Sci-Fi клишета

Понякога се замислям колко недомислени неща има наоколо. Буквално, не-до-мислени. Всякакви наслоения от неща, които не са свързани, или поне не пряко, с мисленето и разбирането. Например неразбрани и предпоставени културни наслоявания, всякакви идеи и визии от изкуството, дори неща, идващи от ежедневния навик на бита. Да вземем за пример фантастичните филми и техните културни шаблони, “заклинанията”, които се повтарят, но не се разбират.

Например в космоса няма звуци, или по-точно няма неща, които да можем да чуем, но въпреки това още от “Междузвездни войни” големите кораби бумтят, малките совалки свистят и жужат като въздушни компресори, а изтребителите направо съскат като наежени котки или щракат и дрънчат заплашително като гърмящи змии, зависи от настроението на режисьорите. Совалката на Вейдър мрънка и бучи, все едно двигателят й е някаква хидравлична помпа — но нищо, нали е в синхрон с “Марша на Империята”. Май Лукас беше казал, че се е сетил по някое време за това, обаче е решил да остави нещата така, защото са по-“въздействащи”.

Всички оръжия също са звучни. Не само навън, в космоса — там е очевидно че не може да звучат, но въпреки това лазерите “джът-кат”, далекобойните оръдия на “Галактика” бумтят като гаубици от втората световна, изтребителите пък тракат с някакви лазерни картечници на бъдещето, фазовите торпеда на “Ентърпрайз” свистят като “Катюши”, а като гледа някоя от големите битки в “Междузвездни”, човек съвсем спокойно може ако не гледа екрана да си представи, че това е някой от филмите за обсадата на Сталинград или атаката на Берлин, примерно.

Оставяме настрана всичките пожари в открития космос, дето така и така няма достатъчно кислород за горенето. Но като казах за пожари и взривове — странно как като аканите извънземни атакуват някой кораб на нашите, дето е толкова голям, че мостикът му е едно малко петънце, издатина на корпуса, всички в командната зала се убиват да се мяткат на различни посоки. Докато около тях се сипе бенгалски огън ли, пръски от електрожен ли, не знам. И целият кадър се тресе, падат понякога разни греди от тавана (колко ли пари е получил проектантът на кораба, толкова ли не можа да укрепи тия бичмета на тавана..?). Редовно някой си разбива джуката или скулата в остър ръб на иначе аеродинамичните святкащи пултове, често и отнякъде започва да се стели дим… абе ужас. Иначе корабът е цял, щитовете били на еди-колко си процента, задържали засега радиацията от термоядрените снаряди или светлинните оръдия или каквото там… обаче всеки се надпреварва да си тресне главата и да залитне по-яко. Тъй де, по-спокойно, вижте какъв грамаден кораб си имате ;)

И на Лорд Вейдър определено не са му нужни святкащи разноцветни квадратчета на корема, но без тях някак не върви, нали… Във всеки интериор на космически кораб по филмите е пълно със святкащи табла и контролни пултове. Дори и нищо да не правят по тях героите, пак настава на заден план едно лудо мигане и бляскане, ум да ти зайде. Е, поне в почти всички филми е така. В “Лекс” е по-различно, ама той нали жив там корабът, затова.

Смешно ми става и когато видя някой от тези спиращи дъха “външни” кадри — пътува корабът в пространството или си стои на място, или пък там каквото прави — трепе се с грозните лоши или спасява поредните добри хуманоиди от другия край на света, няма значение — и на фона на всякаквите там приказни двойни звезди, взривове и мъглявини се вижда как по корпуса отвън премигват поне десетина сигнални светлини. Това не мога да определя дали почва с “Междузвездни” или със “Стар Трек”, но е много тъпо като наложен модел. Светлините са нужни, защото нали се сещате, иначе може някой самолет да се блъсне в него нощем…

И почти винаги отвън корабът е като светеща елха — навсякъде прозорци, илюминатори като на “Титаник” и всички светят. Защото хората имат постоянна нужда да виждат своето късче “небе” от каютата си или от коридора. Толкова неефективно — осветяват космоса, а после в някой момент се оплакват, че горивото им свършвало. И на фона на всичко това — почти винаги командният мостик няма никакъв прозорец, а вместо това за “визуален контакт” се използва грамаден екран. Защо бе, нали имате прозорци — турнете един голям джам и на капитана, да се радва и той! Пък отгоре може да прожектирате всякаквите там графики, увеличения на образа и видео-разговори. Май в “Междузвездни” все пак имаше истински прозорци.

