Arcane Lore

Да си купиш преносим компютър с инсталиран GNU/Linux на него, да си го купиш при това на по-ниска цена, защото както знаем, инсталацията на Уиндоус струва пари и след това да изтриеш настроения и работещ Mepis (в случая), за да накатериш върху машинката… познайте какво - ами Уиндоус.
Не го разбирам това. Наистина, не го разбирам! Периодично се чуват оплаквания от най-различни хора, че не можели да работят с GNU/Linux, че не бил настроен, че не им откривал инсталаторът еди-какъв си хардуер, че те били тъпи и мързеливи и затова им трябвал само Уиндоус. Ами ето - хората продават лаптопи с настроен Mepis Linux, какво му е на него пък?
Аха - със свободен софтуер компютърът излиза по-евтин, а пък след това няма проблем да му се качи нелегален Уиндоус? И понеже някои хора наистина много искат да се “научат на линукс”, затова си изтриват работеща свободна система и инсталират крадена собственическа? Много са ученолюбиви и много бързо възприемат работата с компютри, затова предпочитат да им отпочиват мозъците в познатата среда на УинXP?

Наистина, когато някой ми казва, че иска да се “научи на линукс”, но си стои на уиндоуса, защото “ах, как не му работело еди-кое си” вече хич не му вярвам. Не че и преди съм вярвал, де.
Аз ползвам само GNU/Linux от… вече не мога да ги сметна, може би около 7 години. Тогава дистрибуциите на свободен софтуер нямаха графични инсталатори, нямаха и автоматично откриване на почти всичкия ти хардуер. Телевизионен тунер например съм настройвал няколко дни след работа тайно от Краси, за да я изненадам. И колкото и да е странно - справял съм се, и дори винаги ми е било интересно. И винаги съм си свършвал работата - независимо дали става дума за графика, чертежи на cad, офисни документи, музика или програмиране. Не използвам несвободен софтуер от години. Изключая инцидентни пускания на flash-плеър, но само защото приятели са искали да видя нещо на флаш в уеб. И когато съм имал видео от nvidia понякога съм ползвал техния затворен драйвер.

Оправданието “той не е достатъчно напреднал този софтуер” всъщност има друго произнасяне и то звучи горе-долу така “мързи ме и съм тъп”. Който наистина иска да навлезе в света на GNU/Linux и на свободния софтуер няма никакви обективни пречки.

Една статия на george ме накара отново да потърся програма за GNU/Linux, която да зарежда за преглед raw-файлове на снимки. Става дума не за програма за проявяване, не и за програма за редактиране. Проявяването става много удобно с UFRaw (ю-еф-роу, шеговит намек за ю-еф-оу) - като отделна програма или като приставка за The GIMP. Който иска да не се занимава с многото настройки в UFRaw, може да използва приставката gimp-dcraw. И двете програми всъщност са интерфейс към dcraw - проектът се развива стабилно и поддържа много фотоапарати. Същинското редактиране пък на изображенията е ясно, че става в The GIMP.

И все пак това са програми за проявяване и редактиране, но не и за преглед на файловете.

В raw-файловете освен суровите данни от матрицата почти винаги има и jpeg-вариант на снимката. Дори в някои формати има няколко jpeg-а в различни мащаби. Например когато от фотоапарата си преглеждате снимките, те най-често не се конвертират на момента, а се използва jpeg от raw-файла. Разбира се, не съм сигурен коя камера как работи и дали във всички формати има по няколко jpeg-варианти. Но е ясно, че някакъв jpeg винаги съществува - иначе например прегледът в апаратите би бил доста по-бавен. За PEF-формата на Pentax например се говореше, че съдържа три jpeg-варианта на изображението в различни мащаби. Това лесно може да се провери с командата “exiv2 -et IMGPxxxx.PEF”. При мен се извлича само един jpeg с размери 160 на 120 точки. Но това е умаленото копие, което е описано и в EXIF-а на снимката, иначе в PEF-файла има записани три варианта - 240x160, 640x480, и 3008x2000. Има написана дори малка програмка, която извлича jpeg-вариантите от PEF - pef2jpeg.

