Tag Archives: choice

Избиране, но на кого?

Решението този път да гласувам беше трудно. Веднъж решил да гласувам, въпросът за кого точно вече е наистина труден. У нас има утвърдена тенденция кандидатите за депутати да ги избират с конкурс. Конкурс за селски пияници. Силни в убеждаването на масите, силни в убеждаването на чашите и с винаги бистър поглед върху съвременната геополитика, футбола и корупцията. Изразяваща се най-вече в криенето на пари от тях – порочна практика, на която са готови с един замах да сложат край, веднъж стиснали властта… за гърлото… на бутилката. Да не ми се обиждат истинските пияници. Но кандидатският ни мат’риял е под всякаква критика. Лош мат’риял.

Сега малко конкретно.

За всички партии, които не скъсват открито с тоталитаризма или вече при предишни управления са си сътрудничили с останките от него не смятам да гласувам. Затова даже няма и да им пиша имената. Също така няма да гласувам за някои съвсем малки партии и независими кандидати – не че са лоши, а просто системата ни е такава, за добро или лошо – с висок праг, а аз искам представителство все пак.

Остават Реформаторски блок, ГЕРБ, евентуално Зелените. С уговорката, че Зелените сигурно няма да влязат. Ама то и РБ и те може така… Зелените – заради Атанас Чобанов. ГЕРБ – заради Андрей Ковачев. РБ – заради Радан Кънев. Трима човека, от всички. Не казвам, че всички други са от типа селски пияница – може да има читави хора още няколко, просто тези тримата успях аз да избера.

Това е добрата новина. Лошата е, че не бих гласувал за партиите им.

Защо ми е трудно да гласувам за ГЕРБ? Ами защото има една шепа външно видимо кадърни и принципни хора там, останалите са събирани от кол и въже. Особено тези, които влизат в родния парламент. Майка плаче! Да не говорим пък за лидерите им. Трагедия! Четох доста за Андрей Ковачев, какво е правил, говорил и писал, най-вече в европармалента и съм ОК за него. Споделям и позициите му спрямо тоталитарния режим у нас. Може би и част от другите в евролистата са ОК. Но иначе, самата им партия, която след това ще се тупа в гърдите и с моя глас?

Защо ми е трудно да гласувам за РБ? Защото Костов вече неведнъж предава доверие, а ДСБ сега в РБ води доста странна политика – хем се конфронтира с Надежда Нейнски/Михайлова, хем се прегръща с Меглена Кунева (не че съм за едната или за другата, де). Хем накрая е в ненападение с ГЕРБ. Можеха да поведат целия протестен вот, можеха да съберат хора с по-голямо доверие за лидери на листата. За Малинов не ми се гласува също, писал съм преди. Единственият, когото бих одобрил, е Радан Кънев – и то само защото съм го чел още отпреди да се активизира толкова в политиката. Но пък той е по-добре да представлява тук, не в ЕП – и предполагам, че дори да бъде избран преференциално (малко вероятно), ще се върне после така и така.

Защо ми е трудно да гласувам за Зелените? Много просто – защото са неизбираеми в момента. Мой глас за тях няма да се различава принципно от невалидна бюлетина – ще вдигна процента на гласувалите и толкова. Иначе са ОК. А и съм впечатлен от Атанас Чобанов и Биволъ.

Ако листата на РБ се водеше от Андрей Ковачев и Атанас Чобанов, това щеше да е моят личен глас сега. Но както е, ми е трудно. Всяко решение ще е голям компромис. И все пак ще се водя от личността и преференцията, а не от партията.

Имам още два дни да реша. :)

П.П.: Виктор Лилов от РБ също е добър вариант.

Решете и гласувайте!

Това ще прозвучи странно за доста от хората, които ме познават или са ме чели преди. Но вярвайте ми, добре съм и съм си същият. Винаги съм говорил против общата представителна демокрация, против централизацията на властта и против далечното делегиране на права. Винаги съм казвал, че истинската република е това, което виждаш от покрива на къщата си или от върха на близкия хълм. Всяко по-далечно делегиране е повече или по-малко подмяна на вот. Но този път ще гласувам. Тези избори са различни, защото определят посока. Чертаят граници и задават път. Истинската промяна е еволюционна, но тези избори са цивилизационни. Така ни повтарят на всички избори, но точно това им повтаряне ни замъглява погледа и обърква посоките на света. И завиваме, без да знаем накъде. Пропуснахме прекалено много възможности да скъсаме с тоталитарното минало, да се обърнем и да продължим по свой си път, за да се откажем и от тази.

