Arcane Lore

Преди няколко месеца писах за това, че истинската, работеща общност е тази, в която има съзнаване на ценността на общото. За това, че е важно да се постъпва отговорно в ежедневните малки неща, а не да се лае на мегдана колко ни е лоша управата и какъв ни е лош “манталитетът” и каква ни е презряна “народопсихологията”. Че управата е лоша, лоша си е. Но властта има една своя досадна характеристика — тя не става по-добра с натиск отвън, а с разпределението и отслабването си. Силната централизирана власт е еднакво лоша, независимо дали вашата любима партия или любимата партия на съседа е на власт.

Говорех за това, че всеки ден и ежедневно всеки от нас и всички заедно изграждаме отново и отново обществото. Не е трудно да се разбере, вярвам, че не е и трудно да се повярва. Както свободата, която е хляб, дето всеки ден се замесва, пече се и се изяжда. Сещате се, нали? Затова според мен кампаниите са глупаво нещо. Истински ценното е граденето на нагласа, работа по разбирането в обществото, работа по толерантността, свободата. Всеки ден. В малките неща, но ежедневно.

——

Вчера съм получил коментар към въпросната статия, който няма да публикувам под нея. Не крия, че бях бесен и отвратен. Но първо нека цитирам тук коментара:

Знаеш ли, всеки ден правя тези малки неща и нищо не ми струва да ги правя — това е твърде лесно. И хич, ама хич не ми стига това за успокояване на съвестта в една поробена страна. Или може би не забелязваш че е такава? Че имаме проблем с това кой държи властта и как я употребява? Няма проблем, така ли? Метете си двора, усмихвайте се, садете дръвчета и не гледайте как изнасят България, не е ваша работа. Ако не си от ТЯХ, няма да изтриеш това.

Теди

Не мога да си представя колко злоба трябва да е събрана, за да се напише такова нещо под една от най-позитивните ми статии. Нямам вече ищах никакъв да се обяснявам с въпросния Теди, щом не е разбрал какво съм му говорел с текста си, негова си работа. Пропускам и параноичните подмятания за поробване, злоупотреба с власт — дето може и да ги има, но са неща толкова далеч от темата ми, толкова далеч…

А и ми е писнало вече от два типа поведение в родния Интернет напоследък. Едното е истеричното защитаване на властта, дори и когато видимо греши, защото не било “хубаво” да се “потъпква” или злепоставя властта. Един вид, видите ли, властта тя трябвало да се уважава — не е вярно, на властта човек се подчинява, законите ги спазва. А уважението — уважението, драги, е нещо различно и то е от нещата, които трябва да се спечелват.

Другото е обратното, постоянното плюене срещу властта, но разбирана не като принципи на управление, а като отделни хора. Ах, колко са ни виновни еди-кой си и еди-кой си! Ах, тоя разграбва, оня ни поробва! Знаете ли какво, пука ми — всичките разграбват! Проблемът на властта у нас не е кадрови, а проблем на разбирането на тази власт.

——

И накрая… Друг път няма да обръщам никакво внимание на такива коментари с “ако ме изтриеш, значи си еди-какъв си”. Ниц, бе! Много знаеш аз какъв съм! Никой няма право да ми държи такъв тон в коментарите, особено под статия, в която и моят тон е мек и посланието ми е позитивно! Откакто коментарите тук се одобряват съм се възползвал от възможността за триене много рядко, в голяма част от случаите заради дублиране на коментари.

Но следващия път, когато видя такъв коментар, без да се ядосвам допълнително го трия и продължавам напред. Егати наглеците са се навъдили, ей…

Вярно, често критикувам нашенските фотографски сайтове, но някой може ли да стане и с ръка на сърцето да каже някой наистина добър фото-сайт? Има хора, дето се превъзнасят по руските портали, но с един бърз поглед ще се убедите, че и те са отвратителни като сайтове. Защо е така? Може би вкусът на нашенеца фотограф е притъпен от ФотоФорум и Фото-Култ? Може би защото има цяло “поколение” любители-фотографи, които откриха Интернет и компютрите по неподходящ начин, водени технически, правно и донякъде и естетически от “стожери” като ФотоФорум? Сайт, който има за основна цел да създава и поддържа флеймове, за да може да му се качват постоянно посещенията. И съответно собствениците му да си купуват коли с парите от рекламите.

