Фото-вело-шествие

Днес привърших с качването на снимките ми от велошествието. Можете да ги видите в тази галерия. Малкото забавяне на галерията е най-вече заради тревогите ми вкъщи, работата по изработката на един сайт и донякъде леката меланхолия от пропуснатия концерт на Blind Guardian. С две думи имам други неща на главата – но все пак обработката на снимките ми отне учудващо малко като общо време.

Снимките

Ами вижте ги.

Снимането

Снимките почти не са обработвани – всички след първите три са само преоразмерени и съвсем леко изострени за компенсиране на ефекта от намаляването на размера. На общо две или три реших да пипна цветовия баланс, още една-две поизправих. Май точно първите три, които са с автофокусния 18-55 от комплекта на апарата, отнесоха най-многото мазане. Китовият е хубав обектив, но за репортажно улично снимане просто не става. Или по-скоро на мен не допада – аз някак не мога да се навра сред хората и да ги снимам. Предпочитам да опитвам да улавям настроенията, средата. А това става само отдалеч със средно дълъг телеобектив.

За пореден път помпата Osawa MC 75-150/3.8 свърши страхотна работа. Не винаги успявах да уцеля съвсем точно фокуса, защото опитвах да улавям моменти. Но все пак надобрявам, няма големи грешки във фокуса. Обективът не е чак разбиващо остър, но постоянната по целия диапазон бленда 3.8 е удобно нещо за такива снимания, при които посоката и видът на светлината се мени постоянно.

При снимане на нещо толкова динамично като събиране на много хора на едно място, с многото им различни настроения, нагласи, желания и представи свързани с проявата, човек няма време да премерва и премисля всичко и само се надява накрая да излязат добри снимки. На част от кадрите например нарочно позатворих блендата, за по-голяма дълбочина на рязкост и да не се тормозя с фокусирането. А и ниското слънце привечер добавя още и разнообразни посоки на светлината, което силно променя и цветовете. В употреба влезе вграденият сенник на обектива, а често и помагане със засенчване с ръка.

Най-важното за такъв вид снимане може би не е да се ползва цял арсенал – някои снимаха със светкавици за запълване – видях поне двама, едно момиче и едно момче. За мен поне важното е да взема този обектив, с който ще снимам всичко и почти или съвсем няма да ми се наложи смяна. Помпата вече за пореден път пасва в ръцете ми заради удобното фокусиране.

Събитието

Признавам си, че съм донякъде разочарован от велошествието. Най-вече точно защото си беше типично шествие, като тези на политическите партии. Наоколо беше пълно с полиция – е, не чак пълно, но три или четири коли, един мотор и няколко пеши полицаи на такова безобидно събиране си е определено забелязващо се. Когато наближи часът за тръгване, полицаите започнаха нервно да се разхождат около групичките и да хвърлят злостни погледи към всички тия нехранимайковци, дето не стига че им правят работа, ами и се бавят с тръгването нещо. Не бях наблизо при тези говорения, не се и доближавах – имах си други интересни занимания. Самото набиващо се на очи и активно присъствие на полицаи ми беше достатъчно, не исках да се ядосвам като разбирам повече.

Най-видимата грешка на общината и силовия й орган беше, че явно никой никъде не знаеше за провеждането на шествието. На всяко кръстовище колоната се забавяше, чуваха се отпред дюдюкания и клаксони, сякаш всяко следващо нещо трябваше да бъде “завладявано”. А иначе за нула време разчистват някой основен булевард, за да мине черна лимузина с два джипа охрана, даже и само със светофари. Спомням си как чаках веднъж на Царя и Раковска около 15 минути на изкуствено задържано червено, докато дойде височайшият. Но да, тряфикът около едно велошествие е прекалено труден за организиране. Защо да се хабят хората…

Друга грешка беше, че полицията реши да “подкарва” хората като някакво стадо – отзад ако човек се позабави съвсем малко, веднага му виква някой от пешите полицаи и от време на време се чува “пърдящата” сирена на колите отзад. Пристъпващи бавно, но целеустремено като овчарски кучета. Знаете го този особен звук на сирената, често го пускат точно когато прелитат някъде с кортеж – едно кратко, но дразнещо “брррънджх!” И защо ни “подкарваха”, за къде бързаха? А, за да може по-бързо да разчистят лентите за движение на изнервените шофьори? Ами ако пътят на шествието беше разчистен и подготвен предварително, нямаше да има забавяния и дори и без “подкарване” неудобството за шофьори и пешеходци щеше да е по-кратко. Но не, виновни са велосипедистите. Защото… какво може да ти направи един велосипедист? Нищо – значи е виновен той.

