Под ключ

Вчера се заключих. Без да искам, естествено.
Глупава ситуация – и в двата дни на уикенда Краси е на семинар и аз през деня съм сам вкъщи с котарака. Много исках да се обадя на приятели, много исках да се видя с Юнуз и Калин, например, но нещо не съм съвсем ок с тонуса напоследък. Уморявам се много бързо, а уморя ли се, губя всякакво желание за трамбоване на улиците, влече ме към разходки насън.
Все едно, това е проблем, който трябва да реша в най-скоро време – много ми е неприятно, че не се виждам с моите хора. Ха, та аз с почти никого не се виждам, като изключим колегите в стаята ми, с които се гледаме по осем и повече часа на ден.
—-
Навих се да изляза, че да купя и храна. А пък и имам да давам за проявяване филми. Една черно-бяла лента Fomapan 400, която с голямо нетърпение очаквам да видя (чувствителните черно-бели филми, iso400 и нагоре са супер-тръпка;) и един Kodak 200, от евтините, купен “набързо” в Троян. Проблемът с Foma-та е, че не мога все още сам да си я проявя и копирам. В службата сме се събрали една глутница фотографи, аз и Жоро навихме Пешо, шефа ни, да се включи в кооперацийка, да намери изоставена стаичка и купихме разните му джаджи за фотолаборатория за черно-бели филми. Имаме си дози, увеличител “Крокус”, преси, всичко.
Само че нямаме пари за материали. Всички сме на червено, че дори и на заеми вече, а до заплата остава цяла седмица. Блях, не ми се говори…
—-
Проблемът с цветната лента беше, че имам още 12 кадъра и исках да съчетая пазаруването с търсене на кадри, та белким мога в понеделник да дам и двете ленти заедно във фотото, което съм си избрал да ползвам.
И при излизането се замотах, станало течение и… “щрак” – вътрешната врата се хлопна зад мен. Да ме питате защо съм оставил вътрешна врата, при условие, че металната си върши добра работа. А пък и да не забравите да ме питате за чий дявол съм извадил ключа от връзката си и съм го сложил отвътре на тая вътрешна врата, че даже и съл го завъртял. А пък тази врата е с топка отвън…
—-
Както и да е, след около час и половина – два си влязох. Успях да разглобя донякъде бравата и да освободя горния език – добре че се държеше само на него, ако беше и заключена, щяхме да спим навън. Краси има свой си ключ, ама аз нали съм умен – моят е вътре, завъртян.

Какво занимавам бележничето си с глупости…
Иначе ние сме добре, мерси че попитахте! Живи-здрави сме, очакваме отпуската и търсим почти всяка вечер в Интернет място, където да отидем на море. Където да можем да занесем и Арти, тоест където да не правят проблеми за домашни любимци. Милият – понякога ми се струва, че и той очаква почивката… ;)
Аз не пиша още за дипломната си работа – след като изпуснах срока за лятното дипломиране, сега чакам да наближи зимата. Ще направя всичко възможно да не пропусна сроковете за януари-февруари. А пък и трябва да попреработя тук-там нещо, може би. Темата ми е за авторските права, но пък засягам и софтуерното патентоване, а, както знаем всички, наскоро леко изненадващо Европейският парламент отхвърли проектозакона за промяна на патентоването на софтуер. Тоест статуквото се запазва и все още в Европа софтуерът не се патентова!
Поздрави на всички! Наздраве! Може би можем вече да свалим банерите “No software patents!”, но аз все още няма да го правя – а и е добре хората да четат за това и да научават защо е лошо софтуерното патентоване.

За пореден път си казвам, че ще пиша по-често.
Писането тук е едно от нещата, които “ме събуждат”. Дано за вас е така с четенето им. ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.