Арти го няма още

red alert with carpet

Всяка вечер излизам и обикалям центъра на Троян и уличките около блока. Понякога, когато няма хора наоколо, викам Арти по име и се ослушвам. Зимата се стъмва към 5 часа, значи точно по времето, когато хората се прибират от работа аз обикалям и си търся котарака. Засега без резултат. Дано е добре.

Когато бременността на Краси с Оги понапредна, пуснахме котакчо навън. Той винаги е искал да излиза, още от съвсем малко котенце в гарсониерата в София. Джаз на Дикс, примерно, даже странеше от входната врата. А нашият само да види, че се отваря вратата и вече е “първа жичка за водичка”. Когато се прибирахме от работа, спирането с крак на процепа и внимателното отваряне и бързото затваряне на вратата си ни беше рефлекс вече.

Та пуснахме го в Троян лятото и той беше на върха на щастието. Цял ден си снове и си изследва и когато огладнее се връща при купичките си пред вратата. Бяхме му нагласили и дунапренената къщичка и се сгушваше и в нея. Съседите го познаваха и му се радваха, защото макар да е огромен, когато някой му обърне внимание, веднага започва да се умилква в краката му. Неведнъж съм виждал как спира познати и съседи на минаване, защото им е започнал да се въргаля и умилква в краката и да чака да го галят. Един път го видях в далечината как нервно снове между автомобилите на кръстовището, но съм сигурен, че много бързо се е научил как да се пази от колите.

Когато се върна след едно забягване, беше с голяма рана на гърба и дълго време го водих на превръзки, лекарката му прави шевове, инжекции. Притеснителното сега е, че точно последния път, като го видях, май пак беше с лека рана на същото място. На гърба, в основата на опашката. Котарачешка рана от котарачи бой.

Дойдохме си за малко в София в края на ноември и до началото на декември Арти беше сам. Храниха го едни съседи, бяхме им оставили храна и точни заръки. Давали са му и той си е идвал, както си трябва. Но когато ние дойдохме, вече бяхме с тъща ми. А тя не го харесва много и изобщо не одобрява гледането на котката. Не че има значение, просто се чудя дали Арти не е усетил някак, че има промяна в общото средно отношение към него.

След няколко дни изчезна и вече месец и половина не се е появявал. Вярно – точно сега са най-големите студове и ако си е намерил някъде топло местенце, или пък още повече – топла къща, където да го приберат, хич няма да е добре да се връща по студовете. Точно тогава падна един голям сняг в Троян, валя няколко дни и беше бая студено, реката замръзна. После имаше тук-там по-топлички дни, но пак си е студено.

Един от последните пъти го заварих как стои отвисоко и с интерес наблюдава едни други съседски дворни котки как ровят в кофа за боклук. Тогава леко му се възмутих, но всъщност е добре, ако се е научил да си намира сам храна. Защото като не е идвал и не се е обаждал, когато и аз, и Краси, че и Светко даже сме го викали наоколо, не е и ял от храната си. Торбичките със суха храна стоят на закачалката още.

Има няколко възможни варианта, аз оптимистично смятам, че или си е намерил местенце някъде в мазе или двор, или някой човек го е прибрал направо вкъщи за зимата. Арти си е домашна котка, винаги е живял в къща и с хора. Това, че през лятото сновеше навън и разучаваше “дивия” живот едва ли му е затрило домашните навици.

Но го чакаме. И Светко го чака, и ние двамата също. За Светко “Ати” си е синоним на котка. Е, не точно котка, а “нашето коте Ати”. :) Вярно, точно сега, с малко бебе, нямаме как да си го приберем пак. Но скоро, когато сме вече на някое наше си място, се надявам да си занесем Арти там и да му е добре.

2 thoughts on “Арти го няма още

  1. Калин

    Ако това на смимката е той, е красавец, дано е добре, където и да се намира :)

Leave a Reply