Tag Archives: computer

Линукси стари, линукси нови

Не знам какво ме прихвана, но около Коледа и Нова година реших да изтупам праха от някои стари машини вкъщи. От много време вече работя все на лаптоп и настолна машина не бях пипал от доста години. Светко има в стаята си едно настолно HP, което нарочно бях избрал, за да е по-лесно за ъпгрейди, но няколко години вече не е видяло нова част, а пък и Линуксът му е стар. Деца на обущар…

Но понеже Оги получи за рождения си ден кашон с части за сглобяване на настолен компютър, след като го сглобихме, инсталирахме и настроихме, темата за настолните машини някак се завърна. Оги си избра Ubuntu 20.04 Focal Fossa – май основно заради “котката” на тапета. Всъщност фосата не е котка, а вид африканска цивета и има толкова общо с котките, колкото и, например, африканското диво куче или лисиците. Но тапетът е готин, а и си прилича на дива котка, няма какво да се лъжем.

Покрай всичко това реших да изровя старите машини. Старият ни компютър, който с Краси бяхме взели на части и сглобили, когато отидохме да живеем в Надежда навремето, бях дал на мама и татко с идеята да го ползват за музикална кутия. Вътре има много музика – копирана от мои дискове и изтеглена със свободни авторски права от интернет. Много класическа музика – тогава те искаха да могат да си слушат класика и аз бях подготвил стария “wishmaster” да им служи за това.

Дал съм им го някъде преди 10 години. Толкова не е бил включван. Сега, като го пуснах, при стартирането взе да си проверява файловата система, защото са били минали 3580 дни

Музиката си е там, линуксът си върви, макар и вече стар. Но тати го няма, така и не са стигнали до това да си пускат музика от компютъра. Трябваше да им показвам и повече да им настоявам да го ползват.

Тази машина се казва “wishmaster” заради Nightwish. Да, близо до ума е. Между другото, и името на блога ми е от същата песен. Сега се чудя дали да обновя софтуера ѝ – всичко е замръзнало някъде между 2009 и 2011. Комбинация от Debian Squeeze, когато още е бил Sid/unstable и Sidux.

Няма проблем да го обновя – аз с такива неща даже си почивам, но като се сетя, ми става тъжно. Гледам го като паметник на отминало време, сещам се за татко. За всичко, което сме си говорили, за трудностите накрая, за болестите, колко трудно му беше на него и колко мъчно ми беше на мен, че не мога да помогна повече и как нямах даже на кого да разкажа, освен вкъщи на Краси и децата. Сигурно ще ми мине с времето…

Другата машина, която пуснах, е един попаднал ми Уиндоус 10, който беше в ужасно състояние като инсталация и на практика работеше само в safe mode, но има интересни чаркове, които все още мога да използвам – видеокарта и т.н. След като Уиндоуса не успях да оправя (е, не си дадох и прекалено зор), преинсталирах. Но понеже или заради дъното, или заради флашката, не успях да заредя от usb, се наложи да изровя старите класьори с дискове. Не съм записвал CD/DVD от ужасно много време, и аз не помня откога. В един класьор, дето Краси ми го беше подарила, когато работех в Енергото, намерих всичките дискове на Debian Woody (от когато излезе, значи от 2002г.) – е, тръгна, но не разпозна твърдия диск… то SATA по това време си е все още лека екзотика.

Рових, рових и намерих едно Ubuntu 4.10 – всичко мина ОК, само дето не можа да пусне видеокартата и остана в текстов. Тя тая geforce-ка излиза бая години след това – как да я познае. Викам на децата, “ето, тоя диск е от 4 месец (април) 2010г. – явно тогава за последно съм записвал инсталационен диск”. И тагадък-тагадък – лека-полека надстройване до 6.06, после до 8.04, после до 10.04… Следва минаване към 64-битов (дискът беше 32) и евентуално към Debian. Чак взех да се чудя защо си губя времето, но пък след толкова години администриране на сървъри, ми е интересно.

И изведнъж ми просветва – първо е годината, след това е месецът. 4.10 не е било април 2010г., а октомври 2004г.! Една предишна вечност… След това кой ще ти записва инсталационни дискове?

Най-веселото е, че всички тия линукси си работят достатъчно добре за нещата, за които смятам да ги ползвам (или за които съм ги ползвал и преди).

Има един още по-стар линукс, който наистина първо трябва да бъде почистен от прах и да видя дали изобщо се включва. А и не знам дали имам AT клавиатура.

