Да крадеш от бебе

Тази сутрин излизаме на разходка с малкия и какво да видим — някой е тършувал в количката му. Силно учудени и леко възмутени разбираме, че набързо някой е бръкнал в джоба на количката и е измъкнал пакетчето му с обикновени бисквитки. Количката е бутната малко настрани и долу е паднал и полупразен пакет носни кърпички.

Опитам се да разбера какъв тъпанар трябва да си, за да крадеш бисквитите на бебе. Даже не са някакви примамливи лакомства — всъщност лакомства са си само за него, той обича бисквитки. Най-обикновени, даже и името им е такова, “обикновени”.

Колко трябва да си жалък, за да влезеш в жилищен вход, да претарашиш бебешка количка, която очевидно се ползва в момента и да откраднеш бисквитите на бебето? Съвсем честно, не мога да си го представя…

Тия дни, както бях писал наскоро, в Троян е малко по-оживено от обичайното. Прииждат разни туристи заради скорошния празник на манастира, заради летните разпускания в многобройните курортни селца наоколо. И заради всеизвестния Априлци, разбира се. До много късно нощем по улицата фучат форсирани разни “спортни” автомобили, младежи вдигат шум по до късно. Няма лошо — нека почиват хората, нека се веселят. Но да вземат бисквитите на малко дете от количката му…

Вечерта до малките часове под прозорците някакви младежи си бърбореха и се задяваха. Пак няма лошо — лято е, ваканция е и няма даскало — като си тийн и нямаш домашни, що да не се задяваш с тайфата до късно? Ама и лято да е, и пубер да си… пак си има най-нормално социално приличие, съобразяване и толерантност му се вика. И не стига, че малкият се буди вечер от тия викове и крясъци, а и количката да му тарашат…

Има и още нещо. Напоследък в града има все повече цигани. Не съм с предубеждение към тях — както не съм принципно против пиещите до късно пубери. Тъй че и братята роми не са ми пряк проблем. Но едно е истина, мисля — май градът лека-полека и почти неусетно за местните се превръща в спирка или дестинация за туризъм. С това нараства все повече и броят на привходящите “елементи”. Хей, в някакъв смисъл дори и аз самият съм такъв…

Не ми пука кой точно е тарашил количката на малкия ми син. Не ме вълнуват особено силно и емоционалните му подбуди. Само искам да стои надалече и да не си позволява да припарва. Както до нашата, така и до всички чужди колички. Абе направо до всички чужди вещи! Прошляци. Направо не ми го побира умът колко изпаднал и осакатен трябва да е човек, за да краде от бебе! Не е кражба от глад — три счупени бисквитки на дъното на пакетчето няма да го заситят. Но успяха да разтревожат Светко, а и успяха да вбесят мен.

2 thoughts on “Да крадеш от бебе

  1. nname

    фотограф си, пък не качи една снимка на жена си и бебето, що така??

  2. turin Post author

    Как да кажа, труден въпрос е. Снимането на близки като че ли става все по-лично, колкото повече човек навлиза във фотографията. Снимам ги доста, разбира се, но и критериите са много по-високи и както напоследък имам фотографска “дупка” някаква, е много трудно. А и понеже не са чисти етюди, а снимки на любими хора, става много по-трудно решението да показвам. Летвата е много по-нависоко — може би ако не бях фотолюбител, а просто щраках “за спомен”, нямаше да имам такъв проблем.

    Марков ми е казвал, че при снимането на детето има нещо особено — все повече и повече опитваш да е по-добре, да е по-емоционално и по-художествено, да е по-лично. И успяваш донякъде, но като минава времето и детето расте все си казваш “абе май не снимах детето достатъчно, докато беше по-малко от сега”.

    Разбирам го, колкото повече човек обича фотографията, толкова по-критичен е към нея, когато се докосва до най-любимите същества.

    Но ще кача някой ден, така мисля поне ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.