Вечер с Линукс, Gnome и бира

Снощи успя да приключи успешно “иху-аху”-то по повод излизането на Гном 2.6, организирано от Сашо Шопов. В “При кмета”. Хм, събирането беше организирано от Шопов, не “излизането” ;) Въпреки че кой го знае мискинина, може да има пръст и той ;) Гледах го снощи, имаше, определено, даже май докъм десетина му преброих ;)

Всъщност цялата вечер беше особена – след работа се разбрах да се видя с Калин a.k.a. Majestic. Закъсня, оркът му с орк, а аз го чаках… така де, да беше лето, да бе’ме у Варна… ама не – дъжд пръска, а изчадието мордорско го няма. Е, събрахме се и потеглихме по следите на изчезнала кръчма в центъра. Той вика “тука требе да е”, аз викам “бе нема такава опера”… – все едно, важното е, че се шмугнахме в едно място със стари табели по стените и наливна бира. От ония табели, готините, дето събрани така, на едно място, те карат да се сещаш с умиление за предучилищната възраст ;) “Пази се от стрелата”, “Генерален секретар” и тем подобни ;)

Обсъждането на нещата от живота премина през изпитанията на теми за Линукс, SuSE и HastyMail, по който, последния, и двамата сме луднали. Аз ползвам най-“яката” за мен тема – “black”, но нашият познайник леко отстъпил от хевиметъл фронта и позлзвал нещо розово или от вида на розовото ;)

Все едно, стигнахме до единомислие по въпроса за износа на магданоСа, тоест вдигахме наздравици с халбите и се навивахме тия дни да се обадим на други от тайфата и да се съберем. И двамата неглижираме напоследък китарките си, особено моите, горките, прашасват в ъгъла на стаята… Зарекохме се да не се дадем на врага без бой и да направим сбирка с много джангър, приятели и хорово пеене на баладични тъжни песни под акомпанимента на кухарките ;)

Винаги съм се стряскал от думата “кухарка”… Наистина, звучи странно, дори мисля, че бих могъл да се обидя, ако съм… “кухарка” и ме нарекат ;) Все едно ;)

—-

Гном-срещата мина еуфорично; в други сайтове на някои от участниците могат да се намерят описания. Разменени бири с Дончо ;) Но най-готиното беше, че имаше време за всичко – както за разговор “на крак” с Йовко, така и обмен на идеи и дори софтуер с другия Йовко. Много реплики и по-дълги разговаряния с Крис, Илит, Сале. Щом даже имахме време с Пейо да кажем две думи за поезия и после достатъчно дълго да помълчим, загледани в бирите си ;) На входа се “сблъсках” с Жоро и открих още един вело-линуксер ;) Жоро, дано си се прибрал безпроблемно; аз няколко пъти съм карал в натоварена София по тъмно и имах кошмари след това. Затова гледам да не замръквам – те и без това шофьорите тук са за убиване. Ама някакво бавно и по възможност много, много болезнено :( Именно те и бездомните песове са най-голямата заплаха за гражданина – велосипедист ;) Но това е друга тема; да живеят засега ;)

Вечерта завърши подобаващо с посещение на едно заведение на гърба на двореца с Никола и едно друго момче, фен на Систем5 и BSD-лиценза с рекламната клауза. Онзи, който Дебиан, с право според мен, не смятат за свободен и недолюбват.

Във въпросното кръчме се довършвахме безметежно с кафета, млечни шейкове, следходени от каберне. Като стигнахме на “етапа” с виното, бяхме в стихията си; мисля, че персоналът ни се радваше искрено – говорехме за средновековна музика, Ингви Малмстийн и Сатриани, шахмат (между другото, с Никола се разбрахме вече на сбирките да се носи малък шах, така че гответе се!;), уменията на ди-джея, който ни слушаше на две педи разстояние, тъй като бяхме на бара. Говорихме за ниски честоти, октависти и мецосопрани, дори започнахме “леко” безплодния спор “Мейдън – блек метъл” ;)

—-

Уникална вечер, която ме лиши от някои неща все пак. Едното от тях е възможността да поговоря с Краси – тази сутрин видях, че имам пропуснато повикване от телефон, започващ с +3349 – предполагам, че това значи Франция… Дано се чуем днес – имам впечатления да й разказвам, а и тя сигурно има оттам ;)

Друга тъжност беше Арти, който, горкият, пак нямаше шанс да прекара повечко време с мен – вечерта, смъртно уморен, го затворих в коридора, а сутринта бързо-бързо се изнизах с колелото. Все пак той успя да се шмугне през вратата и излезе на площадката да наблюдава света през големия прозорец. Слязох до там, вдигнах го на ръце и дълго стояхме така, до прозореца. Едно момче и неговото коте, загледани навън. На животинката й беше далеч по-интересно, но нямаше време, трябваше да се прибира в апартамента, да яде и да се ближе, а пък аз поемах по пътя през кварталите, колите и кучетата към работата. Към това писане тук…

Когато ми е притиснато и ограничено, помислям си за Арти, сещам се как го водихме на море миналата година, виждам го в ръцете на Краси, тя – със сламената шапка, той – с ей-такива очи, разглежда наоколо и души, души…

И се сещам колко лесно е да бъде откриван светът.

Просто трябва да имаме смелостта да го погледнем.

Leave a Reply

Your email address will not be published.