Лошите извънземни винаги са ужасно грозни или с очевидно неудобни за живеене в тях тела. Ако са врагове и са лоши, но не съвсем и все някак могат добрите да си сътрудничат с тях, тогава са само малко различаващи се. Например с издължени уши като вулканците, грапави чела като клингоните, генетични модификации и бойни шипове в ръцете като ницшеанците. “Междузвездни” пак са леко встрани от тази смешна редица, там виждаме всякакви дизайни на тела, особено в новите серии, където днешната компютърна анимация се е развихрила. Но дори и в старите — да си спомним с добро мечетата от “Завръщането на джедаите”, Чубака, дето може да е космат и да си дере гърлото, ама е пич, Джаба Хатянина (“строг, но справедлив”, хаха). Но “Войните” са филмът, който проправи път на целия жанр и е нормално да е оригинален — ако в него нямаше добри хрумвания, то и в последвалия цял куп копиращи го филми нямаше да има нищо интересно наследено.

Разбиваща е и идеята за междувидови двойки. Очевидно е, че между хора и вулканци има много, много по-малко биологично и еволюционно близко, отколкото между хората и земните крастави жаби. Забравяме за момент как така има толкова огромен брой хуманоиди в космоса и как нашите добри герои все се срещат точно с тях. И на всичкото отгоре почти винаги всички говорят на английски, или поне го разбират перфектно. Тъй де, не английски, ами общия език на федерацията на земните щати (или нещо подобно), създадена след третата световна война (най-често или атомна, или генетична, или времева).

Но да оставим звездните битки, фазерите и междупланетната любов. Има едно клише от книгите на Станислав Лем, което не се наложи през годините и поради тази причина от доста време ми се струва някак “сладко”, “миличко” — става дума за това, че космическите кораби са ракети и излитат като такива, съответно и кацат… като ракети. Не мога да се сетя за всички примери, но се сещам най-вече за “Приключенията на звездния навигатор Пиркс” и “Непобедимият”. Пиркс управляваше точно такива ракети, даже се сещам за описание на тренировъчно кацане на Луната и как е трудно за космическия “ас”, как управляването на огромния кораб на върха на стълб от огън си е признак за висше майсторство. Непобедимият също беше ракета и когато кацна на планетата, пуснаха за щит силово поле, което достигаше до върха на ракетата и предпазваше от това, което тогава си мислеха че е някакъв особен дъжд.

Сигурно тази идея за кораби-ракети не се е наложила заради совалките — американската мини-флотилия и руския “Буран”. Много по-секси е корабът да е като совалка, те совалките са във вечерните новини, иначе ракетите са… толкова от 60-те. ;)

Някои казват, че фантастичният жанр се бил изчерпал. Не е вярно, не се е изчерпал, а се е задръстил от неталантливи имитатори. Самата фантастика не може да стигне границите си, защото именно преместването на границите е това, което я отличава. Има толкова огромно поле за фантастични концепции, то включва дори и нарочно заиграване с днешните клишета. Има, разбира се, и цял куп посредствени филми. Които най-често са с голям бюджет, лъскава визуална глазура, скъпи ефекти и… яко скука.

33 thoughts on “Sci-Fi клишета

  1. момчил

    май кубрик за пръв път показва безшумен космически полет в “2001: една одисея в космоса”

  2. cid

    И на Лорд Вейдър определено не са му нужни святкащи разноцветни квадратчета на корема, но без тях някак не върви, нали… Във всеки интериор на космически кораб по филмите е пълно със святкащи табла и контролни пултове. Дори и нищо да не правят по тях героите, пак настава на заден план едно лудо мигане и бляскане, ум да ти зайде.

