Tag Archives: Varna Rock

KISS в София догодина?

Не съм от феновете на KISS, но 2020г. отсега се очертава интересна. Миналата година си правех някакви общи планове за 2019-та, доста от тях пропуснах, но следващата година още отсега обещава добри концерти.

Дотук – Judas Priest в Могилово, а сега и KISS в София. Или поне такива са слуховете – на сайта им не виждам дата за София, от наша страна също не е потвърдено. Явно някой просто вдига шум. (Поправка: току-що SME обявиха 18 юли в зала “Арена Армеец”.)

И Джудас, и Кис са пяли в България, така че не е чудо невиждано. Роб Халфорд го гледах миналата година на Hills of Rock и вярно, че всичко беше далеч от детските ми илюзии, нямаше ги великите Кей Кей и Типтън, а и Роб така залиташе в пловдивската жега и задух, милият, че публиката се уплаши да не му стане нещо. Но все пак са си Джудас.

Раздвоен съм – на Midalidare няма да ходя, хем е скъпичко, хем логистично сложно за пет човека семейство. Пък да ходя сам – ще съжалявам, че не споделям преживяването, а децата са музикално будни и биха оценили. А и шоуто в Пловдив си беше добро. Единствен плюс би бил, ако този път дойде Типтън… но той не ми е чак китарен герой на мен – аз след като видях Волф Хофман с оркестър в античния, съм предоволен.

Кис пък не са толкова музикантска група… айде сега, всички ще ми скочат, ама си е така. Могат да продават – добре, ама ако гласът на Гилън е добре, предпочитам да заведа децата да видят Пърпъл с Гилън и Стив Морз в НДК другия месец, отколкото да гледаме най-известните клоуни в света. И все пак… клоуни, но шоуто сигурно ще си заслужава. Кога друг път ще могат да видят Кис наживо… пак казвам, не мисля, че толкова си заслужава като музика, колкото като спомен и шоу.

Но остава и другият проблем, един от основните, че KISS хич няма да свирят без пари и билетите сигурно ще са поне колкото няколко за обикновени фестивали. А ние като сме няколко човека, положението става леко абсурдно – вместо да им купя книги, нови компютри или да ги заведа на планина зимата, аз да работя, за да ги водя да гледат дядовци с грим.

На тоя фон има и неясноти около двата фестивала, на които ходихме тая година – нито за Hills of Rock, нито за Varna Rock се знае нещо определено за 2020г., а организаторите без да са обявили групи, продължават постоянно да увеличават цените на билетите в предварителна продажба.

Все едно, думата ми е за KISS. Определено ще става интересно в София.

И все пак, много повече би ми харесал рок фестивал в София. Голям, сериозен, с много групи – има както къде (полета, паркове, стадиони), така и кой да отиде – нали толкова хора сме тук в София, поне добра публика на фестивал да направим, а не само задръствания по Цариградско и блъсканица в метрото. Има и транспорт, и безброй места за настаняване, а може и в полите на Витоша, за да е по-различно. Moreni Rock или Shopluk Open Air. Имаше едно нещо “Sofia Rocks”, но през годините поугасна и май съвсем е залязло вече. Организатори, що спите?

Музикални планове за 2019г.

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, да нямаш други като тях, а аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Für Elise) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, значи 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)

icq мигрира към jabber?

Да, звучи малко невероятно, може би дори твърде хубаво, за да е истина. Но все пак си е вярно — ICQ (тоест AOL, значи не само ICQ, а и AIM може би в скоро време) вече изпробват джабер–шлюз към мрежата си. Това значи, че най-обикновен джабер-потребител ще може да се свързва с “черната кутия”, каквато до днес беше icq. При това да се свързва пряко, без посредничеството на джабер-транспортите, с които досега ставаше връзката с целия куп собственически или остарели протоколи и други измишльотини.

Аз се радвам, защото имам един стар айсикю-номер, от който дълго време не мога да се отърва, колкото и да се опитвам, колкото и да обяснявам на познатите ми защо трябва да се ползва XMPP. В най-“добрите” дни на това отказване свивах списъка с айсикю-контакти до двама-трима, които просто не мога да изтрия, защото ползват само айсикю. Свързвах се само през транспорти (преди на jabber.belnet.be, а от известно време на jabber.minus273.org, където nikky поддържа страхотно услугите) и то само когато наистина имах нужда от айсикю, тоест за връзка с тези няколко човека. И въпреки това е неудобно. А многопротоколен клиент не ща да ползвам — аз се радвам на напредъка на XMPP, чета доста за джабер-разработките и плановете за бъдещето, а и най-малкото това е протоколът за моментни съобщения, който е стандартизиран. Ако ползвам моментни съобщения днес, то е най-вече заради джабер. Затова ми допада как първо Google с техния GTalk/GMail (вредно недоразумение, между другото, но все едно;), после с налагането им на библиотеката Jingle, а сега и AOL с тази интеграция просто “влизат в правия път”. ;)

Новината е сериозна, но докато пиша това, клиентът ми още не се е свързал. Явно наистина сървърът xmpp.oscar.aol.com е претоварен от нетърпеливи ентусиасти в момента. Грешката е заради изтичане на време, не някаква друго и това ме кара да мисля, че натовареността е приемливо обяснение.

