Даровете на Коледа

Миналата седмица минах да видя Дикс на работата му и видях с очите си какво е предколедна гмеж в мол. Навсякъде народ, ама навсякъде… И половината са помъкнали торби с какво ли не към ескалаторите в посока подземния гараж. Където да могат да разтоварят плячката в колата и да идат някъде да отпразнуват, че са “успели да намерят” двайсетина абсолютно ненужни електронни играчки, дрешки, дето след един сезон ще излязат от мода или друга подобна глупост. Ще го отпразнуват, като най-вероятно идат в друг мол да привършат започнатото — ако се чудите защо се пръкват толкова много от тия супермаркети и молове, вече знаете. За да може нашего брата да си харчи там заплатата за глупости, ведно с жената и ревящото “тате-е, искам и за плейстейшъна, бе-е!” хлапе.

Мислите, че това е коледно? Коледата всъщност не е никакъв религиозен празник, това го знае всяко хлапе. Тези дни са просто повечко почивни накуп, а и винаги стои корективът “нова година”, който е добър повод всички да посръбнат малко или направо откровено да се изпонатряскат преди да се почне пак с ходенето на работа през януари. Като говорим за измислици, тя и “новата година” и тя е измислица. Ама пълна — каква е тая нова година десет дни след зимното слънцестоене? Кое му е толкова “старото” на 31 декември в сравнение с 1 януари? Ами нищо. Навремето хората са празнували новото завъртане на сезоните в смислени времена. Говорим за умерения пояс, където има отчетливи четири сезона — ясно е, че за ескимосите годината е малко по-различна от нашата.

Та празнували са, да кажем, Еньовден и Еднажден. Или пък края на жътвата. Или първия сняг. Или най-дългия ден, най-дългата нощ или равноденствията. Неща, които са обясними и предаваеми. Които могат да се обяснят на малко дете и то да е щастливо от обяснението им. А сега какво — пускаме някой филм на децата, да зяпат там американски истории с костюмирани дядоколедовци, в които стават някакви “чудеса на коледа” и има много подаръци, все лъскави и добре опаковани. Не че е лошо децата да получават подаръци — напротив. Но манията по пазаруването е така заляла всичко и навсякъде, че ми е трудно да повярвам, че днес някое дете още успява да вярва, че някой някъде се грижи за него и семейството му, като изпраща подаръци. Особено когато детето обикаля с родителите си из магазините и им помага в мъкненето на същите тия въпросни “подаръци”… Не казвам и че трябва да се пазарува бясно и всичко да се крие от децата. Просто казвам, че не трябва да се пазарува толкова. Наистина, не трябва… няма смисъл…

—-

Спомням си как веднъж на връщане от Алианса майка ми ме водеше по “Солунска” (тогава как се казваше… а, да — май “Коларов”), се загледах във витрината на един магазин. Вече си имах желания за празника, насочени наум към Дядо Мраз, но се зазяпах във витрината, защото видях един пластмасов камион. Не че ми грабна окото като играчка, а се зачудих как работи, какво и как му се движи. Всъщност не беше точно камион… сещате се — бяха годините на РСО, Варшавския договор и програмите за разоръжаване. “Балканският полуостров — зона свободна от ядрено оръжие!” Колко е била “свободна”, се разбра едва след промените, ама нейсе. Та не беше камион, ами ракетна установка с влекач. Стана ми интересно как точно ракетата хем се вдига, хем се върти. И дали може да се изстрелва.

Успях скоро да разбера в подробности, защото Дядо Мраз после ми донесе точно този “камион”. Като отминавахме, майка ми, която въпреки че бързахме ме остави няколко секунди да го позяпам ме пита какво съм гледал. Аз замислено й отговорих “а, нищо” и продължих да разчаствам наум играчката от витрината. Винаги ми става милно, като се сетя за това. Същата Нова година дойдоха дядо и баба от село, оставили на съсед да наглежда стоката им, за да могат да останат за двата дни и да спят у нас. Цяла вечер “стрелях” с ракетата, която така и не бях “поръчвал” и в късните часове пуснаха “Студио Хикс”. Даваха някакъв филм, криминален, разбира се, търсеше се мистериозен убиец, дето накрая се оказа орел, който хващаше костенурки с ноктите си, издигаше ги и ги пускаше да паднат и да се счупят, за да ги папне. И точно така каръкът целкал случайни минувачи и после си отнасял костенурското.

