойде, ще иде за сметки и задължения. А без очила не мога да работя.
Честита ми нова година!
Последният ден от ваканцията. За мен винаги е бил и първият ден от новата ми година. Има нещо очарователно в това да отивам всеки път за първия учебен ден в училище след като предишния съм празнувал моя си личен най-най ден-ден.
През годините празнуването беше все различно. От доста време го няма онзи весел блясък на детските ми рождени дни, когато най-голямата тръпка бяха все още неполучените и неотворени подаръци, а най-голямото изкушение — лакомствата, които мама и баба бяха приготвили. Малко по-късно, в годините, когато прекарвах повече време с приятелите от компанията ми от университета, най-близката ми компания изобщо, форматът беше малко по-различен. Но настроението си оставаше.
След завършването през последните години преживявам малко по-тежко дните около рождения си ден. Неприятна, някак неизбежна и непобедима депресия ме наляга. И колкото и да си повтарям всеки път, че всички празници трябва да се празнуват, когато дойде моят май се отказвам. Така стана и днес — имах някаква идея все пак да се съберем, но болестта ме победи. Тежък грип ме налегна и дори и да искам, нямам как да издържа повече от пет минути, без да се разкихам неистово и да изплача няколко литра сълзи.
А вече и започвам сам да си карам рождения ден. Краси и Светли са още в Троян, днес трябва да пътуват за насам. Най-приятното нещо ще е да се съберем пак вкъщи. В Троян ми допадна много, но от една страна ми дойде в повече стресът от някои неизвестности с фирмата, към която работя — а както може би знаете, у нас чисто и просто няма фирма, която да може да работи отдалечено със служителите си. Хем от друга страна с минаването на тези три месеца там ми ставаше все по-“далечно” и мъчно за приятелите. А те пък живеят в София.
На практика скоро след полунощ снощи вече бях “в празник”. Първият половин ден от новата година е доста хремав и отчайващ. София ме посрещна с оловни небеса, студ и дъжд. Дойдох си от Балкана, а там беше слънчево и топло постоянно — дойдох тук, все пак в полето под планината, не в самата планина и точно тук е с по-сурово време.
Имам си и пожелания, естествено. Пожелавам си да работя за себе си и да не се притеснявам за пари и срокове. В повече ми идва да чакам и проверявам час по час дали имам заплата, а тя да се забавя. Гледането на дете отнема доста от финансите, а аз искам да си го гледам него, не баланса на сметката. Пожелавам си да си направя собствено работене и да си го работя за себе си. Другото, което си пожелавам, е да се приближим още поне мъничко към мечтата ни да си живеем в наша си къща с двор. Зная, че е мащабна цел, затова нека поне се приближим. Може да сме под наем, но поне да не сме на висок етаж в панелка, свити в гарсониера в квартал, в който няма детски площадки и всички коли карат бързо и всеки си хвърля боклуците навсякъде…
Честита ми нова година!
1431
Без да усетя минаха последните часове от 31-вата ми година и получих страхотно подаръче за рождения ми ден. Беше прекрасно в тъмната и студена вечер в София да чуя милото с поздрави от тях с бебо. Утре ще сме си пак заедно и няма да ми е толкова отвратително тъпо и отчаяно в тъмното вкъщи със странните звуци наоколо и без най-приятните два гласа на света. Честито ми!
На Сатурна дупките
Не пак, а отново. Не ми се търси какво точно значи “сатурнова дупка”, защо е дупка и защо е сатурнова. Кофти тръпка е. На всичкото отгоре ме е подгонила силна хрема, едвам дишам и постоянно плача въпреки промишлените количества ксилометазолин, с които си поливам носната лигавица.
Казаха ми тия дни, че това са харни неща, сатурновите де, щото той виж каква гиздава планетка е. Че и с пръстенчета. Пръстени, пръстени, ама с процепи, нали? Напукана работа. А и хич не е единствената ни планета с пръстени, те повечето дето са отвъд нашия роден дом Марс са си все опръстени. То даже почти всяка има, само дето трудно се наблюдават.
А и Сатурн е комплексарска работа. Не може да бие Юпитер по размери и влияние и затова компенсира с бижута. Хем газов гигант, хем нищо особено. Само едни пръстени развява и залага капани на хората по годишнини.
