Да, както диетите, работата ми ме изгаря. Направо съм “прегорял”, психолозите май му казваха “burned-out”. Трябва да питам Краси за точното определение. Защото не съм “прегорял” в смисъла, който те влагат в понятието (по-скоро метафорично го казвам), но едно е сигурно – втръсна ми от работата ми!
Вече не издържам и съм решил (горе-долу) твърдо – след отпуската пускам оставката си по каналния ред. Това значи, че към средата на месец октомври вече ще съм волна птичка.
—-
Сигурно ще имам нужда поне от месец-два, за да си възвърна работоспособността. Сега съм толкова изтощен от глупости, от липса на истинска работа, от неуважение към труда ми и “работене залудо”, че и отпуската няма да ми помогне съвсем. Да, ще си отпочина, ще съм свежарка, но когато вляза в стаята в службата, ще издържа максимум седмица-две.
А пък като си помисля, че от три години се молим за климатик. Не че няма пари предприятието – почти на всеки джам има климатик вече. Просто ние, “програметата”, сме отделна каста и, за наше съжаление, най-низшата в тук.
Чакам от половин година да ми дадат TFT монитор. Дадоха на всякакви измислени секретарки и счетоводителки. Новите собственици, чехите, до един имат нови машини, с TFT. Двама колеги от стаята ни имат и те. А останалите двама – да си траем?
И да стоим три години на заплатата, която ни е била представена като “първоначална, за изпитателния срок”?!?
Миналата година ходих на преглед и съм с очила оттогава, а сега вече усещам, че съм се влошил и трябва да ходя да си сменям стъклата. И всичко това, защото някой някъде го мързи да си размърда и да ми даде TFT монитор?
—-
No pasaran!
Работата на системния администратор е изхабяваща. Особено на админа на GNU/Linux – ако не знаете, администраторите на Microsoft почти не четат на мониторите си, най-много се взират да различат “OK” от “Cancel” и “Register later”.
—-
Какво ще правя?
Едната възможност е да опитам “здравината” на някои мои си идеи. Но за такива неща не се говори предварително, нали знаете – уроки и т.н. ;)
Другата възможност е да си намеря работа на нормално място – място, където няма да затъпявам с всеки изминал ден. Място, където ще ме изчакат две-три седмици или месец, за да вляза в ритъм и да съм работоспособен. Място, където условията са добри и за мен, не само за работодателя. ;)
И понеже опитът ми с търсене на работа през сайтове и агенции не беше успешен (“BulWork” ме пратиха на две-три абсурдни интервюта, дори едното повече свързано в Уиндоз, отколкото с Линукс, а им бях казал…), ще опитам по-сериозно търсене на работа след отпуската.
Когато, надявам се, вече ще тече предизвестието ми за напускане.
—-
А, в този ред на мисли… – ако някой има нужда от системен администратор на GNU/Linux (Debian, RH, Slackware, абе всичко, дето “мърда” ;) с позакърнели от продължителна безмислена работа умения, но с желание за развитие, може да се свърже с мен.
Пък току-виж сме се харесали ;)
—-
Сега като се сетя, при постъпването ми тук “интервюто” ми беше направо смешно, после се усетих, че са имали критична нужда от линуксчия за сървърите. Трябваше да се досетя, че няма да съм ценен кадър и да си обера крушите овреме.
Гадното за мен е, че съм (бях, нали ви казах, че затъпявам) един от най-грамотните в софтуерните ИТ тук. Дори в отдела ни; не единствен, но да има двама още, най-много трима, и то “трудно”. И като помисля колко идеи имах в началото…
Където и каквото и да работя занапред, няма да е безмислено и ще ценя тази работа, която цени и мен.