Arcane Lore

От кампанийния блог protest.bloghub.org тръгва отворено писмо до двете министерства - на културата и на образованието и науката по повод нападките от страна на издателството “Труд” на няколко вече електронни библиотеки. Припомням (нека ме извини читателят, който е запознат с темата), че в Интернет съществуват електронни библиотеки, които действат на базата на изключенията от издателските права, както са уредени в българския закон (ЗАПСП, Закон за авторските и сродните му права). Въпросното издателство вече се възползва от силната (и силовата) си позиция и заплаши не един такъв сайт и не един такъв сайт свали съдържание от страниците си.

Въпреки че на пръв поглед издателството е в правото си - много хора ще кажат, че когато нещо се препубликува без съгласието на наследниците на починалия преди по-малко от 70 години автор се нарушават изконните права на тези наследници за изключително разпореждане с творбите на дядо им. Да, на пръв поглед авторските права се припознават от повечето хора като собственост - такава, каквато е собствеността върху материален имот.

Но “Труд”, дори и наистина да имат някакви договори за отстъпване на права от наследниците (каквито не са предоставили в средата, в която заплашват сайтовете, именно Интернет), умело избягват въпроса за изключенията от издателските права. В ЗАПСП има отделен член (номер 24), който урежда общи изключения от всички запазвания на авторски права (разбирай “издателски”; близостта с “авторство” не е близост по смисъл, а случайна - както неведнъж съм отбелязвал в мои статии тук).

Този член 24 е в закона не за да бъде подминаван, не и за да бъде изместван по приоритет от други членове, а именно да действа като задаващ ИЗКЛЮЧЕНИЯТА. “Изключенията” са неща, които са извън общата система на останалите правила. Изключенията не са нещо, за което може да се казва “да, добре, има такива текстове, но все пак в закона се защитават авторските права, вие не сте ни платили, значи ни ограбвате и сте в нарушение”. Изключенията са това, което се взима предвид СЛЕД всички останали правила и ако има конфликт между тези останали правила и изключенията, изключенията задават това, което СЕ ИЗКЛЮЧВА от правилата.

Изключенията са приоритетни пред общите правила.

Това е нещо, което дори и малките деца научават още в първите си години - светът се гради върху общи правила, но животът се управлява от изключенията на конкретното тук и сега. Трудно ми е да разбера как бизнесмените от издателския бранш в “Труд” опитват да поставят общите правила над изключенията. Забележете - не става дума за общи правила от друг порядък, каквито са по-общите закони или Конституцията. Ясно е, че ако общите правила са дадени в закон от по-общ порядък, то те са с приоритет пред изключението в по-конкретния закона от по-нисък порядък. Но в случая говорим за правила за защита на права и правила за изключения от тази защита - и двете са от един и същ закон, публикувани са в един и същ брой на Държавен вестник, под едно и също име - ЗАПСП. Естествено, че на нивото на ЗАПСП изключенията имат предимство пред общите правила… Защо ли? Ами… защото са изключения!

Отвореното писмо на protest.bloghub.org говори само за себе си. Нека всеки, който поне малко усеща съпричастност към темата или разбира, че това е нещо важно и нещо, което е актуален проблем, чакащ развитието си, да прочете писмото. Преди имаше отворени писма до издателството - доста хора в блогсферата писаха такива, включително и аз тук. Но инициативата на протестния блог е по-адекватното нещо днес, защото стана ясно, че нито “Труд” отговаря на тези писма или се трогва някак от аргументацията, нито пък великите ни “национални” медии, до които с копия бяха адресирани те, изобщо се осмеляват да кажат нещо, което би разчоплило раната на “колегите” от “Труд”. По-адекватно е да се пише на тези двама министри и защото точно двете им министерства всъщност са ощетени от кампанията на “Труд”. Вярно, че именно министерството на културата раздухва в момента плакатната и рекламна истерия с “пиратството ограбва”, нещо толкова недомислено и неправилно, че даже не ми се говори за него. Вярно, че е малко вероятно точно тези министри да защитят истинските интереси на министерствата си, истинските интереси на хората в тази страна - тези, които обичат да четат и искат и децата им да могат да откриват литературата за себе си. Тези, които се вживяват в творбите не по задължение и защото са заплатили такса на “Труд”. Тези, които вярват, че художественото наследство трябва да бъде общодостъпно. Тези, които вярват и знаят, че културата се гради върху достъпност до общото.

