Няколко неща се случват – и добри, и не дотам. Недоброто е, че съм доста болен и то точно по Великден и прилежащите му почивни дни. Даже си изгърмях два дни платен отпуск, като си мислех, че съединявам почивните дни за малко по-голяма ваканция, а пък то една ваканция… цяла седмица съм с кашлица и на купешки илачи. Ама как да знам, че ще се разболея? Докторът ме пита дали ми трябва болничен, а аз му викам не, аз си имам отпуска – зачуди ми се за секунда, преди да се сети.
Та лошо е да се боледува, но явно стресът ми е дошъл в повече и тялото е казало “баста”. Бронхит, но като гледам как не мина след антибиотика, дано не е някаква пневмония. А яка доза пих – Аугментин 1гр. през 8 часа. В понеделник ще ида до поликлиниката – поне ни е наблизо, даже по-близо от в Надежда.
—
Между другото, сайтът ми вече не е на Drupal. От преди малко. Преди два дни някъде ми щукна да не се занимавам да копирам на ръка от Друпал в Уърдпрес, както бях почнал преди половин година (и спрял пак някъде тогава). Отворих си конзола в MySQL, за всеки случай и за по-визуално ориентиране се заиграх с пробни заявки през графичен клиент и накрая взех да копирам публикациите от едната база поокастрени и натъкмени в другата. Признавам си – не стана докрай и не стана съвсем добре, затова порових във вечното спасение – някое и друго търсене в мрежата. Не е срамно да си признаеш, а и както вика един приятел, “сисадмините без гугъл сме загубени”. Ползвах някои заявки на хора от нета и накрая съдържанието беше преместено. Само с етикетите и категориите не успях автоматично както трябва. Ще ги добавям на ръка в скоро време, тъкмо ще прегледам самите текстове. Снимките почти ги няма все още, на старото място са, но ще ги премествам и тях.
Отказвам се от всякакви допълнителни, нестандартни и рядко нужни екстри, каквито бях изсипал в Друпал и ще поддържам минимална инсталация на WordPress. Лесна поддръжка и всъщност колкото може по-малко поддръжка, това е целта. Спестеното време по-добре са го отделям за писане и снимане, отколкото за ровене в код и четене на иначе прекрасната документация на drupal.org. Та честит ми нов блог-дом!
Темата е под-вариант на TwentyTwelve, промених я доста, но нещо все още не ми харесва шрифтът, не ми пасва за четене много. Ще се дооправя в движение. Чудя се дали, за да ми е по-лесно, не преместя и фотоблога така – въпреки че Pixelpost е страхотен и удобен, само спам-контролът му куца (а и си е изоставен проект, колкото и да е кофти).
—
Най-хубавото е за десерт, разбира се. Който знае какво е “May the 4th”, може да се е досетил. Успяхме да намерим време този късен следобед и до тъмно, с една почивка за следобедна закуска по средата, да изгледаме с децата “Междузвездни войни: Нова надежда“. Или “Епизод 4”. Тоест първият… тъй де. Гледахме обновената версия, от 1997г., с добавените кадри, с надписи на български. Светко се оказа, че си ги е чел съвсем свободно и бързо през цялото време, а аз и Краси се редувахме да им четем – всъщност да четем на Оги. И двамата са много впечатлени, разказвахме им за идеите и им давахме прилики с приказките, с доброто и злото, различните видове характери и различните мотивации на хората…
Светли е много доволен и, познайте – казва, че е Дарт Вейдър. Той му бил харесал най-много, а и освен него готини били Джаба и R2. Джаба участва в римейк версията, затова. R2 – ясно, най-готиният дроид. Но Вейдър… И тогава се сетих, че и аз като малък повече харесвах Империята и Вейдър. Оня Император ми беше гаден, но виж Лорд Вейдър си е друга работа! Даже му рисувахме шлема по тетрадките… Бунтовниците и джедаите във старите серии са някаква шайка несериозници, като се замисли човек – за разлика от новите серии, където си е пълно с джедаи.
Майтапа настрана, тези филми са класика на жанра, нещо повече – обемат го почти целия.
May the 4th be with you!