Значи не би трябвало да е проблем да се добави поддръжка на някой от големите “прелиствачи” на снимки, например F-Spot или GQview, а също и поддръжка в Nautilus… Странно ми е, защото работата по dcraw е била и продължава да е огромна, свързана е с хакване на всеки нов собственически формат за raw, а нещо толкова по-лесно в сравнение с нея, като преглед на jpeg-вариантите в raw-файловете не е направено.

Преди да ме убеждавате за инсталирам уиндоус да си кажа, че няма да го направя :) Поддръжката за графична работа под GNU/Linux се подобрява непрекъснато - добро доказателство е например един нов проект за raw-проявяване - RawStudio. Макар интерфейсът му да не е впечатляващ, това е програма, която започва работата на dcraw от начало и е започната преди има-няма три месеца. Друг е въпросът доколко е добре да се пише поддръжка за raw начисто, при положение, че го има работещ dcraw.

Все си мисля, че включването на този преглед на raw е нещо лесно и дори може и потребителят да си го отключи и да е описано в някое уики как се прави. Потърсих информация из мрежата и видях споменаване на програма, която така и не бях разбрал какво прави и все съм я махал - Gtkam. Използването й е доволно просто - връзвате апарата си към компютъра и стартирате Gtkam. Той би трябвало да може да ви открие сам модела на апарата и да се свърже с него. След това можете да разглеждате снимките в картата.

За мен това не е решение, защото не ми позволява да прелиствам снимките на твърдия ми диск. Не е практично апаратът да стои с часове включен, само и само да мога да си търся снимките в него. А пък и картата трябва да е голяма, това са си големи файлове ;) Освен това лично на мен не ми върши работа, защото за разлика от dcraw тази програма не ми разпознава апарата. Има разни Pentax-и, но все сапунерки.

Все си мисля, че F-Spot трябва да има или ако няма, то да придобие в скоро време такава функционалност :)

Явно отново ще има силен корпоративен натиск (някои му казват “лобиране”…) върху администрацията на ЕС по въпроса със софтуерните патенти. В САЩ и в Япония софтуер се патентова и това явно отново ще е мотото на тези опити. Водени, разбира се, само и единствено от частния корпоративен интерес на софтуерните гиганти, не от принципи на философията на правото.
След като миналата година всички поне малко си отдъхнахме, когато разбрахме, че Европейският парламент е отхвърлил категорично предложената директива за софтуерни патенти, сега явно отново трябва да се разтревожим. Тъкмо бях решил да преработя малко заглавната си страница, да сложа кампанията против софтуерните патенти в раздел “спечелени кампании” и тази против събирането на лични данни - в “изгубени кампании”. И сега се оказва, че вместо да приема патентния протест за успешен, трябва да го обновя, да започна да следя развитието и на него.
Смешното на софтуерните патенти е, че принципно погледнато, нямат никакъв шанс - не са в духа на идеята за патентоване, но пък толкова много хора “на прима виста” казват, че трябва да има такива патенти. Софтуерът се мисли неправилно. Съответно и прилагането на патентното право в неговата област също се мисли неправилно. И докато за големите софтуерни корпорации и техните “лобита” е ясно каква е изгодата, то много ми е чудно каква е “файдата” на всички потребители на софтуер (малки и големи, частни лица и медийни компании) да премълчават проблема на софтуерното патентоване.
Повече по темата (и поне доколкото аз имам поглед, първата новина на български) - Софтуерните патенти - опасността се завръща!

Всичко това ме подсеща освен обявяването и подкрепата на такива кампании да направя и нещо друго - да оформя за публикуване и да публикувам дипломната си работа. Преди да е остаряла като фактология - и без това е започната преди години. Тогава мълвата за патентоването на софтуер беше “невидима заплаха” и се знаеше от малцина.

