Много криво ми е. Накратко, разбили са повторно вилата ни. Тези дни майка ми, баща ми и баба ми са там и опитват да пооправят щетите и да вкарат малко ред. Викали са полиция — ефект нулев. То вярно, че е още рано, но си е проличало да не очакват изобщо нещо повече. Беснее ми се — там е минала половината от детството ми, даже мисля че е по-готината половина. След казармата попрестанах да ходя, а май не трябваше. Преди време почина баба ми, милата. Тя сестра на моята баба и двете са ме гледали по цели лета там. И всеки път като ходехме така ни се радваше. И дядо ми като се преместил в близкия град след това, старата им къща запустяла, там неговите роднини май идвали да откъртват греди за огрев и направо съборили всичките постройки за животните и плевнята.
Не стига, че цялото село запустява и в махалата лятно време я има тук-там някого, я не, а през зимата си е буквално пусто — не стига това, ами и почват да тарашат къщите и вилите. Разбишкали са и още две стари къщи наблизо, кой знае още колко други къщи и вили. А иначе преди 9-ти селото е било с над хиляда души население, имало е две училища. Днес и двете пустеят, то и деца няма, голямата черква и тя стои без поп откак се помня, то няма и кой да ходи там. Като бях малък почти нямаше изоставена къща, без да броим вилите и виладжиите. Беше пълно с деца, особено лятно време и особено в една махала с повечко вили. А днес е вече опасно да се държи имот. Надявам се да не е опасно за живеене все пак.
Имам конкретен ярък спомен от времето преди да започнем изкопа за основите. И после изкопа, основите, мазето, етажите — всичко помня, защото всичко сме го направили сами през годините. С тати цяла къща вдигнахме. И аз съм се катерил по гредореда, и аз съм висял по скелето отвън и съм мазал хоросан. Колко съм се катерил по дърветата и съм ходил из гората да събираме дърва за зимата си е друг въпрос, то и то е част от кефа. Всъщност външни хора да помагат са идвали само за плочите.
И сега да вземат да разбият и крадат в къщата ми… Е няма да стане! Има още за довършване, зная че една къща трябва да се обезопаси от влизане отвън. Но като си правим всичко сами и полека, а пък и като дойде кризата и тъпия “преход” с общия недоимък — не става, не е приоритет чак такъв. Та затова са влезли практически отвсякъде. Разбили са каквото е можело да се разбие, откъртили са разни дървени греди да ги ползват за тарани. Сигурно голяма гюрултия е било, ама то пък и кой да ги чуе. Бабите и дядовците измряха или изпродадоха имотите и отидоха в градовете, а виладжии идват все лятно време и то уикендите.
Тършували са навсякъде и са взели каквото могат. Личи изразен афинитет към медни съдове — това легени, джезвета, резервоар на пръскачка за лозе, такива работи. Оставили са кални следи навсякъде. Оставили са пръсти по стъклата и по покрити с прах повърхности, даже цели длани направо. Оставили са и обелки от боядисани яйца, явно празничен купон са имали време да си заформят даже!
Полицаят дошъл от близкия град с чисто нова и лъскава патрулка. Градът е на максимум десетина километра, и то включая пътя до къщата. Влязъл в двора, огледал, влязъл вътре, огледал. Извадил едно бележниче и си надраскал нещо и казал “е, ми то не може много да се направи”. Упътили погледа му да забележи отпечатъците, като естествено имали предвид безбройните оставени навсякъде пръстови такива. А той се огледал и казал “ами то това са маратонки, то всеки сега носи такива”.
Отчайващо и обидно ми е. А и се притеснявам вече за всеки, който ще ходи там. Да не говорим, че все съм си мислел, че със сигурност там ще водим сина си и той много ще хареса мястото и да тича из поляните и да играе по цял ден. Аз и сега искам, но… как?
Кой е най-добрият начин за защита на дома в такъв случай? Вярно, не се живее целогодишно там, но винаги съм мислел за него повече като за втори летен дом, в който се живее няколко поредни месеца, отколкото за вила, в която се ходи рядко и за малко.