Най-много ми хареса от тази въпросна Нова година, че майка ми е следила какво ми е интересно и е предала точно на Дядо Мраз, че баба и дядо бяха с нас и че вместо песни и танци на народите ни оставиха по изключение да гледаме “Студио Хикс”. В този ред, като това за филма е между другото, по-важни са вниманието на майка ми и гостуването на баба и дядо. Не че по празници не съм се радвал на подаръци, просто подаръците винаги трябва да са допълнение към нещо друго, нещо готино, ценно и стоплящо. А не пакетите да са основни…

—-

По коледните празници се почва всеки път с една и съща истерия — “най-светлият християнски празник Коледа, времето, в което се случват чудеса, сега трябва да се сетим за децата, за сирачетата, трябва да направим нещо благотворително, пратете SMS и участвайте в благотворителната ни игра”… И други подобни глупости.

Първо на първо, Коледа изобщо не е християнски празник. Християните празнуваме Рождеството на Христос, а не Коледа. Всъщност българите празнуваме от всичко по малко, защото сме колкото християни, толкова и езичници, че понякога и повече езичници. В това няма лошо — аз не се срамувам, че нося и езическото в мен и в традициите си. Лошото е това да не се признава и да се прикрива всичко под фалшиво помпозно християнство.

Освен това Рождество изобщо не е “най-светлият празник” за християните. Най-светлият празник, най-великият ден за християните е Великден, Възкресение Христово. За източноправославната вяра много по-важно е, че Бог е възкръснал — това, че се е родил е повод за празнуване, несъмнено, но не е по никакъв начин “най-велико” и “най-светло”. Родил се е като човек. Всеки ден се раждат хора. Важното е не толкова раждането му като дата, като честван ден, а това, че се е жертвал и по божествената си благодат е решил със страданията си да изкупи греховете ни и да ни спаси. Възкресението е истинският християнски празник, най-светлият и най-великият.

Но напролет не е добро време за покупки — затова пазарната машина много по-силно експлоатира Коледа, Рождество и Нова година. Защото идва краят на финансовата година, идват тринадесети заплати и новогодишни премии, разчистват се сметки и заеми… Идеално време за пазаруване — огромна разлика с някаква си пролет.

Другото голямо изнудване е това с дарителството. Лицемерие е цяла година да се мълчи и само по празниците всички изведнъж да се сещат за болните деца и за сирачетата. Разберете, децата имат нужда то помощ целогодишно! Не в един ден и особено не с измислени SMS-кампании, дето не е ясно изобщо каква част от парите отиват наистина при децата.

Ако можете да помогнете на някое дете, направете го сами, без кампания — започнете от днес, като кажете една добра дума, похвалите и поиграете с вашето или с някое близко дете или пък му направите малък подарък, като го заведете на детски театър или цирк, да речем. Започнете от утре, като с парите, които сте спестили от кампанийната благотворителност на всякаквите медии отидете в някоя детска градина и попитате от какво имат нужда. Или направо в някой от домовете за сираци. Не е нужно да давате всичките си спестявания и всичкото си внимание наведнъж — по-добре давайте по малко от ресурса си през цялата година, през седмица-две или когато имате време и възможност.

—-

И накрая, истинската благотворителност на хората, четящи в мрежата и адекватни на процесите в нея е помощта за организациите, които поддържат в мрежата софтуерната свобода, споделимостта и достъпността на изкуството, електронните права и развитието на технологиите.

Вместо да давате пари за ненужни подаръци, които или ще забравите в някой шкаф, или ще изхвърлите при първото пролетно почистване догодина, изберете си достойна интернет-кауза и я подкрепете. Вместо да купувате за много пари лъскава електронна играчка на детето си, заведете го на разходка в парка, отделете му цялото си време само за него и парите ги дайте на хората, които с такива дарения защитават свободите и правата на интернет-потребителите.

Моят списък е с разтегливи граници и всичко зависи от това колко пари ще мога да отделя, но мога да кажа, че започва с Debian project, Wikimedia Foundation, Electronic Frontier Foundation и не на последно място, разбира се, Free Software Foundation.

