Малкият ми син за няколко дни е далеч от мен. Сам съм, малките деца се хоспитализират с майките си. Снова из стаята, по някое време сигурно ще се разходя в квартала. Въпреки че имам работа по сайтове. През последните седмици съм леко стреснат за днешния ден и разтеглих доста срокове и отказах няколко уговорки за срещи. Не се тревожа много, особено пък и като са далеч от мен с нищо не помага такава тревога - но все пак ми е притеснено.
Такава лека тревога не може да се спре. Не мога да мисля за други неща, не мога да се разсейвам. Който има дете ще се съгласи.
Искам всичко да е наред и изпращам положителна настройка, мисля си все хубави неща. Пък дано така и помагам малко. Мислех да пътувам всеки ден и да ги виждам, но не става, скъпо е.
Успех, малък Светли! И няма страшно, скоро пак ще сме си заедно вкъщи.
articles feed
http://lydblog.wordpress.com/
http://lydblog.wordpress.com/2007/04/21/%d0%9d%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b4%d…
линкът е за един мой пост. дано се почувстваш по-добре. къде е светли? какво му е? желая му скорошно оздравяване, а на теб и жена ти да сте по-спокойни.
ако линкът не излезе, виж в блога ми от 21 април “нероден петко (глупостта на костенурката)”
причините и нагласата
Lyd, мерси за пожеланията ;) Конкретната причина нека не обсъждаме, не ми се говори за болести и такива подобни - а пък и то нали знаеш, подробностите винаги ги разбират само лекарите. Аз искам по-скоро да сме спокойни вече и да сме си пак заедно вкъщи.
За статията ти - ако правилно разбирам, говориш за случването на нещата и влиянието за това случване на нагласата ни? И аз така мисля, че ние правим нещата около себе си и отношението към тях е важно. Без да изпадам в необяснима езотерика.
Писане на коментар