Трябва да напусна

Малко ми е тъпо да пиша точно тази статия сега.

Исках да напиша за новия фотографски проект, за който намекнах в предната. Но ще отложа фотографията за следващата статия. И вече ще си пиша повече неща и повечето ще бъдат за фотография и линукс/джабер – както си му е редът. ;) Тоест както ми се ще и ми харесва.

—-

Трябва да напусна работа. Вече не търпя обстановката. Днес, като се прибирах към вкъщи, си мислех за тази промяна в търпимостта ми и достигнах до извода, че самото принципно решение да си подам оставката е “променило чувствителността ми”, гледам на службата с други очи просто. Това значи само едно – лавинообразен процес, който определено ще спре в един момент. Въпросът е само дали аз ще си подам оставката или ще ме уволнят, ако продължавам много “да се отличавам”.

Важното всъщност е дали изобщо е важно за мен дали съм уволнен или съм напуснал. Предприятието от няколко месеца май не е държавно вече. Чешкото електроразпределение трябваше, доколкото знам, да е влязло в пълно владение преди месец-два. Тоест по никакъв начин не съм държавен служител. Не че преди съм бил такъв в истинския смисъл – просто бях служител в държавно предприятие. Има разлика, “държавен служител” е по-друго май… ;)

С две думи – ако ме уволнят дисциплинарно дали това ще се отрази по някакъв начин на “бъдещето” ми? Струва ли си да чакам цял месец, в който със сигурност ще се опитат да ме потормозят малко. Досега винаги съм бил добре поставен, но единствената причина за това е била, че *единствен* разбирам от линукските сървъри (почти всички – инсталиирани от мен). Тоест нужен съм. Но ако продължа да се карам с началството, това хич може да не е предимство по време на предупредителния едномесечен срок.

Ако някой знае нещо и/или има сходен опит, нека каже! ;) В такава ситуация решенията се вземат трудно и човек има нужда да изслуша различни мнения…

—-

По принцип нито съм скандалджия, нито пък след това мрънкам пред приятели и досаждам. Но този случай май си заслужава.

—-

Днес за пореден (смятам – за последен) път опитах да помоля за TFT монитор. Първият път беше преди две години и причината да го направя сега е именно различният ми поглед към нещата – нали реших принципно да се махам и много формални прегради паднаха сами.

Шефът на ИТ-направлението ни е в отпуск и го замества шефът на моя отдел – отдел “Анализ и развитие на ИТ”. Голяма работа е, когато замества. Може и да става за шеф, но много странно защо никой не му го признава…

Все едно, с две думи – скарахме се. Не било предвидено. Това е отговорът, който получавам, след като миналата седмица с насмешка ми беше казал “окей, нямаш проблеми”, когато му поисках монитор направо. Може би е нормално когато служител намекне за напускане, да му кажеш, че не е незаменим, но да ми съска насреща, очите почти да му изхвръкват и червен-червен да ме плюе докато ми казва “мноо хубаво, ние пък ще си намериме друг!”… е малко… обидно.

—-

За почти три години (започнах около Коледа на 2002г., водя се официално от първи или втори януари) не съм получил удовлетворението от работата, което смятам, че заслужих. Внедрих много ИТ-технологии в Електроразпределение-Столично, всичките от тях – с реализации, основани на свободен софтуер. Когато постъпих, имаше един линукс-сървър, който беше “поща” и адреси имаха около 15 човека. Сега в LDAP-сървъра за пароли има може би около 300, не съм проверявал скоро. Скоростта на интернет-връзката беше 32Kb/s, сега е 1Mbs/. Това е заслуга на шефа ми, наистина, но всичко надолу съм изградил аз. Всичко, свързано по някакъв начин с Интернет. В атмосфера на постоянно оспорване, отричане на технологиите и на решенията ми.

—-

Бога ми, та аз дори с гордост и радост заведох документите си за сертифициран от LPI (Linux Professional Institute). Един от първата група хора, сертифицирани в България. Може и да не сме първите, няма значение. ;)

Да подскажа ли? Ами никой не обърна внимание, въпреки че се “похвалих” и на двамата началника, въпреки че повече от година стоя залепен зад гърба ми рекламен календар на LPI, който получих на първия изпит от Калоян

За какво си говорим… та аз намразих компютрите, намразих и линукс…

—-

Тази вечер до късно ще чета Кодекса на Труда.

Проблемът ми е основно един, всъщност – дали нещо може да ми попречи да съм в отпуск (или каквото там и да е;) в периода 15 август – 15 септември. Краси може да излезе след 15 август само и ако нещо се обърка и аз трябва да съм на работа по време на вече планираната ни почивка… не знам…

Ясно е, че ако напусна директно (има чернова за допълнения към договора за конфиденциалност, но още не съм ги подписал, сигурно ще ги дадат за подписване след година-две…) ще съм си свободен, но пък ми е интересно какво губя.

Тоест с две думи – дали си заслужава да кисна там един месец предупредително, или “не съвсем”.

—-

Взех валериан и сега чета кодекса.

Срещах понякога колеги прависти в университета. Сега леко съжалявам, че от моето постоянно псевдо-философско заяждане с тях на тема “доколко изобщо има смисъл в съвременното право” (или нещо от сорта;), хич не сме говорили по-сериозно. И аз продължавам да си нямам конкретно понятие по правните въпроси.

Добре поне, че съм що-годе добър читател ;) Философите поне това си го можем ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.