И въпреки, че може да изглежда ненужно усилие, подкрепата на това отворено писмо е част от нещата, които градят общата ни култура. Най-малкото защото без подкрепата за достъпното общо… това общо лека-полека просто ще изчезне. Или не - ще стане платено в сайтовете на издателства. Което, като си помисля… си е съвсем същото като да изчезне.

След като преди време с груба кампания и от несправедлива позиция издателството “Труд” сплаши сайта bezmonitor.com и принуди списващия го Виктор да свали съдържание, сега небезизвестното издателство тръгва отново на марш. Този път срещу страницата “Народна библиотека”. Атаката се води отново от Румен Стефанов и отново е със същия груб тон и тотално непознаване на изключенията в ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права). Издателството настоява сайтът да свали съдържание от страниците си и твърди, че прави всичко това в името на добрия тон и “с добри чувства”.

Истината е, че “Труд” много искат да печелят все повече и повече от монополното си положение на българския книжен пазар. Искат и да са основни играчи на пазара на детски книжки. Искат дори и интернет-търговия да правят — пак с текстовете на класиците. И забравят съвсем случайно и явно съвсем нарочно, че в закона за авторските права има изрично упоменати изключения. Тези изключения защитават изцяло дейността на сайтове като “Народна библиотека”, в случая.

Колко удобно е да “забравиш” точно това, нали? След като целият закон защитава именно издателя, след като концепцията за авторски права (на български има подвеждаща близост с “авторство” — всъщност двете понятия нямат нищо задължително общо помежду си) е измислена навремето да защитава именно издателя, след като в областта на книжната литература издателят така или иначе е защитен пазарно е най-малкото нагло да “забравиш”, че в закона има изключение от гарантираните ти иначе тотално права.

“Народна библиотека” не са се стреснали от махленските заплахи на издателството и са поискали развитие на проблема. Това е правилната защита от такива нападки — щом някой твърди, че има проблем, нека отиде отвъд него — нека го обясни и покаже. Винаги може издателството да си твърди, че е в правото си, но докато не докаже поне едно от скалъпените си обвинения, развитие на общото разбиране няма. И ако човек каже “добре, няма да съм ви проблем вече, само не ме закачайте”, не се променя тази нагласа, в която могат да те обвинят, заплашат с полиция и да ти запушат устата неправомерно и безнаказано.

Преди няколко месеца Виктор от bezmonitor.com води дълга борба със същото това издателство и без да търси помощ от блог-общността у нас, я получи. Накрая Виктор не можеше да води това недоволство в мрежата и ресурсите на блогерите се разпределиха в различни сайтове, като периодично бяха “събирани наново” в централния за кампанията протестен блог.

Изтръпвам при мисълта колко други по-малки страници са били така заплашени или сами са свалили съдържание след масовите мозъчни промивки из медиите на тема “пиратство”. Най-новата реклама по телевизията с мото “пиратството ограбва” е само върхът на айсберга — спомнете си само колко много плакати имаше из градовете на всякаква подобна заплашваща тематика — от софтуер с белезници до предупреждения за “пиратски” билети за концерти и аудио-касети. А в Интернет — там е страшно дори да се заглеждаш в тези заплахи и да се замисляш за тях, защото винаги остава мисълта “ами ако наистина ме хванат, че взимам или публикувам съдържание?”.

Издателство “Труд” за пореден път доказва, че не разбира идеите зад текстовете на ЗАПСП и не уважава изключенията от иначе гарантираното му в другите случаи пълно издателско право. За пореден път опитват да налагат своя си некачествен сайт за платен достъп до литература и го правят по лош начин. Всички тези нападки към свободните библиотеки в мрежата ще им изиграят много лоша шега — идва интернет-поколение, което е свикнало да ги възприема негативно. А интернет-поколенията са много по-динамични от другите — през 3-4 години са. Не искам да съм на мястото на измислилия тази стратегия със “сплашването” след няколко години… Не искам и да работя за ”Труд”!

“Народна библиотека” реагират адекватно на заплахите, но се надявам да имат предвид разпръснатостта на подкрепата, която получават от блог-средите. Тази разпределеност на блоговете е нещо, което може и трябва да бъде използвано за по-добър и бърз достъп до читателите. Личните дневници, блоговете на кампании и тематичните агрегатори могат да бъдат по-добрата, по-пряката медия.