1) Оправяй се, и бързичко! И да ти кажа – това с антибиотиците е тегава работа. НЕ ВЗИМАЙ антибиотици, ОСВЕН ако не си направил микробиологично изследване (“посявка” май се казваше), което отнема около 1 до 3 дни, и струва около 20-25 лева (ако не са ти дали направление). На базата на това изследване се вижда, дали имаш вирусна или бактериологична инфекция, и ако е бактериологична – към кои антибиотици ще бъдат чувствителни зловредите бактерии, и към кои – не. След това вече може да се прецени, дали да вземеш антибиотик и ако да, точно какъв!
Останалото е лъжа и измама – да взимаш антибиотик “на сляпо” е като да стреляш в тъмна нощ с пушка около теб, надявайки се да улучиш комарите, които те хапят… шансът е нисък, а рискът да се простреляш сам е голям… образно казано. :)
2) Честит WordPress! Сайтът ти се зарежда 10 пъти по-бързо сега (ако си включиш и WP Super Cache плъгинчето с опцията Preload, ще е още по-бърз!) отколкото когато беше с Drupal… Темичката ти е супер, също – остава да блогваш по-редовно само. ;)
3) Като малък ме плашеше Darth Vader честно казано… Май съм бил (и съм) повече фен на Luke и Han Solo… :) Страхотно е, че гледате заедно с децата трилогията (шестологията, де, ако добавиш и новите I, II, III епизоди) (пардон, седмо и тъй-нататък-логията, предвид че LucasFilm е собственост на Disney вече а те щели да правят още една камара Star Wars големи филми, което май не е толкова добре… че ще размият нещата, вероятно, освен ако не ги направят като хората – шансът не е голям, но кой знае…) …Светко на колко е вече, че чете яко сам субтитри?
4) Та, on the //sideline… то децата пораснаха, проходиха и проговориха Симонка вече сама си ходи и тичка наоколо, га беше бебенце, га стана малко дете, как лети времето само, о йе!) …а ние все още не сме пили бира заедно на нашата тераса или в Борисовата градина и не сме си говорили за снимане и за фотоапарати и… абе, срамота! Големи хора, не могат да се видят на по бира от има-няма три години примерно… ;)
Антибиотика ми го предписа лекарят и макар да знам, че това чисто обективно пак не е гаранция, все пак реших да му се доверя. Бях много зле и си знам, че дори и да е нямало все още бактериална инфекция, въпрос на време е хриповете надолу в дробовете да я развият. Като малък толкова съм боледувал от дихателни неща, че… От друга страна, това значи и че като малък съм изпил много антибиотици, при това по-старовремски и по-силни и по-непречистени и т.н., а пък и тогава лекарите по-лесно ги предписваха. Но има и друго – не мога за всяко нещо да ходя до лаборатория, както и не мога всяка ябълка в магазина да проверявам дали е пръскана или не – за някои неща се доверяваме. Както и други хора се доверяват на нас за нещата, в които сме специалисти. ;) Но принципно си прав, антибиотиците решават много проблеми и са огромно откритие, но все пак и създават проблеми.
Сайтът ми всъщност си е бая бърз от около два месеца – толкова минаха, откакто казах “аста ла бейби виста ла” на DreamHost. И Drupal също летеше, оказа се че проблемът не е бил в него, а в некадърния хостинг на Дриймхост. ;) Даже сега WordPress без кеширане е бавен в сравнение с Drupal на новия хостинг, както си кешираше.
Но ще се донастройва това, ще видя.
Ммм, не знам – Хан Соло е готин, но всъщост си е един каубойски тарикат. Люк пък е дете от дълбоата провинция, дето не е виждало небето от другата страна. Всички са някак… аматьори. На фона на Оби Уан или който и да е джедай от новите серии. Или пък сит. В старите серии смятахме за “велико”, че Люк успя да използва силата, за да дръпне меча и да се размрази в пещерата на Хот… пък то…
Светко направи шест миналия месец, вече ходи на предучилищна и чете откато е на четири и половина. Даже леко се притеснявам, понеже вечер не иска да заспива и си ляга и вместо да спи, чете до късна доба и после е уморен на училище. Не знам за притеснение ли е или пък обратното. ;)
Трябва да се видим, да. Аз от 7-8 месеца на работата, на която съм, съм без никакво свободно време за себе си. Уморявам се много, а пък и не съм на 20 години, за да не забелязвам седмичните 24-часови дежурства на повикване. Надявам се сега лятото да събера сили и да почна да се разхождам – викат, че до нас имало парк, някаква Борисова градина, време е да проверя. ;) Ще се виждаме.