Както казах, изберете софтуерната свобода или друга достойна кауза и я подкрепете. Това поне има значение :)

5 thoughts on “Даровете на Коледа

  1. abator

    Спомних си го тоя филм с орела и костенурките. Дори си спомням как изглеждаше камъкът. А не обичам филмите, рядко ги гледам и почти веднага ги забравям. Странни работи помним понякога.

  2. turin Post author

    Стана ми интересно, ще поровя в свободното време по празниците из мрежата, за да открия кой точно е бил филмът. Съвсем неангажирано, просто лежерно ровене, когато намеря време ;) Ако намеря подробности, ще ги опиша. Ей-така, за кеф — а и ми се струва, че филмът ще е много по-различен от представата ни за него (поне от моята, аз имам съвсем откъслечни спомени).

  3. Летяща Калинка

    Здрасти, Ясен! Съгласна съм с теб относно тази глупост с благотворителността по Коледа. То по принцип не е глупост самата благотворителност, а това, че само по Коледа и Великден се прави. Въпреки, че тук май и аз не съм права. Мисля, че една от кампаниите на БНТ (или българската коледа или някоя друга беше) се провежда през цялата година. Това го научих от хора от БНТ миналата година по време на Медийния панаир. Тогава зададох подобен въпрос за тази благотворителност и те ми казаха следното: “Ние я провеждаме цяла година тази кампания, но хората пращат пари почти само по време на Коледа и Великден.” Тук мисля, че е сбърканото нещо — че както казват някои “хората стават добри по празниците”. Да, ама тези празници са няколко дни, а останалата част от годината…? Честно казано, аз лично в дом за сираци не съм ходила никога, но всичките ми стари дрешки и играчки са давани на някои по-бедни семейства, които имат нужда. Засега — до толкова мога да помогна. Надявам се някой ден с много повече.

    А по въпроса за Коледа. Аз също мисля, че до голяма степен това е празник на търговците (да не забравяме, че Дядо Коледа е дело на добра маркетингова стратегия на Кока Кола). Но всъщност ти ме накара да се замисля за това кое всъщност празнуваме — Коледа или Рождество Христово. Мисля си, че в България сме възприели двата термина за синоними. Тъй като на Запад имат отделна дума за Дядо Коледа и Коледа — в англ. е Christmas (идващо от Christianity) и Santa Claus, Saint Nikolas или там както още му викат (Saint Coca Cola ;) ). В България ние не само че се събираме около дръвчето и раздаваме подаръци, но също така и правим нечетен брой постни ястия, палим свещи, някои и постят до Коледа. Това именно е Християнското, което празнуваме.

    А иначе — какво за мен лично представлява Коледата? Според мен, това е ден на семейството или поне в такъв се е превърнал. Както има ден на бащата, майката, детето, така и това си е своеобразен ден на семейството. Има и поговорка “На Коледа всички пътища водят към вкъщи”.

    Айде стига съм писала, че много се разпростях.

    Поздрави и хубав празник!!!

  4. turin Post author

    Благодаря за поздравите, Летяща Калинке, и на теб весели празници!

    Не знаех, че тази точнто кампания е целогодишна. Но ето, самият факт, че не знам и че повечето хора научават за нея само по празници говори сам — дори и да е целогодишна проформа, на практика си е празнична. Но и да не говорим за кампаниите, те може тук-там да се правят с достатъчно мислене и преценяване — само хорската пазарна истерия като видим по празниците и то си личи какво е “профанното” разбиране за благотворителност. Иначе с всичко, дето казваш се съгласявам, и аз мисля така. ;)

  5. Michel

    Мисля си, че по-хубаво е 100 000 човека да се сетят да пратят по 10-20 лв. за Българската Коледа и за домовете за сираци веднъж годишно, отколкото да не се сетим изобщо…

    По Коледа явно вървят добре и дарителските кампании, и търговските кампании… Добре или зле, мисля си все пак, че наистина е хубаво да дариш когато и колкото можеш, датата не е важна… Ако БГ КОЛЕДА като кампания беше известна през цялата година, сигурно през цялата година щяха да получават дарения. Въпрос на… не знам, промотиране? :-)

    Иначе това с пазаруването и шопинг маниите не го разбирам и аз… Честно, около Коледа и Нова Година нито имам нужда да ям повече, нито да харча… макар понякога да се случва — именно заради коледните подаръци:)

    Хау! И Весела Коледа и приятно празнуване на Новата Година! ;-)

Leave a Reply

Your email address will not be published.