Случайно разбрах тази сутрин, че Джералд Даръл починал на 70 години, през 1995г. Не знаех. Лека му пръст. Толкова лека, че копита на антилопи, лъвски лапи и подредените лъскави люспи на змиите да трябва честичко да я притискат, за да стои там и да пази покоя му през вечния му сън.
Фигурата на Даръл е била емблематична за мен. Никога всъщност не съм се замислял кога точно е живял, дали е жив още — за такива “емблеми” не се задават такива въпроси, нещо повече — не се помислят. Първата ми среща с него беше, когато бях момче… на колко съм бил… има ли значение, не помня, не съм се замислял. Роден в Индия, живял дълго, отрасъл на остров Корфу в Егейско море. Винаги Корфу е бил магично място за мен; и като гледам в последните години лъскавите плакати на туристически агенции, рекламиращи излети до Корфу, с неговите супер-хотели и курортен блясък, нещо вътре в мен се бунтува, крещи, че не е този светът, в който се живее наистина, че нещо не е наред. Корфу е Корфу от книгите на Джералд Даръл, не от плакатите; как иначе би било възможно да се промени. Как се променя легендата, как се сменя една от емблемите на цяло едно детство?
Ами никак.
Как могат разочарованията от несериозността на една наша “екологична” организация, загубените дни в “Зелените патрули” да потъмнят искрящите еуфории, бликащи от страниците на Джералд Даръл?
Ами никак.
Научих също, че Атанас Далчев е бил мой колега, философ с диплом от Софийския. Не може да бъде.
“Балконът” беше темата на изпита ми по литература преди завършване на гимназията. Българичката ни искаше да ме изпитва за “отличен”, а аз не си давах много зор. Искрено учудена, тя настояваше, защото “нали съм щял да кандидатствам с литература”… Като разбра, че приятелката й по философия е имала “късмета”, се отказа, но все пак ме изпита.
Далчев е писал хакерска поезия. Ако беше живял малко по-късно, много лесно бих си го представил като осъзнаващ и изпълващ със смисъл понятието “хакер”.
Атанас Далчев
БАЛКОНЪТ
Той е железен, каменен, старинен;
такива има с хиляди в света,
обикновен, но само че зазидан:
един балкон без никаква врата.
Кой знай кога и от кого построен,
е станал непотребен изведнъж,
но не за всички: птичките спокойно
от вазите му пият хладен дъжд
и неговата четвъртита стряха
събира в някоя дъждовна нощ
след дълга и невесела раздяла
отново двама скитника ведно.
Но през деня отвън го не съзира
на минувача празното око.
Стопаните дори не подозират,
че къщата им имала балкон.
Аз — толкова консервативна и затворена; Аз — дето не пътувам никъде; Аз, чието единствено общуване с животни е да поскитам с малкото ми кученце на село, станах по-добра, започнах да се вслушвам в звуците и проявленията на природата благодарение книгите на Дж. Даръл. Особено онези за неговото детство в Корфу. Пътешествах с него в Африка с “Гончетата на Бафут”. Видях Латинска Америка и Австралия. И за мен, уважаеми, Корфу не представлява интерес вече. И за мен светът отдавна не е същият без Даръл. Жалко е, че всяко следващо поколение чете все по-малко, но видях и новите издания на около четири от книгите му.