    Това си е създадено с цел постигане на ефект. А и не можеш да знаеш как функционира системата, която го поддържа жив и каква информация носят лампите. Имай предвид, че филмът е сниман в средата на 70-те и за времето си е бил революционен. За сравнение погледни “Седморката на Блейк” — снимана е почти по същото време.

    Ами там ще видиш кабели, лампи, светодиоди, електронно-лъчеви тръби (телевизори) и т.н. Предполагам, че наистина не са могли да си представят технологиите само 30 години по-късно. Между другото, силно ти препоръчвам “Седморката…” — ще се забавляваш с британския акцент и с наивността на технологиите — всичко ремонтират едва ли не с поялника…

    Та така — нивото на въображението трудно може да разчупи рамките на заобикалящата технологична среда…

  3. Michel

    Така хубаво си обобщил клишетата и смехориите от всички филми!!! :-)

    Сетих се и за “Седморката на Блейк”, там направо си се разхождаха често по планети без кислород героите ;-) И стреляха с телефонни слушалки… пардон, бластери ;-)

    Но истината е, че хората обичаме да ни лъжат! Не че не знаем, че няма звуци в космоса, но я някак приятно и логично големият космически кораб да се чува. Също и оръжията. Такива сме си … :-)

  4. Емин Бей

    бжиииууууууууууууу, фшиииии

    коментар от един огромен синьозеленикав, триок, мутант с четири уши… :)

    Хубаво четиво — има логика. Просто да измисляш е адски трудо, а да ползваш клишета адски удобно и комуникативно. Както блоговете се четат от блогъри, така и филмите за фантастика се правят от хора гледали много фантастика.

  5. не, де

    оня ден го четох в един блог (на английски, де), ама утепай ме не мога да се върна дотам. кой е източникът? имаше и други интересни неща…

  6. turin Post author

    Момчиле, “Одисеята” си е по-друга хава, тя е от изграждащите жанра творби. Каквито са и “Войните” и “Стар Трек”, но все пак в “Одисеята” нещата са много по-презицни, защото Артър Кларк изобщо не е случаен в доизпипването. Сега може би е моментът да си призная, че Артър Кларк и Джон Уиндам са ми любимите “стари” писатели на фантастика. Е, може би и Рей Бредбъри, макар той да не е точно sci-fi, а на практика сам да си е жанр ;)

  7. turin Post author

    Cid, Michel, “Седморката на Блейк” ми е познат филм, как иначе! Помня, как като малък го гледах, помня даже и доста от сцените. На морето веднъж с брат ми се счупихме да търсим телевизор за един епизод и накрая намерихме, обаче едни разплути чичковци се бяха наточили за някакъв мач. “Седморката” си е култов сериал, но е познат повече по тия земи. Навремето това беше един от малкото такива филми, взети от телевизията ни и май само ние си го тачим, иначе на запад може и да не са го гледали ;)

    От същия период са и “Нашествениците” (“Диий инвеейдаас, ин калаар, а куиийн маатин прадакшан”;), “Децата на Чоки” (евала на Джон Уиндам, ама това изобщо не е най-добрата му книга, ама хич, а и филмът е една боза), “Планетата на маймуните”. Все сериали за телевизията.

    И все пак аз имах предвид по-скоро “типичните” филми, и то типично sci-fi.

  8. by-tor

    Проблемът, струва ми се, е в това, че след Star Wars всички, които искат да пробият започват дори несъзнателно да подражават на печелившия (по американски) модел, затова филмите стават все по еднотипни и “измислицата” в тях е само “копие”. Киното май се напълни с кавъри, никой не рискува да хвърля милиони, ако не е сигурен, че ще ги “избие”, казано по пазарски. А по-ниско бюджетни филми, какъвто мисля че е LEXX, да пробият е чудо. Макар че не знам и този филм доколко е популярен в Щатите например, а пък последният му сезон е вече съвсем изчерпан откъм идеи. Може би въпросът, освен в това, че се допускат грешки (недомислици както казва Турин), е и в това, че тъкмо те се мултиплицират.