Иначе поне на простотии се начетох тия дни. LHC в CERN направи по-голям фурор и от Лепа Брена на стадион “Васил Левски”. Аман! Из мрежата сноват разни идиоти, които поддържат параноята на журналята и дрънкат за края на света, за ниския морал на учЕните и за разни конспирации с мега-оръжия. И Капитан Планета и Батман, които идват да ни спасяват от лудите учени (той и Гордън Фриймън е замесен, нали сте видели вече:). Мдам. И един мармот (си) го завива в станиол… :D Понеже той станиолът екранира вредните ултравиолетови и анти-материйни лъчи от мега-излъчвателя на тъмна материя и гравитони в ЦЕРН. :D
Нямат ли с какво да се занимават всички? Откакто съм си дошъл, през деня вие сирена тук. Не се шегувам! Вие някаква сирена, която силно прилича на тази на гражданска защита! Вие като “Въздушна опасност”. Първите часове се стресирах много силно. Затворих прозорците. Пуснах телевизора, превключвах да търся извънредни новини. А те дават само сериали. Рових и в Интернет, никъде нито дума за въздушна тревога.
Може би е свързано с ТЕЦ-а? Може би защото ние не сме си плащали сметките за миналата зима на шибаната “Топлофикация”, може би затова са пуснали да вият сирените и да стряскат точно мен? ;)
А, парното… Некадърни идиоти! И всички медии са пощурели да промиват мозъците на хората и да ги настройват срещу съседите им, които не си плащат. Трябвало било който каквото си ползва, да си го плаща. Ниц бе, курорте! А Вальо Топлото за всички тия пари, дето открадна от мен и от вас плати ли нещо? Ама айде, него го окошариха момчето — ами всичките му аверчета из политиката, дето са се облажвали яко заедно с него, а после се снишиха и взеха да го сочат “дръжте крадеца”? Да, и аз не съм плащал вече една година общо. Ама тия да знаете какви лихви си слагат отгореее, не е истина направо! То затова не може да се плаща през ePay, когато имаш старо задължение. Защото смятат лихвите час по час сигурно!
Ако имаш стара сметка за вода, може да си я платиш през ePay. Без проблем — слагат ти лихва на месец и готово. Аз затова не съм плащал на топлото, защото ми е неудобно за заплащане. И ми пускат в кутията разни заплахи постоянно… Серсеми!
А даже нямат право, защото навремето не са сключили изряден договор с хората в града. И сега днес ако си отрежа радиаторите и си спра парното, таксата, която ми вземат за “сградна инсталация” е чисто незаконна. А и какви лихви си трупат върху нея, не е истинааа.
Мафиоти. Тия трябва да фалират. Ама няма как, защото са каца с мед за управляващите и всеки ден се краде от там. Искам да фалират. Ще си им платя сметката и никога няма и да помисля за централно парно пак. Ще си се топля на ток!
Още нещо… Тия идиоти знаят ли какво е “ТЕЦ”? Топло-ЕЛЕКТРИЧЕСКА централа, нали? Ами като е електрическа, за чий ми иска пари за да й изстудявам парата? Значи те си горят там въглища ли, газ ли и после с правят яко ТОК и за да си охлаждат работната пара по-лесно и бързо, я пренасочват към абонатните станции на Топлофикация.
И така АЗ и ВИЕ им изстудяваме химически чистата вода, която я ползват после обратно в процеса на производство на електроенергия. Която електроенергия ПОДАВАТ! Абе я си взимайте парата, изедници недни!
Лошо е при Сатурн. Иначе си я обичам много есента. Септември е най-якият месец. Жалко че всяка година все не мога да му се нарадвам като хората — или заради такива душевни смутове, или заради хрема.
1429
Върнах се в София и открих, че на Wishmaster мрежовата му карта е дала фира. “EEPROM corrupted” при зареждане и после няма eth0, няма и мрежа. Модулът е зареден и работи, картата се разпознава от lspci, но като устройство хич я няма.
Кофти, понеже сред железата си имам двайсетина неползвани TokenRing карти, но не съм сигурен дали имам някъде оставена Ethernet такава. Карам мобилно на Rainmaker.
1428
Откритието ми на седмицата… какво говоря, на месеца е “Shorpy – стогодишният фотоблог”. Страхотно е да ровя назад като имам време. А като съм зает, в четеца ми идват по няколко на ден нови публикации там.
Интересно… Идея – дали може нещо подобно да се направи за България?…
1427
Софяяяяяя, дръж са! Идвам си. Ако всичко е таман, де. Че вече ми писна да “отскачам” до София за по един ден само. Сега ще е за по-дълго. План минимум – да се видя с Цветков за бачкането, да си подам документите в КАТ за шоферската тапия, да купя бормашина да завинтя библиотеката (бебе ще идва, а тя е афиф), да видя дали от ремонта отгоре няма хлебарки (и какво да ги правя), да се видя с приятели.