Чао, Pownce

В света на микроблогването има трима големи играча. Единият е голям по възраст и право, другите два са малки, но “големи” по това, че си играят с първия, когато многобройните други, заливащи мрежата днес, са били още пред зачатието си. Но вече оригиналните играчи са с един по-малко.

Единият голям е Twitter. А другите “големи” са Pownce и Tumblr. Не броим Jaiku, защото те станаха evil as Google can be преди няколко месеца и потънаха някъде в средата на линка “more” сред услугите на гиганта. Нищо лично против Jaiku, но вече не спадат към оригиналните старт-ъпи, а и откакто си промениха условията и отказах да цъкна “I agree” под тях, автоматично погребаха профила ми. И да става нещо в джайку, за мен вече е като нечутата счупена съчка в гората.

Pownce си заминава на 15-ти този месец. Втора жертва на поглъщане в сектора, но този път не така приятно и безболезнено като това на Jaiku. А поглъщане със сдъвкване. Pownce е купен от SixApart и първата новина на новото ръководство е последна новина за сайта. Не разбрах за колко пари са купени и дали наистина са купени за пари. Из мрежата има къде тъжни, къде иронични коментари, че най-вероятно цената е “100 долара и възможност за работа в SixApart”. Не е много нелогично да е така. Някои се заяждат, че не може Kevin Rose, един от съоснователите на сайта, от всяко нещо да прави Digg. Екипът на Pownce се разпръсва, както се разпръскват и верните му довчера потребители. Част от екипа отива в SixApart на работа, заявяват, че ще работят в отдела, който прави услугата Vox.

Но Vox е нещо толкова различно от типа услуга, която даваше Pownce, че масово потребителите се извръщат с отвращение. Друга голяма част са отвратени и от перспективата да се влеят в ордата на Twitter. За повечето в Pownce Twitter просто “sucks”. Една думичка, но казва всичко — наистина Pownce даваше (ще дава още седмица-две) много по-богата услуга, отколкото постния, еднообразен и праволинеен Twitter. В Pownce не просто се размятаха съобщение за моментното състояние, а цели завършени реплики, всяка със свои коментари (в Twitter “отговорите” са строшени като функционалност още по замисъла си) и най-вече — Pownce беше платформа не само за текст, а и за всякакъв вид медия. Само на прима виста се сещам за Thomas Hawk, един от хората зад друг “старт-ъп с конкуренция”, Zooomr, който поддържаше там микро-фотоблог, отделяйки внимание и на коментарите вътре и на многослойната свързаност с другите потребители…

Но това са подробности, Pownce не е Twitter и Twitter никога няма да го замени, но също така вярно и важно е, че всеки сайт, дори и да дава уникални или качествени услуги и дори да има много потребители, ако тези “много потребители” не са критична за мащабите на сектора, в който работи сайта, всичко рано или късно свършва.

А в точно този сектор Twitter с умелото си набиране на маса потребители още в началото си успя да вдигне летвата високо. Ама много високо. И днес не мога да обясня на човек в разговор защо, аджеба, има хора, дето я ползват тая услуга… но е истина, че много, ама много маймуни се катерят на тоя клон всеки божи ден.

И въпреки че Pownce започва да действа едва няколко месеца след Twitter, в такава силно конкурентна среда явно който първи дръпне, направо печели гонката. Днес има безброй мънички такива сайтове, и за Tumblr и Jaiku почти никой не се сеща много-много.

—-

Нееднократно вече питат Leah Culver дали поне ще пуснат кода на сайта под GPL. Засега няма отговор, а може и SixApart да са точните хора за такъв въпрос. Лично аз не вярвам да го пуснат. Но не е и нужно, защото вече има спецификация OpenMicroBlogging и сайтове с кода на Identi.ca.

—-

Малко страскащо ми звучи. Този тип сайтове смятам, че ги познавам. Системите за състояние имам предвид, не старт-ъпите като сайтове изобщо. Всъщност… нещо повече от “познавам”… но засега — толкова. А пък като гледам как “големите” не си поплюват и откупуват ценни платформи или пък купуват ги и ги закриват, за да не се пречкат… Ми страшничко си е. Но какво пък — най-обикновено море с акули. ;)

Аз не съм бил никога активен в ползването на Pownce, но ми харесваше ентусиазма на хората. Откакто започнаха, почти не успяха да променят нещо, нямаха нови версии, замайващи нови функционалности и т.н., но все пак те по начало си бяха оригинални и богати като услуга.

Ако някой от вас е ползвал Pownce, дано не е разочарован.

И разбира се — всичко това е типичен пример, че не трябва да си доверяваме съдържанието на сайт, който е извън наш контрол. И особено който не е отворен към публикуване на кода си под свободен лиценз или не ни дава възможността за съдържанието си да ползваме свободен лиценз.

—-

Повече по темата в SixApart, TechCrunch, Andy DeSoto, Inquisitr. Аз вече не помня къде го мернах. Обявлението в блога на Pownce не линквам, защото… то май няма много смисъл. ;)

3 thoughts on “Чао, Pownce

  1. nedko

    не трябва да си доверяваме съдържанието на сайт, който е извън наш контрол.” — толкова съм съгласен!! Поздрави!

  2. Michel

    Привет,

    …е истина, че много, ама много маймуни се катерят на тоя клон…

    – е, чак пък маймуни! :-)

    Харесвам twitter. Не знам защо е популярен — не е най-добре измислената и реализирана услуга от този род — но някак явно на много хора се харесва… иначе щеше ли да стане толкова известна? ;-)

    Pownce май не съм ползвал… А като си говорим за залязващи web-services, Stikkit (www.stikkit.com) също току-що беше затворен… :-/

  3. turin Post author

    защо е популярен — не е най-добре измислената и реализирана услуга

    Според мен е заради мрежовия ефект. Или т.нар. “snowball effect”. Twitter е популярен, защото… е популярен. Хората се записват за Twitter, а не за Identi.ca, защото… в Twitter има повече хора. Без оглед на качеството на услугата. И така в безкраен цикъл. Също както с ICQ — една от най-некачествените услуги за съобщения, но могат да си го позволят, точно заради критичната си маса и мрежовия ефект, които ги поддържат постоянно. (И са прави да си го “позволяват”, все пак това е част от бизнеса…)

    В мрежата “привилегировани” да достигнат такова състояние са ранните стартъпи. Тоест колкото по-рано пуснеш услугата, независимо колко добра или лоша е станала, толкова по-добре. Събираш каймака и после (евентуално, ако не те домързи) си дооправяш сайта. Потребителите сами си се множат, просто защото си първата снежна топка по склона.

    Вторият и третият трябва да са десет пъти по-добри, за да могат поне да поддържат темпото зад теб.

    То май във всеки бранш е така, просто в уеб е може би най-видимо и бързо.

Leave a Reply

Your email address will not be published.