Преди години спрях да гласувам, не помня точно, но може би последните ми избори бяха тези след виденовата зима, когато като студент ходих по протести и барикади и всички имахме надежди. Както битово и ежедневно, така и професионално, по философски, имах тогава тревогите и въодушевленията, които завихрят хората около всеки развиващ се обществен проект. След това видях какво направиха с властта тези, които мислехме за по-добрите – не всички, но тук-там – знаете какво казват за развалянето на кацата с мед. Е, такъв мед не исках да ям вече, такъв мед си е за санитарната инспекция. Лошото е, че всички се оказаха от едно каче мед, дренки от един и същи дол. Тогава беше, или може би малко след това, не помня точно, но престанах да гласувам – съзнателно, нарочно, преценено и с убеждение. Не “за гъби” и не “не ме интересува”. А защото знаех, че по-лошото би било да си стъпя на лицето и да оставя гласа си някъде.

Гласът не трябва да се дава. Трябва да е с теб всеки ден и всеки ден да гласуваш в изборите на ежедневната ти среда. Не съм се отметнал от това, и днес казвам, че истинската промяна е промяна на нагласите, на културата. Истинската промяна е въпрос на поколения и това, че не се забелязва не е проблем – проблем би било, ако не работим за нея всеки ден, с всяко наше действие.

Но голямата промяна започва с малко побутване. Голямото ново пътуване започва с обръщане на гръб на старото пътуване. Без това обръщане на гръб и без това побутване работим против разбиранията си, дори и да сме искрени в ежедневните си мотиви. Защото посоката е грешна.

Има такива моменти, когато е важно да се гласува. Има избори, които решават посоките. Те, промените в посоките, също както нашата ежедневна поколенческа еволюция, са незабележими в ежедневието. Политиците подменят декорите на постановката си не изведнъж, а малко по малко. Има избори, за които няма смисъл да се гласува. Има избори, на които нито един не заслужава да бъде избран. Има избори, в които участието наистина само ги окуражава. Има избори, които не променят нищо.

Но има и избори, които трябва да променят посоките. Избори, които да ни дават възможност съзнателно и нарочно да не гласуваме на следващи избори. Мисля, че сегашните избори за европейски парламент, както и евентуалните следващи предсрочни за наше си народно събрание са такива – решаващи, обръщащи посоката, затварящи едни врати и отварящи други.

Вчера големият ни син завърши първи клас. Следващия месец очакваме трето дете. Може би затова от началото на годината, когато бях за кратко в Брюксел, често наум сравнявам България и Белгия и колкото и да е трудно да се прецени от потока на ежедневието, знам че съществува цивилизационният избор. Както би казал Йода, трудно е да се прецени – Тъмната страна замъглява всичко. Но балансът на Силата трябва да бъде възстановен. Не искам да прехвърлям на децата ми днешната ми отговорност за бъдещето на страната ни. Когато пораснат, те ще имат своите си отговорности. Своите избори и своите откази. Но днес изборът е мой – нищо, че всички са маскари, нищо, че изборите не променят нищо. Достатъчно е да обърнат посоката. След това дали ще пълзим или тичаме, е друг въпрос – важното е да е в правилната посока.

Така че този път ще избера да избирам и ще гласувам. Изберете и вие и гласувайте – не заради политиците, не заради медиите, а заради избора на посока и заради възможността после да не е толкова важно да гласувате.

А еволюционната промяна, изборите всеки ден – те са много по-важни, но все пак са друго нещо.

2462

Докато съм работил с отдалечени сървъри и лаптопът ми е служел основно за терминал, инструментите за разработка са станали още по-тежки. Един Eclipse и пуснато AVD и машинката кляка и прегрява. Отново търся, че предния път отидох в офис и нуждата отпадна.