Не искам да пазя стари вещи и да събирам прах вкъщи. Просто ми беше интересно да поровя в тези стари джаджи и да си спомня разни неща. После дойде новата година и вече трябва да гледам напред. Поздрави на всички за новата 2022 година, много здраве ви пожелавам! Другото ще си го купим, ако изобщо ни потрябва. ;)

Избиране на лаптоп

Отново съм изкушен от идеята да работя отдалечено (от офиса – иначе близко, тоест вкъщи). Темата е обширна, но не ми е за това думата сега. А и не съм обсъждал възможността с настоящия работодател, така че всичко е само на етап обмисляне. Това, за което искам да пиша, е трудността ми в избор на нова машина. По-конкретно нов лаптоп, макар като гледах Z1 на HP, лекичко да се изкуших и от такъв вариант.

Та избор на лаптоп. Преди всеки да тръгне да предлага “своя отбор”, нека напиша изискванията си.

1) Шаси – да е здраво, без да е прекалено тежко. Повече метал и по-малко пластмаси, но все пак не ща танк. Сегашния ми три и половина годишен HP 6730s издържа геройски издевателствата на Светко и Оги и продължава да работи. Свърши му батерията, олющи му се наполовина черната боя на решетката над високоговорителите, има едва забележими пукнатини отстрани на рамката на екрана и буквата “U” е леко наклонена в резултат на бебешки захват преди време на големия син. Но иначе е в добро здраве за годините си. Има на пазара модели на по-ниски цени, напълнени с джаджи, които ми трябват (firewire например), но са прекалено пластмасови. 6730 също е пластмасов, но вече искам нещо хем малко по-леко (2.3кг е), хем по-здраво.

1а) Изводите за слушалки и микрофон ДА НЕ СА отпред. Толкова ли не можаха при изпробването на лаптопи да разберат, че като са отпред забучени слушалките, това да вземеш лаптопа в леглото след време ги разбива и за нищо не стават. Да не говорим, че стърчат и се забиват в корема. Да, знам, че е дреболия и че не е хубаво да се чете легнал – но е толкова просто да са отстрани, толкова просто…

1б) Да не е с голяма клавиатура – не само че не ползвам цифровата клавиатура отдясно, ами направо много я мразя.

2) Екран – задължително матов и ако може да не е TN. Първото вече е възможно, гледам че днес половината модели са матови. Когато взимах моя, масово слагаха лъскави екрани и трябваше да се примиря. Второто е по-трудно – има IPS матрици, но струват майка си и баща си, а на мен не ми се дават грешни пари за нещо, което все пак част от времето ще ползвам с настолния си EIZO, който е с PVA матрица и от който съм предоволен.

3) Компоненти – да може да се надстройва. Да има лесен достъп за лесна подмяна на диск, процесор, памет (и каквото може и има друго). Ако има CD-устройство, да е с multibay – да може да се маха и на негово място да се слага друг диск, SSD или втора батерия. На HP6730 също може да се вади сиди-то, но не е достатъчно. На много им се вади, но няма стандартен модул за слагане на различно устройство. За HP6730 има модули на трети производители, с които може на мястото на CD на се сложи твърд диск или SSD. Но не и втора батерия например – просто са “aftermarket хакове“. Ако така и така ще си взимам нова машина, искам да е с multibay – тъй де, като ще е гарга, да е тлъста.

4) Изход за гнездо – т.нар. “docking connector”. Почти всички големи производители предлагат гнезда, но не и в ниския си по-евтин клас. В момента DELL имат докинг на серията Latitude e5420, която отговаря на почти всичките ми други изисквания…

Но лошото при е5420 е, че 1) не се предлага официално от DELL без Windows (да, нашенците внасят конфигурации с FreeDOS и т.н., но аз искам да пише на сайта на производителя и да е официално, а не да правя с лаптопа си лека опосредствана реклама на Microsoft) и 2) няма истински multibay. Смяната на дисковото устройство е решена като при моя HP6730s – има модули, но на външни фирми и само за втори диск, тоест пак хак. Истинският multibay в Latitude е оставен за по-големия брат e6420, който си е много готин, но цената отива към два бона, а на мен не ми се дават пари ей-така.

5) Да е без Windows – за това вече споменах току-що. Единствената фирма, която откривам да промотира официално конфигурации без инсталиран и закупен Windows е отново HP. Преди време DELL имаха една кампания с Ubuntu и още им стои страницата в сайта, но се предлагат само два модела май и то са някакви орязани и неподходящи. Сега има новина, че DELL щели пак да започнат да опитват с Ubuntu, но става дума за инсталиран Ubuntu Precise Pangolin 12.04 LTS на DELL XPS13, което е… ултрабук.

