Първи ден в детската

Светко днес беше за първи ден на “голямата детска градина”. Странно тревожно ми е. Иначе самата градина е супер готина, чисто нова я построиха в края на миналата година, направиха й страхотен дизайн на игрищата, площадките, алеите и градинките около нея… и изобщо всичко е супер. С Краси си говоихме, че даже вътре всичко мирише на ново. Когато ходих на родителската среща и после днес, когато чаках в двора с Оги на ръце мама да вземе бати, имах измамното чувство, че направо съм в някоя друга страна. Някоя от онези, в които не е чудо невиждано всичко да е чисто, подредено и най-вече хората, които работят там да полагат грижи да остане точно такова – чисто, подредено, красиво и приятно.

И лелките са добри, и готвят вкусни неща – даже нашият хубостник си е похапнал от почти всичко. Е, бил е като на шведска маса – опитал е от всичко през деня, но малко неща е доял. Дегустатор той, нашичкият. И учителките са супер – поне тези, които ни се “паднаха” на нас са готини. С добро отношение към децата и поне по това, което пролича на родителската, с правилни позиции по неща като гледането на филмчета, например. Правилни според нас. Никога няма да оставя детето си в детска градина, където по цял ден ги зомбират пред “дивиди”-то, защото “слушали” и защото “те много ги обичали тия филмчета”. Поне едната госпожа, по-старшата, категорично каза, че е против гледането на телевизия в групата и мама и тати грейнахме от щастие и съпричастност. Даже госпожата каза, че тя едно от нещата, които правела на децата, било куклен театър. Та една мацка се ангажира мъжът й да направи параван за куклен театър, щото работи такива неща. А за официални и национални празници пак тази госпожа им правела на децата специални презентации и разкази за събитията. Спомена за 3-ти март и че едно от нещата, които е добре да вземем, е касетофон.

Касетофон, моля ви се, не дивиди, не емпетри. Касетофон. Е, то сега няма вече такива, почти всеки е поне с компактдиск отгоре, но няма значение – жената имала от предишната градина, на която нашата е филиал, цяла колекция от касети. Приказки, какво ли не. Касети… И казва, че знае какво е човек да има и да няма пари и затова ще ни казва винаги, когато е възможно, по-евтиния вариант.

Мда, опираме до спонсориране на градината от родителите. Но явно е масова практика, а и специално нашата градина си няма почти нищо – всичко е построено, боядисано, монтирано и завинтено, но играчките са недостатъчно. Даже покривки за масичките имат малко и не ги слагат още, за да няма разлики. За наше щастие, децата в нашата група все още са малко – днес са били май 8. Цялата група е 25 и поне 20-тина вече са записани, но засега малко родители са си завели децата. Средата на годината е и е малко бавно явно набирането на пълна група. За сметка на това Светко е имал възможността сам да си избере легълцето, можел е да избира от бая налични играчки.

Лошо, че в групата му няма нито едно дете от “старата” му детска градина. Има няколко, но или са в съседната група, или в по-горната. Досега ходеше на една полудневна градина, от 8:30 до 12:30. В съседния блок (тя и новата градина е близо). Беше се сприятелил с няколко момичета и две-три момчета. А още по-якото беше, че в полудневната бяха на близка възраст, но с разлики до година-две чак. И той беше един от най-малките. Всеки ден си играеше с деца, част от които са по-големи, някои почти на 5 години. А сега ще е с връстници и това може да го вбебеши с една идея повече. И без това покрай Оги си се вбебешава достатъчно вкъщи.

—-

Притеснено ми е. Преди време, в началото, не исках въобще да си даваме детето никъде, а да си го гледаме изцяло сами. То и двамата така искахме, де. Но с годините някак надделя леката тревога, че като не ходи изобщо на градина, губи част от възможностите си за социализация и след това преходът към вече задължителното училище може да е по-труден.

Е, аз не съм ходил на детска. Пък съм оцелял. ;) Майтапя се, дано всичко е наред. Полудневната градина и тя ни беше странна, но там Светли е ходил половината от времето, ако не и по-малко. На един-два пъти беше болен, после имахме ходения до Троян, после пък имаше едно много силно и в емоционален, и в звуков смисъл “не искам да ходя на детска!!!”, заради което ние му измислихме ваканция и си го държахме вкъщи.

Тъпото на гледането сами вкъщи на деца зимата е, че площадките са празни и мразовити. Най-много едно или хайде две излизания на ден до магазина за продукти – и това е. А той толкова обича да играе навън.

