Арти е болен

Котаракът ни е зле, но да се надяваме, ще е както казва бебо, като падне — “добе си”. Сега Арти лежи под старата печка отатък в детската стая, превърната в котколечебница. Щяхме да я ремонтираме и още сме до половината, но по-важно е котето да оздравее.

Доведохме го, като дойдохме в Троян, може би преди месец и половина. Пътувахме с колата, той беше в сандъчето си, сложено в краката на задната седалка и покрито с чаршаф. Едвам го вкарахме вътре, все мрази носенето. Ходенето на море навремето явно си му е останало като спомен и макар в Ахтопол и малко във Варвара тогава да си беше поживял на воля и шир, все искаше да се връща при нас за гушкане и задължително да спи в краката ни. Сега в колата пътувахме с климатик, пуснат да му духа точно към него. И когато на няколко пъти спирах климатика, след секунда-две се чуваше възмутено измяукване отзад и аз със смях го включвах отново.

Като излезе тук, беше целият мокър. Изпишкал се по някое време, козината му попила и щръкнала като модна прическа. Едвам успяхме да подредим багажа и Арти щипна нанякъде. Беше взел да се разгонва от разни виещи мацки в София, а пък и май си им е времето. Нямаше го около две седмици. Аз не се притеснявах много, Краси се тревожеше повече. Излизахме наоколо да го търсим, но съвсем малко, само сме го викали няколко пъти.

Една вечер племеничката Грета го доведе на вратата. Видяла го наоколо и го познала, решила веднага да ни го доведе. Той самият знае пътя до входната врата и сигурно натам се е бил запътил. Шмугна се в коридора като сянка. Беше толкова отслабнал, че едвам го познах. Сега съжалявам, че веднага не го заведох на ветеринар и не го затворих в детската. Защото стоя само два дни и изчезна пак, за да се върне съвсем изнемощял и болен след още седмица.

Всичко това става точно в големите летни дъждове. Тук имаше и един ужасен порой, небето се разпра и за четвърт час вече всичко беше във вода. Мълнии падаха толкова близо из околните върхове на Балкана, че алармите на колите на паркинга не спираха. Нямаше закъснение на гръмотевиците, съвсем близо е било. Тогава бях затворен в колата — там ме хвана бурята, на връщане от магазина. И по това време миличкият Арти е бил навън, бил е с рани и не е знаел къде и как да се скрие.

Въпросните два дни, в които отмаряше вкъщи, го държахме на терасата. Не за друго, а за да го обезпаразитим първо. Светко вече искаше да го гушка и да си играят, а котето все пак две седмици е спало кой знае къде (и кой знае с кого;). Беше отслабнал, както казах — брояха му се всички кости, а той иначе е масивен и грамаден котарак. По-лошото беше, че имаше две рани на гърба — една в началото на опашката и една над десния заден крак. Явно рани от бой. Вечерта бяха подутини, а на сутринта се спукаха, изтекла е гной и той с много мъка и видима болка се извиваше, за да си ги ближе. Пи много вода, хапна малко и на сутринта на втория ден, точно когато се приготвихме да го водим на лекар, избяга пак. Сутринта беше в спалната си къщичка, после се облякохме, подготвихме бебо за излизане, взех ключовете от колата и понесох сандъчето към терасата — нямаше го вече. Щипнал отново, тя терасата е на първия етаж и даже има удобни предмети за слизане.

Сега се е върнал в четвъртъка, точно когато аз съм се подготвял за пътуване от София, след като си взех първия изпит от докторантския минимум. Дошъл е на вратата, за да търси помощ от нас. Краси се е уговорила с приятелка да й помогне с бебето и са завели котарака на ветеринар. Още първия път беше толкова отслабнал, че само като го побутне леко човек, залиташе. Нещо немислимо преди, точно за него. Лекарите са му направили превръзка и са му промили абцеса, били са му няколко инжекции с антибиотици и лекарства за раните.

Освен раните, сега има и нещо на дробовете — диша тежко, с много хрипове. Може би е настинал зле в дъждовете, но лекарите не са сигурни. Първата вечер, когато се прибрах тук и Краси ми го показа в детската стая — смален, прашен и непочиствал се, малко смешен с бялата превръзка на задника с лейкопласт отгоре накръст като Еркюл — тогава дишаше едва-едва. Толкова силни хрипове имаше, че дишаше някак на “изкашляния”, рязко, учестено и плитко. Не знам как изобщо е спал и дали е спал. Целия този ден, от второто си завръщане и след ветеринаря, до вечерта, не беше ял и пил изобщо.

Зарадвах се, когато на сутринта видях, че е ял. От течна храна от консерва, любимата му. Още от книжките на Джералд Даръл навремето знам, че когато едно животно започне да яде, значи ще се излекува. И все пак се притеснявам, много.

На следващия ден, вчера, го заведох в кабинета да му сменят превръзката и да го видят пак. Казаха, че изглежда по-добре, първия път даже хич не се е съпротивлявал на манипулациите, толкова е бил немощен. Казах им, че вече яде и когато лекарката му поднесе хрупка храна, той се нахвърли да я дъвче. Засмяха се, че щом в тази неудобна поза, притиснат от два чифта ръце в ръкавици към манипулационната маса иска и успява да яде, значи е определено по-добре.

Сега хапва по мъничко и по много лежи заврян под печката. Не иска да влиза в дунапренената си спална къщичка, може нещо да го е наплашило, може предния път да го е изгонила някоя съседска котка, намъкнала се в терасата при него, не знам. Когато влиза някой от нас двамата с Краси, Арти се измъква от местенцето си и с мъркане и хрипливо маукане идва към нас да го галим. И просто да постои, леко полюляващ се край нас, докато го чешем зад ушите. И после се обръща и с бавна крачка се вмъква отново да лежи. Опитвахме да му даваме вода със спринцовка, но не ще. Пие доста малко вода, но дано започне да се оправя.

Това, което мен ме притесни ужасно много е, че лекарите казаха, че му липсвал един зъб. Стреснах се много — когато идвахме тук, съм сигурен, че зъбите му си бяха наред. Когато се върна първия път, съм сигурен, че бяха наред, защото хапваше суха храна и изпи половин купичка наведнъж. А сега явно нещо силно го боли в устата, защото при всяко хапване от течната храна потръпва. Един път чух някаво хрущене, докато дъвчеше храната — а няма какво да хрущи в нея, тя е мека. Явно някъде зъбките му се търкат едни в други. Сигурно и затова не пие вода — защото, както казаха, единият кучешки зъб липсва, устната е провиснала леко и насрещният кучешки зъб се забива там в месото и има раничка.

Милият Арти! Дано се оправи и да е наред! В понеделник ще е на контролен преглед, евентуално последно махане на превръзката и ще го видят пак докторите. Светко все се сеща и пита за него. Много се надявам да си има и зъбчета и просто от липса на храна и витамини да са се били разклатили и лекарите в суматохата накрая да не са видели добре. И като заякне, всичко да е наред отново!

6 thoughts on “Арти е болен

  1. satyS

    Ох, стискам палци да се оправи животинката!!!… Имам богат опит с котешки болести и бягания; това, че е отслабнал — нищо, всички са така, като избягат, дори женските. Вероятно като “външни лица” другите не ги допускат лесно до храната, каквато/където и да е тя. За хриповете — виждала съм коте, не много възрастно имам предвид, което беше наистина с ей толкова силни хрипове, не можеше и да яде, вероятно защото не можеше да диша през носа. Максимумът на хриповете трая 2 дни, после постепенно почна да се оправя и сега е добре; без доктор (външно коте е, от тия, дето ги храним, като замолят пред вратата. Та мисълта ми е, предполагам, че и това ще се оправи, щом са го подхванали добре. Стискам палци!!! А за зъба — абе знаеш ли, има 1 такъв гингивит при котките (може и при кучетата да го има), заразен е, и когато е налице, зъбките скърцат при ядене, а и не само — поскърцват понякога само като се движи челюстта, заради триенето 1 в друг. Маже се с 1 тъмнозелено лекарство и се оправя за около седмица; казват, че е възможно да рецидивира през известно време, но на нашто коте 2ри път не се е случвало, за почти 2 г. Желая на Арти да се оправя скоро и напълно; и — ама това вие няма как да не си го знаете — най-важно е да си му показвате, че сте с него и го обичате. Ти казваш, че това го правите — така че вярвам всичко ще бъде наред!!!

  2. Мел

    Привет,

    Препратиха ми линка към тази история — мили приятели — може би защото знаят добре, че подобни истории с котараци са ми до болка познати.

    Ние си имаме един такъв разбойник, чисто черен косматко със сини очи, който с бойните си подвизи отдавна е надминал доста котараци (а също така имаме и една черно-бяла косматка, която пък е другата крайност — кротушка). Дзверът израсна с нас в къща в центъра на София. Там свикна да живее на свободен режим — излиза и влиза когато си поиска, за него имаше винаги отворено прозорче, през което се изсулва към двора и се намъква обратно в къщата. Когато се преместихме в апартамент, мацата дойде с нас без проблем, но той не можа да понесе да бъде затворен. За 3 дена омяука квартала и се принудихме да го върнем на къщата.

    Косматият е забегвал десетки пъти по няколко дена и десетки пъти се е връщал с бойни знаци — рани, кървища и т.н. След като първите няколко пъти тичахме до ветеринаря, свикнахме сами да се погрижваме за него. Не е трудно и не е страшно — раните се промиват с кислородна вода, после може да се намаже с реванол. Така 2-3 пъти се чистят, а ако има гной, се изцежда. При последното дзверо ръмжи, защото го боли, но трае, защото знае, че е за негово добро. Доста рани сме “спасили” така. Единствената по-сериозна, за която тичахме пак в лечебницата, е когато му разпраха третия клепач на едното око. Беше подуто и възпалено, та ни дадоха една антибиотична паста за мазане в окото. Ей това беше голям зор — таман го намажем, той тръсне глава и лекарството падне :). Беладжия. След 2-3 дена се оправи, сега единственото, по което се познава какво се е случило, че че отражението от светкавицата на фотоапарата в очите му излиза с различни нюанси :).

    Опитвам се да кажа, че за раните на твоя сладур можеш и самостоятелно да се погрижваш, хем ще е по-бързо, хем няма да го травмираш с ходене при доктора, а котарачо ще ти бъде благодарен. На практика същото правят и в лечебницата, така че нямаш за какво да се притесняваш.

    За хриповете — и нашият по едно време имаше. После изчезнаха. Чувала съм, че котките често страдат от астма. Може би е нещо такова, а може би е настинал — ако е настинал, на топло би трябвало да се оправи полека-лека. Всъщност, ако му мерите температурата, може да имате по-ясна идея дали е настинал — ако е, най-вероятно ще има и температурка.

    Окльощавяването също ни е познато — докато беше млад и разгонен, от хойкане не му оставаше кога да спи и яде. Идваше за 10 минути у дома, гризваше 5 хапки, казваше едно “мяу” да се обади (като тийнейджър) и заминаваше обратно при мацките. После поостаря и миряса, та и надебеля… Сега пак е кльощав, тоя сезон разгонването му няма край…

    Ха, още нещо. Може би не е лоша идея да му дадеш хапченце против вътрешни паразити.

    Зъбките… предният коментар е интересен, не знаех за котешкия гингивит. Нашият котак вече е само с 1 кучешки зъб, останалите три ги загуби в боевете. Обаче не му пречи да яде като юнак,… яде та му пукат ушите :) Само не знам как се бие без зъбите си.

    Стискам палци да се оцафери и Арти, котките са жилави животинки и не се предават лесно. Хубаво е, че му показвате, че го обичате и го обгрижвате, а навярно ще е още по-хубаво, ако избягвате такива случаи като да го оставите мокър навънка 2 дена. Няма нищо страшно да го приберете на топло, изкъпете и подсушите, а против потенциалните вътрешни паразити можете да му дадете хапченце след къпането. Не е и трудно човек да има такова хапченце винаги под ръка — нито е скъпо, нито се разваля. Така ще можете да реагирате веднага, а не да минават 2 дена и котачо да настине.

    Абе ще се оправи, как иначе. Нашата котка преди години беше отишла на някакъв строеж и намерила миниум, и се овъргаляла с него, а след това се облизала — така се натрови, че мислех, че е свършено с нея. Уж я заведохме на лекар, биха и инжекция някаква, на връщане към къщи направи някакъв гърч, вдърви се цялата и след това примря… Направо се разревах, мислех че умря в ръцете ми. Но не — дишаше още, и се върхнахме в лечебницата, там стоя на система и се оцафери, а след 3 дена (и малко лечение вкъщи, де) изобщо нямаше следа, че и е било лошо някога. Просто е невероятно колко жилави и издръжливи са котките, невероятни същества са.