Най-после преди ден-два успях да налучкам как да си подреждам по-удобно източниците в четеца ми за новини. Та в четеца (liferea в моя случай) могат да се подреждат записите по различни критерии - примерно по дата или по заглавие. С натискане на заглавната лента, както става подреждането в повечето програми.

Но понеже аз имам повече източници от блогове, отколкото от новинарски портали, все не ми остава желание да се занимавам с подреждането. Когато четеш блогове, по-ценно за момента изглежда да останеш “при” конкретния блог, да се оставиш на настроението на статията, отколкото да тръгнеш да ровиш в настройките. Тъй де, човекът е писал нещо с идеята да е ценно, почти винаги е от първо лице - не мога да “обръщам гръб”.

С новинарските портали е малко по-различно - при тях усещането не е толкова човешко, по-машинно е. Но пък имам само няколко такива и почти всикчите са на английски. Което отново създава някаква дистанция и се получава обратният ефект - вместо да настройвам изгледа, просто отбелязвам целия сайт като прочетен и продължавам към “човешките” блогове. ;)

Виж, планетите са друго нещо. Все казвам, че трябва да има повече и добре поддържани планети. Не пропагандни новинарски портали, не и дълги списъци с източници, които не ти казват нищо. Планети с жив текст в тях, планети с хора. (много подходящо е името, наистина приляга на тези сайтове; “планети” - това са уеб-агрегатори на общности, сайтове, които събират записите от група блогове на дадена тематика и ги показват като текстове, не като кратки препратки от типа “отбележи ме и някой ден евентуално ме прочени”…) В дясната лента тук ще намерите в категорията ми “Връзки” две планети, за които се грижа аз.

——

Но конкретното “справяне с източниците”, за което тръгнах да говоря, е много, много по-банално от сложната визия на различните видове страници с новини в мрежата. Става дума за моите проблеми с Liferea при подреждането на записите.

Имам записи на статии в блогове и портали и записи на коментарите към блогове. И докато за статиите е някак нормално низходящото подреждане по дата (тоест най-новите да са най-отгоре), то същото подреждане (по подразбиране ми е;) и за коментарите внасяше странен смут и някакво “неправилно” усещане.

Едва преди ден-два отделих няколко минути просто да гледам екрана на програмата, опитвайки се да изляза от всекидневния навик да я ползвам. Когато всеки ден правите еднакво нещо, колкото и малко или пък значимо да е то, не се замисляте върху него, не го виждате в подробности, нали? И аз така, за мен четецът беше станал инструмент в пълния смисъл - беше скъсил толкова разстоянието между мен и нещата, които обработва, че все едно е продължение на ръцете ми. Такава е идеята на инструментите…

——

С две думи - записите със статиите трябва да са ви подредени низходящо по дата, а записите с коментарите - възходящо. Най-новите статии да се появяват най-отгоре, за да са видими лесно, а новите коментари - “под” старите, за да бъдат четени след тях. Така нишката на коментарите не се къса, не се налага да помните за какво са говорили няколко човека по-горе, за да “обръщате” реда наум. Наистина е ужасно, вярвайте - моят бележник не е от най-коментираните, но сред страниците около моята има такива с доста коментари. Чета аз и се чудя кой на кого отговаря ;) Ако пишат обръщения хората - пак добре, но често се е налагало да отворя сайта, за да разбера само кой коментар на кой друг отговаря ;)

Сега като си мисля… естествено, че може всички записи да са по подразбиране подредени “надолу”, най-новите да са “най-отдолу”… Но моето “комбинирано” решение повече ми харесва май. ;) Да си се чудя какви проблеми имам. Тъй де… за какви от проблемите си пиша… ;) Все пак беше повод да разкажа за “новинарското ми усещане” на мрежата ;)

——

А вие как ползвате новините? Какво четете? Споделяте ли тези мои разграничения на видовете сайтове? Ако имате други, опишете ги, ще е интересно! ;)

Писна ми вече, не издържам - не мога две снимки да направя като хората. Уж тия фото-студиа би трябвало да улесняват хората. Уж там са специалисти. Е, взе да ми омръзва вече - всеки път, ама всеки, всеки, всеки път казвам “всички кадри”. И тъкмо в едно студио бяха започнали да ми сканират снимките както искам, след две-три ленти и те почнаха да правят номера…

Първо - бях дал празен диск. Изтрит с k3b, след това, за по-сигурно (не че не вярвам на k3b, ама…) - с командата “blank” на cdrecord. И го давам аз тоя диск вчера, пояснявам, че е изтрит, но ако има нещо - да го изтрият, имам си го.

