Темата тези дни е OpenFest. Тема е за някои блогове, но определено не и за “медиите” ни в конвенционалния им вариант. Може и някой някъде да е казал нещо за фестивала, но аз не съм разбрал. Е, аз и не гледам толкова телевизия, вестници пък хич не чета, та може и да са представили подробно събитието милите хорица, журналята.
Аз отидох до мястото на провеждане на OpenFest. И вече съжалявам за това.
Не ме разбирайте погрешно – тази година не присъствах на фестивала на софтуерната свобода OpenFest. Не бях на нито една от секциите му, посветени на софтуера, изкуството, дори бизнеса. Но отидох дотам, прекарах общо 4 часа в събота в пътуване дотам и обратно.
Сутринта реших да отида до ИЕЦ с байка, не с омразния градски транспорт. Голяма грешка, особено след като през последните седмици съм с поразклатено здраве от настинките след почивката ни на море. Още с връщането от морето с Краси бяхме увлечени в много и важни за нас и приятелите ни приключения. За тях ще разказвам отделно някой път, но важното е, че така и не успях да излекувам докрай възпалението на ушите, което ме подгони скоро след летните жеги.
Предишната вечер, в петък, пропуснах среща със Златко Попов и един екип, свързан с превода на КДЕ (за това също имам да разказвам…), именно заради настинките ми.
Но въпреки това реших да се метна на байка за OpenFest. Луда глава…
От нас до “Ситняково” ми отне един час, после до ИЕЦ – още 40-тина минути. Движех се бавно и търсех кадри. Направих няколко снимки из центъра и после на връщане, в Дружба. Бях се запасил с още две ленти в чантата – смятах да поснимам хората на феста. Сто на сто щях да видя доста малко познати лица – откакто губя жива “офлайн” връзка с линукс-средите, познавам процентно все по-малко от хората там.
Малко се ядосвах, че съм взел все чувствителни ленти – в апарата носех Fuji Xtra 400iso, още една такава имах в чантата и втората “резерва” беше Fomapan 400iso. Казах си – като свърша лентата, на място ще реша дали да снимам в цвят или с черно-бялата Foma. Чувствителност 400 е малко прекалено, според мен – за такава зала можеше да е добре 200 за снимки със светкавица или дори 100 – доколкото помня, светлината в залата миналата година беше бяла, луминисцентна и може би можеше да се снима без трескавица.
Но в “Метро” един комплект от три ленти Xtra е 11 лева, а това не беше за изпускане. Откакто напуснах работа, усещам всеки разход.
Карах до ИЕЦ и пристигнах там около 13:30, малко преди уговорената от Сашо Панов кратка сбирка на членове на ССС. Обиколих паркинга, гледах тъпо знаците за платен паркинг и тези с “нарушителите се отстраняват”. Развеселих се, като си представях как паяк идва и се опитва да вдигне колелото ми. Ядоса ме не друго, а това, че не само че нямаше *никъде* паркинг за велосипеди, дори нямаше някакво обикновено желязо поставено, ами и не се виждаше пазач, портиер, дежурен на паркинга – някой, който да те напсува, че си в нарушение поне…
След като почти два часа бях карал в най-натовареното време в централна София и бях изтърпял издевателствата на пътя на не един и двама тъпи шофери, просто не ми достигна решителност да тегля една на ИЕЦ, да си вържа където_и_да_е колелото и да ида да видя хората, дето не съм виждал половин, че и цяла година. И да се запозная с други интересни ентусиасти. И да се уговоря с хората от ССС за извънредното общо събрание.
Обърнах и без да слизам, продължих обратно по друг маршрут към вкъщи. Ядосвах се на себе си, на това, че съм като магаре на мост понякога. Но после ми мина и си обещах да намеря адекватен начин да връщам на общността и да имам време да се срещам с част от нея също. Неформално, без предварителни супер-уговорки, каквато е OpenFest. Както, например, на първите “бири” на софийската група или пък както дълго време се поддържаше Сдружението – с ентусиазъм.
Голяма роля изигра и едно писмо на Бойчо, което прочетох в последния момент. Груб отговор на поканата към членовете на ССС за среща от човек, който дори не е член. И не е кандидатствал *никога* за такъв. И на всичкото отгоре – отговор не другаде, а в самия публичен пощенски списък на Сдружението.
Бойчо е ОК, поне доколкото съм говорил с него, но това беше кофти. Като добавите и двете маршрутки, които ме засякоха много опасно в центъра и няколкото други коли, които и аз не проумявам как не ме сгазиха, доволен съм, че не отидох на феста. Предпочитам да съм в по-добро настроение на такива събития.
А за шофьорите… От много време се каня да напиша какво мисля за тях и да се обоснова. Все го отлагам, защото се смятам за толерантен и благ. Но всичко – с границите си…