Световен ден на философията

Вчера, на третия четвъртък на ноември, беше световният ден на философията. Целта на инициативата на UNESCO е да провокира хората от цял свят да споделят идеи, да запазват помежду си философското наследство и да дава формална причина за откриване на нови дискусии и отделяне на място за философстване. А такова място все повече не достига в света, който в забързаността си решава често да работи с клишета. И клишетата се трупат, всяко кратко спиране се пренебрегва с възгласи от сорта на “стига философствания”, “дървени философи”. Изкуството дори стига дотам, че се бори с клишетата (нещо същностно за него) посредством преекспониране на клишета.

Разбира се, официалното обявяване на “ден” на философията също е нещо външно й, но това поне дава някакъв повод за организиране на семинари и срещи. Философите имат какво да обсъждат, само им трябва подходяща среда. Официалните организирани събития са добро такова място. Не че не може и без събития, не че граденето на лично разбиране не е най-важно винаги, но за да има адекватна и толерантна към философията среда е нужно и да се организират събития. Грижата за средата се гради на осмисляне и разбиране, което е винаги първо лично и чак след това общо. Но все пак тази грижа за средата си има и банални чисто физически измерения. Образно казано, хората правят от къщата дом, но за да има къща, трябва да има покрив.

Та вчера беше важен ден. Вярно, не успях да ида на събитията, организирани в СУ – имало е среща в една от заседателните зали на Ректората. Имало е представяния на философски списания, едното от тях ново и то международно. Нищо, ще ида догодина. Това е хубавото на празниците, редовни са.

Вчера беше важен за мен ден и по друг начин. Лично важен и по някакъв начин граничен, амбициращ и задаващ хоризонти. Това ми помогна да взема доста решения, някои от тях за близкото ми бъдеще. Хубаво е човек да си дава понякога сметка за времето и за отношението си към него. За отношенията си и за точното време, в което да ги заздравява и поддържа. Поне за мен е хубаво аз да го правя. Да знам, че има винаги още нещо и че всичко си е същото. Или, както пееха Motorhead, “всичко се променя и пак остава същото”.

Leave a Reply

Your email address will not be published.