  9. turin Post author

    Daggerstab, не знаех този сайт, мерси. Интересни неща… уха, че са и много… ;)

    “Не,де”, не те разбирам, за кой източник говориш? Това не е превод, това са моите си представи за нещата и текстът си е мой, източниците са загнездени и затрупани нейде из паметта ми за всичките тия години, откакто от малък прогледах и прочетох фантастика.

  10. turin Post author

    By-tor, и аз това казвам, да — то е като в съвременната музика например. Пълно е с всякаква измислена музика и дори нещата, които ни харесват от новите днес ни харесват, само защото напомнят на някоя от великите групи на 60-те или 70-те. Добре де, или донякъде и на 80-те. Но периодът не е важен, да не прекалявам с такива разделения. По-скоро като че ли когато голямата машина за пари (“пари, пари!”) надуши някъде масов интерес и възможност за правене на много пари (“пари, пари!”) и “развиване” на сектора, веднага се включват всички налични ресурси в режим “копиране”.

    Донякъде си е съвсем правилно — не казвам нищо против икономическия модел. Работи, печели, ефективен е — значи е икономически правилен. Мисълта ми беше по-скоро за чисто човешките вкусове. По-младите днес сигурно все по-трудно си изграждат вкуса, защото са заляти от копия и кавъри.

    Но може би изкуството винаги се движи така, на тласъци — ту избуява креативност, откривателство и избутване на граници, ту после нещата се забавят за някакъв период, за да може всичко да се “изконсумира”, звярът на икономиката да дойде, да “усвои ресурса”, да се напапа и да се укроти. И да може да последва нов етап на креативност.

    Може да греша, може това да не е никакъв общ принцип, а някакво мое частно наблюдение. Не претендирам. Просто така усещам нещата… може би така се и успокоявам, че ще дойде пак бум на нови идеи. Жанровете никога не замират съвсем, а само се преоткриват през поколение.

  11. cid

    ясно е, че едно време си гледал седморката…
    мисълта ми беше да я гледаш СЕГА.
    тогава я гледахме на български, сега може на английски. разликата е голяма.
    тогава технологиите бяха “чудо” — сега ще ти се сторят наивно-забавни, макар и интересни.
    просто гледай няколко серии, има ги по разните сайтове за дърпане.
    (аз ги изгледах всичките, които успях да намеря).

  12. Божо

    Star Wars съвсем не е първият научно-фантастичен филм. И преди него са се правили безброй Sci-Fi филми, почти само бози. Той просто е готин и се откроява от останалите, въпреки че няма нищо “научно” във фантастиката при него. Вярно, че за България май е първият. (Всъщност не е, но фантастика у нас много рядко се появяваше по кината и още по-рядко по телевизията).

    Та след тоя дълъг увод — клишетата всъщност не са (поне повечето) на Лукас, просто той майсторски ги е използвал.

    Само да вметна, около 2000-та излезе едни филм “Изубени в космоса” — римейк на сериал от 60-те години, който съм гледал по румънската телевизия — по едно време те даваха много американски филми. Та там (в древния сериал) си ги имаше бластерите от “Седморката на Блейк”, доста видове роботи, които ако се появят в Star Wars, няма да изглеждат “чужди елементи” и т.н.

  13. Michel

    Star Wars…
    …си е класика! :-) Красива приказка, разказана майсторски. Затова я обичаме толкова много (като малък не я гледах, само наскоро, когато излезе “20 years special edition”:)

    Също и “Седморката на Блейк”, по един свой специфичен начин… :-)

    “Седморката” наскоро я гледах, беше супер-яко, има всъщност епизоди в нея, макар че не са технологично на високо ниво (все пак, те си играят театър пред камерата повечето време), има замисъл и идеи, каквито рядко виждам сега често в скъпи филми с бюджет 200 милиона… Честно. Примерно, имаше един епизод за двубоя между Травис и Блейк, ако си го спомняте. Май се казваше “The Duel”. Гледайте го! И не само него. Филмът си беше добър за мен тогава, сега също, след като пораснах и не ме интересуват само играчките в ръцете на гериоите! :-)

    Cheers :)

