Разминават ми се периодите на внимание с тези на будност. Дори и да спя следобяд с децата, вечер не мога да остана да работя до късно, защото и да не ми се спи, вече нямам достатъчно внимание. Обратно, да будувам през деня и да се опитвам изобщо да свърша нещо е безумие, щом през няколко минути Светко идва да ме пита нещо, да ме врънка за “Мечо Пух” или да го изпишквам. И на фона Оги реве. Идилия.
Tag Archives: stress
2017
Светко не ме оставя почти хич, Оги пък не оставя майка си. Майка й, обаче, ни остави и замина някъде за десетина дни. Уж е по-спокойно, но не съвсем. Защото щом сега не мога да се добера до компютъра да посвърша нещо, какво ли ще е след месеци? Когато успявам пък, сред плача на Светко, който ме вика да е с мен, ми е виновно. Ентусиазмът ми за уеб-проекти е малък, за фотография – никакъв. Празници.
2007
До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.
1996
Лична рецепта: стани докторант и ще престанеш да списваш блога си. Всеки ден ще ти липсва, ще ти липсва и по няколко пъти на ден. Ще блогваш наум безброй пъти, но щом додрапаш до сайта си, ще се радваш и на микроблога. Дето преди си се чудел “за какво толкова ще ти е”. Не че ще четеш много по специалността, напротив. Ще ти липсват хобитата, все ще търсиш “почивка”. С деца си – ефектът се умножава.
1900
Захващам се с много неща едновременно, а нямам достатъчно време дори да се наспивам, камо ли да градя “кариера” и тем подобни. Поемам ангажименти, които ако са важни и хората са ми ценни, след това ми носят още стрес, заради липсата на време, бебегледане и сметки. Защото такива ангажименти гледам да не провалям. На свободна практика е трудно, на стипендия от БАН – повече. Чак си се чудя направо.
1867
Писал съм в блога последно преди цял месец. Стресът ми пречи да пиша. Имам всякакви идеи и неща за нахвърляне, но нямам никакъв ентусиазъм за време за блога. Защото съм и изтощен. Светли ни събира целодневно (понякога и целонощно) вниманието. Недоспиваме си, ама много недоспиваме. Вървя като сомнамбул. Всеки иска срокове от мен, аз едва си помня името, а и едва имам в портфейла пари за сметките…
1714
Когато си вземам кратка почивка, все се разболявам. Може би през другото време съм все на ръба на пренатягането. Или отвъд него, не знам… Така не ми харесва. Всичко около мен е страхотно и макар да имам резон да се обвинявам, че на трийсет и кусур още не съм ок финансово, това са бели кахъри в крайна сметка. Променям се. Този път обратно, към себе си. За другото Fervex и Strepsils вършат работа.
1696
Ама какво съм се впрегнал аз – каквито и да са нещата, които ме притискат, все са някакви външни подробности. Дали ще е работна среда в офис или пък както сега, четене и писане за докторантура, по-важното е да съм спокоен и щастлив. Дори и да ме “скъсат”, най-много да ме вземат за присмех тук-там. И чудо голямо. Животът не свършва с една докторантура. Не трябва да се тормозя, зле е за щастието. ;)
1694
Искам да пиша за елекромобилите с двигатели в колелата, за ремаркетата-тласкачи и съответните плюсове и минуси при електромобилна конверсия с такива технологии. За четирите завиващи колела и докъде е стигнала тази идея днес. За много такива неща, също да започна бизнес плана за фирма за конверсии по поръчка. Но нямам сили — малкият е болен, от БАН ми искат текстове, а аз съм на ръба на изтощение.
1467
Някъде в далечината звучи Dire Straits. На отворени прозорци се чува много от външния шум, макар да съм с капки и памуци в ушите. Преглеждам какво имам да довършвам – малко PHP за (вече) старата ми работа и една редакция на превод на софтуер. Нямам търпение да привърша и да преместя папка “Marsh” в пощата си от /work в /work/old. Днес бях малко на разходка с бебо. Снимах. Нищо особено, но е гот :)