Решението този път да гласувам беше трудно. Веднъж решил да гласувам, въпросът за кого точно вече е наистина труден. У нас има утвърдена тенденция кандидатите за депутати да ги избират с конкурс. Конкурс за селски пияници. Силни в убеждаването на масите, силни в убеждаването на чашите и с винаги бистър поглед върху съвременната геополитика, футбола и корупцията. Изразяваща се най-вече в криенето на пари от тях – порочна практика, на която са готови с един замах да сложат край, веднъж стиснали властта… за гърлото… на бутилката. Да не ми се обиждат истинските пияници. Но кандидатският ни мат’риял е под всякаква критика. Лош мат’риял.
Сега малко конкретно.
За всички партии, които не скъсват открито с тоталитаризма или вече при предишни управления са си сътрудничили с останките от него не смятам да гласувам. Затова даже няма и да им пиша имената. Също така няма да гласувам за някои съвсем малки партии и независими кандидати – не че са лоши, а просто системата ни е такава, за добро или лошо – с висок праг, а аз искам представителство все пак.
Остават Реформаторски блок, ГЕРБ, евентуално Зелените. С уговорката, че Зелените сигурно няма да влязат. Ама то и РБ и те може така… Зелените – заради Атанас Чобанов. ГЕРБ – заради Андрей Ковачев. РБ – заради Радан Кънев. Трима човека, от всички. Не казвам, че всички други са от типа селски пияница – може да има читави хора още няколко, просто тези тримата успях аз да избера.
Това е добрата новина. Лошата е, че не бих гласувал за партиите им.
Защо ми е трудно да гласувам за ГЕРБ? Ами защото има една шепа външно видимо кадърни и принципни хора там, останалите са събирани от кол и въже. Особено тези, които влизат в родния парламент. Майка плаче! Да не говорим пък за лидерите им. Трагедия! Четох доста за Андрей Ковачев, какво е правил, говорил и писал, най-вече в европармалента и съм ОК за него. Споделям и позициите му спрямо тоталитарния режим у нас. Може би и част от другите в евролистата са ОК. Но иначе, самата им партия, която след това ще се тупа в гърдите и с моя глас?
Защо ми е трудно да гласувам за РБ? Защото Костов вече неведнъж предава доверие, а ДСБ сега в РБ води доста странна политика – хем се конфронтира с Надежда Нейнски/Михайлова, хем се прегръща с Меглена Кунева (не че съм за едната или за другата, де). Хем накрая е в ненападение с ГЕРБ. Можеха да поведат целия протестен вот, можеха да съберат хора с по-голямо доверие за лидери на листата. За Малинов не ми се гласува също, писал съм преди. Единственият, когото бих одобрил, е Радан Кънев – и то само защото съм го чел още отпреди да се активизира толкова в политиката. Но пък той е по-добре да представлява тук, не в ЕП – и предполагам, че дори да бъде избран преференциално (малко вероятно), ще се върне после така и така.
Защо ми е трудно да гласувам за Зелените? Много просто – защото са неизбираеми в момента. Мой глас за тях няма да се различава принципно от невалидна бюлетина – ще вдигна процента на гласувалите и толкова. Иначе са ОК. А и съм впечатлен от Атанас Чобанов и Биволъ.
Ако листата на РБ се водеше от Андрей Ковачев и Атанас Чобанов, това щеше да е моят личен глас сега. Но както е, ми е трудно. Всяко решение ще е голям компромис. И все пак ще се водя от личността и преференцията, а не от партията.
Имам още два дни да реша. :)
П.П.: Виктор Лилов от РБ също е добър вариант.
Гласувах за Реформаторския блок, с преференция за Виктор Лилов – 10 с преференция 7.
Разбирам, че засега Кунева е изместена с преференциален вот от Светослав Малинов. Добре, по-добре той. Ако пък евентуалният втори мандат за РБ се вземе преференциално от Виктор Лилов, ще е още по-добре – Малинов и Лилов в Европарламента. Радан Кънев ще е нужен тук, за българските избори, защото РБ има още много работа да свърши, ако искат да спечелят по-значимо място в парламента.
Кога успя и да подразбереш кой какво горе-долу представлява? На мен всички са ми еднакви и еднакво незаинтересовани от територията. Може да звучи нихилистично, но наистина хората, които си заслужава да познава човек на територията с малко т не си и помислят да се занимават с политика. Имаше едно две изключения, но след като се напънаха да влязат вече и тях няма нужда да познаваме. Може би тук ще се изгради някой ден държава с главно Б на вече голо поле, но не зная дали ще сме живи, когато се случи. А и честно казано държавите като такива сега едва започват да залязват. ‘Световното управление’ чука на вратата, а как ще изглежда то си е вече наша работа. Някаква ежедневна такава работа, която всеки ден вършим. Спорна работа ;)