Следработни дилеми

Казано накратко, това са моите затруднения след работенето ми. Малко е объркано – от една страна, ако тръгна сериозно да си търся работа на бюро, напълно сигурен съм, че ще си намеря. Но от друга страна пък, ако работя нещо, което се доближава до “мечтата на шефа” за 24/7, няма да имам никакво време за моите си проекти. Напуснах работа именно с огромното желание да се захвана с тях. Е, вярно, тогава ме притискаше недовършеното дипломиране, а и вече подготвяхме “тайно” от приятелите сватбата си. Тези двете изобщо не са малки грижи, наистина.

От седмица-две нещо съм се поотпуснал и не се занимавам с моите проекти. Или поне нямам достатъчно видим напредък. Усетих се, че започнах всеки ден да се заглеждам в обявите за работа в мрежата, а и съъщо така да проверявам компаниите, които ми “хващат окото”. Не, не съм решил да търся щатно място, още не. Явно от липса на мотивация за моите си неща лека-полека и без много да искам започвам да “се оглеждам” в опити да съм “адекватен на пазара”.

А защо не движа проектите си е трудно да обясня. Оправдавам се пред себе си най-вече с това, че е много по-трудно да работиш сам. Май се надявах повечко на подкрепа от хората, с които съм споделял идеи за проекти. Не че някой ме е пренебрегнал, мен или въпросните идеи за работа – просто хората си имат ангажименти, постоянни (или поне по-сигурни) работи и е естествено всеки да каже “насреща съм, ама като има нещо конкретно.. иначе ти дерзай, много са яки тия неща!” И аз бих реагирал така, нормално е. И не се оплаквам, просто ми е странно как хората в моята позиция успяват да поддържат мотивацията си след това.

За мен е нормално мотивацията ми да се гради в голяма степен на междинни резултати. Трябва ми периодично да виждам, че “нещо става”, да го преценявам, оценявам и след това да се мотивирам за следващия етап. Казвал съм го и преди – явно ми липсва по-общия план, “гледането отвисоко”. Е, може би не чак липсва, а просто трябва да наблегна на него повече.

—-

Другото нещо, което ме отвлича от проектите ми, е лесното “залитане” по хобитата ми. Има моменти, когато не издържам и просто хващам китарата или фотоапарата. И си свиря разни неща или ремонтирам китарките или излизам и снимам. Или пък снимам вкъщи с разни импровизирани стендове и на светлините на настолните спот-лампи.

То това е добре, интересно е и ме амбицира много. Имам си междинен резултат – музикални парчета и етюди или пък снимки, на които наистина се радвам. Лошото е, че все по-често се зазяпвам в сайтове на китарна апаратура в мрежата. Чета за ремонти на китари, за чертежи за изработката им. Изтеглям всякакви схеми на платки за китарни ефекти и усилватели. И започвам да пресмятам колко пари ще ми трябват за нова готина китара, с усилвател и ефекти.

Най-лошото идва, когато се заровя във фотографски сайтове. Снимането ми определено е нерентабилно за човек, който снима любителски и на филм. Логично се заравям в специализираните сайтове за цифрови SLR-и и започвам да си правя списък на нещата, които непременно искам, за да продължа с хобито си.

—-

А не изкарвам пари нито с музика, нито с фотография. Можехме да направим нещо с групата навремето, но животът ни поразпиля. Някой ден може и да печеля и от свирене, но днес определено съм само на загуба. А за снимането – там си е жив разход отвсякъде. Опитвам по малко микропродажби на продуктова фотография, но на филм излиза скъпо и сканирането не е добро.

Тъпо ми изглежда да хвърлям много пари за китари и фотоапарати, при условие че не изкарвам пари с тях. Явно трябва да задвижа моите си неща, от които следва да получавам приходи. Но как да го направя, като ми липсва мотивацията от междинния резултат?…

Нали казах, че е объркано малко… :)

Leave a Reply

Your email address will not be published.