Преди малко ми дадоха да разпиша заповедта за освобождаване. Днес е последният ми работен ден — от утре вече няма да идвам тук. Малко ми е странно, особено след като два-три дни колегите в отдела ми (единствените по-“свестни” хора в предприятието, поне за мен…;) ме убеждаваха да остана.
Някои — по-“леко”, по-отдалеч, други, като Жоро, който днес намина с детето, въпреки че е в отпуска и дойде да ни види — в прав текст. Жоро направо ми каза “отивай горе и изтегляй каквото си подал, чуваш ли?”.
Толкова ми казваха, че може да допускам голяма грешка, че и аз се позамислих вече. Но няма връщане — заповедта е в бюрото ми. Трябва да върна пропуска (жалко, не ми се дава снимката в него;), да доредактирам документа с описанието на задачите, паролите, достъпите и т.н. И утре просто да не идвам на работа.
Горе бяха подготвени поне 15-20 подписани заповеди за напускане, и то само от днес. Масово хората напускат предприятието — дано е за добро, така за оставащите може би най-накрая ще има увеличение на заплатите.
Ще има да му мисля още доста отсега. Но се надявам да съм постъпил правилно. А хората тук — с тях ще гледам да не губя връзка — 3 години съм прекарзал по 8-10 часа на ден с тях. Това прави по една трета от времето ми. Аз вкъщи съм стоял по-малко през това време…