Arcane Lore

Медиите отново крадат снимки от хората. Не, не е точно казано… по-скоро медиите още не са престанали да крадат снимки от хората и да градят нагласата, съгласно която “всичкото туй дето йе в интернетя, ми идва безплатно и наготово и ако искам не ще го преиздавам, ми и хоро ще играя!”. Всъщност преиздаването на творби с авторски права е подсъдно. Краденето на материали е едно от двете неща, които петнят журналистическата професия. От тях масово журналистите ходят целите омацани в “петна”, но явно това на огромна част от тях не им пречи, даже ги “извисява” някак професионално. И това не е от днес, ами от доста много години така. “Вестникарин ли-и-и-и…?”.

Та редовното и нагло крадене на материали е единият смъртен грях на журнализма (“журналистика” тук винаги съм го запазвал за онова по-истинското и будно посредничене, което днес май трудно се среща). Другият е наглото затваряне на очите пред истинските проблеми и занимаването с неща, които не са важни, но могат да се “направят” важни заради различни мотиви — пари, кариера, моментен рейтинг, подмазване на политиците на деня и какво ли още не. Знаете ме, че не съм журналист, затова всичкото това го казвам като външен наблюдател и може мъ-ъ-ъничко да преувеличавам. Но щом се вижда така ясно отвън, сто на сто нещата са ако не така, то ”около”…

Масово освен готови изработени текстове (не, не само преводни от големите медии, което си е практика на всички у нас явно, ами и директно тафене на статии от Уикипедия) се крадат най-вече снимки. Преди не е било лесно, но днес е песен — има толкова много сайтове в мрежата с толкова много и подходящи снимки… Е как да не дръпнеш някоя и да не я сложиш за броя, дето се приключва в четвъртък и ти остават двайсетина минути? Дъпраш, избираш си, лепиш я там и всички са доволни — хем ти си замазал професионалната си съвест отново, хем редакцията е спестила по някой лев за фотограф, хем и читателят е доволен, щото зяпа шаренко.

Не че в редакцията нямате фотографи — напротив, имате. Има и купен достъп до архивите на фотографски агенции, пък и винаги може да изпрати шефът един или двама от миналите школата на БТА щатни фотографи да ударят някое кадро. Но има разлика… На тях им се плащат пари, аз да снимат това, дето го няма в Интернет — примерно как бат Сергей се здрависва със Симеон или пък се обяснява нещо в парламента с Костов по случай еди-кое си събитие. Тия кадри ги няма в Интернет, щото ако не са платените фоторепортери от редакции и агенции, чисто и просто няма кой да ги заснеме.

Но пък в Интернет е пълно с всякакви, всякакви други снимки — от цветенца и листенца до улични кадри на града или пък любителски фоторепортажи от екскурзии и публични културни събития. И сега въпросът е защо да плащаш за закупуване на такава снимка от уеб-агенциите, като можеш да си я дръпнеш за без пари? И защо да пращаш щатния си фотограф да снима такива глупости, като можеш да си спестиш хонорара му или направо да го пратиш пак на бойната линия да търси къде да щракне политиците? Естествено, че предпочиташ да поспестиш малко пари и да откраднеш от Интернет! Защото си такъв професионалист, който знае значението на неща като “лайфстайл”, “крими”, “мандат” и “скандал”, но не си останал да чуеш лекциите в университета, на които са говорили за професионална етика и за това, че материалите не трябва да се крадат от други, а да се изработват.

Защо го пиша това? Конкретният повод е кражбата от Интернет на две снимки на фотолюбители, която news.bg реши че е по-лесно да направи. И след това в разговор с george по телефона да каже, че “няма проблем, защото това са снимки от Интернет, а там всичко, което циркулира е безплатно”…

За мен това си е скандал и ако всичко е наистина така, тия “нюз.бг” ще си заслужават съдебния процес и съответно якото изръсване след това. Защото някои хора явно не разбират от друго, освен от потупване по джоба. Както казах, кръшнали са от лекциите по етика в университета… За конкретния случай и за наглото действие и оправдание на “news.bg” и други пишат вече. И няма да спрем да го повтаряме, крайно време е някой да накара това “снимка Интернет” да спре. Щом не става по друг начин — със съд.

