Отскоро започнах да проявявам силен интерес към всичко с марка “Pentax”, както и всичко, което е или е било съвместимо с фотоапаратите на станалата вече легендарна японска компания за оптика Asahi Optical. Да си призная честно, основното в интереса ми е не друго, а съвместимостта. Точно тя е най-забелязващата се на пръв поглед отлика на фотографските системи Pentax при сравнението им с други такива известни системи, като тези на Nikon и Canon.
Първо, това са в основата си системи на огледално-рефлескни фотоапарати, оттам идва името “Пентакс” – (PENTAprism refleX). Ако не се лъжа, фотоапаратите “Pentax” са първите, комбинирали в себе си система от огледало и пентапризма. Нещо, което е неотменна част от всеки по-“сериозен” съвременен фотоапарат, SLR или DSRL. Все още не зная кой първи използва пентаогледала вместо пентапризма за намаляване и пречупване на образа към визьора, но дори и това да не е Пентакс, марката има всички данни да е “манияшка” и “фенска”.
Първият масов SLR на достъпна цена е отново Пентакс – моделът К-1000. Следва дълга линия от много, много и различни обективи, прикрепящи се на М42. Тази резба за обективи е наричана “универсална”, защото е била обща за огромен брой тела и обективи, при това на различни фирми.
“Чудесата” на Pentax и, съответно, на Asahi Optical не свършват дотук – първата в света система за мерене на светлината през обектива (TTL, through-the-lens експозиция) е във фотоапарата Pentax Spotmatic. Преди него фотографът задължително (ако се е интересувал от точна експозиция) е трябвало да мери само с външен светломер – или за отразена, или за падаща светлина, но все външен. Днес всеки SLR (а и част от компактните “сапунерки”) дава пълен контрол върху меренето на светлината от апарата.
Още не съм прочел достатъчно неща от многобройните фенски сайтове за Pentax, но три неща ми стигат, за да поддържам интереса си.
Първото е линията обективи Asahi Super Takumar, които фирмата прави през 1970-тте години и са прекрасни инструменти и днес. Дори особено днес, когато един наистина хубав обектив (тоест такъв, който може евентуално да се съревновава с тях;) струва ужасно много пари. А Super Takumar-ите на М42 са достъпни дори за беден българин като моя милост.
Второто е дългогодишното поддържане на М42, довело до интересна традиция на съвместимост в продуктите на компанията. Колкото и да казват, че Canon EOS е система със съвместимост, вече виждаме по-новите EF-S обективи и байонети. Старите EF не са съвсем “за тях”. Дори и да греша тук, само фактът, че преходниците за байонети на EOS са толкова много и толкова разпространени, говори сам. Pentax също променя системата си за прикрепяне на обективите. М42 е в историята и така и не е станала наистина “универсална”. Но по-новите електронни байонети на Pentax са съвместими помежду си. Поне видимо по-съвместими с тези на Canon и Nikon.
И дори и да си вземете преходник за съвременен Pentax и М42 ръчнофокусен обектив, имате предимството пред другите системи, че меренето на експозицията през обектива (TTL-измерването) ще работи безпроблемно. И в същото време ще работи индикацията за наличие на фокус. Което при апаратите Canon и Nikon не е така – при първите работи само меренето, при вторите – само фокусът.
Третата причина е достъпността. Компанията се е прицелила към най-ниския клас полупрофесионални DSLR-фотоапарати напоследък. След обединението със Samsung един след друг излизат все по-достъпни модели цифрови SLR-и.
Може би целта е повтаряне успеха на К-1000, но в условията на цифровата фотография. Не зная, но вече все повече се убеждавам, че когато отделя пари за цифров SLR, няма да гледам към Canon вече, а именно към Pentax.
Това не е реклама, изобщо не казвам, че трябва да се купуват новите Пентакси. Това, за което пиша е, че моделите Пентакс заслужават повече интерес. Старите модели – също. И особено моделите обективи. Аз вече имам интереса и като събера повече информация, ще напиша нещо по-конкретно тук. Горното е само разсъждение върху впечатленията ми.