14-15 инча, без оптично, с поне i3, по-евтино, задължително без цифров блок и с разделени групирани F-клавиши – F1 до F4, после малко разстояние и пак така, на групи по 4.

Почти всички отпадат с последните две изисквания. Има само едни ASUS-и, които са ОК, но пък са с по-слаб процесор…

Избиране на лаптоп

Отново съм изкушен от идеята да работя отдалечено (от офиса – иначе близко, тоест вкъщи). Темата е обширна, но не ми е за това думата сега. А и не съм обсъждал възможността с настоящия работодател, така че всичко е само на етап обмисляне. Това, за което искам да пиша, е трудността ми в избор на нова машина. По-конкретно нов лаптоп, макар като гледах Z1 на HP, лекичко да се изкуших и от такъв вариант.

Та избор на лаптоп. Преди всеки да тръгне да предлага “своя отбор”, нека напиша изискванията си.

1) Шаси – да е здраво, без да е прекалено тежко. Повече метал и по-малко пластмаси, но все пак не ща танк. Сегашния ми три и половина годишен HP 6730s издържа геройски издевателствата на Светко и Оги и продължава да работи. Свърши му батерията, олющи му се наполовина черната боя на решетката над високоговорителите, има едва забележими пукнатини отстрани на рамката на екрана и буквата “U” е леко наклонена в резултат на бебешки захват преди време на големия син. Но иначе е в добро здраве за годините си. Има на пазара модели на по-ниски цени, напълнени с джаджи, които ми трябват (firewire например), но са прекалено пластмасови. 6730 също е пластмасов, но вече искам нещо хем малко по-леко (2.3кг е), хем по-здраво.

1а) Изводите за слушалки и микрофон ДА НЕ СА отпред. Толкова ли не можаха при изпробването на лаптопи да разберат, че като са отпред забучени слушалките, това да вземеш лаптопа в леглото след време ги разбива и за нищо не стават. Да не говорим, че стърчат и се забиват в корема. Да, знам, че е дреболия и че не е хубаво да се чете легнал – но е толкова просто да са отстрани, толкова просто…

1б) Да не е с голяма клавиатура – не само че не ползвам цифровата клавиатура отдясно, ами направо много я мразя.

2) Екран – задължително матов и ако може да не е TN. Първото вече е възможно, гледам че днес половината модели са матови. Когато взимах моя, масово слагаха лъскави екрани и трябваше да се примиря. Второто е по-трудно – има IPS матрици, но струват майка си и баща си, а на мен не ми се дават грешни пари за нещо, което все пак част от времето ще ползвам с настолния си EIZO, който е с PVA матрица и от който съм предоволен.

3) Компоненти – да може да се надстройва. Да има лесен достъп за лесна подмяна на диск, процесор, памет (и каквото може и има друго). Ако има CD-устройство, да е с multibay – да може да се маха и на негово място да се слага друг диск, SSD или втора батерия. На HP6730 също може да се вади сиди-то, но не е достатъчно. На много им се вади, но няма стандартен модул за слагане на различно устройство. За HP6730 има модули на трети производители, с които може на мястото на CD на се сложи твърд диск или SSD. Но не и втора батерия например – просто са “aftermarket хакове“. Ако така и така ще си взимам нова машина, искам да е с multibay – тъй де, като ще е гарга, да е тлъста.

4) Изход за гнездо – т.нар. “docking connector”. Почти всички големи производители предлагат гнезда, но не и в ниския си по-евтин клас. В момента DELL имат докинг на серията Latitude e5420, която отговаря на почти всичките ми други изисквания…

Но лошото при е5420 е, че 1) не се предлага официално от DELL без Windows (да, нашенците внасят конфигурации с FreeDOS и т.н., но аз искам да пише на сайта на производителя и да е официално, а не да правя с лаптопа си лека опосредствана реклама на Microsoft) и 2) няма истински multibay. Смяната на дисковото устройство е решена като при моя HP6730s – има модули, но на външни фирми и само за втори диск, тоест пак хак. Истинският multibay в Latitude е оставен за по-големия брат e6420, който си е много готин, но цената отива към два бона, а на мен не ми се дават пари ей-така.

