Някои знаят, че имам интерес към езиците. Още от предучилищната в Алианса с френски, после с опита да взема приравнителен за английската гимназия, че и немски като първокурсник в университета…
Е, Алианса го прекъснах точно преди дипломиране, девет години и накрая им се ядосах, приравнителен така и не взех, а на немския още не мога да му хвана чалъма. Явно някак, като превключвам на чужд език, все мисля по начин, свързан със западнороманските езици. Нещо, на което немският е чужд. Може би трябва да виня за това френския, още от забавачката…
Но нищо, тия неща не ме спират да са ми интересни езиците. Като студент по едно време бях решил, че искам да науча няколко основни езика и след това да науча езиците на всички страни, съседи на България. Сякаш някаква локална културна интегрираност ме влечеше. Не стана, разбира се. Но от няколко години съм на вълна едновременно учене на френски, немски, испански, италиански, есперанто и латински. При френския е основно опресняване, а латинският никак не върви засега.
Но е готино. Вкъщи, понеже сме си все заедно, когато трябва да си кажем с Краси нещо, което децата да не разбират, говорим на английски. На руски е рисковано, защото там има едни истории с руската редакция на старобългарския език… не казвам, че е съвсем произлязъл от български, но всички знаят, че са толкова близки, че децата веднага ще разберат какво се говори. Та добре английски, но Светли вече е много добър, в училище учителят му по английски е англичанин, чете всякакви неща, да не говорим и как всичко компютърно (и особено геймърско) е на английски… Оги и той върви по тия стъпки. Засега успяваме само Рая да заблудим с тайния си говор… засега… макар че вече започна да прихваща думи.
Предложението ми е да научим латински и да го използваме за “таен” език. Много от думите са разбираеми, така е, но в реален разговор страничен човек трудно хваща нишката. Трудността в цялото това е, че латински хич не се учи лесно. И все пак, колко яко би било! Ще кажете, ама какво стана с онова за културната интеграция и дето всички да можем да се разбираме… така е, ама я колко е яко на латински! Преди няколко години в метрото се сблъсках с една орда младежи, облечени като римски войници и какво беше разочарованието ми, когато започнаха да говорят на български… Ако аз организирам cosplay на римска тематика, задължително без телефони в джобовете, без афтършейвове и никакво говорене на език, различен от латинския… Е, ако някой обосновано се представи за тракиец или гал, примерно, може да говори на тракийски или галски… Но пък ние, римляните, няма да го разбираме, разбира се.
Както имам много малко време за себе си, отпадна по естествен път вариантът да уча с хартиени учебници, хеле пък с курсове с физическо присъствие. Търсих електронни варианти, нали за всяко нещо “there is an app for it”. На телефона ми (щото кой има време за такива неща пред компютър) оцеляха три – Duolingo, Memrise и Mondly.
Ползвам ги в тоя ред – най-много Дуолинго, въпреки че там има един огромен проблем, който силно ме дразни, но какво да се направи – автоматичното сглобяване на изрази и изречения много често убива нагласата към произношението, а смятам, че тя е много важна. Мемрайз ползвам, за да уча латински, защото в Дуолинго няма. Мондли пък е скорошният ми опит да се сдобря с немския, много странен език, значи.
Не съм достатъчно доволен и от трите, въпреки че първите две ми вършат добра работа, като че ли. Има и игрови момент, който доста помага да те задържи да не спираш да учиш. В Duolingo съм 1000 дни…
Някой от вас учи ли така? Не казвам за разговори с хора, четене на книги и гледане на филми с оригиналния език, а за учене със сайтове или приложения. Особено ако има нещо, което да набляга малко повече на теорията, понеже с това учене с примери човек лесно се затрупва. Нещо да препоръчате? :)