В момента тече седмата минута от началото на новините на bTV. И преди малко приключи всичко по втората новина в емисията - “ГДБОП задължи интернет-потребител да не публикува информация, свързана с неофициални митинги и протести за парк “Странджа” на личния си сайт”. Или нещо подобно.

Научих за репортажа от Йовко и се настаних пред телевизора, но в две- или триминутния репортаж нямаше нищо, заради което да сменям основния си източник на информиране, именно блоговете.

Сутринта засякох края на частта от предаването “Реално” с Иван Бедров, където Тома Белев, председателят на Асоциацията на природните паркове говореше с водещия за проблемите пред парковете и адекватността на политическите реакции. Споменаха се сайтове и блогове по такъв начин, че явно са говорили за тях по-рано в предаването. В новините разбрах какво са говорили - Тома Белев споменава на водещия за проблема с Мишел, на което вторият реагира учудено и иска разяснение на проблема с цензурата на ГДБОП върху блоговете.

И това беше. Зная, че Мишел сигурно е търсен от доста журналисти и че сигурно е отказал не само контакта от bTV. Нормално - когато надушат “следата”, журналистите са “неспираеми”. Лошото е, че хем обонянието им е слабо, хем са със забавени реакции.

Единственото нещо, за което се бяха “погрижили” поне малко беше да се свържат с Нели Огнянова, която в качеството си на преподавател по право, политолог и активен блогър коментира проблема. Всъщност в цитираните обявления от страницата savestrandja.ludost.net няма призиви за нарушаване на обществения ред, нито някакви кроежи на масови безредици. Нищо, което да задейства специален орган като ГДБОП или дори изобщо полицията. Доц. Огнянова каза още, че може само да гадае дали това не е първи етап на по-масирана акция срещу блогерите. Която след това първо предупреждение може да прерастне в нещо по-голямо под мотото “Ние нали ви предупредихме!”.

Съжалявам, че често на страниците си говоря с леко презрение към конвенционалните медии (всъщност към медиите като концепция въобще), но не съм бъркал. Как може да се подготвяш за седмично предаване с гост наживо в студиото и да не запознат с най-фрапиращото в развитието на темата ти?

Не е имало време? Случката е отпреди цели два дни, а в логовете на моя сайт (и сигурно и в други блогове) има напоследък редовни посещения от компютри в bTV. Журналистическо разследване? Търсене на информация по темата, подреждане по важност за запознаване на аудиторията? Как, като не знаете нищо?

И защо да ви гледам, след като съществува Интернет? Да, един от журналистите ще каже, че съм “малко черно влечуго” или както беше там (прочетете повече за пасквила в 24часа при Marfa) - но той е идиот, и вестникът му е идиотски, така че не ме трогва.

Григор онзи ден ми каза, че гласността е лекарството, което имаме. Публичността пък е това, което може да ни остави на спокойствие да лекуваме с гласността света ни. Истинска саморегулирана публичност има само в мрежата и само блоговете като най-динамична и в същото време лична част от тази мрежа могат да движат обществените процеси в днешни дни.

Не медиите - медиите са имали роля, когато новини отдалеч са предавани или лично с файтон или трен, или по телеграф. Днес новините се предават пряко, в обща и интегрирана публичност, с не-медии. Както съм казвал и преди, хубаво е че медиите отмират и още по-хубаво е, че в новата среда на пряка публицистика всяко оставане в нормите на конвенционалната журналистика се проваля от само себе си.

Добрите журналисти могат да се развият и в блог-средата, но никога няма да го има вече тоталния приоритет и ценност на “медията”, “вестника”, “списанието” като светая светих на публицистиката и единствена врата към хората. Всеки личен блог може да бъде списван също толкова или повече добре и ценно.

Ах, да - замалко да забравя. Журналистите реагират малко мудно, нали? А знаете ли кога ще реагира МВР? Обещали са да е… утре. Може би е нормално така - първо медиите да “проучат”, после да “информират” и чак тогава - иначе полицията рискува да се изкаже неинформирана по материя, която е непроучена.

Какво ли се хабя - сигурно нищо няма да кажат. Или най-много министърът им ще каже в интервю после, че е готов да защити доблестните мъже, които са работили през десетилетия в системата (моля? кои десетилетия?…) и че всъщност е виновен самият Мишел, който сам се е привикал да се самопредупреди.

 
П.П.: Ако някой се чуди за какво става дума, може да надникне тук. Ще намери достатъчно препратки с информация.