Но е опасно да се “обляга” човек на подкрепа по проблеми, излизащи извън мрежата от така разпределена общност, защото извън мрежата тя има доста по-слабо влияние. Не познавам екипа на “Народна библиотека”, но им пожелавам успех в спирането на тази несправедлива кампания на издателството. И както аз, така и предполагам много други от пишещите в мрежата ще предложим подкрепата си.

Най-малкото и това, с което следва да започне тази наша подкрепа е да обявим проблема. Една трудност не може да започне да се преодолява преди да е забелязана.

——

Повече по темата в статии от:
протестния блог, Пейо, Антония, Косьо, Йовко, Жоро, Тери, Таня, Григор, Йовко (2), Величков, sinth

Издателството никога не се е радвало на голяма популярност сред грамотните в Интернет, никога не е имало някакво “ядро” от привърженици, които да одобряват действията му и да се радват на пазарните му кампании. Само да кажа, че не е невъзможно търговска фирма да има такива положително настроени клиенти. Особено когато става дума за фирма, която има (или поне се опитва да има, както е в нашия случай) присъствие в мрежата с потребителска услуга или съдържание. Ще дам само един краен пример от международен мащаб — “Google” и ще спра по темата. “Труд” се опитва да оцелее в естествения подбор на мрежата и да прехвърли поне малка част от дейността си в Интернет, но го прави по еволюционно неадекватен начин — като напада тези, от които зависи. Реже клона, на който седи и не вижда това. Като магаре на мост. Има няколко изхода — или след дълго назлъндисване да мине, или да умре от глад там опитвайки се, или при дърпането и бутането от изнервените други минувачи да стъпи накриво и да се удави в реката. Не говорим за някое мило магаренце, това е метафора и става дума за отблъскващото, грубо и незаконно бизнес-поведение на ”Труд”.

Както писах преди, издателството няма легално право да изисква от Виктор Любенов, автор на сайта bezmonitor.com, да сваля от публикация текстовете си. Причината не е, че някакви си “пирати” искат да грабят от безценните и недокоснати от очите трюмове със книжни съкровища на “Труд”. Причината е, че съгласно ЗАПСП (Закон за авторските права и сродните му права) всяко авторско право върху творба може да бъде отменено в определени случаи. Автоматично от закона са регулирани тези случаи. Един такъв случай на изключение от авторското право е публикуването за незрящи, с Брайлов шрифт или друг аналогичен метод. Друго изключение е некомерсиалното публикуване с цел запазване на съдържанието. Bezmonitor.com едновременно публикува по начин, подходящ за незрящи (HTML код с абсолютно минимално маркиране, подходящ за възпроизвеждане от екранни четци — това са програмите, които слепите хора използват вместо монитори, за да четат, господа от издателството) и некомерсиално запазва съдържанието, което иначе идрателството не дарява на читалищни библиотеки и може да се загуби за обикновения читател.

Някои пишещи от чужди пощенски адреси от издателството веднага се обадиха, че видите ли, щом като текстът можело да бъде прочетен и от зрящ човек, значи Виктор е “пират”. Няма такава опера! Законът (ЗАПСП) при определяне на изключенията се занимава с начини на публикуване, а не с видове хора според здравето им. В закона никъде не пише, че зрящ няма право да чете брайлови книги. Всеки може да научи Брайл, всеки може да научи също така и египетски, и стенография, и дори всеки може да си даде труда да прочете ЗАПСП. Е, не всеки може да работи на ръководна длъжност в “Труд”, така си е. Тям явно със специален конкурс някакъв ги избират.

Какво направиха от “Труд” (ведно с дружките им от “znam.bg” и “Сирма Медия”)? Уплашиха се от мащабите на реакцията в Интернет, от острите действия на всички поне малко публицистично ориентирани в блогсферата. Уплашиха се и от писмото, което блогери написаха и изпратиха до централата им в Германия (едва ли някой не знае, но да го кажем — “Труд”, заедно с много други боклучави вестници, беше купен от немския холдинг ВАЦ преди години). Как реагираха? Нарекоха всички “пирати” (в ЗАПСП няма определено такова понятие, вземете най-накрая го прочетете този закон…!), сред тях Виктор — най-голям “пират”. В отговор на публичното писмо до WAZ са изпратили писмо, в което се обяснява, че всъщност те били съвсем невинни и само гадните “пирати” опитвали да крадат и да ги клеветят навсякъде из мрежата. Да, за жалост само в мрежата, защото никоя по-голяма медия не се реши поне да разследва случая, поне да подпита леко “за какво става дума, това новина ли е?”. Събитието беше отразено само в някои от безплатните вестници. И аз зная кой от хората там има най-голямата заслуга за това журналистическо геройство. (Благодарности за ентусиазма и за “будността”, Дени!)

