Затваряне на потребители

“No lock-in” – срещали ли сте го като израз в уеб? В някое поне малко по-цветно близко бъдеще за Интернет това понятие ще е разпространено и привлекателно, ще е… понятно ;)

Глаголът “lock-in” означава заключване на някого отвън. В смисъла на затваряне във военен арест, арустуване в стая. В Интернет означава да “доиш” съдържание от потребителите си, да си единственият сайт за тях и те да нямат думата и избора.

За разлика от:


No lock-in
You own your own data and are responsible for it
You can terminate you account at anytime and get all your data exported

 

Личи си разликата с така масовото днес “WE can terminate your account” и “WE reserve exclusive copyright, but we are NOT responsible for users’ content”. Нали?

Web 2.0, за което говорят толкова много и най-различни хора има някои същностни особености. И произтичащи от тях задължения. Задължения както на потребителите, така и на осигуряващите услугата сайтове.

Особените и нови неща са много, но нека погледнем едно от тях – съдържанието е на потребителите. Често се повтаря, но дали от сайтовете наистина го разбират правилно?

Има разлика. Едно е съдържанието да е на потребителите в смисъла на “тука едни хора въвеждат съдържание и ние го ползваме, защото е супер да седиш и да гледаш как от реклами печелиш, докато някой се кефи, че има трибуна”. Съвсем друго е съдържанието да е на потребителите, защото наистина е тяхно – и съответно във всеки момент могат да го преместят другаде. Най-важното – могат да го преместят по свое желание в друг сайт, и то заедно с добавената стойност от сайта, който напускат.

Ако наистина притежавам снимките си във Фликър, да кажем, трябва да мога да ги копирам или дори преместя в друг подобен сайт, като запазя цялата моя нова информация за тях – етикети, албуми, описания и т.н. Не давам пример с български сайт, защото тук всички примери са в обратен смисъл и звучат смешно.

Потребителят трябва да може не само да представя, но и да доразвива съдържанието си в мрежата. И сайтовете, които печелят от него трябва да имат винаги предвид, че само осигуряват средата. Подходящата, удобната, приятелска и ненатрапваща се среда. Поне тези сайтове, които ще запазят потребителите си. :)

Вече не се записвам в сайтове, които си взимат изключителни права върху съдържанието ми или имат действащ lock-in по някакъв начин. Дори лека-полека “разчиствам” предишни такива акаунти. Дали да не направя някакъв каталог с web 2.0 сайтове? Не просто такива с ajax или копиращи google. Отсега се чудя кой ли ще е първият български в списъка… и дали изобщо ще се намери?

Leave a Reply

Your email address will not be published.