Tag Archives: parliament

Гласувайте, за да има смислени избори

Гласувайте! Това е единственият начин изборите като цяло да имат реално значение. Ако гласуват малко, мнозинството е от купени гласове и партийни ядра – и после се чудим защо в парламента мнозинство има мафията.

9 юни, избори. Гласуваме и на излизане виждаме на една пейка в двора на училището голяма бала с “вестници” на “Възраждане”. Питам една леля, дето се върти наоколо дали знае какво е това, а тя се сопва “какво ме питате мен, мен ли ме питате”. Отивам отсреща на други пейки при полицаите и им казвам, те викат не е наша работа, трябва да кажете на председателя на изборната комисия.

Влизам аз вътре да търся председателя, той междувременно се разминал с мен – предполагам, че друг избирател му е казал за същото. В секциите ми казват, трябва на председателя да кажете, ама той излезе. Сблъсквам се на излизане с момчето и повтарям и на него “отвън има поставени агитационни материали”, а хора до него ми казват “а, той полицаят вече ги изхвърли”. Казвам му, че е трябвало той да иде и да ги види, за да се отчете нарушението. Навън полицаят ми казва, че се е погрижил и всичко е наред.

Полицаят е ОК, знам го, ако не се лъжа е от квартала и е възможно човекът наистина да е искал да се погрижи да няма проблеми, но според мен когато има нарушение, трябва да има отговорност и наказание. А за това трябва да има санкция на официален орган – дали е полиция, дали е избирателна комисия – не знам, но трябва.

Защото сега какво би пречило на тия фашисти копейки да идат след половин час и пак да сложат балата с плакати? Това е точно на алеята, по която минават всички хора, когато отиват да гласуват и определено е нарочно. Показно, безнаказано, “ето вижте ни, вие всички, дето ще гласувате, нас правилата не ни интересуват”.

Гласувайте!

Избиране, но на кого?

Решението този път да гласувам беше трудно. Веднъж решил да гласувам, въпросът за кого точно вече е наистина труден. У нас има утвърдена тенденция кандидатите за депутати да ги избират с конкурс. Конкурс за селски пияници. Силни в убеждаването на масите, силни в убеждаването на чашите и с винаги бистър поглед върху съвременната геополитика, футбола и корупцията. Изразяваща се най-вече в криенето на пари от тях – порочна практика, на която са готови с един замах да сложат край, веднъж стиснали властта… за гърлото… на бутилката. Да не ми се обиждат истинските пияници. Но кандидатският ни мат’риял е под всякаква критика. Лош мат’риял.

Сега малко конкретно.

За всички партии, които не скъсват открито с тоталитаризма или вече при предишни управления са си сътрудничили с останките от него не смятам да гласувам. Затова даже няма и да им пиша имената. Също така няма да гласувам за някои съвсем малки партии и независими кандидати – не че са лоши, а просто системата ни е такава, за добро или лошо – с висок праг, а аз искам представителство все пак.

Остават Реформаторски блок, ГЕРБ, евентуално Зелените. С уговорката, че Зелените сигурно няма да влязат. Ама то и РБ и те може така… Зелените – заради Атанас Чобанов. ГЕРБ – заради Андрей Ковачев. РБ – заради Радан Кънев. Трима човека, от всички. Не казвам, че всички други са от типа селски пияница – може да има читави хора още няколко, просто тези тримата успях аз да избера.

Това е добрата новина. Лошата е, че не бих гласувал за партиите им.

Защо ми е трудно да гласувам за ГЕРБ? Ами защото има една шепа външно видимо кадърни и принципни хора там, останалите са събирани от кол и въже. Особено тези, които влизат в родния парламент. Майка плаче! Да не говорим пък за лидерите им. Трагедия! Четох доста за Андрей Ковачев, какво е правил, говорил и писал, най-вече в европармалента и съм ОК за него. Споделям и позициите му спрямо тоталитарния режим у нас. Може би и част от другите в евролистата са ОК. Но иначе, самата им партия, която след това ще се тупа в гърдите и с моя глас?

