Проектът “Нов живот за стари книги” е инициатива в Интернет, която има за цел да доведе до българската публика класически, известни ни още от детството преводни книги. Сегашните преводи на някои от тези книги, с които в ръка сме заспивали, са със запазени от издателствата права. Затова не може тези преводи да се публикуват свободно и да са обществено достъпни. Можем единствено да се надяваме издателствата да решат да пуснат ново издание и да имаме парите да си ги купим. Решението на проблема е в създаване на конкурентна среда, в която да можем да четем различни преводи и да избираме по-добрия и по-достъпния.
Продуктите на проекта за нови преводи ще бъдат лицензирани с някои права запазени (с лицензите от групана Creative Commons) или без никакви запазени права. Това означава, че преводите ще могат да се четат, разпространяват, изтеглят от Интернет и споделят с приятели. Редом с напълно свободната електронна версия на превода ще бъде налична и възможността за поръчване през Интернет на отпечатано тяло, като печалбите от тези продажби ще се разпределят между създалите продукта преводачи, редактори и дизайнери на текста и корицата.
Какво може да промени този проект?
Новите преводи могат да съберат енергията и ентусиазма на много преводачи, които искат да превеждат за хората, а не само за пазарните стратегии на издателите. Много филолози, които днес работят в друга сфера, не по специалността си и няма да имат възможността да преведат нещо за голям издател, могат да се включат в проекта и да зарадват читателите.
Имената на тези преводачи ще бъдат вписани в преводите и преведените текстове, след графично оформление, ще бъдат предоставени за публикуване в интернет-издателства. Това означава, че всеки, който иска да притежава хартиено копие на преведената книга, ще може да си я поръча срещу малка сума и ще знае, че цената, която плаща, отива в джоба на преводачите, редакторите и дизайнерите. И че с всяко купуване на книга от проекта подпомага пряко развитието му. Участва в осигуряването на прехрана на тези хора, като заплаща работата по специалността им. Вместо да продават по сергии и да работят в барове, те ще могат да превеждат, редактират, рисуват корици…
Какво е състоянието в момента?
Всяка книга, както и всяка друга творба на изкуството след създаването си автоматично получава защита на т.нар. “авторски права” от закона. В различните страни законите за авторско право са различни, но в съвременния западен свят (тоест и у нас, а и почти навсякъде по света) са сходни помежду си. Тези “авторски права” гарантират пълен монопол върху разпореждането с творбата след създаването и публикуването й през целия живот на автора и дори след смъртта му – у нас срокът е 70 години след смъртта на автора. Монополът на “авторските права” може да се преотстъпва и откупува – това е в основата на издателския бизнес, най-ценният ресурс там е откупеното авторско право. Понякога с договора издателите го откупуват временно, при определени условия, за определени употреби или направо откупуват пълните права от автора.
Авторите най-често нямат възможността сами да издават книгите си, затова подписват такива договори с издателите. И се прехранват с хонорари за творбите си. Както например навремето Ван Гог е рисувал или Достоевски е писал – следващата картина или следващият разказ е бил авансово изплатен и парите са отишли за наем и храна. Истинските права, които урежда законът, не са авторски, а издателски. Възникването на идеята за авторските права е свързано с началото на масовото издаване на печатни книги. Целта е регулиране на издателския бизнес и съответното му държавно облагане. Затова на практика законите за авторски права служат най-често и най-видимо на издателите, по-незабележимо за държавни такси и едва на последно място идва авторът.
Но какво става, когато авторът умре? Ако е бил собственик на правата си и ако книгите му се продават, може наистина да има малко пари за децата му. Но защо трябва давността на правата да е цели 70 години след смъртта на автора? Статистиките сочат, че почти всички книги са продаваеми масово през първата година на издаването си. Малка част – и през втората година. Едва много малко от книгите – тези, които издържат второ и трето поредно издание, могат да носят печалби повече години. Но във всички случаи става дума за период под десет години.
Книгите, които продължават да печелят пари от допълнителни тиражи и от постоянното си преиздаване, са много малко и са известни световни класики. Всички останали произведения попадат в пазарната им сянка и изчакват 70-годишния законов срок. Недостъпни за свободно обществено използване. Не става дума, че не са безплатни – тези книги нямат тираж, нямат нови издания, няма дори и бройки в по-малките библиотеки. Дори и за човек, който иска да плати за тях, те остават недостъпни.