Аларми и сирени не ми се струват много добра идея, защото няма достатъчно хора наоколо. И да има хора и да дойдат, няма да са много, а пък крадците винаги са по-подготвени от хората.
Записващи камери, пускащи се чрез обемни и магнитни датчици, или пък чрез засечена рязка промяна в образа са добра идея, но не стават за защита. Защото така и така крадците ще крадат, а пък това че имам запис не ме грее, май в съда може да важи като доказателство евентуално, но пък полицията май не го приема за причина за уличаване.
Да направим всичко както трябва, със здрави врати, укрепени стъкла, висок дувар около цялото място, камери, прожектори и т.н. може да е добра идея, но не е за нас. Много пари е за наведнъж.
Остава някакъв вариант с охрана с техника, СОТ. Гледам, че цените не са непосилни вече, има разумни предложения. Но нито зная кои фирми си заслужават, нито кои условия и тарифи си заслужават. Все пак става за нормална, най-обикновена, но сигурна охрана на семейна вила, а не луксозен комплекс. А и още нещо — ако трябва да ходят с кола да предотвратяват нещо, то явно ще е от близкия град. Пътят не е много, но нямам идея колко читави са малките охранители из малките градове. Става дума за “град от селски тип”, с около 2000 души население.
Малко дълго стана за такъв кратък въпрос. ;) Приемам всякакви разумни и трезви идеи. Не харесвам оръжия, но всеки друг изпитан, работещ, законен и финансово приемлив метод ще обмисля сериозно. Кажете какво мислите. Аз още не мога да се съвзема съвсем (всъщност добре че никой не е бил там по време на взлома, пак добре).
articles feed
Вилата
Щом градът е на 10 минути, а няма полицай в селото, забрави за разумен начин на защита на вилата. Ако не живееш в нея, няма как дистанционно да я пазиш. Явно е, че цигани са вилняли, то и за това полицаят не се е старал много много. И да снеме отпечатъци, де ще ги търси гадовете. Накрая ще се окаже, че отпечатъците са на някое ромче малко и не могат да го пипнат.
Абе няма оправия, ако не си в къщата.
Евентуално зло куче (няколко даже) може да свърши работа, но пак трябва да прескачаш по веднъж на ден да ги храниш.
Единственият разумен изход е, ако не ходиш често, просто си намери купувач и не се занимавай с глупости…
няма да продаваме
Замислял съм се да ида да живея там и да работя отдалечено. И да ходя до София и другите градове с кола колкото да виждам приятелите на по кафе или бира. Но това значи достатъчно пари от отдалечена работа, за да мога да поддържам компетентността и работенето си актуални. Включително оборудване и т.н. Определено ми харесва много повече, отколкото да се свивам в консервна кутия в “големиот град”. Дето и в него така и така виждам приятелите си веднъж на високосна, пък уж живеем и работим в един град…
Но засега това не е опция, все още не мога да си го позволя финансово. Иначе съм се замислял дори да убеждавам приятели и познати да си вземат и те място в района, за да сме си наблизо и да поддъжаме по-здрава атмосфера и да пълним къщите. Но днес, с парите, дето едвам закърпвам от свободна практика и отдалечено програмиране, просто е в света на мечтите.
Куче определено, да — но пак да съм си там и да си го гледам. Иначе не искам да продаваме и да бягаме, сакън! Те мисля това искат. Покрай другото. Да накарат хората да продават, май има леки начални интереси от страна на агенции в района вече. Наблизо къщата на едни роднини на дядо ми я купиха англичани май. На безценица. Една баба пък тази зима се е отказала и е продала вилата си. Мъжът й навремето ме е учил да правя и пускам хвърчила от хартия и тесто. Беше майстор шлосер в пенсия, построи вилата и след няколко години почина. Сещам се, че се хвалеше навсякъде, че официално се е записал като жител на селото. Отказал се от софийското жителство и с радост се записал там.
