Домашни тревоги

Поздравявам всички родители, които като нас сами си гледат децата! Макар и двете баби да са ни казвали, че ще се радват да гледат Светлин, ние се справяме с абсолютно всичко сами. Много са причините, най-малкото живеем далечко от роднините. Виждат го, разбира се, но в грижите за детето има много, много повече от виждане или ходене на гости.

Много от приятелите ни, които имат деца на горе-долу същата възраст като нашия бебок имат поне на кого да оставят за малко детето. Поне да вземат глътка въздух и да съберат малко енергия и нерви. Ние не сме се разделяли със сина си и нямаме и желание да го оставим да расте далеч от нас, за да отидем на почивка, например. Как ще почиваме, нали всеки ден и по цял ден ще го мислим и ще ни липсва? А и той е много общителен и весел, но като ни няма около него, започва да се оглежда учудено и все по-притеснено.

Помага ни това, че сме заедно. Аз не ходя в офис на работа и когато е нужно помагам. Това понякога и пречи, защото понягока и двамата заедно се изтощаваме и уморяваме. Но няма начин, справяме се.

Краси тези дни е малко болничка и аз се опитвам да поема всички грижи за бебето. Налага ми се, няма начин да вдигна ръце. В началото бях свръх-изнервен и дори се поскарвах на малкия, от което той съвсем се отчайваше. Днес, след като за втори път се върна от болницата, се поуспокоих малко за здравето на милото и съм в по-ведро настроение, макар грижите да стават все повече. Светко също май усети, че мама е по-добре и че тати е по-спокоен и пак започна да грее с очички.

Малко изоставам от работата си, защото единственото ми свободно време за работа по традиция през последните месеци е през нощта. А сега, като не мога да поспивам и дори през повечето време да подгъвам крак през деня, вечерно време просто не ми остават сили. Тъпча се с кафета, но не помагат. Все едно пия не силно нескафе с мед, а някакво нектарче. И затова ги спирам, тъкмо и да не се тровя.

Успявам все пак да работя, надявам се да си свърша задачките. Точно преди два-три дни ми пратиха нови поправки по софтуера. Добре, че Краси е по-добре, иначе сигурно хич нямаше и да влизам в мрежата. Сега вече се логвам да си прочета джабера, пощата, да си прелистя новините в четеца и да опитам да попиша малко PHP. Но умората ме притиска и сигурно тази вечер ще се предам. Преди три нощи ми беше последното целонощно оставане и още не мога да си върна силите. Нормално, като през деня гледам, нося, храня, преобличам и къпя бебето. Ходя да му взимам храна, ходя на пазар, готвя. Утре ще го изведя да се разхождаме из площада.

Не се оплаквам, добре ми е. Приоритетът е семейството ми. Краси и Светли да са здрави и щастливи. Щастлив съм, само всички да сме наред. Работа винаги ще има.

6 thoughts on “Домашни тревоги

  1. lyd

    Привет, Ясен!

    Винаги се радвам на родители като теб, но в същото време ми звучат малко крайно. Когато се наложи да оставя за пръв път сина си за 2 месеца у майка ми, се чувствах ужасно. Същото сподели и моя приятелка по същото време. Така че знам какво е.

    В същото време, обаче, човек не може винаги навсякъде да огрее и е хубаво да има доверие в света като цяло :) Има много други хора, които биха могли да се грижат за детето ти не по-зле от теб самия :) Усещането, че не си незаменим е освобождаващо :)

    Може би за съвсем малките бебета не е подходящо, но за вече поотрасналите е съвсем ОК да се оставят на грижите на други хора — едно че така научават повече за света, друго че стават по-уверени, изпълнени с повече доверие в света и оптимизъм. Стават и по-гъвкави, понеже развиват способността да общуват с различни хора.

    Едно че не можем да бъдем всичко за децата си, друго, че те в крайна сметка са отделни личности и трябва да се развиват като такива, а не като наши продължения. Пък и не сме вечни, нали?

  2. turin Post author

    Не си развиваме “продължение” и детето ни е изпълнено с доверие в света и оптимизъм. Един от най-веселите и социални бебоци, които познавам е. Може да е заради самия него си, може да е и защото винаги намираме време да го погушкаме, да си поиграем с него, да сме такива, че всеки ден с нас да му е ценен и страхотен.

    Не сме приритали за помощ да оставяме детето си извънредно на грижите на други. Нито сме тръгнали на почивка, нито работим нощни смени или нещо подобно. ;)

    Имаме възможността да се грижим за сина си и смятам, че това е най-страхотното нещо. И двамата сме си вкъщи. Смятам, че точно ние, като родители, знаем как най-добре да се грижим за детето си.

    Всичко друго за мен е компромис и идва със съответната си цена.

  3. turin Post author

    Всъщност акцентът ми като пишех изобщо не беше върху това, че ние си гледаме детето. За мен е нещо естествено и съвсем в реда на нещата.

    Причината да пиша беше, че когато един от двамата е болен, става трудно. Пак не бих се отказал, просто ми е трудно. И заради умората от бебегледането, и заради забавянето със служебните неща. Точно в момента тук нямаме и на кого да го оставим, но и да имахме, пак бих опитал да се стегна и да съчетая нещата.

    Не е чак нечовешки трудно, а и няма по-голямо щастие от това да гледам сина си всеки ден. Да съм около него и да съм поне мъничко част от ежедневните му чудеса с откриването на света. Трудно е, уморително е, ама айде сега — и в казармата е трудно, и осем часа в офис е уморително. ;)

    Краси днес е по-добре, вярвам, че бързо ще се излекува.

  4. haz

    Според мен, до 3 години децата имат нужда основно от майка си и баща си. Пожелавам ви да продължите да бъдете със сина си и да имате само проблеми на родители на здраво, активно и непослушно хлапе:)

    Изключително важно е да си почивате обаче, умореният човек няма достатъчно търпение и доброта.

    Поздрави.

  5. lyd

    Е, аз пък чета блога ти редовно и знам, че се изморяваш. Ето защо ти предлагам и друга гледна точка :) Светли сега е малък, вие сте млади, но умората се натрупва, както и други неща. Иначе е щастие, да :) Но понякога се налагат компромиси.

  6. Bogomil

    А понякога нямаш избор и дори и да искаш да го “дадеш” на някого, няма на кого. Аз съм за това да се гледат само от родителите :)

Leave a Reply

Your email address will not be published.