Иначе настроението на хората беше готино. Надявам се следващите пъти да е още по-масово и лека-полека да може да стане истинско масово свободно движение на колела, пешеходци, детски колички. Без истеричното строяване.

Не липсваха селянии, но аз видях само шофьорски селянии – още на излизането на платното една маршрутка реши да се възползва и да изпревари колоната отляво, в насрещното. Мото-полицаят я спря, а шофьорът вътре бясно и нервно заръкомаха. Нещо от сорта на “ами аз какво да направя, тия идиоти ми пречат”. Може да е бил по-груб, отколкото е прието в разговор с униформен, защото полицаят му извика рязко и ядосано и онзи се сви да изчака. А точно маршрутките са егати лудите шотландски бойци из софийските улици. Чакам деня, в който правилата за движение освен върху редовите частни шофьори ще се разпрострат и върху таксиджийте, маршрутките и градския транспорт. Вярно, има кретени и сред другите шофьори, но сред тези рядко се среща отговорен и дисциплиниран участник в движението.

Аз продължих с колоната до “Попа” и пред кино “Одеон” я изоставих. Имах среща с приятел и закъснявах, но ми остана хубавото настроение от велошествието. Въпреки някои недоразумения, всичко беше много весело и приятно – хората се усмихваха и ако аз рисувам тук по-черни цветове, то е заради мен, не толкова заради шествието.

До следващия път, до следващото шествие – а дотогава вижте още разкази и галерии: Antonia (галерия), Georgivar, Michell (галерия), Kozzmen, Българска Индимедия, За земята.

П.П.: Мишел ме е издебнал и без изобщо да усетя ме е хванал как изчаквам кадри – тук. А дали някой пък ще се познае на моите снимки? :)

4 thoughts on “Фото-вело-шествие

  1. Michel

    Хехе,

    Малко случайно стана, ама като видя голям обектив, “наострям” уши и… май съм те хванал ;-)

    (Аз самият снимам със супер-малък фотоапарат, поне докато не стана достатъчно богат да си позволя по-голям;-)

    Аз бях на цялото шествие, готино беше като цяло…

    Ще ми се един ден да си направим истинско каране en masse, ще е хубаво, хем няма да пречим (защото ще сме бързи), хем ще покажем, че сме много, и обичаме колелата! :)

    Поздрави, и мерси и за твоите снимки, хубави са!

  2. turin Post author

    Между другото, Critical Mass не е точно събиране и завладяване на пътищата без никакви правила. На повечето места общината е уведомена и си организира и планира автомобилния трафик. Най-често събирането е периодично, всеки месец в определен ден и полицията знае това и си взема своите си мерки, настройва светофари и т.н. На някои места събитието не се обявява пред властите и дори се стига до сблъсъци. Но според мен велосипедистите не е оправдано да се конфронтират с полицията – по-скоро всякакъв контакт трябва да се избягва. Мен затова и ме подразни юркането от страна на полицията тук. Да вървят на двадесетина метра след последния и спокойно само да наблюдават – това е ок. Също не беше готино и че у нас по подразбиране такива неща са с организатори, водачи и отговорници. За удобство на полицията е и това, предполагам.

    В този смисъл – и аз ще се радвам, ако някой ден скоро велошествието се превърне в регулярна велоразходка. Но пак – най-важно е полицията да не приеме идеята на нож. В другите страни, където тези свободни движения са традиционни, има като че ли по-масово толерантно отношение към велосипедистите. А у нас не само че самите полицаи ни смятат за излишък, ами и доста от пешеходците. Да не говорим за шофьорите – при тях ясно.

  3. turin Post author

    Michel, между другото – “IMGP”? Предполагам значи, че и ти си с Pentax :)

    А обективът ми не е хич голям или специален – просто се оказа много удобно товарно магаренце за точно такива снимания. Иначе снимките – дано изглеждат ок, моят монитор е отслабнал доста и плаче за смяна, затова не съм много сигурен дали цветовете и яркостта на снимките са в ред. Нарочно ги оставих с една идея по-тъмни, за да изглеждат по-добре на нормален, калибриран монитор.

    Ама здраве да е :) Следващия път – други снимки :)

  4. Michel

    Pentax е… няма да ти кажа модела да не се смееш ;-)

    Стара бойна малка машинка, засега върши работа пък ще видим после :)))

    CM в София – аз съм навит… само не знам как да го измислим това…

Leave a Reply

Your email address will not be published.