Те и рекламодателите са виновни — чули-недочули за реклама в мрежата и хоп — да се рекламираме и ние. Добрата реклама винаги е премерената и съобразената с аудиторията. Не само с покупките на аудиторията, а и с вкусовете й. Не може когато някой потребител ти каже “много са ти рекламите” и те наистина са много, ти да му казваш “ами то безплатни неща в Интернет няма, ще търпите”.

Оставям настрана тоталното неразбиране на авторските права, което възпитаха през тия години ФотоФорум и Фото-Култ. Най-важното нещо изведнъж стана да се караме с вестниците, които публикуват със “снимка Интернет”. Никаква възможност за избор на лицензи и на всичкото отгоре най-долу винаги се мъдри “всички права запазени”. Иначе правата били на съответните автори, обаче сайтът можел да ползва всяка снимка както прецени за свои си нужди. Затова днес когато кажеш на фотограф, изкушен (или “израстнал” фотографски) изцяло от тези родни сайтове за неща като “някои права запазени” или отказ от издателски права, веднага те гледат подозрително, че нещо май искаш да им откраднеш.

Но и това е друга тема. Или може би не съвсем — и BgFotoNET отдолу има текст “All Rights Reserved”. Даже два пъти — веднъж за небезизвестния PHPNuke (ако се чудите кой го ползва днес, ето пример) и втори път за цялото съдържание. Вярно — този сайт няма почти никакво потребителско съдържание, освен във форума. Повечето са новини и малко ревюта.

От доста месеци вече от бегефотонет правят нещо като видео-списание, казват му “BgFotoNET TV”. Идеята е добра, радва (не, не съм го гледал). Макар и доста закъсняла — във времето на масовите видеоизлъчвания да слагаш файл за изтегляне и да нямаш удобен начин за гледане на старите епизоди е толкова… хм, толкова Web 1.0…

Изпращат хората писмо за всеки нов епизод. Оставям настрана правописните грешки (“за вЪВ бъдеще”, “настройките на ВашияТ акаунт” и т.н.) — много други сайтове също имат нужда от грамотни редактори. Направи ми впечатление нещо друго. Писмото е пратено от admin [at] bgfoto [dot] net до newsletter [at] bgfoto [dot] net. С копие (видимо CC, не скрито копие BCC) до точно 420 адреса… Не зная дали това са всичките потребители, или аз съм попаднал в една от “партидите”. Но честито ми — вече имам 420 адреса на хора, интересуващи се от фотографски новини и обсъждания. Нещо повече — хора, които нямат нищо против да получават такива писма и искат да гледат видео-списания за фотография. Хвърлих един поглед… някои от имената ми говорят нещо. Тук-там няколко по-известни фотографи, домейни на студиа. Интересно.

Не е нужно да казвам, че с удоволствие се отписвам :)

В такива случаи се чудя защо ли има хора, които се учдят и дивят на бесните темпове на развитие на спам-индустрията. Само в София вече знам за две места, където се работи точно спам и се работи яко. Бас ловя, че и някои от “големите” фирми в мрежата са намесени. Пръкват се всякакви сайтове с услуги, една от друга по-ненужни. И пращат спам навсякъде, зарибяват хора да купуват “реклама” и после спамят. Та чудно ли ви се струва? Да, пощенски адреси могат да се съберат по сто и един различни начина. Но сто и един пъти по-лесно е да се абонираш за такъв сайт, дето праща вестника си с “копие до”, вместо да пишеш webcrawler за адреси…

П.П.: Пощенските адреси на сайта по-горе са леко замаскирани, за да не влизат директно в спам-роботите. Нещо, което бегефотонет не направиха за моя адрес в писмата си, но нейсе ;)

Всяко действие днес носи със себе си последствията на един цял нов свят, утрешния. Има толкова много неща, които наричаме “ежедневни”, “рутинни” - все неважни неща, подробности. Които стават пречки, ако им се обърне внимание. Но защо? Може би истински ценното действие е откриването на светоизграждащата отговорност в най-малкото и ежедневно нещо?

Всеки ден из сайтовете се попълват над 60 милиона “captcha”, изписване с букви и цифри на изрисувани знаци. Често се ползва като защита от нежелани коментари в блоговете, или пък при регистрацията в разни търговски портали. Толкова е просто, нали - нарисувана е думичката, ти трябва да я напишеш с букви от клавиатурата, за да докажеш, че не си някоя тъпа програма и можеш да четеш и смяташ, човек си.

