Думи за borislavb

Днес ме подсетиха за един човек. Сега проверих – виждали сме се преди почти три години. Двамата с Боби пихме кафе, много кафе и говорихме за култура, медии, донякъде за философия и оттам нататък за нещата от живота. За Нигропонте, когото аз знаех комай само покрай OLPC, но за Боби беше много по-значим. Разговор, в който нарочно не участвах много като говорещ – от Борислав Борисов могат да се научат много неща, стига осветлението, околният дим и броят на чашите с кафе да са подходящи. Не мога да кажа, че тази вечер ме е променила, че е била вододел – просто недостатъчно време в приятна компания и много, много идеи. Това е ценното – идеи, които една по една и бавно осмислям и си припомням и до днес.

Това днес, в което прочетох, че е починал. Прочетох отдавна, вече трябва да спя, пък не мога. Не мога да се преструвам, а и няма смисъл – с него не сме били толкова близки, че да ми липсва като присъствие. Но макар и да сме говорили едва няколко часа, липсва ми като споделящ идеи и ентусиазиран дигитален кондуктор на проекти за бъдеще. Странно е и че не можах да го кажа по-просто. Знам, че тези, които го познаваха разбират какво имам предвид.

А borislavb не би задълбавал толкова в подробностите за присъствието. Защото води друга “война” и… дори на моменти си мисля, че за интернет-личността Борислав Борисов нищо не се е променило, а и няма как. Но спирам с това и насочвам наум подрепа на близките и приятелите му, на които съм сигурен, че вече им липсва много. Какво говоря – и на мен ми липсва. Сбогом, Боби!

One thought on “Думи за borislavb

  1. Светла

    Сигурна бях, че ще напишеш нещо за него и че ще е хубаво, ще си припомниш вашата среща в “Надежда”, когато сте пили кафе и сте си говорили за култура.

    Благодаря ти.

Leave a Reply