Мразя хардуер!

Да, за някои може да е странно, но като чуя или видя компютърно “желязо”, нещо в мен изстива, изтръпва и се свива притаено… В очакване на поредния нелеп хардуерен проблем.

Харесвам компютрите, интересна ми е работата, сам съм си я избирал. Но харесвам красотата на софтуерната инвенция, доставя ми естетическа наслада да гледам как нещо работи, дори повече, приятно ми е да разглеждам изходния код. Каква магия – пример в картинки за това как мисълта намира изчистения си път и реализирането на заложената идея се стреми към нея; “проявленията” на програмата вървят към осъществяването на мислената идея, водейки се по маркировките в една тъмна равнина със светещи букви, изписали не винаги разбираем език…

—-

Обаче хардуерът е… друга хава. Това е онова, мръсното, което все шуми, колкото и по-безшумно да го купуваш, което все трябва да се надстройва и тая надстройка е с пари и няма гаранция, че нещо няма да се счупи. Ще кажете – ами то като софтуера… Да, ама не! (както казваше Петко Бочаров).

Хардуерът е застинало, неосъществено стремление. при това цапащо се – виждали ли сте чист вентилатор? Е, освен в магазините, там е “Холивуд”-ът на чарколяците…

Да, може да е вдъхновяващо човек да изучава устройството на чарковете, да е интересно коя платка каква е и с каква технология е направена. Да, може. На мен не ми е, но принципно това е “подробност” ;) Но кажете честно, колко са тези хора? Вие познавате ли такъв? Аз лично – не. Иначе много са тези, които са научили наизуст кое е SATA и каква е разликата му с TFT, да речем. ;)

—-

Преди около две-три седмици си взех нови чарколя за машинката вкъщи – видеокарта GigaByte Radeon 9200SE и нов вентилатор с радиатор за процесора – с медно ядро и термодатчик.

Идеята да е 9200SE беше, че това е най-мощната карта, която имаха без вентилатор. Вентилатрът пък е с датчик, за да е по-тих, съответно да си намалява оборотите и да се зацапва по-бавно. (Ето, виждате ли колко много знам за гадния хардуер, аз съм си направо експерт…;)

Гадният момент изпървом беше, когато продавачът (става дума не за магазинче на тротоара, а за цял етаж от бизнес сграда; вътре едно чисто, гаче в края на работния ден всички ближат пода и рафтчетата…) ми се опули, когато почнах да му обяснявам за шума. От онези погледи, нали ги знаете, от типа “ох, тоя нищо не разбира, с глупости ме занимава, дай да му продам нещо за над сто долара”… Като видя, че номерът с по-мощния Радеон няма да мине при мен (не за друго, ами защото има фърфолатор, а пък и аз тия пари да не ги бера по джанките, бре!), реши да ми се подиграе и за вентилатора. Казвам му аз както трябва да говори клиент “искам еди-какво си, ама да е възможно по-безшумно”, а той ми се подхилква “в смисъл?” и “те принципно всички са тихи, какви са тия работи?”. “Какви са” ли? Аз, клиентът, казвам, че ми бръмчи. Той като ползва компютър само за скапания си WindBlows или за да джитка игри, не знае какво е усещането да си след полунощ пред екрана (ох, някой ден ще сменям и него…), да пишеш текст или код, абе изобщо да се “кефиш” по линуксерски;), и изведнъж да дочуеш “в далечината”, което всъщност е на метър – метър и нещо от теб, едно (да, тихо, но) повтарящо се “дзът-дзът-дзът…”

Идиоти…

Нейсе, взех си частите. Изтърпях и хулите от страна на някои познати, че съм постъпил глупаво и всъщност “те всички са си тихи”. Още същата вечер сглобявах и разглобявах целия компютър два-три пъти… Не щеше да тръгне – с новия вентилатор ATX-захранването запалва, бачка около три секунди и изключва. Даже вентилаторът няма време да мине от първоначалния режим на пълни обороти към нормален. Мислих, чудих се… Накрая, при поредния опит със стария вентилатор (седях отчаян и пипах с отверка изводите за ATX power бутона на дъното…) захранването задържа. Сглобих го докрай и си работих така, с “шумен” вентилатор. Чак снощи опитах пак да си сложа “новия” вентилатор.

Ядец – пък същата работа. Запалва, работи 3-4 секунди и ATX-а гаси всичко.

Не знам от какво е…

Та… казах ли, че мразя хардуер? ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.