Админ изповедания

Странно натоварващо е заниманието на системния администратор.

Като оставим настрана шеговития образ, създаван от BOFH нагласата, остава умората от работата, която трябва да се свърши “от вчера за оня ден” и дългите промеждутъци, запълвани с доста “леко странични” занимания и скука.

Не, не е лошо да е скучен денят на сисадмина – всъщност това значи, че преди това е свършена добре работата.

Приказката ми всъщност беше за друго – за гадното неудобство да се ровичка човек в нещата, които потребителите приемат, че са “лични” или поне “неприкосновени”.

Имам гигабайти с логове, повечето архивирани и очакващи евентуалното си изтриване. Понякога решавам да поупражнявам grep и регулярни изрази в perl върху тях. Някои са в различна форма – няколко варианта на принципно еднакво съдържание. Дотук – всичко добре…;)

Имах договорка с едни колеги да имат ма-а-алко по-свободен режим на използване на ресурсите, като за сметка на това поемат някои ангажименти, конкретно да не теглят големи неща от мрежата. Мина много време и аз бях позабравил за тази договорка, която беше “доразвита” от допълнителни изисквания на прекия им шеф… Изобщо беше станало малко объркано, но работеше идеално.

Днес забелязах, че колегите от ИТ-отдела имат много тясна линия навън, статистиките ми показаха почти постоянна запълненост на външната ни линия. От два дни.

Няма нищо лошо човек да изтегли няколко филма от някъде, но пък от друга страна ангажиментите също са готино нещо.

И така моя милост се зае да търси дупката, от която изтича пясъкът. И понеже съм човек, все пак, и забравям, трябваше да се поразровя доста в скорошните логове. По-специално тези за достъпа до Интернет.

За усещането от това иде реч. За не винаги удобната супер-позиция, която те прави освен всичко друго и уязвим. Уязвим по един странен начин – знаеш, че знаеш всичко. Но също така знаеш, че може да има друг, който да знае, че ти знаеш всичко. Но не знаеш кой е.

Пред изповедника се представят лични данни нарочно. А изповядващият се не знае нищо за сигурността на поверителните си данни, които предоставя. Не знае и му остава само да вярва.

Позицията на системния администратор съчетава тези двете. Админът знае, защото пред него са данните. Но в същото време е постоянно застрашен от несигурната поверителност на неговото знание, именно – че знае тези първи данни.

Най-странното в случая е, че мен хич не ме вълнуват особено тези въпросни данни, от които тръгва всичко. Не ме вълнуват като съдържание. И затова може би съм добро попадение като админ ;)

Но ме вълнува все пак другото – аз “само карам колата”, но това доколко ме прави част от бандата все пак? Да, знам, отговорите могат да бъдат различни и въпросът е по-скоро реторичен, но все пак… така де, това си мислех днес, докато най-накрая се сетих къде трябва да пипна в настройките, за да оправя “проблема”. И въпросните колеги вече да нямат специално отношение.

Leave a Reply

Your email address will not be published.