  14. turin Post author

    Заинтригувахте ме ;) Интересно, ще видя ако успея да гледам пак “Blake’s 7” на “стари” години :) Като помня с какво нетърпение чаках всеки епизод… но пък и как трябваше да убеждавам възрастните наоколо да ме оставят да си гледам страхотния филм без да се възмущават колко “измислен” бил. Ще е приятна новата среща с Блейк и Ейвън, Ган и Вила, Джена… (“Джена, телепортирай ме!”) И вирусясалите трошки Зен и Орак, разбира се, за къде без тях :)

  15. Michel

    Аха, точно така:)

    Струва си ;-)

    Всъщност, “Седморката” са 4 сезона по 13 епизода. Истината е, че само първите два сезона са силни. След това нещата се размиват. Блейк е мъртъв (не знам защо не преименуваха филма на “Седморката на Ейвън” тогава или нещо такова ;-) и героите се сменят, сценариите стават по-слаби, играта също… А може би всичко е защото магнетичният Блейк го няма, не знам…

    Така или иначе, първите 26 епизода са по-хубавите. Сред тях има поне няколко, които бих гледал отново (като “Дуелът”). Макар че са наивни до голяма степен, често откривам смисъл, какъвто липсва в наши дни в повечето дори и “големи” филми (с ефекти и звезди и прочее).

    Айде, пак ще пишеш, сега бегом да намериш “Blake’s Seven” I & II ;-)

  16. turin Post author

    Божо, гледал съм пълнометражния “Изгубени в космоса” — честно казано хич не ме впечатли. Сега като казваш, че има предистория с телевизионен сериал и нарочно пре-използване на клишета, изглежда по-добре. Беше ми направило впечатление, че Брус Екел в култовата си книга “Да мислим на Джава” започваше една от главите с пример как в “Изгубени в космоса” роботът при опасност предупреждава “Опасност, Уил Робинсън, опасност!”. Стори ми се адски неуместно, защото филмът не ми беше харесал :)

    Не съм гледал явно достатъчно фантастични филми. Като че ли при книгите е много по-лесно да се “отсеят” по-ценните и да се проследи влиянието на идеите. При филмите, особено при телевизионните сериали и всякаквите заемки и “закачки” в тях става доста по-объркано.

    Като казваш всичко това… мисля си, че ще е много интересно занимание да се проследяват такива клишета в киното. Защото процесът ще включва и доста гледане на стари филми. Които може да не са разбиващи сетивата като лъскавите блокбастъри на деня, но имат своето очарование. А и винаги където има доказателства за силно влияние и “полагани на традиция” си има и особен магнетизъм за разучаването.

  17. beaubourg

    Дори и ако по някаква причина в бъдещето лазерите са по три пръста дебели, пак няма да се виждат в космоса, освен ако не те целнат директно в окото, понеже няма газ който да разпръсква светлината; то и на Земята при сравнително гъста атмосфера, за да се виждат добре, и то тези които са във видимия спектър естествено, пак трябва да пускат разни пушеци. Та това за мен е било най-трудното за поглъщане клише от “научно”-фантастичните филми.

    И все пак това са филми за хора, които са учили физика преди 10-20 години, и понеже все пак филмите се правят за пари т.е. да ги гледат колкото се може повече хора…

    Иначе е хубаво, че все пак има автори, които правят по-малко компромиси в името на гледаемостта за сметка на фактите, били те исторически, технически и прочее.

  18. Божо

    @Michel
    “Star Wars… си е класика! :-) Красива приказка, разказана майсторски.”

    Абсолютно.
    Още откак гледах първия епизод (сега наречен “Епизод IV), през 1978 или ’79 година беше, ме “хвана” много здраво.
    Жалко, че Лукас не можа да доразкаже приказката толкова добре, като пусна новите епизоди, но въпреки това все пак по-добре че ги направи :)

  19. turin Post author

    Beaubourg, това за лазерите не се бях сетил, вярно! И все пак доста често “оправданието” е в самия филм и то е, че това не е точно лазер, а “още-неоткрита-технология”, за която по разбираеми причини няма как да знаем нищо. Нищо друго, освен каквото ни представят в самия филм. Затова и джедайските мечове не са “лазерни”, както им казвахме като деца, а “светлинни”. Абе свети нещо там, ама знаем ли какво е — не е лазер, а нещо светлинно, дето още не е открито…

    Като сложиш и редовната щипка загадъчност с “в тази част на вселената законите на физиката са различни”, свободата за специални ефекти е пълна. Дори и всяко наше казване, че тези закони са универсални винаги може да срещне “откъде знаете, нали не сте били там?”.

