Историята на една публична защита или “Кървав спорт”

Вчера, 5-ти, беше гаден ден. Ама много гаден — от тези, които ти оставят лепкав и горчив вкус от изпитите бири за успокояване и за “абе айде”-настроението.

А такова настроение определено е нужно на дипломант, който е бил показно, парадно “скъсан” на защитата си.

—-

Комисията беше в състав: проф. Валери Динев (председател), доц. Мария Димитрова и доц. Димитър Тафков. Който ги познава, едва ли се нуждае от обяснения — отбор-убиец, “шпиц-командата” на катедра “Философия”… И моя милост магистрантът (както ме представи секретарят на комисията Цветина Рачева) да има рядкото щастие да се сблъска точно с тези точно когато е убеден, че “курсът е чист” и “няма ледоход”…

Всъщност може би донякъде Цветина Рачева можеше да намери интересен момент, може би дори аз щях да успея да защитя един такъв интерес с мои доводи, но не. Тя като секретар на комисията няма решаващ глас, а до нейни въпроси почти не се стигна. Защо ли — ами представете си, че сте на катедра, а до вас отдясно, на първия стол, седи булдог, с очила, до него Цветина, след това — шеф на ТКЗС, който само сумти и чака да свърши всичко и накрая шофьор на камион пред пенсия, който чака да свърши всичко, за да запали цигара навън. Нищо обидно нека няма — благодарен съм на Тафков всъщност за неговия опит да навлезе в дискусия и да насочва интереса си към моята тема все пак. Въпреки че, честно казано, желание за дискусия може винаги да бъде декларирано, но е важна нагласата, с която се навлиза в тази дискусия. А според мен и той, както и другите двама, беше предубеден…

С две думи беше ми казано, че това не е философска тема, няма нищо философско в това да пишеш за неша, прилягащи повече на частните науки, не може да се прави философия на щяло и нещяло. Също така аз не съм научил нищо през петте години в университета (драга доцентке, философия аз лично следвам вече осма година, не и без помощта на ограничени и ограничаващи умове като вас).

Ах, да — освен това аз не съм бил философ.

Благодаря на комисията; вярвам, че може би наистина си заслужава да се замисля. Нещо, което те едва ли правят често; нещо, което те определено няма да са провокирани да направят след това мое показно скъсване.

—-

Защото на всички е ясно, че точно тази “ударна група” са едни от “агитката”, които всячески се борят с човека, който ме ръководи в работата ми по дипломната тема — проф. Александър Андонов. И колкото и да е странно и наистина без да вземам страна, те късат “неговите” хора, а той и “неговата група” не съм чул да късат така “напук”. Кой е прав и кой е крив няма аз да решавам, но в едно съм сигурен — УНИВЕРСИТЕТЪТ НЕ Е МЯСТО ЗА РАЗЧИСТВАНЕ НА СМЕТКИ МЕЖДУ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ. Поне не би трябвало да е. Някои от авторите, които четяхме като студенти, бяха писали за университета и идеята му. Сега не помня точни имена и цитати, не ми се и търсят, а биха стояли добре под тази статия. Но как така — нали не съм философ, нали нищо не разбирам от философия, как бих могъл да помня цитати…

Поздрави на Мария Димитрова, която освен всичко друго, което избълва, ми каза, че не може да не се позовавам на философи, щом съм тръгнал да пиша философски текст…

—-

Сега ще се занимавам с нещо интересно, може да проверя дали имам достъп до служебния тенискорт (и за какви пари;). После ще отслабна, че съм се поотпуснал…, ще започна пак да пиша… Междувременно ще започна да виждам приятелите си по-често ;) Юни, извинения за необаждането ми, реванш чакай ;)

И така… ще правя по-“нормални” неща и поне половин-един месец няма да докосвам текста си. Нали не съм философ…

Всъщност може да го публикувам… Но лошото е, че от вчера следобед все по-силно се навивам, че наистина не е философски, че не струва нищо и че аз наистина нищо не разбирам… Наистина…

:(

6 thoughts on “Историята на една публична защита или “Кървав спорт”

  1. Пътева

    Ясене, поздравления за текстчето по- горе!!! :)=)

    Сигурна съм, че случката не е била особено забавна, но мен ужасно много ме развесели! :)=)

    Аз лично имам изпит утре при Димитрова и се ровех за разни нейни статии, с които да подпомогна писането на курсовата си работа, та така се натъкнах на твоето словоизлияние. Попадала съм на блог-а ти и преди, но не съм имала много време да чета, въпреки че ми е правел впечатление хапливият ти тон (който ужасно много ми допада!!)! Ще се поразровя по-стабилно през ваканцията. :)

    А на теб, успехи! ;)

  2. Пътева

    Благодаря! Борис (Грозданов) вече ми даде съвет да поставя бележки под линия… :) Много държала… :)=)

  3. Пътева

    Привет!

    Мога ли да те попитам кой е бил рецензент на дипломната ти работа? Имаш ли представа дали хората от комисията са от същата катедра, от която е и дипломният ти ръководител?

  4. turin Post author

    Първият път, за който съм писал тук, беше с рецензия от Веселин Дафов. Втория път рецензия ми писа Цветина Рачева. Да, всички са от една и съща катедра — в случая катедра “Философия”. Мисля, че във факултета в СУ това е правило. Или поне беше, когато аз се дипломирах.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *