1853

Какво правя? Не пиша, защото съм в труден избор – трябва ни кола, а компромисите между желания, познания, фенство от една страна и финансова възможност и притиснатост от времето от друга са трудни и сложни. Особено като се правят в среда на изоставащи текстове за докторантурата и Светко, който все повече иска да си играе с тати. “Долу, ади тати, отте вънн!” И тъжното “Баботи тати” и “Тати БАН”. :(

2 thoughts on “1853

  1. Краси

    Ясене, малкият е стигнал до едно плашещо. Нищо. Ти надали ще се откажеш от нещата, които си започна. Трудно, да, но не и непостижимо. Бавно, полека-лека, с цената на всичко… :)

    Поздрави, Краси.

  2. turin Post author

    Е, няма такива неща — “с цената на всичко” не ми е мерило за никакъв вид работа. Важното е да е готино. Успявам да го запазвам такова. Нито ще тръгва да бачкам като луд, нито академичното (каквото и да значи това) ще ми завладее живота.

    В интерес на истината — играя си с бебо и ми е приятно да търся кола. Другото е вятър и не му се връзвам ;)

Leave a Reply