—-

Мине, не мине време и започва да ме убеждава “Хайде утре да станем, да се качим на колата и да идем в Троян! Там няма детска! И има площад и детски площад!” Как да му кажа, че не е така просто? А миналата година, точно по това време някъде, когато братчето му беше на месец-два, преживяваше най-тежко невъзможността за постоянно вниамние от мама и валеше сняг, бяхме в Троян и заедно двамата тичахме през площада по дебелия снежен килим и сред валящите снежни парцали.

Обещал съм му къща. С двор, в който да навява така сняг и да се тича по него. Обещал съм я на всички. На себе си я обещавам от няколко години, но сега си позволих на глас. Дано 2011 е по-добра, защото 2010 беше кофти.

6 thoughts on “Първи ден в детската

  1. Michel

    Идете на Витоша уикенда, или някъде наоколо… Има много готини места близо и в София, където е красиво и приключенско, и зимата, и през лятото! :)

    Ей ние тази неделя се дигнахме до Черни Връх — малко рейс (но може и с кола), после открих лифт, после ходене пеша и хоп! И си на върха, в слънцето и мъглата над София, наоколо само сняг, дървета… красота! :)

    Децата обожават разходки сред природата… :)

  2. turin Post author

    Мишел, каква ти тук Витоша, той пеел човекът? За друго ми беше чувството, ама нейсе…

    Къща, свой дом с бюро в кабинета и работилница в гаража, с отделни детски и с наклонен покрив с комин. Бих заменил два часа спокойствие в такова място за всичката кал до Черни връх – особено както съм изтощен и изхабен. Изтощих мечтите си и вече хабя нервите си. За умора може и да помага Витоша и подобните й, но за изтощение лековете са други.

    А, и другото, което ме укротява напоследък, е шофирането. Не пътуването като “стигане някъде” – пука ми за дестинацията – а карането като такова.

    Жалко, че и бензинът е басискъпотоудоволствие :(

  3. Michel

    И аз си мечтая за къща… но не е там въпросът :)

    До Черни Връх нямаше кал, беше снежно и красиво. И не е много ходене (а откритият лифт беше прилично евтин). Ходенето по красиви места “зарежда”, и деца и възрастни.

    Рано ти е да си изтощаваш мечтите и нервите. Има време! :)))

    Така че продължавай да мечтаеш… и не забравяй за нищо хубаво наоколо! Може пък да си имаш и къща скоро…?

  4. Занева

    Цитат: “тази госпожа им правела на децата специални презентации” – Интересно, как се прави презентация на касетофон? Радвам се, че сте успели да влезете в детска градина, но смятам също така, че е необходимо да гледате реално на съвременните информационни технологии! Това че въпросната госпожа може да ползва само касетофон, не говори добре за педагогическите й способности. Наистина има учителки, които предпочитат децата по цял ден да седят пред телевизора, /не, че няма и такива родители/, не означава да отречем ползата от онагледяване на учебния материал.

  5. turin Post author

    Интересно, как се прави презентация на касетофон?

    Много остроумно. Не съм казал, че е “на касетофон” – госпожата обясняваше, че за някои важни дати (национални и народни празници и др. под.) заедно с децата подготвяли нагледни уроци с пана, рисунки и подобни. За вас това може би не е презентация? А касетофонът е за пеене и танцуване.

    И вярвайте ми, ако аз не гледам реално на “съвременните информационни технологии”, то… Нямам против силно изявените педагогически способности, напротив. Но ако някой ме пита дали предпочитам сам да занимавам детето си вкъщи, да го събирам с други деца на приятели и цялото това развитие, този “процес” да е пред очите ми, отговорът е да, не харесвам детските градини.

    Ако системата толкова иска “ранна интеграция”, да се насочи към хулиганчетата на улицата (сори, ама масово циганчета; иначе нищо принципно против циганите).

    И вместо да се трошат пари за толкова недомислена система (като сега това с т.нар. “сайт”), по-добре да бяха купили играчки на децата. И пособия. А не да ни карат веднъж да плащаме такса, после пак да се ръсим яко за килими, играчки, покривки и не знам си какво. Ето, и куклен театър се направи от родителите – къде е тая община, питам? А, да – събира едни пари постоянно. Да се чуди човек за чий плащаме толкова данъци постоянно…

    Не е лично към вас, просто темата ми е присърце.

  6. turin Post author

    Още нещо по повод на административните проблеми в детските градини. И цялото безумие, наречено “електронно записване”, дето нито е толкова електронно, нито – толкова записване. http://yasen.lindeas.com/book/patience-yeah-right

Leave a Reply