Накрая се обадиха в НСБОП (или ГДБОП, май вече така се казва…) и полицаите скръцнаха със зъби на Виктор. Естествено, не са си играли на дребно - казали са му да свали всичко, пък после ако нещо от текстовете било легално, можел да го качва. Как беше — “покрай сухото…” Да не говорим, че на български “сухо” има и друго значение… кой знае колко “сухо” са кихали “Труд” и в какви посоки. Ама то тях “бълха ги ухапала” — нали са “медиен гигант”. Да не говорим и че всъщност в случая няма никакво нарушение — Виктор се защитава от ЗАПСП, чл.24, ал. 1, точки 9 и 10.

Преди нашите медии изобщо да обърнат поглед, чуждите сайтове вече завъртяха новината — BoingBoing вчера е публикувал статия по темата. Още една точка за Cory Doctorow. Който, ако си спомняте, е и писател. “Down and Out in the Magic Kingdom” например преди време “повлече крак” за публикуването със само някои права запазени.

Преди някой от “Сирма” пак да влезе в страниците ми и да пише ядосано коментари ще кажа, че държа коментарите тук да са в добър тон, написани на кирилица и по възможност на правилен български (казвам “по възможност”, защото от “Труд” доказаха вече с публичните си е-писма че не могат да пишат, та знае ли човек…). Всякакви остри нападки ще бъдат трити. Не защото не обичам някого от афектираните коментиращи, не защото не съм за диалог и не защото не се радвам на всяка обратна връзка от читателите си.
А просто защото ще приема неграмотни и/или нецензурни коментари за спам. Какъвто са :)

Използвам случая пак да представя проекта “Нов живот за стари книги”. Това е инициатива, която събира преводачи и редактори (не само професионални, а и всички любители на книгите), загрижени за съдбата на художествените и научните текстове на български. Всеки, за когото силовото налагане на монополно издателско право 70 години след смъртта на автора е нещо неправилно, мека се чувства най-официално и топло поканен да участва в “Нов живот за стари книги”.

Преводите от проекта ще бъдат публикувани със свободен лиценз или само с някои права запазени — така, че всеки да може да ги препубликува и да ги чете свободно. Ако вие нямате време или достатъчно ентусиазъм да се заемете с такъв превод, но харесвате идеята, помогнете тя да достигне по-бързо до бъдещите си автори!

Основният проблем изчезва, на негово място се появяват няколко по-малки. Изцяло нови и млади, но вътрешно същите. Клетъчно делене.

Първо - честито на всички, които се вълнуваха заедно от проблема! И по един или друг начин се чувстваха поне малко свързани с темата и опитваха да следят развитието й. С интереса си вие помагате много - дори и да не правите нищо конкретно, проявяването на пряк интерес в Интернет е общата ни сила тук. :)

Снощи Григор публикува резюме на среща, на която е бил решен най-острият и най-видим проблем между професионалистите - издателите от “Труд”, програмистите от “Сирма” от едната страна и любителя - Виктор Любенов, който сам поддържа страници в Интернет с ценни за много хора текстове. Само формално Виктор е сам пред бизнес-мелачката на купуващите и продаващите авторски права - всъщност цял екип блогери застана в негова защита и дори успя за убеди и ентусиазира за кампанията против “Труд” много от редовите читатели в мрежата.
Срещата, доколкото разбирам от резюмето на Григор, е преминала в добър тон и са се достигнали разбирания и са направени компромиси, които със сигурност ще потушат пожара, скандала около неправомерното налагане на авторски права от страна на издателството. Припомням, че става дума за това, че Виктор е публикувал в сайта си, който е ориентиран изцяло към незрящата публика, творби на много автори. По съвпадение върху малка част от тези творби издателството (по-късно се оказва, че не точно издателството, а другата фирма, софтуерната къща…) има откупени права. И започва да заплашва в електронни писма автора на сайта и да настоява творбите да се свалят от мрежата. Става дума за някои преводи на книги с изтекли авторски права (но самите преводи са все още защитени) и на творбите на Елин Пелин и Ангел Каралийчев.
Обвиненията в “пиратство” са неуместни, защото законът за авторските права (ЗАПСП) изрично разрешава пренебрегване на авторските права в случаите, когато творбата се разпространява по метод, подходящ за незрящи и когато това разпространение е некомерсиално. Читателите на Виктор използват екранни четци, защото самите те са най-често незрящи. И Виктор не печели от тях.