Вземам диска днес и с нетърпение го пъхам в едно от устройствата. След мъничко Gnome ми закача диска и отваря файловия мениджър. Седя и се пуля срещу екрана - гледам, вместо една, четири директории и редовните файлове от “програмата на Агфа” (която естествено не ползвам - несвободен софтуер, при това за WindBlows). Викам си “брях, да съм дал четири ленти, вместо една”… Може пък да ми се губят моменти, може да имам бели петна, изобщо то си е нормално - как да не се чалне човек с тия фото-студиа…

Първите три директории са на стари филми и започвам да се чудя как са попаднали там… Уж ги бях изтрил. Ама хайде, нейсе, може да съм объркал нещо аз и да са си били там.

Второ - гледам, в пликчето лентата е в кутийка. Аз от много време когато давам лента за проявяване, я давам без пластмасовата кутийка. Защо ли? Ами защото си пазя лентите и тази кутийка ми трябва. А досега винаги, винаги, *винаги* са ми тафили кутийките в студиата. Ако съм им ги оставял, разбира се. ;)

Но решавам, че може да са ме запомнили жените във фото-то, нали има-няма седмица и им нося нова лента. И да са решили да сложат кутийка (нали в тия фото-та ги има с лопата да ги ринеш, иначе къде отиваха моите навремето?;), за да услужат на редовен клиент, който явно я е загубил, щом не им я е дал. Викам си - това е хубаво.

Но третото нещо ме разби. Значи файловете се именуват по абсолютно идиотски начин, явно автоматично от програма някаква - примерно _1A-00100.jpg или нещо от този род. Аз не използвам автоматични отварачки за консерви като WindBlows, едно от най-усложнените неща, които ползвам за снимките си, е F-Spot, а пък и по-често ползвам gThumb. Всъщност - и това рядко, за преглед използвам GQView.

И както си върви номерацията, стига до 18 (разбирай - съответното в техния изчанчен формат) и “изведнъж” прескача на 21. Развих лентата, погледнах - там са си, две снимки на малки детайли. Батерийки. Не се смейте - просто се уча да снимам. Исках да видя тези детайли. Снимките изглежда са контрастни и достатъчно осветени. Сред другите има лоши снимки - особено някои снимки на мои приятели вътре в стая, когато им бяхме на гости. Но снимките на хората са сканирани, а тези двете - не.

——

Ще кажете “ами купи си цифров апарат”.

Значи първо на първо, има разлика между снимането на лента и това с цифров апарат. Да, благодаря, някой ден ще си купя и цифров, но засега страстта ми е снимането на лента. Причините не ги знам, пък и не е важно. Защото като не съм доволен от управлението на държавата, не ми се казва “ами иди си намери друга държава”, нали?

Освен това, не печеля достатъчно в момента дори да си купувам филми. Един цифров апарат (поне такъв, какъвто аз бих ползвал) струва най-малко хиляда камъка. Аз съм без постоянна работа вече, пък и не съм събрал пари под възглавката, защото в Енергото заплатите си бяха мизерни.

——

Въпросът е какво да правя. Ясно е - ще продължавам да снимам така и ще напредвам все по-бавно, защото няма да имам пари я за ленти, я за някоя нова джаджа за апарата. И определено - за мой си, лично мой собствен филмов скенер.

Но пък може и да успея да уредя нещата в света около мен и да се сдобия с филмов скенер. И тогава ли, тогава… познайте какво тогава, “фото”-та! Ядец, такова!