Поздравявам всички родители, които като нас сами си гледат децата! Макар и двете баби да са ни казвали, че ще се радват да гледат Светлин, ние се справяме с абсолютно всичко сами. Много са причините, най-малкото живеем далечко от роднините. Виждат го, разбира се, но в грижите за детето има много, много повече от виждане или ходене на гости.
Много от приятелите ни, които имат деца на горе-долу същата възраст като нашия бебок имат поне на кого да оставят за малко детето. Поне да вземат глътка въздух и да съберат малко енергия и нерви. Ние не сме се разделяли със сина си и нямаме и желание да го оставим да расте далеч от нас, за да отидем на почивка, например. Как ще почиваме, нали всеки ден и по цял ден ще го мислим и ще ни липсва? А и той е много общителен и весел, но като ни няма около него, започва да се оглежда учудено и все по-притеснено.
Помага ни това, че сме заедно. Аз не ходя в офис на работа и когато е нужно помагам. Това понякога и пречи, защото понягока и двамата заедно се изтощаваме и уморяваме. Но няма начин, справяме се.
Краси тези дни е малко болничка и аз се опитвам да поема всички грижи за бебето. Налага ми се, няма начин да вдигна ръце. В началото бях свръх-изнервен и дори се поскарвах на малкия, от което той съвсем се отчайваше. Днес, след като за втори път се върна от болницата, се поуспокоих малко за здравето на милото и съм в по-ведро настроение, макар грижите да стават все повече. Светко също май усети, че мама е по-добре и че тати е по-спокоен и пак започна да грее с очички.
Малко изоставам от работата си, защото единственото ми свободно време за работа по традиция през последните месеци е през нощта. А сега, като не мога да поспивам и дори през повечето време да подгъвам крак през деня, вечерно време просто не ми остават сили. Тъпча се с кафета, но не помагат. Все едно пия не силно нескафе с мед, а някакво нектарче. И затова ги спирам, тъкмо и да не се тровя.
Успявам все пак да работя, надявам се да си свърша задачките. Точно преди два-три дни ми пратиха нови поправки по софтуера. Добре, че Краси е по-добре, иначе сигурно хич нямаше и да влизам в мрежата. Сега вече се логвам да си прочета джабера, пощата, да си прелистя новините в четеца и да опитам да попиша малко PHP. Но умората ме притиска и сигурно тази вечер ще се предам. Преди три нощи ми беше последното целонощно оставане и още не мога да си върна силите. Нормално, като през деня гледам, нося, храня, преобличам и къпя бебето. Ходя да му взимам храна, ходя на пазар, готвя. Утре ще го изведя да се разхождаме из площада.
Не се оплаквам, добре ми е. Приоритетът е семейството ми. Краси и Светли да са здрави и щастливи. Щастлив съм, само всички да сме наред. Работа винаги ще има.