Защо ми е трудно да гласувам за РБ? Защото Костов вече неведнъж предава доверие, а ДСБ сега в РБ води доста странна политика – хем се конфронтира с Надежда Нейнски/Михайлова, хем се прегръща с Меглена Кунева (не че съм за едната или за другата, де). Хем накрая е в ненападение с ГЕРБ. Можеха да поведат целия протестен вот, можеха да съберат хора с по-голямо доверие за лидери на листата. За Малинов не ми се гласува също, писал съм преди. Единственият, когото бих одобрил, е Радан Кънев – и то само защото съм го чел още отпреди да се активизира толкова в политиката. Но пък той е по-добре да представлява тук, не в ЕП – и предполагам, че дори да бъде избран преференциално (малко вероятно), ще се върне после така и така.

Защо ми е трудно да гласувам за Зелените? Много просто – защото са неизбираеми в момента. Мой глас за тях няма да се различава принципно от невалидна бюлетина – ще вдигна процента на гласувалите и толкова. Иначе са ОК. А и съм впечатлен от Атанас Чобанов и Биволъ.

Ако листата на РБ се водеше от Андрей Ковачев и Атанас Чобанов, това щеше да е моят личен глас сега. Но както е, ми е трудно. Всяко решение ще е голям компромис. И все пак ще се водя от личността и преференцията, а не от партията.

Имам още два дни да реша. :)

П.П.: Виктор Лилов от РБ също е добър вариант.

Дойде време

Дойде време, ставайте! Не на оръжие, а ставайте, пишете оставката и да си ходите който откъдето е! Няма нормална страна, в която властта може да си позволи с едната ръка да посреща делегации, обвиняващи я в олигархия и корупция, а с другата да бие хората на площада, излезли със същото обвинение… и да остане на власт.

Дойде време. Не знам кой има най-голяма изборна изгода от настоящите протести, не зная кой ги е провокирал първоначално и кой и как точно е наемал статисти. Но зная, че щом има насилие, някой има полза от него и зная кой е казал, че “тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”.

Колко кръв, другари комунисти? С колко кръв ще дадете властта? Кажете, за да знаем. Колко ви трябва – кажете и ще ви дарим. “Столетница” – навремето сте били жадни за нея, а днес ви трябва за животоспасяващо кръводаряване.

No pasaran! Дойде време, отивайте си!

Лошото е, че няма алтернатива. Никаква. Колкото са зле комунистите, толкова зле са и другите (ако изобщо са “други”)…

А снощи полицейската тактика беше изцяло стадионна и по учебник. Не бях там, гледах предаванията, но е видно за всеки, който е бил на стадион или поне е гледал мач по телевизията – набелязване на “жертви”, издърпване на хора от тълпата, избутване с щитове и ритане с кубинките изпод щитовете, “мирно” предизвикване на хората с притискане… Когато изпратиха жандармеристите в пълно снаряжение, пролича. Служил съм във войските, които после преобразуваха в жандармерия и тая тактика са ми я преподавали, съседните оперативни роти я прилагаха всяка седмица в упражнения по двойки групи на плаца. Няма как протестираща група да спечели директен сблъсък с такава рота. Рейсът беше върнат в парламента, защото на някого по веригата изведнъж му е дошъл мозък и е решил да не прекалява с хората на площада. С жандармерията не може да прекали – на нея това си й е работата, с въоръжение и подготовка е, за това плащат заплата. Да знаят хората на протеста – който призовава “да се бие полицията” или е пиян, или е провокатор (или и двете). Няма шанс с бой срещу палките, никога не е имало. Евентуалната победа на един протест е другаде, не в боя.