— За антибиотиците: Абе доверяваме се на докторите, но у нас често те предписват антибиотик “просто така” или “за всеки случай”, без да направят бактериологичното изследване. А предозирането с антибиотици и употребата им когато НЯМА бактериална инфекция (или използването на неподходящ антибиотик за специфична инфекция), е доста опасно… А и тялото постепенно губи собствения си имунитет, когато му даваш антибиотик за щяло и нешяло и накрая се получава затворен кръг… (повече антибиотици, по-слабо действие, още повече или по-силни антибиотици, и така нататък).
— DH не са най-якият хостинг на света, факт. ;) Обаче и WordPress си е доста бърз, а с WP Super Cache + Preload става като светкавица направо. Ще ти хареса WP!
— Какво им е на Люк и Хан Соло? Аматьори ли? Може би. Ама аматьори с чар! И спасяват цялата вселена! :-) А и искам да те видя, как ще издърпаш от снега от два метра разстояние ръкохватката на светлинен меч, докато голямо чудовище в ледена пещера си точи зъбите за теб съвсем наблизо! И при това ти висиш с главата надолу от часове! Не било нищо особено, аааа-ма-ха! :)
— Светко да си чете книгите до късно! Така или иначе, шансовете му да научи повече от тях, сравнено с ученето в училище, са огромни! ;)
— Има някаква Борисова градина точно до вас… Макар че сме на около 30-40 минути ходене пеша от нея, ходим дотам поне 3-5 пъти на седмица, да се разхождаме… Така че, замисли се. ;)
Честит ти WordPress … аз лично много харесвам спам контрола му …. а темата еи направо “луда” отдавна търся такава :). Остава само да промениш вида на пермалинковете и нещата ще станат идеални
С пермалинковете е трудна работа. Да направя всички да са 1:1 със стария сайт е огромна работа и ще вкючва освен настройките в WordPress-а и още две-три страници пренасочвания в htaccess… Има хитър начин – ако се ползва структура /%postname, с едно пренасочване може всичко от вида “/book/ime-na-statia” да стане сега “/ime-na statia” и да си е откриваемо и на двата адреса. Но пък тогава нещо не сработват публикации, които имат за име някакво число. WordPress явно мисли, че са години и месеци и ги търси не като статии, знам ли. А моите неща в mblog-а са все такива – с числа.
Най-“правилно” изглежда да оставя адреси с “?p=” и да кажа “така е вече”. Така трябва и да е с една милимунда по-бързо, понеже за всичко друго се хабят все някакви изчисления при откриването на адреса. За всеки случай с една малка приставка “Custom Permalinks” за по-важни страници и страници, които са свързани из други сайтове със старите си адреси, добавям на ръка изричен адрес (напр. “OldBooks” -> ?page_id=2175).
Вярно, половинчато решение е. Но не знам как да реша проблема…
Michel, point taken. :) Ама за джедаите и ситите няма да се разберем така лесно. Трябва да премерим Силата в бирата някой ден в парка. Хмм, чудя се, ако някой ден имам път през някой Comic Con, примерно де, като какъв бих се маскирал… Спасяването на Вселената е добро дело, спор няма, но все си мисля за Boba Fett, да речем. Пак наемник, но доста по-сложен образ от Han Solo. Май отварям спор, но лошо няма – идеята ми е, че филми като Междузвездни войни са толкова добри и защото могат да водят зрителя из сюжета дори и през “отрицателен” герой. И могат да го правят това със зрители деца – нещо, което винаги е много трудно и ценно. Това да правиш добри филми за деца, които не са просто детски.
Тия сериозни разговори за Силата са за по бира, сериозно! ;)