Над 60 милиона пъти дневно хората доброволно цифровизират данните от изображения. Средно по десет секунди - това прави 150 000 работни часа дневно. И трудът им отива нахалост.

Идеята “reCAPTCHA” е този ресурс да се използва. С участието в инициативата хората помагат да се разчитат правилно сканирани стари книги от подпроекти на Internet Archive.

Много често при сканиране на книги се получава лош или нетипичен графичен резултат и последващото оптично разпознаване е неправилно, неуспешно. Компютрите не винаги могат да OCR-нат целия текст - това знае всеки, който поне веднъж е опитвал да сканира и разпознава текст. Човешката намеса е неизбежна, дори и да е за сравнително малки редакции.

Проектът “reCAPTCHA” взема такива неразпознати думички от сканираните за Интернет-архива книги и ги изпраща на съответния потребителски сайт, където работи приставка за reCAPTCHA. Непознатата дума се изпраща в комбинация с вече разпозната такава - така се гарантира в голяма степен, че човек, а не спам-машина ще въведе решението и то ще го въведе правилно.

Има вече налични приставки за WordPress, MediaWiki и phpBB. Също така е публикувано и API за тези, които искат сами да си внедрят поддръжката. Взех леко да завиждам на хората с WordPress - все още няма за Drupal.

Някои идеи са очарователни с простотата и логичността си. И все си казваме “е как никой не се е сетил досега”.

След като дълго си налагах да търпя по стотината спам trackback-а на ден, реших да подходя по-грубо. От днес тук работи Bad behavior - надявам се да не се отрази на употребата на сайта от истинските читатели, а само да отреже спам-машините. Обратните свързвания са последната пролука, през която се вливаше нечистотията на всякакви нежелани реклами. Заради спама в свързванията те бяха в режим на одобряване. И това не спря досадниците - веднъж седмично губя по около час да прелистя по заглавия и изтрия над хилядата спам-свързвания.

Bad behavior прави серия от проверки на средата, за да прецени дали коментарът или свързването не идва от спам-скрипт. Разбира се, възможни са грешки в тази преценка. Но се надявам тук да ги нямаме.

Официално приставката за Drupal не е обновена нито до версия 5.x, нито до версия 2 на самия Bad behavior. Използвах тази кръпка в drupal.org, за да я покдарам.

Регистрацията на потребители в сайта ми е разрешена - сигурно сте забелязали. Има препратки за вход и регистрация, понастоящем са горе вдясно. Зная, че е малко странно в личен сайт да има обща регистрация за други хора - основната причина да я включа е, че така авторите на преводи и други документи в уики-то могат да работят сами. Без всеки път да съм им нужен аз за обновяване на страниците.

Правя малка скоба, за да се извиня за бавното възстановяване на уики-то. Част от преводите не са пренесени на новия сайт, а и не съм написал още нови и ясни правила за работата за евентуалните нови участници в “екипа”. Не съм забравил за това, малкото свободно време е причината.

Друга причина да има потребителска регистрация е удобството на коментиращите. Въпреки че дори и да не ползвате профил, във формата за коментар има отметка за запомняне на данни. В блоговете е приета вече практиката за такива помнещи форми, така че за това профилите не са важни.

Регистрациите са с одобрение. Не съм отказвал такова досега, но понеже днес деактивирах един профил, нека напомня, че това е мое лично пространство и тук аз решавам кое е хубаво и лошо, кое е с добър вкус и кое не. Много хора спират възможността за коментари в сайтовете си. Аз оставям това място и тази възможност, защото ми е приятно да обсъждам неща, които са близки на мен и читателите по начин, който също ни е близък.

Не твърдя, че разбирам от съвременна литература или пък че пиша някакви големи истини - чисто и просто това е моето място, в което пиша по моя си начин. Нека никой не се сърди за това - в мрежата е пълно с други места с други правила. А и винаги човек може да си направи свой сайт и там да пише по “другия” начин.

Казано накратко - има регистрация, ползвайте я ако ви харесва, ще се радвам. Следващото сигурно е за много малка част от четящите ме, но все пак - както в други блогове не се толерира злоупотреба или просто прекалена “странност” и “модерност”, така е и тук. :)