    Успех!

  3. turin Post author

    Благодаря и на двама ви за добрите думи!

    satyS, разказах на Краси за това с възпалението на венците — тя днес вече трябва да го е завела при лекарката и предполагам я е питала. Дано всичо е благополучно. Днес Арти даде да го погаля повечко и опитах да видя зъбките му (тъй де, зъбищата му:), но той не дава още, стряска се някак. Мисля, че видях нещо бяло на мястото на кучешкия зъб, така че или си е на мястото, но се е бил нещо разклатил, или е счупен върхът му. Не зная.

    Мел, благородно завиждам, че сте живели в къща в центъра на София, при това с двор ;) Много по-добре е в панелна гарсониера на седмия етаж, особено при бебе и коте. Наша малка мечта (то хич не е “малка”, де) е да се пренесем в къща някъде на спокойно място в София. Но засега няма начин, а годините минаваха и Арти буквално направи свой дом гарсониерата, в която израсна. Все иска да излиза — приятели с котки нямат този проблем, дори и да са котараци, не припират постоянно на външната врата. А нашия е истинско предизвикателство да го задържиш в къщи. Невнимание — и е на стълбището, а на долните етажи има големи песове…

    Ако знаех, че може да избяга така, нямаше да го оставям на терасата в Троян, когато се прибра първия път. Предполагахме, че като е такъв изнемощял, ще си стои там кротко. Ама той хаймана… И щипна. Точно малко след това се изля пороят. :(

    За самолечението — сигурно е така и мерси за конкретните препоръки. Не ни се е налагало — Арти е типичен домашен котарак, един вид котарак за гледане на бебе направо :) През годините хич не ни е идвало до главата такова лечение. Някоя и друга ваксинация, хапче за паразити — и това е. Останалото е храна, вода, гушкане и изтърпяване от наша страна на много мяукания и мрънкания. Кога успешно, кога — не съвсем ;)

    Развитието на историята с боледуването му е, че днес вече изглежда доста по-добре. Вече два пъти му чистих тоалетната, което е постижение след като дълго време нито ядеше, нито пиеше, нито се изхождаше. Днес даже почна да дава признаци да иска да излиза от стаята. Хаймана ;) Леко е позагладил косъма и вече човек може да го гали без пряка асоциация с концлагер. Все пак забелязах, че не иска да гледа към мен. Идва веднага, но като клекна при него да го погаля и свежда веднага глава, само един-два пъти ми срещна погледа и веднага сведе глава. Явно някой го е победил в боеве. Тъжно е някак, но мисля, че с времето ще му мине. Дано днес са му махнали и еркюл-превръзката. Аз трябваше да пътувам за София и ги оставих там. Милото е, че детето току се присеща за “нашиту коти” и се затичва към стаята и казва “коте ати, дубе е”. :)

  4. satyS

    Ясен: Айде, това да се чува!!! Да е добре, и занапред такива проблеми да няма:))!!! И от наште котки на 1та все навън са й очите, хем е женска. Така и роди сравнително скоро:)…

    Мел: Да, наистина има такова заболяване, но не гарантирам колко вярно ще го представя, ако изпадна в по-големи подробности. Котето беше на няколко месеца, когато го хвана, но съм виждала вън няколкогодишен котак, който май страдаше от същото.

    За къщата и аз завиждам благородно:))!

  5. Мел

    Хей, привет. Съжалявам, че се обаждам след толкова много време, но тия дни беше напрегнато.

    Е, бях сигурна, че ще котачо-юначо се оцафери, ето че пишеш, че е по-добре :). Радвам се, дано заглади косъма още повече :) Да го нагушкаш от мене ;)

    Ако е вярно това, което предполагаш, че е загубил битка, той навярно ще иска да иде навън да си отвоюва позициите. Нашичкият не мирясва, докато не разпределят териториите със съперниците — случвало се е да се върне в къщата като самоходен храст (целият в осилчета, треви и цели клончета — заради въргалянето), обаче доволен.

    И още нещо. Много ви се радвам на комбинацията от бебо + кот. Нямам съмнение, че когато и ние стигнем до етапа “бебо”, роднините ще ми проглушат ушите да разкарам котката, но не искам. Ето че има хора, които успяват да съчетаят и двете — вие ще сте ми вдъхновение ;)

    Бъдете здрави и щастливи!

Leave a Reply