Същата е и съдбата на филмите, между другото – много ясен и отрезвяващ пример е този с авторските права в киното. Огромен брой стари киноленти са безвъзвратно загубени вече, защото са се разпаднали химически, докато “чакат” изтичането на правата им. След като са стояли дълги години в хранилищата на филмовите компании, днес в кутиите им има само сив прах. Не е било легално възможно дори да се копират с цел физическо запазване – законът за авторското право се занимава именно с ограничаване на копирането.
Как можете да се включите и вие?
Проектът “Нов живот за стари книги” е постоянен, няма срокове и можете да го подпомагате както намерите за добре и когато имате възможност. Най-вече проектът ще има нужда от преводачи и редактори. Всеки, който има интерес към графичното и текстово предпечатно оформление също може да бъде полезен. Икономическата схема, по която ще се получават евентуалните печалби от продуктите на проекта не е съвсем уточнена, но едно е сигурно – основният ресурс винаги ще бъде връщан на самите преводачи, редактори и дизайнери. Това означава, че ако проектът успява да продава част от творбите, печалбите ще бъдат за създалите ги.
И по-конкретно?
Засега адресът на проекта е този:
http://yasen.lindeas.com/wiki/OldBooks.
Там ще се извършва работата по текстовете. В скоро време описанията там ще бъдат по-удобно подредени и работата ще бъде улеснена. Всеки е добре дошъл да добавя предложения за конкретни нови преводи и да се добавя в списъците като преводач или редактор.
В скоро време очаквам да се появят подобни проекти и в други сайтове. Дори призовавам който има интерес към идеята, да я подкрепи с проект на своя си сайт. Инициативата може да избегне неудобствата на централизирането си и да се развие разпределено. Когато отделните проекти в различните сайтове напреднат достатъчно и имат конкретни резултати, готови преводи на текстове, може да се започне събиране на хората на периодични срещи – на живо или, при невъзможност, през мрежата. Тези срещи ще имат възможността да прераснат в свободни литературни клубове. Посоките за развитие на проекта след това са много, различни и интересни. Най-добре да ги оставим на бъдещето :)
Здравейте,
Завършила съм висшето си образование в Германия и владeя отлично немски език.
Правила съм много преводи от немски език и чета немските автори на техническа и художествена литература в оригинал. Желая да бъда вписана в списъка на преводачите към проекта “Нов живот за стари книги” и моля да ми отговорите как да се регистрирам в този списъk.
Очаквам вашия отговор.
С уважение,
Румяна Станкова.
Здравейте, Румяна!
Проектът засега, вече две години след началото си, няма някакво финансово развитие. Има развитие, обаче, откъм преведени текстове. Резултатите са видими на адрес http://yasen.lindeas.com/wiki/OldBooks
Някои от текстовете не съм прехвърлил още — преди време променях софтуера на сайта си, затова някои текстове липсват. Но по това ще работя да се оправи.
Накратко — харесвате си произведение, което в оригинала си е или с изтекли вече права, или имате изрично съгласие от автора да се преведе. По-лесно е първото, защото е много по-видимо кое произведение е с изтекли авторски права. По-трудно е да се докаже изричното съгласие на автора.
Преводът трябва да бъде със свободен лиценз, тоест вие след като преведете произведението трябва да се съгласите на български то, във вашия вариант, да се разпространява свободно. Това не отнема авторството ви, нито задължението на препубликуващите го да указват името ви — напротив. То има смисъла да не позволи новото, преведено на български произведение да стане “пленник” на издателски права и така да се държи далеч от читателите.
Първата публикация може да е тук, в проекта. След това както вие самата, така и други хора могат да публикуват също текста на превода. С изричното упоменаване на името ви и на условията на лиценза, който сте избрали.
Но първата стъпка е да решите кой точно е текстът, който на вас ви харесва много и който няма свободен превод на български (свободно достъпен, например с изтекли авторски права и за обществено ползване).
Можете да ми кажете кой е текста, за да го обявя в сайта, за да не се дублират усилия с евентуален друг преводач. Накрая можете да ми изпратите текста и аз ще се погрижа да се публикува тук, в страницата на проекта “Нов живот за стари книги”.
Благодаря и поздрави за интереса ;)
Здравейте, Ясен!
Благодаря за бързия отговор и за вашите указания.
Надявам се, че проектът ще получи финансово развитие, но на страницата на проекта видях само няколко малки превода. Може би има и други преводи на романи, които още не са публикувани.
Разполагам с над 20 романа на немски език от времето на следването ми в Германия преди около 20 години, и някои от тях по мое мнение ще бъдат интересни за четене и сега, поради сюжета им, майсторството и известността на авторите им.