Сега… мили DELL, след като години наред продавате необявени официално на страниците ви лаптопи без инсталиран Windows, не мислите ли, че е крайно време вместо да се заигравате с ултрабуци (дето кой знае колко човека изобщо ще се излъжат да купят), просто да сложите една графа “No OS installed” в ценовата си листа? Сигурно XPS13, както и всички тия ултратънки и ултралеки ултрабуци, са много хубави машинки, но специално за мен това са излишни пари. За които дори не получавам Firewire (IEEE 1394), който ми е нужен за видео и евентуално някой ден аудио.

6) Firewire – както казах, да има порт. Мога и сега да сложа на моя една ExpressCard с firewire за 20-30 лева. Но аз този слот за карти ако изобщо някой ден го ползвам, ще е именно за firewire карта. За нищо друго не ми трябва – даже не искам в нов лаптоп изобщо да има ExpressCard, PCMCIA и др. под. Вместо слот, нека просто машинката си има firewire – и готово. Лошото е, че май всички модели с firewire производителите ги водят “бизнес клас” и кой знае защо са решили, че на “бизнесмените” задължително им трябва и разширителен слот… Абе лудница…

—-

Разумните варианти досега:

DELL Latitude e5420
+ има гнездо (docking), firewire, матов екран, корпусът е отчасти метален, даже изходът за монитор е с резба за завинтване(!), слушалките са отстрани, клавиатурата е ОК, има варианти с Core i5 на не много високи цени, а с i3 – с повече екстри, има подсветка на клавиатурата (макар да е само за латинските букви, а и кой знае дали ще я ползвам).
– няма истински multibay, няма официално версия без купуване Windows.

DELL Latitude e6420
+ всичко от e5420, с допълнително по-готина клавиатура с втори ред бутони и тракпойнт, истински multibay и още по-здрав корпус.
– по-скъп от e5420

HP ProBook 6360b
+ гнездо, firewire, матов екран, слушалки отстрани, тракпойнт, по-лек (под 2кг), официално вариант без Windows (като всички HP-та)
– няма истински multibay (не съм сигурен), леко по-скъп от DELL-а, по-малък екран 13 инча срещу 14 на Латитюда, само с два допълнителни бутона (без среден, а него доста го ползвам)

HP ProBook 6460b
+ всичко от 6360b, с по-голям екран (14 инча)
– малко по-тежък от 6360b, пак само два бутона и все пак по-скъп от 6360b

Признавам, не съм много добре ориентиран в гамата на HP. Имат много модели и търсенето с комбинирани изисквания, като моите, си е трудно. Ако намеря еднакви, признавам си че бих предпочел HP-то заради официалната продажба без Windows и заради представителството и сервиза в CNsys, с които имам пряк опит и на които бих се доверил.

Като граници на цените – знам, че под 1000лв. не може да се намери нещо с горните изисквания, затова някъде около 1000 и нещо смятам за разумно. Ако е съвсем, съвсем подходяща машина, допадне ми по критериите и има вероятност да издържи години напред, около 1500 също е разумна цена. Знам, че на цени от 2000лв. се намират такива лаптопи, но за мен това вече са пари, които не бих отделил. Имам безброй други приоритети и дори да е покупка на изплащане (каквато най-вероятно ще е), разумното за мен е 1000-1500, и то колкото може по-евтино.

Машинката ще се ползва основно за четене и писане (за уеб и за код), така че бързи и мощни неща не ме касаят. Даже по-скоро обратното, бих underclock-нал, ако има начин. Това значи и че не ми е чак спешно, затова и не бих се хвърлил на “скъпото на деня”. Но не искам и машина втора ръка (знам, че има тук-там добри попадения и при тях).

—-

Та ако някой има мнение или препоръка, ще се радвам да сподели. ;)

Стив Джобс, 56г.

Починал е Стив Джобс. За някои може би не беше голяма изненада, но съм сигурен, че тези дни ще завалят много публикации – част от тях от хора, истински възхитени от Джобс, но другата от просто силно благодарни за iPad, iPhone и Macbook консуматори. Затова реших да прекъсна за малко пренебрежителното мълчание, с което удостоявам всичко, свързано с Apple и да кажа нещо по-различно. По-старо и в духа на спомените – както би казал самият Стив, трябва да гледаш назад, а не напред, за да свържеш събитията.