    И така идват и траекториите на пътувания в пространство-времето, които няма начин да не са със скорост над светлинната. Всичките хипотези за нагъната вселена, червееви тунели, недотигащи сингуларност и други подобни се оказват питателна храна за въображението и разбираме как героят бил, например, попаднал в хоризонта на събитията на черна дупка и останал там, в сингуларност, няколко стотин години. Че и с кораба си, и то точно когато е водил смъртна битка. Докато най-накрая контрабандисти не го “намират” и не го “изваждат” ?!? оттам.

    “Още-неоткритата-технология” е вездесъщо обяснение, например забелязали ли сте, че в доста филми се говори за “warp speed”, а не за “свръхсветлинна скорост”? На български често го превеждат като n-та “светлинна” скорост. Но няма нищо общо със светлината и скоростта й. По-скоро е нещо, което намеква за пътуване с изкривяване на пространство-времето, “нагъване” на вселената или навлизане в червееви тунели.

    Но никой не ти обяснява нищо.

    Не казвам, че не е логично да се ползват за въздействие такива неща. Просто е малко тъпо, като за “въздействие” и “фон” те заливат с всякакви абсурдно изглеждащи теории, технологии и действия, без да обясняват поне малко. Това имах предвид, ползват такива клишета като “заклинания”. Казваме го, върши работа — как работи обаче не знаем ;)

  20. turin Post author

    А в книгите не е точно така. Там въздействието е на друго ниво, точно на нивото на разбирането. Филмите могат да си позволят много повече ползване на такива клишета, защото дават всичко “наготово”, те разчитат на внимание и гледане, а не на въображение. За да се въздейства на читателя, за да може той да си представи всичко, трябва поне малко да го разбере. Затова и никой не пише:

    “На тази планета са най-големите сонди за черни дупки, те работят с трици и джиндзибруцелски нефт. Много мощни, по-мощни от тях са единствено бундрайските кораби, които не пътуват в пространството, а само във времето. Те са ужасяващо мощни, защото времето лети и не е на тяхна страна. За сметка на това са много икономични и компактни и могат да се поберат в парче торта, само защото са безразлични към пространството и ги интересува единствено времето.”

    Всъщност грешка — така се пише в “Пътеводителя”. Ама той е друго нещо.

  21. majo

    Мен яко ме кефят лазерите в Междузвездните, къв откат дават! Дулата излизат и се прибират, управлявани (явно) от пружина, която обира силите, които действат обратно на посоката на изстрел. Ще си сложа такава пружина на всички лампи вкъщи, че ми се напука тавана вече!

  22. Michel

    Бе и аз доста съм чел за физиката, ама дори и да знам, че в космоса НЯМА звуци и не можеш да видиш светлината на лазера, пак си кефи на филм… ;-)

    Както казах, ние хората обичаме да бъдем заблуждавани и това е и причината да обожаваме всякакви представления с фокусници и магьосници… :-)

    А, и btw, като казах “в космоса”, питали сте се някога какво се случва там с, ъъъъ…

    Най-добре вижте видеото, без повече обяснения! :0)

    Защо се виждат падащи звезди нощем?

  23. turin Post author

    Аз казах по-горе, но пак да си помрънкам — в книгите, поне в добрите sci-fi книги не е така. Филмите могат да си позволят трикове с визията. Книгите трябва да разчитат на смисъл и увлекателност, защото визията всеки си я гради сам с въображението :)

    Това за звездните тоалетни е яко ;) Аз все се сещам за космическия боклук, като видя падаща звезда. Е, не винаги, но се сещам и за него. А пък той за мен е всякакви механични части — от винтове и гайки до степени на ракети. За нещата от тоалетните не се бях сетил, но вярно, че и те са към космическия боклук.