Първото произведение, което желая да преведа е романът “Das Schff der Verlorenen” (Корабът на изгубените” — за кораба “Титаник”) от Gunter Krupkat, издаден 1966 г. от издателство “Das Neue Berlin”. Lizenz-Nr.:409-160/35/66.
Другото произведение е романът “Unter Korsaren Verschollen” (“Безследно изчезнал при корсарите” — за последните години на алжирските корсари) от Werner Legere, издаден 1955 г. от издателство “Neues Berlin”, Lizenz № 303(305/139/70).
Освен това разполагам с няколко класически романа, но те са в голям обем и трудът за превеждането им ще бъде много голям. Не знам по какъв начин се проверява за срока на изтичане на авторските права, но ако се съди по годините на издаването, би ли трябвало да е изтекъл?
Очаквам вашия отговор.
Поздрави,
Румяна Станкова.
Здравейте отново, Ясен!
Пиша ви отново, понеже проверих чрез интернет за превод на български език на романа “Unter Korsaren Verschollen”, и не намерих превод.
Затова избрах да извърша превод на романа “Unter Korsaren Verschollen” (“Безследно изчезнал при корсарите” — за последните години на алжирските корсари) от Werner Legere, издаден 1955 г. от издателство “Neues Berlin”, Lizenz № 303(305/139/70).
Очаквам вашия отговор.
Поздрави,
Румяна Станкова.
Важното е дали е с изтекли авторски права. В повечето европейски страни срокът на имуществените авторски права са 70 години след смъртта на автора. Не зная как точно е в Германия, но ще опитам да проверя дали книгата е свободна за преиздаване вече.
Много се радвам на ентусиазма и желанието ви за ангажиране с такъв проект за превод! Ще се радвам много да прочета книгата в превод :) Извинения за забавянето на отговора ми — тези дни имам трудности с достъпа до мрежата, затова и ще мога да поровя за проверка на авторското право едва някъде към началото на следващата седмица.
Междувременно, ако някой от четящите тук (или вие самата) намери по-точна информация, неща я сподели. Ако някой знае точно какви са сроковете и условията на немското авторско право, нека пише тук — ще е много полезно.
Здравейте, Ясен!
Проверих отново в интернет и се установи, че книгата “Безследно изчезнал между корсарите” няма превод на български език.
Изпратих преди повече от седмица еmial до ръководителката на отдел за авторски права на издателство Neues Leben — Берлин със запитване за авторските права на книгата и превеждане на книгата на български език, но досега нямам отговор.
Очаквам да ми се обадите и изпращам една страница от превода на книгата, която мисля, че ще бъде интересна за всички възрасти и има освен приключенческа и историческа стойност.
Поздрави,
Румяна Станкова
Здравейте!
Прикрепената към коментара страница съм качил тук — http://yasen.lindeas.com/wiki/PriKorsarite
Наистина ще е интересно :) Надявам се от издателя да отговорят и да дадат разрешение за превод — и за тях е по-добре, понеже едва ли имат планове за превеждане и извадане точно на тази книга на български. А от вашия превод, четен през Интернет, всички могат само да спечелят, даже и издателството ще получи малка “реклама” от споменаването на името му.
Добавил съм заглавието в списъка с преводи в разработка (http://yasen.lindeas.com/wiki/OldBooks). Успех с превода! Поне на мен вече темата за алжирските корсари ми е интересна :) Надявам се лека-полека и други читатели да я оценят.
Здравейте, Ясен!
Имам две неблагоприятни новини във връзка с превода на романа, които могат да намерят благоприятно разрешение, ако получа вашата подкрепа, или подкрепата на някое книгоиздателство.
Едната новина е, че намерих информация в интернет за направен превод преди повече от 20 години, и антикварен екземпляр с превод под заглавие “В плен при корсарите”. Обаче аз не се отказвам от превода, в който съм напреднала, но за да го предоставя изцяло и да получа възнаграждение за вложения труд и знания, трябва да сключа договор.
Другата новина е, че получих отговор от издателството в Берлин, с който съобщават, че поради “незавършени въпроси по предоставяне на правата за превод на тази книга”,не могат да ми предоставят тези права. Аз им изпратих отговор и зададох редица въпроси във връзка с предоставяне на права за превод, и защото книгата е издадена преди около 60 години, но не знам каква ще бъде тяхната позиция по този въпрос.
Поздрави
Румяна Станкова
Колкото и да е тъжно, донякъде се очакваше такава реакция. Аз лично искрено се надявах точно това издателство и за точно тази книга да направи изключение. Но издателствата май винаги си кътат всички права — за всеки случай, за в бъдеще, за “черни дни”.