5) Да е без Windows – за това вече споменах току-що. Единствената фирма, която откривам да промотира официално конфигурации без инсталиран и закупен Windows е отново HP. Преди време DELL имаха една кампания с Ubuntu и още им стои страницата в сайта, но се предлагат само два модела май и то са някакви орязани и неподходящи. Сега има новина, че DELL щели пак да започнат да опитват с Ubuntu, но става дума за инсталиран Ubuntu Precise Pangolin 12.04 LTS на DELL XPS13, което е… ултрабук.

Сега… мили DELL, след като години наред продавате необявени официално на страниците ви лаптопи без инсталиран Windows, не мислите ли, че е крайно време вместо да се заигравате с ултрабуци (дето кой знае колко човека изобщо ще се излъжат да купят), просто да сложите една графа “No OS installed” в ценовата си листа? Сигурно XPS13, както и всички тия ултратънки и ултралеки ултрабуци, са много хубави машинки, но специално за мен това са излишни пари. За които дори не получавам Firewire (IEEE 1394), който ми е нужен за видео и евентуално някой ден аудио.

6) Firewire – както казах, да има порт. Мога и сега да сложа на моя една ExpressCard с firewire за 20-30 лева. Но аз този слот за карти ако изобщо някой ден го ползвам, ще е именно за firewire карта. За нищо друго не ми трябва – даже не искам в нов лаптоп изобщо да има ExpressCard, PCMCIA и др. под. Вместо слот, нека просто машинката си има firewire – и готово. Лошото е, че май всички модели с firewire производителите ги водят “бизнес клас” и кой знае защо са решили, че на “бизнесмените” задължително им трябва и разширителен слот… Абе лудница…

—-

Разумните варианти досега:

DELL Latitude e5420
+ има гнездо (docking), firewire, матов екран, корпусът е отчасти метален, даже изходът за монитор е с резба за завинтване(!), слушалките са отстрани, клавиатурата е ОК, има варианти с Core i5 на не много високи цени, а с i3 – с повече екстри, има подсветка на клавиатурата (макар да е само за латинските букви, а и кой знае дали ще я ползвам).
– няма истински multibay, няма официално версия без купуване Windows.

DELL Latitude e6420
+ всичко от e5420, с допълнително по-готина клавиатура с втори ред бутони и тракпойнт, истински multibay и още по-здрав корпус.
– по-скъп от e5420

HP ProBook 6360b
+ гнездо, firewire, матов екран, слушалки отстрани, тракпойнт, по-лек (под 2кг), официално вариант без Windows (като всички HP-та)
– няма истински multibay (не съм сигурен), леко по-скъп от DELL-а, по-малък екран 13 инча срещу 14 на Латитюда, само с два допълнителни бутона (без среден, а него доста го ползвам)

HP ProBook 6460b
+ всичко от 6360b, с по-голям екран (14 инча)
– малко по-тежък от 6360b, пак само два бутона и все пак по-скъп от 6360b

Признавам, не съм много добре ориентиран в гамата на HP. Имат много модели и търсенето с комбинирани изисквания, като моите, си е трудно. Ако намеря еднакви, признавам си че бих предпочел HP-то заради официалната продажба без Windows и заради представителството и сервиза в CNsys, с които имам пряк опит и на които бих се доверил.

Като граници на цените – знам, че под 1000лв. не може да се намери нещо с горните изисквания, затова някъде около 1000 и нещо смятам за разумно. Ако е съвсем, съвсем подходяща машина, допадне ми по критериите и има вероятност да издържи години напред, около 1500 също е разумна цена. Знам, че на цени от 2000лв. се намират такива лаптопи, но за мен това вече са пари, които не бих отделил. Имам безброй други приоритети и дори да е покупка на изплащане (каквато най-вероятно ще е), разумното за мен е 1000-1500, и то колкото може по-евтино.

Машинката ще се ползва основно за четене и писане (за уеб и за код), така че бързи и мощни неща не ме касаят. Даже по-скоро обратното, бих underclock-нал, ако има начин. Това значи и че не ми е чак спешно, затова и не бих се хвърлил на “скъпото на деня”. Но не искам и машина втора ръка (знам, че има тук-там добри попадения и при тях).

—-

Та ако някой има мнение или препоръка, ще се радвам да сподели. ;)