Тъжно ми е, че предишните управляващи се правят на толкова вслушващи се в протеста и че точно те са, които имат изгода от следващите избори. Те и костовистите – първите, за да се върнат на власт, а вторите, за да влязат поне малко в парламента. Но общите централни избори не решават нищо, а честите такива само влошават нещата. Мафията, особено енергийната (който не е чувал нека знае, че енергетиката е най-богатият отрасъл у нас, по-богат с много от другите) ще остане и уредените сделки с централи, ветрени, слънчеви, мини, строежи и всякакви далавери с цени на обекти и на тока ще продължат. Не знаем кой какъв е и как са подредени всичките, затова смяна на властта не решава нищо.

Единственото, което решава, е моралния проблем с биенето на хора по улиците. Може да си с добри идеи, но щом биеш протестиращи, не си за власт, поне не тук. Иди си в Куба или Северна Корея.

Основният проблем на България е, че няма никаква традиция на обществен елит, различен от този на номенклатурата на БКП. Вече има наченки, надявам се. Дано има и кадърни хора тук-там. Но липсва общност, приемственост на можещите хора извън общността и приемствеността в сивите и тайни среди на “своите хора” в псевдо-бизнеса, псевдо-политиката, псевдо-науката – средите на “усвояващите” средства. Защото номенклатурата на БКП е огромен, огромен списък с хора, със “свои хора”.

Искрено се надявам свободна и прозрачна общност на можещите хора да се появи, да устои и да измести мафията и олигархията. Не да се прави нова номенклатура, както опита Костов – трябва свободна и прозрачна общност, в която директно се оценяват постиженията, а не партийна номенклатура, която се гради на връзки и препоръки.

Една оставка не е панацеята за това, но оставката е единственото, което може да изчисти кръвта от паветата. Лошото е, че имам дежа-вю… не ги ли гонихме вече веднъж тия преди 16 години??? Докога? Колко пъти?…

Днес готин ден, утре – по

Готин ден днес. Готин ден и вчерата. Доста време бях навън и ще компенсирам със следващи готини дни вкъщи. Ще работя и наваксвам с едни нови придобивки и ще се радвам на сина си, който вече от няколко седмици говори на “а-гу” :)

Днес цял ден бяхме навън да снимаме, времето не беше хич за такива геройства с дъжда, дето спираше за пет минути. Точно колкото да те подлъже да си платиш поредното кафе и да излезеш на тротоара, че да може по-добре да те целкат новите капки от новата дъждовна вълна. И все пак беше готино.

Видяхме и Бобсън, и той запътил се за фото-аксесоари. Накрая пък Велин ми пусна една муха, която досега бях умело избягвал — anime. Бях гледал много малко неща, откъси от епизоди от сървъра на Маниякса и то преди години. Знаех, че е богато изразно и много привличащо, но така и не бях се залисал по още една мания.

Е, и това стана. След “Ghost in the shell 2”, филм който ще се гледа още много пъти сто на сто, оставам с планове за следващата ми аниме-вечер. Вкъщи, на новия монитор.

А, та монитор казах. Мда-а, свърши се времето на радиационния ми може би вече осемгодишен 15-инчов CRT. Няма да слагам по-висок диоптър и няма вече след два часа работа да трябва да поспивам, че да продължа. Прозорчето към света е 19-инчов Eizo, за който ще пиша много скоро. Само да посвикна, да вляза в ритъм с него. Не знам как толкова време съм търпял само четвърт гига. С новия гигабайт памет лети. Снимки, векторни, каквото ми душа иска. Сайтът ми как тесничък изглеждал всъщност :) И снимките ми и те едни мънички…

Та ми е едно по-спокойно и не така стресирано. Прехвърлям сега малко от нещата, които другите са писали през това време и май решавам да не се впрягам прекалено. Нещата винаги са били зле и всичко отива на разваляне. Или както пееха “Мотърхед” — “Everything changes, and it all stays the same”. Няма да оправим политиката, най-малкото защото тя е неспасяем случай. Аз лично ще се радвам, ако цялата политика ме остави на мира и отиде да се хвърли отвисоко. Има по-важни неща. По-важни от всичко. Утре съм си вкъщи цял ден и ще си говоря с бебчо. А-гуу-у? ;)