Осем години по-късно

Блогът ми стана на осем години – какво трябва да е това, втори клас? Все едно беше вчера студеният януари 2004г., когато на работа в енергото качих на видим отвън сървър Blosxom и му насочих безплатен поддомейн. Известно време след това си напазарувах lindeas.com, а известно време пък преди това – трябва да е било в късните месеци на 2003-та може би – си обсъждах с Йовко, Калоян, Роси, Пейо и другите разни неща за това чудо блоговете. Те си направиха, после по някое време реших и аз. На една от първите срещи на тогавашното бъдещо сдружение за свободен софтуер в Пловдив разпалено разправях на Дончо и Владо какво точно е trackback и каква е разликата с pingback и linkback, как обсъждането може да става разпределено, да се разклонява… Търсех философски основи на всичкото и донякъде май ги намирах – обяснението куцаше, но какво пък. ;)

едно, две, три, четири, пет, шест, седем

През годините съм писал доста за отношението ми към блогването (или бложенето – последно наложи ли се или не?), понякога съм сливал рождения ден на блога с новогодишна равносметка – че така и така все не ми е оставало достатъчно време за отделно и/или често писане и по традиция съм смесвал. Имах (е, имам и сега, де) отделен етикет “разхвърляно” в блога, където е… разхвърляно.

Мисля, че разбирам защо все ми се пише, пък все не намирам време. Не се отказвам от блогването, но все не мога да напиша всичко. Може би просто с времето и особено по някои теми (политика, философия) започнах да пиша дълго. А това пречи. Не, то си е хубаво, даже си е супер, когато се получава, но пречи на честото писане. Затова 140-те знака в identica ми идват така добре. Или пък микроблогът тук, в сайта – с малко думи гледаш да кажеш ясно едно, а не десет неща. Просто казваш десет пъти и готово. ;)

От друга страна – блогът ми, както казах в началото, е бележник, а не дневник. Така че няма проблем. Важното е да имам какво да казвам. Жалко само за многото пъти, когато ми се е искало да пиша, а съм нямал начин – я време, я сили. Както сега, с новата ми работа – нямам кога да си отворя лаптопа вкъщи и все служебния монитор гледам, все за служебни цели… Както и доскоро, с дисертацията ми (която е тема с продължение, така че ще ви “досаждам” с текстове през годината, надявам се).

Новините около мен – и много, и никакви са. Трябва да пиша отделно. Имам страшно много неща за уточняване в живота си, в плановете си, дори в ежедневието – всъщност особено в ежедневието, щото ходене на работа в другия край на града след няколко години свободна практика са голяма тежест. Ще ме разбере, който е бил на свободна практика и знае как се свиква после с офис…

Тези дни в Щатите опитват да сложат ръка на Интернет. В CERN се надбягват със светлината, американците тръгнаха към Марс, а на мен ми се иска да имам свободното време като растат децата ми, да играя на смислени и ентусиазиращи игри с тях – например да пуснем самоделен балон в стратосферата, защо пък не и да сме от първите, самоделно и любителски извели полезен товар в стабилна стационарна орбита. Да печатаме и сканираме триизмерно и да им предам очевидното откритие, че всички имаме подкрепата да сме свързани и свободата да сме независими. Да започна да правя неща с arduino, да подготвям електромобилна конверсия на Рошко, да започна да уча някой екзотичен език – компютърен имам предвид, но сега като се замисля… защо не и говорим. Тъкмо да си обновя не-английските езици, че ако току-виж се обадят от CERN…

Не са много неща за човек с ентусиазъм и свободно време. Даже малко са – имам още доста, но е ясна идеята и с тези. Но лошото е, че не съм нито с ентусиазъм, нито със свободно време. Нека това да си пожелая за новата година – ентусиазъм и свободно време. Добро начало са за пътя към смислена и ценна работа и богато, пълно прекарано свободно време. Лошото е, че двете неща са свързани – като нямам грам свободно време, какъв ентусиазъм ме гони? Нищо – нали пожеланията са за неизпълнени неща, затова – ентусиазъм и свободно време, нали чу, Дядоколеданаблоговете? И, разбира се, вкъщи да сме живи-здрави – това е с дребния шрифт, допълнително обвързващо споразумение.

Честита нова година на всички! Както си казахме наскоро – остават още 11 месеца и нещо, докато хората престанат постоянно да говорят за маите.

4 thoughts on “Осем години по-късно

  1. go_fire

    За много години!

    Не разбрах, това ли искаш да правиш:

    http://www.youtube.com/watch?v=gfgOYsWnisk

    Ако е това, то вече е сторено, но определено ще е полезно и забавно да се повтори.

    И още нещо. Надявам се, че това не си го видял:

    http://greenclips.eu/bg

    Надявам се, защото ти е в любимото хоби и искам аз да съм го показал ;) Шегувам се.

    Живот и здраве! Това е най-важното, другото ще го сколасаме някак си. Привет!

  2. Христо Георгиев

    Честита осемгодишнина :) редовно чета блога ти, понякога коментирам, продължавай все така. Да си признаем обаче. С всяка изминала годинка ентусиазмът все повече намалява, оправданията се увеличават, но така е с всички. Дерзай :)

  3. turin Post author

    go_fire, и това, и други неща. Ще ми се да вярвам, че лека-полека идва времето на любителски мини-спътници. Особено с показаните тия дни зъбки на свободния интернет, има нужда от някаква разпределена и колкото може по-независима преносна среда. Да, знам – проблемите и неяснотите са безброй. Но принципно си мисля. ;)

    Иначе – всичко, каквото и да е и колкото и сложно или просто да е, щом попада в графата “проекти geekdad”, значи е супер за занимания с децата вкъщи. Навремето имаше кръжоци (супер калпави бяха 99%, но поне ги имаше), а днес искам да имам времето и ентусиазма (разбирай и доходите все пак), за да показвам на децата си geek и DIY културата. А тъкмо и аз да навлизам в нея.

    Мерси за препратките! Това второто не го бях видял, пък уж следя тия сайтове. Готино. ;)

    Христо, и аз го виждам това за ентусиазма и оправданията… Но вече знам причината (поне при мен) – пари. Пет години опитвах да изкарвам прехрана със свобода практика (сайтове, php, отдалечено линукс и т.н.) и като че ли всичкият лош късмет си го изразходих за това време. На моменти не знам как сме оцелявали направо. Приятели около мен намериха клиенти, а аз само се тревожех и нито писане в сайтовете ми, нито работа… А с уеб-проекти като моите собствени на практика не може да се изкарват пари за прехрана. Сега е обратното – нямам време да пиша (поне не колкото искам да имам), защото съм в офис. Причината – пак пари и пак работа… Кофти.

    Правилният начин е човек с моите разбирания за работа да работи отдалечено за фирма, чиято философия за софтуера споделя и да усеща, че прави нещо истински ценно. Или ако не чак ценно, то поне интересно и смислено. Има такива фирми, има такива работения. Живот и здраве…

    Благодаря на двама ви за добрите думи!

  4. Златко

    Хехе, края го чакаме с нетърпение. :) Време е, както казват по рекламите (макар и в малко по-друг контекст), старият свят да си ходи. Трудно е, но ще дойде. Новото вино в нови мехове! ;)

    Пожелавам успех и късмет на семейството. :)

Leave a Reply