Вчера е имало среща на българския пощенски списък на потребители на Дебиан GNU/Линукс. Аз трябваше да бъда там, но не отидох. Причините са много, но са си мои. Едва ли на някого на срещата съм липсвал особено чак пък толкова много ;) Но ако все пак някои хора са искали да си кажат по едно “здрасти” с мен – извинявайте, имах грижи. Ще ви видя друг път! ;)
Това, че не успях да ида на срещата не е чак толкова фатално. Поне аз си мисля, че не е кой знае какво, или поне не си заслужава днес няколко човека да ми се обадят по джабер, че, видиш ли, “не било добре така”… Мо-о-олЯ?
Причината всъщност да ме spim-нат (spim идва от “SPam in Instant Messages”, за които не знаят) май е статията на Антон Зиновиев в сайта “Линукс за българи”. Та там той пише, че на срещата, на която еди-какво си и еди-какво си е било постигнато, още било решено да станат разработчиците еди-колко си човека. И, между другото, Ясен Праматаров нямало да стане разработчик на Дебиан сега, защото пропуснал срещата.
Ясен си е решил да стане разработчик на Дебиан и ще го направи. Просто този път не отиде на срещата. Да не говорим, че тази среща не е за “ставане на разработчик”, а просто за подписване на ключове. Създаване на мрежа на доверие – нещо съвсем естествено, почти злободневно. Аз имам на всяка страница на този бележник препратка към моята мрежа на доверие. Ако я разгледате, ще видите, че само Оги Кулев е подписал ключа ми, а съм го давал на толкова много от “срещите” на общността ни, които са се правили. И на неформални, и на официални на ССС…
Ясно, че Антон не е искал така да прозвучи текстът му. Но на мен ми изтъркаха нервите днес разни хора с разни претенции към “моето отсъствие” от тази среща. Първо, всъщност, ми се обади Каладан и той не беше настроен зле. Беше дори весело да споделя с него част от проблемите ми в момента. ;) Добре че той беше първи, та да ида да прочета статията и да не се ядосвам на другите след него. Които, за разлика от него, явно не бяха в добро настроение.
Казвам, че е трябвало да ида на въпросната страница и го казвам така, сякаш тя ми е далече, защото аз просто от доста време вече не го чета този сайт.
За мен “Линукс за българи” изигра някаква роля преди време, но от доста месеци вече, може би от около две години просто дърпа назад и надолу всеки доближил се. Преди много време бях подхвърлил на Никола на два-три пъти на бирени срещи да си сложат уики и да заформят общност от автори. Защото за мен това беше шансът сайтът да не се превърне в говорилня за хлапета, каквато от мно-о-ого време е Дир.бг и каквато стана “Линукс за българи” в крайна сметка. Сега имат уики, но е късно.
Рядко влизам, както казах; бях оставил сайта на заден план сред отметките ми. Днес за първи път го отворих заради spim. Тъжно ми е, защото преди доста вече време харесвах да ходя там. Мястото беше ентусиазиращо “манияшко”. Днес е детска забавачка.