За първи път по-подобно съм чел за Стив Джобс в списание “Компютър за вас” преди вече много години. Бях в училище и може би още не беше дошъл 10 ноември. Може и да бъркам, де – той “краят” на комунизма винаги ми се е изплъзвал хронологично в спомените. Всичко и преди, и след тогава си беше едно и също в някакъв смисъл. То пък един преход, биха казали някои, но думата ни е за Стив Джобс сега.

Статията беше за Apple, NeXT и Steve Jobs. Беше от тези текстове, които и кратки да са, те карат да се оглеждаш и ровиш за новини по темата. То тогава имаше съвсем малко източници на новини, особено пък такива специализирани. Но всяко дете с ентусиазъм може да рови данни и между буквите, между редовете, да доизмисля историите, дори само гледайки леко разфокусирано вестникарския текст. Тогава разбрах, че има по света такива неща като Macintosh и NeXT. Разбрах за визията на Стив Джобс за нов, различен и по-динамичен компютърен свят и че “пътят” дотам според него е NeXT. Всичко звучеше като едно голямо, примамливо, неизвестно и опасно, но привличащо обещание. Приключенска книга, която имаше само чернова на заглавието, но нещо в ентусиазма на Джобс ти казва “абе ще стане, точно така ще стане след време”.

Нямаше айфон, нямаше айпад, макбук еър, нямаше MacOS X, нито онлайн магазини, нямаше даже мобилни телефони, нито екрани с пипане… То и уокмените бяха екзотика. Нямаше ги Епъл такива, каквито ги познават днешните хлапета. Но знаех, че има нещо голямо и то е “следващото”, NeXT. Тим Бърнърс-Лий е работел на него и е пускал първите уеб-сървъри на NeXTStep.

Но и това не знаят днешните хлапета и днешните дядовци – те знаят само, че Стив Джобс е велик, защото е дал на света iPhone. Ами… как да ви кажа, мили деца… не е велик затова, хич даже. Ако е велик, то е такъв въпреки iPhone и въпреки цялото развитие на Apple след завръщането му. Когато разбрах, че NeXT изчезва, за да се прелее в новия Apple след завръщането на Стив Джобс в компанията, ми стана тъжно. И сега ми е тъжно, когато се сещам. Защото от една идея за “следващо” човекът, който като млад е ценял най-много свободата да разглобява и сглобява, който е бил хакер в оригиналния смисъл на думата (е, ако сме честни – хакер и в двата смисъла), прави компания, която дава най-удобния полуфабрикат и играчка за затъпяване на народонаселението.

Да, епълските неща са донякъде красиви, явно са удобни и стават за изложба в галерия. Престижни са, лъскави са, говорят че си “в час” и си “куул”. Но не са нещо много повече. Няма го хакерският момент, няма го NeXT. Няма я идеята, че може да си хакер и да не те е срам, че си предал широката приложимост и свободата на използване за сметка на приятна за пипане повърхност, софтуер, който ти казва “не се занимавай с мен, не се интересувай от мен, а само си върши работата” и светещи ябълкови лога от типа “гле, гле – ква е убава и апетитна”. Човекът с визия за всички лека-полека се превърна в човек с визия за себе си, продаващ заглушители на визия на народните маси. Самият Стив Джобс не загуби нищо от ентусиазма и енергията си – затова и днес с удоволствие гледам записи на стари негови интервюта, представяния и речи. Страхотен е, не му го отричам. Това, което казвам е, че е тъжно, че можеше да даде много повече на света, даже се беше засилил да го прави – а накрая пак даде много, направи и каза страхотни неща… но днес вместо постоянна “следваща” визия за бъдещето имаме iPhone.

Ще кажете, че преувеличавам. Може, но за мен тогава NeXT не беше продукт. А iPhone е.

Не казвам нищо лошо за Стив Джобс. Не защото почина, а защото нямам лоши думи. Все съм очаквал, че след поредната лъскава джаджа ще
направи нов обрат и ще се захване с принципни промени в разбирането ни за компютрите, както искаше навремето. Вместо това идваше поредната и поредна джаджа, идваха патентните войни на Apple, идваше несвободен код, DRM, идваха лицензни ограничения на разработчици и потребители и нарочно орязани “за удобство” интерфейси.

Но всичко това са мои си, лични очаквания и разочарования. Стив Джобс направи много, направи колкото можа и умря. Както би казал той – това очаква всички ни, така че не преставайте да се опитвате да правите най-великите си постижения. Сбогом, Стив, и благодаря ти!