Проблем 1:
Защо всъщност беше тази кампания, защо се вдигна толкова шум и защо издателите и програмистите толкова дълго мълчаха? Истинската причина никога няма да разберем, но аз мисля, че е точно преценен моментът да се “появят” хората от “Сирма Медия” (дъщерна фирма на “Сирма АИ”, които навремето щяха да правят изследвания и разработки върху изкуствен интелект, а после лека-полека взеха основно да правят сайтове и настолен софтуер - я сайта на правителството, я енциклопедиите на “Труд”…).
Сега се оказва, че правата за електронно разпространение са купени от издателството от “Сирма Медия” и че всъщност “Труд” изобщо нямали нищо общо със случая. Интересно - защо тогава всички писма до Виктор и отговорът на отворените писма на блогерите бяха все от адреси на хора от издателската къща? И защо от “Сирма” пишеха само коментари из блоговете? Да, единственият по-остър коментар при мен по темата беше именно от човек от “Сирма” с псевдоним. Пишещ през шлюз с име “redhat.sirma.bg”. Не издавам лични данни - това е публична информация, част от публичните данни в протокола.
Защо “Сирма Медия” изчакаха толкова време, след като можеха да разрешат проблема почти веднага? Явно поне един човек там е знаел. А това са хора, които принципно би трябвало да разбират от информационни технологии и да са по-гъвкави в интернет-средата. “Спасители на бял кон”? Стига… пак ли…

Проблем 2:
Всичко това, заедно с решението, е голяма победа на интернет-екипа на кампанията, но основният проблем остава - Виктор не е нарушител на закона сега, защо искат да променят публикуването му? Ако наистина “Сирма Медия” “активно търси начин да направи възможно това да предостави всички произведения, които предлага, безплатно за всеки - включително и за зрящите” (цитатът е от статията на Григор, той цитира хората от “Сирма”), тогава защо изобщо пречат на Виктор да публикува свободно? Че той вече е намерил начин да публикува! Или може би все пак “трябва” големият онлайн-издател да е фирмата?
“Сирма Медия” има големи планове в бизнеса с електронното издаване - това са казали на срещата. Искат да направят някаква супер-дупер голяма електронна библиотека, където да има от пиле мляко и, естествено, да те доят на входа по някакъв начин. За незрящите например щели да измислят някакво технологично решение (нали са фирма за изкуствен интелект, все пак:), което да работи с избирателна пропускливост и само наистина незрящите да могат да го четат по-свободно. Естествено, иначе не върви - нали някой ще ги обвини, че дискриминират социална група и пак ще се вдигне шум.
“Сирма Медия” планира създаване на мащабна инфраструктура, която “да позволи възникването на истинска, сериозна електронна библиотека”. Моля? Аха, ясно - нека влезе бизнесът, той ще направи нещата “сериозни”… блях… Мечтата им е да отпадне всяка нужда от други библиотеки и да има една - “централна и пребогата”.

Тук вече нещата се попроясниха. Пазарно лидерство, а? Е, на практика Виктор се явява вид конкуренция, макар и с ограничена аудитория. Но какво пък, това е свободен пазар - какво им пречи на хората да “заравнят терена” преди да се появят на него?

Но има и нещо друго, което “Сирма Медия” или пропуска, или просто не разбира. Предполагам, че е второто, защото е разбиране, което явно им е чуждо. В Интернет има много свободно съдържание. Всъщност цялата мрежа се крепи на свободното съдържание, на това, което е общо. Не което е безплатно. Не и което е лъскаво и на ниска цена или на “един sms разстояние”. А това, което е ОБЩО. За общото писах наскоро тук, ето я статията, ако някой се заинтригува.
В мрежата освен много общо има и много защитници на общото. Няма да споменавам малки проекти, като един обявен от мен наскоро - само ще кажа “Уикипедия”. Който случайно е паднал от Марс и не е чувал за проектите на фондацията Wikimedia, нека провери за какво става дума. След революцията на свободните лицензи - първо софтуерните, а после и тези за документи вече не може да има “One Library To Read Them All”.