Ако мога с нещо да помогна, насреща съм. Но пред издателство, притежаващо правата за преиздаване не зная какво можем да направим. Може например да бъде убедено и помолено и да се надяваме на добрата воля на хората там. Но иначе самата машина на издателския бизнес в случая работи против нас. Против вас като отделен преводач, против мен като осигуряващ място за пубикуване и публичен достъп за читателите и против самите читатели. Някаква част от които, вярвам, вече очакваха да дочетат историята.
Първата страница може да се публикува, като се позоваваме на общото право за цитиране. Но за пускане на целия превод ми се струва че ще е нужно ясно заявено и доказуемо одобрение от издателството. :( Стискам палци все пак да се съгласят! И пак — ако може по някакъв начин външно да се помогне, аз съм готов да опитам.
Днес получих отговора от издателството, чрез който те уточнават, че не им е възможно да дадат еднозначна преценка относно предоставяне на права за превод, понеже “за съжаление нямат актуални данни за установяване на контакт с автора или с неговите наследници”, за да изяснят въпроса.
От писмото им се вижда, че нито присъждат, нито отказват да присъдят правата за превод на книгата и причината е, че нямат връзка с автора или неговите наследници. Но за това нито аз, нито вие имаме някаква вина.
След получаването на това писмо мисля,че решението за сключване на договор с вас за права за превод и за публикуване на превода следва да се вземе съвместно от вас и мен.
Поздрави
Румяна Станкова
В потвърждение, отдолу изпращам оригинала на писмото от издателството.
—-
Sehr geehrte Frau Stankova,
ich danke Ihnen sehr für Ihr Interesse. Mit der Aussage, dass die
Rechtslage nicht abschließend geklärt werden konnte, meinte ich, dass
unsere Akten kein eindeutiges Urteil darüber zulassen. Die Vergabe von
Lizenzen oder Übersetzungsaufträgen ist uns daher leider nicht möglich,
zumal uns keinerlei aktuelle Kontaktdaten des Autors oder dessen Erben
haben, um die Angelegenheit zu klären. Ich verstehe, dass das aus Ihrer
Sicht, vor allem in Anbetracht all der Arbeit, sehr bedauerlich ist. Es
tut mir daher leid, Ihnen nichts Erfreulicheres mitteilen zu können.
Mit freundlichen Grüßen
Nicole Klink
—-
От правна гледна точка нямаме право да решаваме за издателските (авторски) права без издателя (или носителя на авторските права, ако е друг).
Това, че не могат да дадат точен статус на авторските права, според мен е много несериозно. Ако правата са преотстъпени от автора при издаването, значи принадлежат на тях. Ако не са, значи авторът (или наследниците му) имат пълни права върху издаването на творбата в срок до 70 години след смъртта му.
Възможно е издателството да не е откупило всички права при издаването и затова практически правата да се държат в момента от автора (наследниците му). Щом нямат контакт с тях, може това да е казусът, тоест да не могат да уточнят дали наследниците разрешават или не. Но какъвто и да е случаят, това издателство да не може да потърси правата върху творба, която е издавало ми се струва много несериозно. Тоест възможно е да могат, но да не искат да се занимават със случая.
Но липсата на връзка с носителя на авторски (материални авторски, издателски) права не е основание правата да се узурпират. Дори и да не се е обадил предварително, носителят може да потърси съдебно възмездие и в последствие, след преиздаването.
Отратително е, че срокът на материалните авторски права е толкова дълъг. Има опити в някои страни дори да се направят вечни. Именно срещу излишно дългия срок е насочен и проектът “Нов живот за стари книги”. Масово писателите споделят, че са доволни на срокове от 10 или 15 години след издаването. Но 70 години, и то не след издаването, а след смъртта на автора е безумие, което храни единствено един субект в тези отношения. Издателя.
—-
На практика след като те нямат контактите на наследниците в архивите си, можем само да изчакаме изтичане на срока на авторското право или сами да потърсим наследниците за изрично съгласие. Законите за авторско право са отвратителни, съгласен съм… :(
Здравейте, Ясен!
След като издателството не се отнася сериозно към задълженията си да потърси наследниците и да се свърже с тях, те носят отговорност за своето нежелание, мързел и несериозно отношение към работата си по авторските права на издадените преди много години от тях произведения. Нееднозначният отговор за мен означава, че отговорността за тези авторски права е тяхна.
Изпращам Ви следваща част от преведения от мен роман, който оценихте като интересен за читателите в Интернет. Може да го публикувате по Ваша преценка.
Моля, съобщете ми включена ли съм в списъка на преводачите и как мога да намеря този списък в страницата “Нов живот за стари книги”.
Поздрави