Накратко, за да се свържете с icq-сметката си през джабер, ползвайте JID от вида icqnumber@aol.com към сървъра xmpp.oscar.aol.com със съответната парола на icq-сметката и на стандартния порт 5222. Трябва да се ползва TLS, но то повечето съвременни клиенти се свързват по подразбиране през TLS. Доколкото разбирам, би трябвало да работи и свързването с AIM — пак на същия сървър, но с JID aimusername@aol.com. Няма да пробвам, макар да имам някакъв “вегетиращ” акаунт — поне от другите затворени протоколи успях да се отърва ;)

Ето го и схематично:

 
1. JID — icquin@aol.com или aolusername@aol.com
2. Host: xmpp.oscar.aol.com:5222
3. разрешаване на SASL PLAIN
4. включване на StartTLS
 

Аз още не съм се свързал, но то си е алфа-тестване и явно наистина е натоварено. А и честно казано, нямам никакво намерение да прехвърлям общуването си към айсикю, пък било то и през джабер-шлюз. Ако този вид свързване проработи, ще го ползвам в крайни случаи, при връзка с айсикю-списъка ми. Поне няма да го има разкачването на някои от транспортите… а, и също редовните проблеми с кодирането на кирилицата при писане с icq-номер.

Иначе засега мрежата на ICQ/AOL си остава затворена, защото обратната връзка май е невъзможна. Тоест не може някой с айсикю да ме добави мен с моето JabberID. GTalk/GMail се присъединиха към xmpp-федерацията и връзката е двупосочна, но дори и така да стане със сървърите на ICQ след време… пак бих имал резерви при общуването в прав текст нешифрирано с хора към такива централизирани сървъри. Сигурността при общуването през джабер винаги минава през една “тясна” част и това е паметта на сървъра. А “големите” в бранша имат навика да “помнят” всичко и такова намесване на “1984”-усещане е неприятна тръпка. Освен ако не се ползва шифриране от край до край, винаги текстът се дешифрира в сървъра. Тъй че макар и за момент, комуникацията може да е достъпна в явен вид за някой сдобил се с root-достъп до сървъра, дори и да минава през шифриране между сървърите и към клиентите през TLS. Да, вярно — това изобщо не е болка за умиране, особено за такива неща като чат и изобщо щом не става дума за парични преводи, а за дреболии като разговори, хич не е толкова важно. Вярно, някой може да кракне както голям, така и малък сървър, но лично аз имам повече спокойствие за поверителността на данните си, ако са по-далечко от “големите” сървъри.

И все пак всичко това е добра новина. XMPP е правилният начин, защото е описан подробно, публикуван е и е стандартизиран. Освен основната част на протокола има и огромен брой допълнения (“предложения за подобряване”, JEP). Които описват практически всичко, за което днес можем да си помислим в света на моментните съобщения. И с развитието на идеите се пишат нови JEP-ове и клиентите с отворен код ги имплементират бързо.

Тъй че добрата новина е за нас, ползващите джабер. За тези с icq сигурно няма да има разлика, а и едва ли ще има значение. ;)

MoneyBookers или “юробанк”

Мънибукърс, разбира се. Масово банките са уеб-неадекватни и онлайн-услугите им са отвратителни. Нещо повече, доста от тях смучат и откъм най-нормалните им, офлайн-услуги.

Как може една съвременна банка, в която имаш пари, да си позволи да ти блокира сметките без изобщо да те предупреди заради нейни си вътрешни реорганизации? Ами може, ако банката се казва “ДЗИ банк”, “Пощенска банка” или нещо със заглавие “Юробанк Иефджи” или подобно. Сливали се били, ставали част от някакво си голямо семейство — какво ми пука на мен, щом без никакво, никакво (казах ли вече — никакво) предупреждение ми блокират IBAN-номерата и не мога да си получа парите?

Разбирам аз да им бях виновен за нещо, а то не — те си се изкупували, сливали или каквато там друга перверзия им се е прищяла. Да пратят поне един мейл. Да врътнат поне един телефон. Не, това е сложно за стресираните счетоводни умове — тогава да пуснат циркулярно до адресите на всички клиенти един пощенски плик със стандартен текст, предупреждаващ за “сливането” и за блокирането на сметките… Адреси и телефони имат, не е да нямат — те банките си умират да цоцат всякаква лична информация. Да, ама не… Ни вопъл, ни стон.

Как разбрах, че има проблем? Ами MoneyBookers ми пратиха писмо, в което в прав текст ми казваха, че моята банка се реформирала, сливала се с друга и затова явно сметката ми е блокирана. Добре било да проверя какво става, за да съм спокоен при бъдещо изтегляне на пари. Междувременно Мънибукърс ми спряха въпросния запис в акаунта ми за сметка в ДЗИ и даже май направо го изтриха. Знаят хората, че тоя IBAN е просто невалиден и ме предупреждават да ида да се разправям с банкера си, за да ми даде нов номер. Аз не съм длъжен да следя всички новини от финансовата област.

Сайт за парични преводи да ми се обади, за да ми каже, че банката ми не ме е уведомила за критична и засягаща ме промяна?!? Ами браво на MoneyBookers! И срам, срам за “ДЗИ банк”, “Пощенска банка” и “Юробанк И еф джи”! Още същия ден си открих нужната ми сметка в друга банка — не ща да имам нищо общо с тях.

Няма смисъл да уточнявам, че ще продължа да съм доволен клиент на MoneyBookers. И да ги препоръчвам с чиста съвест. А сметката ми в “Пощенска банка” (или както сега се казва — знам ли, а и не ме интересува) ще е запратена в ъгъла и при първи удобен случай просто ще я нулирам и закрия с кеф.