Отново поздрави на всички, които са участвали в общата кампания срещу нападките на издателството! Както намеква Григор, а и аз се съгласявам с него, истинската битка за свободно съдържание тепърва предстои. Но първите обходни маневри бяха категорично успешни за хората, които вярват, че Интернет е цяла нова среда за развитие, а не просто инструмент за бизнес.

до издателска къща “Труд”
копие до “Господари на ефира”, НТВ
копие до “Частен случай”, БНТ
копие до “bTV репортетие”, bTV

Уважаеми господа,

С възмущение и огромно учудване прочетох публикуваното в Интернет писмо от издатерство “Труд” до Виктор Любенов, създател на сайта bezmonitor.com. Въпросният сайт е създаден с цел да подпомага незрящите ни съграждани и да им дава по-лесен и удобен досег с литературното ни наследство. Нещо повече, да прави този досег въобще възможен. Както самият Виктор в коментари в мрежата по повод на писмото-заплаха от издателството пояснява, незрящите хора у нас много трудно се сдобиват с книги на брайлово писмо и със звукови записи на литературни класики. Възможността тези хора с помощта на специален софтуер за машинно прочитане на текста от екрана на компютъра им е нещо безценно за тях.

С показната си акция срещу сайта и заплашването на Виктор издателството явно цели да получи безплатна реклама на новата си поредица детски книги, чийто рекламен клип вече се излъчва по телевизиите. Става дума за нови издания на детски книги, които ще се раздават в комплект с вестниците на издателството. Поредната част от кампанията им с раздаване на книги и филми на DVD като “подарък” към вестниците. Самата тази кампания е обидна за грамотния българин, на когото се втълпява, че чете малко и единственият начин да прочете нещо е да получи книгата в комплект със сутрешната си кръстословица.

Това, че издателството явно иска да вдигне шум около новата си поредица по всякакъв начин (всички знаем, че лоша реклама няма и от този шум има пряка финансова полза именно издателството) е незначително в сравнение с щетите, които провокираният скандал може да нанесе на тези наши съграждани, за които атакуваните сайтове са единственият начин да четат когато и които книги поискат, да се впуснат в приключенията на литературната класика. Да се радват на отворения прозорец към света на книгите. Удоволствие, което всички зрящи сме имали късмета да изпитаме като деца и на което все още можем да се радваме. Но което през последните години е било стремеж и трудност за всички незрящи - редовното вземане на брайлови книги или звукови записи под наем от специализирани библиотеки е било много по-трудно, а през последните години на недоимък в страната сигурно е станало практически почти невъзможно.

Основният аргумент на издателството срещу публикуването на текстовете на някои книги в ориентирания към незрящата публика сайт е, че някои от тези книги са с авторски права, откупени от издателството и разпространението на текста им е в разрез с гарантираното от ЗАПСП (Закон за авторските права и сродните им права) изключително право на разпореждане с издаването, разпросранението и промените на текстовете.

Освен неморална, акцията за сплашване на сайта на Виктор може би е и незаконна - никъде в писмата си издателят не подкрепя заплахите си с конкретни текстове от ЗАПСП. Отправянето на необосновани законово публични заплахи е обидно и дори може да бъде подсъдно. Най-малкото е етично недопустимо.

Издателството твърди, че притежава документи за авторските права върху произведенията на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, както и върху българските преводи на “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл (превод на Тодор Вълчев), “Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен (превод на Невяна Розева), “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” на Ярослав Хашек (превод на Светомир Иванчев), преводи на 13 от разказите на Антон Павлович Чехов, “Винету” от Карл Май (превод на Веселин Радков), “Пътешествията на Гъливър” от Джонатан Суифт (превод на Теодора и Боян Атанасови).

Такива документи не са представени и не е показан и начин достоверността на твърдението да бъде проверена.
Но дори и издателството наистина да притежава авторските права върху преводите, в ЗАПСП ила изрично указано принципно изключение в действието на авторското право:

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Сайтът bezmonitor.com се защитава от тези две точки в ЗАПСП, защото без извличане на търговска изгода дава възможност за възпроизвеждане на вече публикувани в миналото произведения. Тези произведения присъстват в общодостъпните библиотеки (може би ако издателството дари книги на бедните читалища в малките градове, броят на тези библиотеки ще нарасне). И се осигурява възпроизвеждането на вече разгласените и публикувани в миналото от издателството произведения посредством аналогичен на Брайловия шрифт метод. Да кажем отново, че всичко това не се извършва с цел печалба.