    А видеото е яко, особено реакцията на публиката, която в началото се подхилкваше неуверено и смутено, сякаш не й се вярваше, че става дума точно за “ако”-то и “пиш”-а :D

  24. Michel

    Аха, тази пресконференция на космонавтите ми хареса много! :-)

    А и се връзва с темата тук… Веднага се сещам и как избягаха веднъж Хан Соло и компания от крайцера на Дарт Вейдър — заедно с космо-боклука, преди да направят хипер-скок лошите с огромните си кораби:)))

  25. Калин Ненов

    Ясене, присети ме с тая статия, че в Старлайтър стигнахме до окончателно решение Е ли Star Wars научна фантастика или фентъзи.

    Почти. *хихик*

  26. rosenm

    Нищо не разбирате! В тези филми има принципи, истина, правилни постъпки и решения! Те са алтернатива на скапаните първановци, станищевци, догановци и др. подобни нехуманоидни извънземни. Нека някой ми каже в кой филм някой уж фантастичен герой е облагодетелствал себе си лично, а не екипажа или расата си! Нека вземем пример от великите герои и постъпим принципно в ежедневието си и видим резултата. Една идея може да се пропагандира чрез всякакви средства, дори звуци в космоса. Чрез съпоставяне на реалното с нераеалното можем да видим в какъв абсурд живеем.

  27. turin Post author

    Rosenm, много близо минаваш до приключване на спора с твоя загуба, съгласно закона на Годуин (Wikipedia, Jargon file).

    Ясно, че са художествени похвати, казахме го по-горе. За “реалното” — всичко е реално. Реалностите са безброй. Разликата идва от това доколко дадена реалност е възможна като действителност. А това да гледаме великите герои и да постъпваме, копирайки примера им в ежедневието е малко пресилено — не говорихме изобщо за това. Фантастичните филми не са политическа пропаганда, поне не би трябвало да се възприемат като такива.

    Въпросът беше за клишетата. Темата опитва да бяга от тях, а ти ни връщаш и даже ни водиш към политическите такива.

  28. rosenm

    Не ви връщам към политиката, нито към политическата пропаганда, нито искам да печеля спор. Идеята ми е, че щом чрез плоски трикове, евтини ефекти, клишета и др. подобни може да се облагороди човешкото съзнание, насадят определени принципи и покажат определени идеи, които по презумпция са правилни — защо не?. Те само подсилват всичко изброено. Това което липсва на хората днес са Водачи — безкористни и отдадени на кауза, такива във фантастичните филми има доста (е не във всички). Смятам, че постингът ми е по темата, защото в началния постинг се набляга на клишетата, евтините ефекти и физически невъзможните събития (за нашето ниво на развитие), а би трябвало да се оцени за фон на какви действия служат. Смятам се за зрял и принципен човек, с титла и научна степен (и с неудачи в личния живот, какво да се прави), но нямам търпение всяка вечер да изгледам поредната серия на Стар Трек — тя е като глътка въздух за мен. Виждам колко смешни са ефектите и наивни сцените, но получавам определена доза просветление и импулс след всяка серия — там има истини, има принципи и са представени чрез достъпни за обикновения човек средства и ситуации. Трябва да се замислиме защо този филм е издигнат в култ в много страни — дали заради слабите ефекти и клишета или заради нещо друго? Ако сравняваме на ниво технически ефекти Стар Трек и Междузвездни войни — ясно че вторият е много по-добър, но за сметка на това почти няма смисъл за обикновения човек.

  29. turin Post author

    Аз не казвам, че всички тези неща не помагат да се предадат ценни идеи — напротив. Това е основната идея на фантастиката, даже и основната идея на всяка художествена литература в крайна сметка.

    Разликата, която правех, беше между филми и книги. В книгите някои писатели са много по-акуратни в реалистичното представяне и това прави творбите им още по-интересни и по-продължително актуални на технологиите. В книгите винаги читателят сам си представя всичко и визията е много, много по-гъвкава. Филмите имат неоспоримото предимство да завладяват въображението на момента и така да достигат много по-бързо до сърцата. Но с това идва и вроденият им недостатък — диктувайки на въображението, те го потискат и визиите, които внушават са винаги някак статични, свързани с дадено време и дадено развитие на технологиите.