 
П.П.П.: Още по темата от:
 
gf - Понеделник, 16 Юли 2007
yovko - bTV Новините - за optimiced.com

 
Не точно по този проблем, но пак показателно:
 
marfa - Дребни, черни, форумни влечуги :Р
bogomil - Интернет - враг на традиционната журналистика
peio - За глупавото писмо на СДВР, Блогъри в БНТ - запис

Така пееха Контрол, помните ли? Когато все още бяха истинска група. “Рокът е животно - гладно и огромно, храниш го от шепите си.” Обичам рока, много мои неща са в него, много спомени и много мечти за бъдещето. Не ви карам да ми казвате “ами щом нещо не ти харесва рок-индустрията, слушай други неща - дръм-енд-бейс, хип-хоп”. Всъщност това не е оплакване от проблем за търсене на други решения и други музики. Ако е оплакване, то е вик в лицето на родния ни рок. Не че имаме всъщност истинска индустрия. Да кажем, че има група музикални журналисти, критици, издатели и други подобни странични елементи. Които систематично влияят зле на музикантите. Водят ги и ги събират на лъскави събития заради медийното присъствие. Убеждават ги, че трябва да следват зададени от тях пазарни концепции. А те трябва, напротив, да крещят срещу стените на статуквото.

Убеждават ни от медиите, че музикантите трябвало “да представят България”, “да ни прославят по света” и други глупости. Днешната рок-звезда е някакъв особен вид спортист, който трябва да печели конкурси, да му пращат sms-и и да дава хляб на клюкарните журналисти и поводи за партита на разните измислени светски “лъвове”. Отврат.

Не приемам и турнирния спорт - това е подигравка и със състезателя и със зрителя. Все едно човек да иде някъде в прашен и задушен хамбар и да наддава на незаконни боеве с петли, да кажем. И да каже, че си “пада по спорт”. Трябва някой ден да прехвърля отново “Зелената книга” на небезизвестния напоследък (а, да - “Искаме да сме сами!” вече; смешно става с тия безмислени лентички) Кадафи. В тая книга сигурно има много пълнеж, но все се сещам за някои готини попадения. Едното беше, че в джамахирията няма да има стадиони с трибуни. Ами прав е човекът - стадионите наистина трябва да са без трибуни. Трябва да имат писти, игрища, зали, врати, мрежи и уреди - ама за какво са трибуните? Как всъщност “спортуват” спортните фенове, които киснат там?

Рокът трябва да се прави. Трябва да се свири, пее, трябва да се чувства и изживява. Не трябва да има големи концерти, с много камери и не трябва да има спечелени конкурси със sms-и. Нито пък трябва да се прославя България или която и да е друга държава. Въпросът съвсем не е в славата, да не говорим, че няма нищо общо с лобиране за държавната власт. Рокът е животно.

Рокът е животно. Трябва да го храниш от шепите си. Всеки ден. Всичко друго е вятър работа като поредна телевизионна sms-викторина. Не пускай sms за модна тенденция, а храни своето музикално животно. Най-малко ти трябва да се озърта гладно.

Не съм гледал TV7, нямам впечатления от програмата им, но съм изненадан приятно от това. Тази телевизия ми е някъде далече от най-често използваните номера на дистанционното, но ако наистина по повече теми и в повече случаи предаванията са така премерени и представителни, ще започна да ги гледам. Дори и да нямат всеки ден по пет сериала и три документални филма, или по няколко шоу-програми и теле-викторини, дори и да не излъчват музикални конкурси и да нямат “reality”-та.

Във въпросния репортаж с коментар в новините на TV7 са представени и двете страни на проблема с ГДБОП. Може би дори малко е наблегнато на това, което се премълчава от другите медии - именно, че действията на полицейската служба са неправилни, нарушават правата на потребителите и дори се намеква, че в процеса има замесени силни икономически интереси. На фона на пълното безхаберие на другите телевизии такъв репортаж възстановява поне малко баланса, като все пак успява да остане вътрешно балансиран и обективен.

Много рядко давам тук връзки към несвободно съдържание. Форматът, в който YouTube излъчват е несвободен и затворен, неведнъж съм писал против него. Но в случая съдържанието наистина си заслужава дори временно само включване на приставката за flash. Приятно ми е, че има и обективна журналистика - нищо, че трябва дълго да се търси, нищо че е непопулярна и нищо, че няма гаранция да е постоянна където се намери. Важното е, че отвреме навреме тук-там се правят репортажи, които спасяват името на журналистиката. Лично аз ще се радвам, ако хора с принципно отношение към обективността и представителността на медията първи започнат професионалното пренасяне на новините в мрежата.