Сайтът bezmonitor.com по същество представлява именно и точно общодостъпна библиотека, която не служи за търговски цели. Заслужава си да отбележим, че допреди няколко дни сайтът беше популярен точно само сред незрящите. Предизвиканият от издателството “скандал” насочва временно вниманието на общата публика към него. Сайтът е с дизайн, който е удобен само за използване с екранни четци (програмите, които превръщат буквите в глас и са “очите” на незрящите в Интернет) и логично мнозинството зрящи хора са го отбягвали визуално.

Едностранното тълкуване на закона не е рядкост и било поради некомпетентност или лични и фирмени интереси се практикува често у нас. Но е възмутително, че едно издателство, което следва да свързваме с понятия като “просвета”, “читалище”, “култура”, “грамотност”, “наследство” и други подобни си позволява да дърпа завесите на прозореца на знанието пред очите на незрящите. Това би било оправдано, ако въпросното издателство полага грижи за достигане и до незрящите, но нали те са сравнително малка публика, та и печалбите от тях няма да са големи. Не е оправдано икономически да издаваш книги за слепи или да дариш на библиотеките им. Не е рентабилно да внасяш светлина там, където тя не се вижда - по-изгодно е да продаваш ежедневници с клюки и кръстословици. И към тях да залепяш книги. За зрящи. По-лесно и по-изгодно е просто да бъдеш сляп. Не, не незрящ, а сляп за дългогодишните усилия bezmonitor.com да се поддържа и популяризира сред незрящите. По-лесно е да предизвикаш скандал в Интернет, отколкото да плащаш за брайлови издания и да снабдиш със звукови записи библиотеките. И докато библиотеките и читалищата изнемогват, защо да не се възползваш от откупените сигурно за жълти стотинки пълни права върху творбите на Елин Пелин и Ангел Каралийчев и да ги издадеш отново? Та нали всеки си купува вестник, колко му е да даде лев-два повече за вестник плюс литературна класика? Хората ще купуват, ще се залъгват, че са по-начетени, че подпомагат културата ни и че децата им ще имат хубави книги за четене. А всъщност няма да подпомагат културата, а само издателя-монополист. И част от децата наистина ще имат класическите книжки, останали от мама и баба още, само че сега в нови корици. Но за сметка на това незрящите деца ще имат един шанс по-малко да разберат кой е Ян Бибиян и къде е пътешествал Гъливер.

Ако това е цената на поредния пазарен успех на издателството, аз отказвам да купувам всякакви негови продукти вече. И призовавам всички да не купуват изданията на “Труд”. Каквито и да са - жълти вестници, по-“сериозни” вестници, вестници с книги, вестници с филми, енциклопедии и какво ли още не. Недопустимо е да мислиш само за пазарния си успех, когато твърдиш, че си издател, че разпространяваш светлината на знанието, просветата. Нещо повече, дори и името ти да намеква за трудолюбие. С образ на трудолюбив просветител това издателство заплашва един портал на знанието и просветата, за който е положен много труд през годините. И го прави с необосновани правни закани. Да, може и да имат авторските права върху преводите на чуждите автори. Но Елин Пелин и Каралийчев сигурно биха се обърнали в гроба, ако разберат, че се отказва достъп на незрящи до творбите им.

Моля издателството да се извини публично на bezmonitor.com и на собственика му Виктор Любенов. Ако се докаже неоспоримо (нещо, в което силно се съмнявам), че сайтът не се защитава от чл.24 ал.1 т.9 и 10, мога да приема, че издателството има формалното право. Но че не е морално да се атакува точно този сайт е очевидно.

Ще разчитам на реакция и от публицистични телевизионни предавания, занимаващи се с подобни актуални проблеми и изпращам копие на това писмо и до тях. Следват препратки в Интернет, от които може да бъде получена повече информация, както и да бъдат проследени различни мнения по въпроса.

Тексът на това писмо е публикуван на адрес:
http://yasen.lindeas.com/book/open-letter-to-trud
Препратки към статии в Интернет на други хора по темата има най-отдолу на
http://yasen.lindeas.com/book/why-trud-doesnt-exist
Първата статия по въпроса е тук:
http://www.gatchev.info/blog/?p=283

Ясен Праматаров