    Затова си позволявам да казвам, че има доста “смешни” фантастични филми, но не мога да кажа, че е така при книгите. Днес “Машината на времето” на Хърбърт Уелс (например) или “Непобедимият” на Станислав Лем или “Градът и звездите” на Артър Кларк или “Денят на трифидите” на Джон Уиндам — всички те са толкова актуални и ценни, колкото са били и при написването си. Добре, или нещо по-ново, като “Хиперион” на Дан Симънс…

    Докато филмите умират бързо. Гледах един епизод от “Седморката на Блейк” наскоро — да, наистина е готино. Играят страхотно, всичко е добре обмислено и всяко нещо си има някаква цел в кадъра. Не е като някои епизоди на споменатите “Стар Трек” и “Междузвездни войни”, или пък на “Галактика”. Където кадърът се пълни с ненужни обекти или няколко заоблени линии, за да… просто за да се запълни. Мигат светлинки, Дейта казва нещо неразбираемо, джедаят-биткаджия влиза и оправя нещата и други подобни.

    Все неща, които написани са “вечни” защото са само храна за свободното въображение. Но показани на екран са като препарирана пеперуда — остаряват, обезцветяват се и стават ненужни. Затова казвам, че филмите много по-лесно стават смешни и много по-силно прозират в тях клишетата. Защото едно филмово клише не може да се избегне от зрителя, той не може да си “представи” сцената по друг начин, освен по поднасяния му.

  30. turin Post author

    За “Водачите” — не съм съгласен. На хората не са им нужни повече водачи, такива има безброй. Важното е хората да мислят и чувстват своите си мисли и чувства, а не да се влияят от лидери. Това, според мен, е скритото послание на целия sci-fi жанр.

    Концепцията за свободата е най-основното във всички фантастични творби и е централна за жанра още от появяването му. Свободата в най-различни форми и от най-газлични гледни точки — лична, обществена, свобода в Космоса, свобода от технологиите, свобода за роботите, свобода на ума…

    Вземете например обществото, за което се загатва през няколко епизода в “Стар Трек” — общество, което се движи не от пари, кариера и власт, а от стремеж за лично усъвършенстване. Или вземете джедайския идеал. Или във въпросния “Стар Трек” — разбирането за Космоса като “final frontier”, като вечно предизвикателство. В книгите също има безчет примери.

  31. rosenm

    …че започваме да говорим за същността на нещата:))) Не напразно писах Водачи с главно В. Истински. Такива каквито са българските идеали за такива, на които още никой не е посегнал — Левски, Ботев и др. И те в определена степен са клишета — размятат им се имената за щяло и нещяло. Та нима капитан Пикар не е равностоен на велик Водач — колко раси е освободил и какво ли още не, и всичко това на фона на компютър, който е няколко десетки пъти по маломощен от лаптопа ми. Трябва да се има предвид, че импулсът за подражание у човека е много силен — едно малко дете как проговаря, как съзрява, ако не чрез подражание. Тук нещо трябва да уточним: ако целта на първоначалния постинг е да предизвика дискусия за това защо клишетата са именно такива, а не други, и това при условие, че те служат само за пасивен фон на действия и събития — съгласен съм — моите постинги са са излишни. Но ако целта е да се намерят “слабите места” и изтъкне абсурда и нереалността на тези ефекти, откъснати от контекста на филма, то можем още да дискутираме.
    Поздрав на всички

  32. Kzint

    …са си където и колкото са достъпни за страничен незапознат с технологията наблюдател ;)

    Факти си нямате какви еквиваленти на звуци, светлини и т.н. предизвикват различните енергийни (и други) разсейки от оръжия, двигатели, телепорти и т.н., след като достигнат материалната или някаква друга база от която сте получили достъп до събитията!

    Ми представяйте си ги! ;) Никой не ви ограничава в представите!

Leave a Reply

Your email address will not be published.