И на мен ми харесва. И не е вариант да продаваме. Да не говорим, че ще е за безброй пъти по-малко, отколкото сме вложили през годините. А и колкото и да платят, при тая инфлация за нула време ще изчезнат парите.
А и още нещо — като гледам сайтовете за имоти, напоследък все по-често пише “СОТ” в обявите за селски къщи. Доста от тях изглеждат по-невпечатлително от нашата и са на по-отдалечени места, значи може би има някакъв начин за охрана и сигнализация на такива места?
Бих си направил и самоделни решения, техническата страна е лесна — въпросът е в това да има ангажиран служител, дето да минава оттам при сигнал. Затова се замислям за СОТ, но си прав, че наистина звучи леко нереалистично… :(
Тези престъпления не са от вчера
Тези престъпления не са от вчера и продължават вече повече от десетилетие. Осъдените са малко, а това води до чувство за безнаказаност у престъпниците. Безпомощността на държавата да се справи с проблема води до разложение на самата държава. Защо да плащам данъци ако държавата не може да ми осигури необходимата защита?
Ако искаме да имаме държава, то трябва да имаме възмездие за престъпниците. Спешно се нуждаем от промени в полицията, прокуратурата и съда. В момента служителите на тези институции не са мотивирани и вършат работата си през пръсти. За това и резултатите са такива.
В края на миналата година се убедих, че има места, където полицията си върши работата съвестно. В една дъждовна и ветровита вечер ми се наложи да изляза. На един паркинг забелязах, че има разбит автомобил. Обадих се в полицията и изчаках пристигането на полицаите. Изненадах се, когато след 10 минути дойде един полицай, пеш, мокър до кости и заяви, че вече са хванали един заподозрян. Освен това са намерили още един разбит автомобил на друг паркинг. Чак след това дойде колегата му с полицейския автомобил и заподозряния на задната седалка. Мислех, че ще издирят собствениците на разбитите автомобили и с това ще се приключи, но не бях прав. Скъсаха се да обикалят и да търсят откраднатия от единия автомобил касетофон. И накрая го намериха скрит в една пощенска кутия, сух и както се оказа в последствие с годни отпечатъци. Отцепиха района и изчакаха да пристигнат дознателите. Честно казано не вярвах на очите си. Не предполагах, че има държавни служители, които за да свършат работата си са склонни да се измокрят толкова и да мръзнат после до края на смяната си.
Как да накараме полицията навсякъде да работи така? Как да направим така, че да има възмездие за престъпниците? Решетките и охранителните системи не са кой знае от каква полза ако нямаме достатъчно осъдени за посегателства срещу собствеността.
Извинявам се за дългия коментар.
нормалното има проблем явно
Съгласен, abator! За мен целта на съществуването на държавата се заключава в три най-общи неща — защита на човешката свобода и право, защита на справедливостта и защита на частната собственост. Всички останали неща не са цели, а са средства. Или поне такива трябва да бъдат. А масово средства, като събиране на данък, упражняване на власт и принуда, облаги и преимущества на службата, общи избори и т.н. и т.н. се припознават грешно като цели.
Мисля, че от това нарочно подменяне на целта на държавата идват всички проблеми. Друг и много по-тежък въпрос е това, че щом го има и е масово, значи си има свои причини и основания. Не може явно просто ей-така всички държавни служители да станат съвестни и да защитават правата, справедливостта и собствеността на гражданите. Има огромна противоположна сила явно, и това не е от днес или вчера. И е плашещо, по-лошото е, че е и отчайващо…
Затова нещата се решават “на парче” и затова хората се опитват сами да си защитят тия три неща. И също така затова изглежда така странно и шокиращо, когато човек види съвестен служител. А не би трябвало изобщо да е шокиращо. За уважение — определено да. Но не и да е нещо извънредно. Каквото за жалост е… :(
застраховане
N.B.: Към списъка с варианти за предпазване на жилището добавям застраховане. И за него, както за СОТ, не зная неща в подробности — нито добрите условия, нито добрите компании. Затова проучвам и такъв вариант.
Писане на коментар