Това е нещо като “хора, пишете вече блогове, телевизиите не струват”. Но иначе - видеото е готино, вижте го и вие :)

(връзката към видеото намерих първо при Жоро Чорбаджийски)

Наскоро НСБОП (май се казва вече ГДБОП), държавната служба, която следва да се занимава с организираната престъпност, вдигна пак шум около себе си и т.нар. “проблем с авторските права в Интернет”. Много се изписа тези дни в мрежата и много журналисти в медиите си оправдаха тези дни заплатите. Блогерите, разбира се, проявиха много повече чувствителност към темата и прецизност в разпознаването на проблема. Журналистите, пак разбира се, проявиха неловкост в боравенето с темата и некадърност в точното отграничаване на проблема.

Нищо ново под слънцето - поредният напън медиите да възвърнат блясъка си отпреди десетилетия, като се подмажат на властта. Не защото не могат да се подмазват и на други. А просто по навик.

Искам да отбележа две обърквания на предназначението и едно объркване от афект.

Първото объркване на предназначението е в начина, по който НСБОП/ГДБОП мисли себе си. Тази служба не е създадена, за да плаши малките деца, нито за да щурмува офисите на интернет-доставчиците. Тази служба не е създадена, за да обърква потребителя на електронна култура и той да се чуди дали не е престъпник. Не е създадена, за да обявява и преследва свободните и културни граждани като престъпници.

Тази служба е създадена, за да работи против организираната престъпност. Това на първо място е такава престъпност, която е свързана с убийства, трафик на хора, трафик на органи, наркотици, проституция, банкови измами. И други подобни. На първо място. Може и да има организация за масово плюене в асансьорите, например, но това изобщо не е приоритет за такава служба. Ама изобщо. Особено когато се знае, че в България има организирана престъпност и се знае, че тя се занимава именно с гореизброените престъпления. Организирано. Фактът, че организираната престъпност продължава да си вирее безнаказано не оправдава по никакъв начин фиксацията върху авторските права в Интернет.

Второто объркване на предназначението е в начина, по който медиите мислят себе си. Медиите са създадени, за да запълнят информационната празнота между събитията и отделните хора. И макар ценността на медиите да е изчезнала почти изцяло във времето на Интернет и личните сайтове, все пак същностните принципи на “журнализма” не трябва да се пренебрегват.

Медиите съществуват, за да представят безпристрастно новини и тълкувания с ясно изразена пристрастност. Недопустимо е да се прилага едностранно представяне на събития в общите емисии новини. Представянето на ограничения избор като напълно свободен и разностранен е това, което е правило медиите неведнъж в миналото основен инструмент на пропагандата. Всяка информация се интерпретира някак при представянето, но когато пристрастно представена новина се обявява за пълно отражение на събитието, това е нещо лошо. Че такава ограничена информационна система като медиите ще го прави все по-често като усеща отмирането си е нещо обяснимо. Но това обяснение не е оправдание.

Объркването от афект го видях по една от телевизиите. То е съчетание от двете горни обърквания. Явор Колев, специалистът в анти-мафиотската служба по ИТ-престъпленията каза в репортаж за поредната акция нещо от сорта на “ами няма да позволим който иска да си разиграва коня”.

Това не е правилно. Първо службата на г-н Колев има много, ама много други и далеч по-важни и по-спешни приоритети, от това да иззема компютри. Които дори в общия случай не съдържат защитена с права медия - торентите, както всеки интернет-грамотен знае, се разпространяват разпределено, а не централно от нечий компютър.

И второ медиите имат много, ама много да наваксват заради неграмотното си отношение към процесите в Интернет. Заради налагането на представата, че който има компютър, той си “разиграва коня” и затова съответно е в контингента на полицейските служби. Заради канализирането и включването във всяко второ шоу на теми, близки до безумната кампания на културния министър. Заради пълното невежество по отношение представянето на социалните групи, които нямат “централен източник” на прес-информация - бил той прес-служба на държавна структура, на партия или някаква друга официална организация.

Това се нарича непредставителност. И е нещо, заради което медиите са ни длъжници.